№ 4694
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212191 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на лицето М. Й. К., с ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адв. В., срещу Заповед за
задържане на лице № 764з-709/01.08.2024 г., издадена от С. Г. Д., на длъжност
„К.О“ при ОПП СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че
обжалваната заповед е нецелесъобразна и издадена при неправилно прилагане
на материалния закон. Твърди се, че на 01.08.2024г. К. е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, но никога преди това не е наказван по административен ред за някое
от тези деяния. Поддържа се, че липсват данни К. да е извършил
престъпление. На последно място се сочи, че заповедта не съдържа
необходимите реквизити, както и, че не е мотивирана. Иска се отмяната й.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от адв. В., която иска от съда да отмени процесната заповед,
като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се и представлява, като
последният не е взел отношение по подадената жалба.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 01.08.2024 г., около
1
14:50 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“ пред бл. 183 служители на ОСПС –
СДВ В.Ц.Б и С. Г. Д. спрели за извършване на проверка мотоциклет „Ямаха
ИЗФ Р6“, с рег. № А2277В, движещ се по ул. „Капитан Димитър Списаревски“
по посока на движение от ул. „5-015“ към бул. „Христофор Колумб“.
Установили, че мотоциклета е собственост на водача М. К. по представен от
последния документ за самоличност. Поискали от К. СУМПС, но същият
заявил, че му е отнет, което се потвърдило и от служебната полицейска
проверка. На място пристигнал екип на ОПП- СДВР, които тествали К. за
наличие на алкохол, който тест се указал отрицателен. След това
полицейските служители поискали К. да бъде тестван и на наличие на
наркотични вещества, но същият отказал, в последствие отказал и да се тества
кръвно. К. бил задържан с процесната заповед за задържане на лице с № 464з-
709/01.08.2024 г. /ПОГРЕШНО ПОСОЧЕНА В ЖАЛБАТА КАТО № 764З-
709/01.08.2024Г./, издадена от С. Д., на длъжност „К.О.“ при ОСПС СДВ.
Посоченото в нея основание за задържането му е „чл. 343в, ал. 6 от НК – отказ
за Н.В. след управление на МПС“.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 01.08.2024 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на административното
производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие
с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
2
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, защото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му,
както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на
административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното
формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото
задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически
основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част
от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна
страна.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
Нещо повече, в заповедта за задържане като основание е посочена
разпоредбата на чл. 343в, ал. 6 от НК, която е несъществуваща в
действителността. На следващо място съкращението Н.В. само би могло да
гадае, че се има предвид наркотични вещества, което предположение не
позволява на жалбоподателя да се информира за какъв отказ става на въпрос.
Поради това, задържането му е било неоправдано от законова гледна точка.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира,
че следва да ги присъди в претендирания размер, защото не е налице
възражение за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по жалба на лицето М. Й. К., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. П. В., Заповед за задържане на лице №
464з-709/01.08.2024 г., издадена от С. Д., на длъжност „К.О.“ при ОСПС СДВ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на М. Й. К., с ЕГН **********, сумата от 750,00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на М. Й. К., с ЕГН ********** сумата от 10 лева, представляваща
държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4