№ 65
гр. Радомир, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200168 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в ОД МВР – Перник, РУ -
Радомир е наложил на жалбоподателя М. С. С. административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 26.05.2025 г. е съставен акт, серия GA № . за
установяване на административно нарушение от свидетеля Б. В. Б. в присъствието на
1
свидетеля М. Д. В., срещу М. С. С., за това, че на 25.05.2025 г., в 23:37 ч., в с. С.о, на улица
без име, с посока на движение към центъра на с. С.о, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Х.“, с рег. № ., като при извършената проверка непосредствено до стадиона на с.
С.о е установено, че водачът управлява моторното превозно средство под въздействието на
алкохол, като пробата била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с
фабричен № ARDN-0098, което отчело положителен резултат от 0,91 промила алкохол в
издишания от водача в уреда въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване
№ ..
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства. Като годно писмено доказателствено средство се ползва от съда
АУАН, серия GA № ./26.05.2025 г. - като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, истинността на чиито констатации
не бе разколебана и опровергана чрез ангажиране на други доказателства от жалбоподателя,
които да внесат съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на
процесното нарушение. В тази връзка следва да се посочи и че от показанията на посочените
от жалбоподателя двама свидетели – П. В. и О. С., също се установява, че на процесната
дата жалбоподателят е употребил алкохол, консумирайки бира, като по отношение на
количеството алкохол в кръвта следва да се кредитират показанията на техническото
средство „Алкотест Дрегер“, модел „7510“ с фабричен № ARDN-0098. Освен това
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б. Б. и М. В., първият актосъставител,
а вторият свидетел по акта, изцяло поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН и
в НП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни
органи, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и
ясно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на
съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които
2
са нарушени; собственото, бащиното, фамилното име и възрастта на нарушителя, точният
му адрес, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване
на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН, а впоследствие и в
издаденото наказателното постановление, се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна
степен на дееца да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и
ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото.
На следващо място, на жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда
забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
Според настоящия съдебен състав административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на алкохол от
0,91 промила.
В конкретния случай се установява по категоричен начин (от кредитираните от съда
свидетелски показания и съставения АУАН), че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е бил спрян за проверка, при извършването на която се установило, че
същият управлява МПС под въздействието на алкохол. Както актосъставителят, така и
свидетелят по акта, са категорични, че при извършената проверка със съответното
техническо средство било отчетено наличието на алкохол в кръвта. От доказателствата по
делото е видно, че при извършената проверка на водача е издаден и връчен талон за
медицинско изследване, със съдържание, съобразено с изискванията на Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който са
посочени мястото, където да се извърши установяването на концентрация на алкохол в
кръвта – ФСМП – Радомир и срокът на явяването – 45 минути от връчването на този талон.
Талонът е подписан от проверения водач. Установява се, че С. не се е явил за вземане на
кръвна проба в рамките на посоченото време, поради което законосъобразно и в
съответствие с регламента на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на
алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. сроковете за явяване
са до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в
което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
В случая, доколкото жалбоподателят се е намирал в с. С.о, то на същия му е било
предоставено време в рамките на 45 минути, за да се яви в посоченото лечебно заведение и
да даде кръвна проба. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от предоставената му
възможност, допускайки просрочие на предоставеното време, води до правилната преценка
3
от страна на административнонаказващия орган да се позове на показанията на
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN-0098.
Както вече беше посочено, а и според трайната съдебна практика, под „надлежен
ред“ се разбира редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан в
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като меродавна е редакцията на
наредбата именно към момента на констатираното управление. В чл. 3 и 3а от Наредбата са
очертани три алтернативни, но равнопоставени помежду си метода за установяване на
концентрацията (решение № 603/27.12.2012 г. по н. д. № 1931/2012 г. на ВКС): чрез
техническо средство Дрегер; чрез доказателствен анализатор; чрез медицинско и химическо
лабораторно изследване на взета кръвна проба от водача.
В случая концентрацията е установена по първия от алтернативно предвидените М., а
именно чрез техническо средство - дрегер, поради което надлежният ред е спазен.
Нещо повече, при изложения по-горе доказателствен анализ се установи, че
полицейските органи стриктно са изпълнили задълженията си по Наредбата, като надлежно
е попълнен талон за изследване с отбелязване, че деецът може да се яви и да даде кръвна
проба за оборване показанията на дрегера, като в талона са надлежно индивидуализирани
времето за явяване и мястото за даване на кръв. Спазено е и изискването на чл. 11 от
Наредбата, поставящ изискване към вида лечебно заведение, в което да се вземе кръвната
проба.
Въпреки гореизложеното, жалбоподателят неоправдано е просрочил времето за
даване на кръвна проба за химическо и лабораторно изследване. Съгласно трайната съдебна
практика при това положение за меродавна за наказателната, респ.
административнонаказателната отговорност се приема концентрацията, показана от
техническото средство, като жалбоподателят губи възможността да я оспорва по какъвто и
да било начин, така: решение № 53/27.05.2020 г. по н. д. № 1212/2019 г. на ВКС, решение №
138/16.07.2018 г. по н. д. № 430/2018 г. на ВКС и пр.
Наред с това, с категоричност се установява, че С. е притежавал качеството „водач“
по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като на процесната
дата, час и място е управлявал пътно превозно средство, несъмнено потвърдено и в
показанията на разпитаните свидетели.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително –
за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева. В случая е установен алкохол в кръвта от 0,91 на
хиляда в издишания от водача въздух при изпробването му с техническо средство по време
на проверката, извършена на 09.12.2021 г., поради което АНО е индивидуализирал
4
наказанието за извършеното административно нарушение при правилно прилагане на
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С НП на жалбоподателя правилно са отнети 12 контролни точки, съобразно
изискванията, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи.
По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН следва да се посочи, че предвид
характера на процесното нарушение, като такова по ЗДвП, то дали случаят е маловажен
следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на т. 32, на § 6 от ДР на ЗДвП.
ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно съдържа
собствени специални разпоредби, както и на понятието „маловажно“. Съгласно т. 32, на § 6
от ДР на ЗДвП „маловажно“ е нарушението, което макар и с незначителни отклонения от
нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Според настоящия съдебен състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, като за
този си извод съдът съобрази естеството на обществените отношения, гарантиращи
спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване,
които са от особено значение.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
НП № . г. на началник група в ОД МВР – Перник, РУ - Радомир следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г., издадено от началник група в
ОД МВР – Перник, РУ - Радомир, с което на М. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК
„Л.“, бл. ., вх. . ет. ., ап. ., на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
5
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6