Решение по дело №49/2020 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

      №

гр.Русе, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 Председател: ИНА РАЙЧЕВА

        Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Кремена Колицова, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 49 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Р. (Ruslan Russu), молдовски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител, против решение № 897/06.12.2019 г., постановено по АНД № 1407/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000780/24.06.2019 г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, за нарушение по чл.12, § 7, б.“б“, т.(ii) и изр.последно от същата буква на Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Поддържа, че при съставянето на акта за установено административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не били констатирани от районния съд, изразяващи се в неосигуряване на преводач, който да преведе АУАН на разбираем за нарушителя език и да се убеди, че последният е разбрал неговото съдържание. Заявява, че в резултат на това процесуално нарушение той бил лишен от възможността да представи писмените си обяснения и възражения срещу акта съгласно чл.44, ал.4, изр.второ от ЗАНН. Счита, че и в производството пред административнонаказващия орган субсидиарно приложение, по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, намират правилата на НПК, които изискват назначаването на преводач. Позовава се на прокламираното в съображение пето от преамбюла на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, зачитане от директивата на правото на справедлив съдебен процес, прогласено в чл.6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Сочи, че допуснатото в директивата изключение, при което е възможно предвидените в нея права да не бъдат осигурявани на нарушителя, се отнася единствено към хипотезата на чл.39 от ЗАНН, т.е. до явно маловажните и маловажните случаи на административни нарушения, установени при извършването им, какъвто настоящият случай не е. Сочи, че с наказателното постановление, в противоречие с чл.18 от ЗАНН, било наложено едно административно наказание за извършени две нарушения, който порок на санкционния акт също не бил констатиран от въззивната инстанция. По посочените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОО „Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН действително препраща за неуредените в същия закон случаи към правилата на НПК, но не общо, както твърди касатора, а по отношение на изчерпателно посочените в същата разпоредба въпроси. По-конкретно в нея липсва общо препращане, т.е. такова, което да обхваща както съдебната, така и извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, към правилата на Глава тридесета "а" „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“ (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.), със създаването на която в националното ни законодателство, съгласно § 5 от ДР на ЗИДНПК (ДВ, бр. 21 от 2014 г.), е транспонирана Директива 2010/64/ЕС. Следователно правилата на Глава тридесета „а“ от НПК намират приложение само в съдебната фаза на административнонаказателното производство – в производствата по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и на предложения за възобновяване, към които чл.84 от ЗАНН препраща изрично. Това следва и от текста на чл.1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, който гласи следното:“Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. В този смисъл е и съображение 16-то от преамбюла на Директива 2010/64/ЕС:“ В някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“.

Според развитата от касатора теза понятието „леки нарушения“ по смисъла на директивата следва да бъде отнесено само към явно маловажните и маловажните нарушения по чл.39 от ЗАНН. Това разбиране не може да бъде споделено.

Понятийният апарат на съюзното право има автономно значение, което не може да бъде обвързано със значението, което конкретното понятие би имало по националното право. По смисъла на Директива 2010/64/ЕС „леки нарушения“ (англ. „minor offences“, фр. „infractions mineures“) са тези, за които наказанието се налага от административен орган, а не от съд с компетентност по наказателноправни въпроси. Показателен за това е факта, че дори във варианта на директивата на френски език не са използвани понятията от френското наказателно право, известно с тройното деление на правонарушенията според степента на обществената им опасност (contravention, délit, crime). Следователно, по силата на чл.1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, създадените със същата гаранции се прилагат, както беше посочено и по-горе, единствено в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление, а не и в извънсъдебното производство пред административнонаказващия орган.

Разпоредбата на чл.8 от Директива 2010/64/ЕС гласи: „Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничаващо или дерогиращо от което и да е от правата и процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз, други съответни разпоредби на международното право или законодателството на която и да е държава-членка, което предвижда по-високо ниво на защита“, в какъвто смисъл е и съображение 5-то от нейния преамбюл.

Въпреки така декларираното съответствие между стандартите по Директива 2010/64/ЕС, от една страна, и ЕКПЧ, от друга, настоящата касационна инстанция констатира, че приложното поле на директивата, в резултат на изключването в чл.1, § 3 от нея на приложението й по отношение на извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство,  в крайна сметка е по-тясно от приложното поле на чл.6, § 3, б.“а“ от ЕКПЧ[1], който текст гарантира на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, правото да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Това е така, защото Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) третира административните нарушения, включително пътнотранспортните нарушения, примерно посочени в съображение 16-то от преамбюла на Директива 2010/64/ЕС като такива, за които директивата не се прилага, като престъпления за целите на чл.6 от ЕКПЧ, стига те да отговарят на определени критерии[2].

Изведените в практиката на ЕСПЧ стандарти за справедлив процес в случая са спазени. С акт за назначаване на преводач от 21.06.2019 г. началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, на основание чл.142 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, е назначил И. Б. К. за преводач като й е възложил да извърши превод от български език на румънски език (официален в Република Молдова) и обратно на разговорите между касатора и служителите на ОО „АА“ – Русе, при връчване на акта за установяване на административно нарушение, а след издаване на наказателното постановление и заповед за прилагане на ПАМ, да преведе на наказаното лице цялото тяхно съдържание – на АУАН, НП и ЗППАМ. С декларация от 27.06.2019 г. назначеният преводач е декларирал, че е присъствал при връчването на АУАН и снемането на възражения/обяснения от нарушителя и че е превеждала разговорите между него и служителите от ОО „АА“ – Русе, както и че е превела на касатора цялото съдържание на АУАН и че същият е разбрал какво нарушение е извършил, какво наказание му е наложено, както и правото си да обжалва наложеното наказание, по какъв ред и в какъв срок може да стане това. При това положение обосновано се явява направеното от въззивната инстанция заключение, че в извънсъдебната фаза на процеса не са допуснати процесуални нарушения като и двата акта, издадени в нея (АУАН и НП) са преведени на езика на наказания и по този начин е гарантирано напълно правото му на защита, което е и практически реализирано в развилото се производство по съдебно обжалване на наложената санкция.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба и за допуснато нарушение по чл.18 от ЗАНН, тъй като за две извършени нарушения на касатора било наложено само едно административно наказание. По аргумент от забраната за влошаване положението на наказаното лице при липса на жалба от страна на административнонаказващия орган (reformatio in pejus) следва, че неговото положение не може да бъде влошавано и по повод жалба от самия наказан. Още по-малко доводи, които принципно обосновават налагането на две административни наказания, могат да бъдат използвани като основание за отмяна на наказателното постановление. Да се приеме обратното би довело до абсурдния извод, че е възможно, по изложените от касатора аргументи за това, че неправилно му било наложено само едно наказание, в крайна сметка наказателното постановление да бъде отменено и той да остане ненаказан за извършеното нарушение.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на деловодни разноски, поради което такива не му се следват.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 897/06.12.2019 г., постановено по АНД № 1407 по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: