№ 4063
гр. Варна, 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501612 по описа за 2025 година
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 40004/07.05.2025 г., подадена от
„Дженерали застраховане“ АД, срещу Решение № 1180/07.04.2025 г., постановено по
гр. д. № 4754/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с които са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86
ЗЗД, за приемане за установено между страните, че ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ дължи на ищеца „Дженерали застраховане“ АД следните суми, за
които е издадена Заповед № 18088/23.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 28319/2023 г.
на Районен съд – София в размер на 261 лв., представляваща част от платено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0312211301004885 за
настъпило на 07.10.2021 г. застрахователно събитие, по което е образувана щета №
*********, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на заявлението
в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 28,95 лв. –
мораторна лихва, за забава върху горепосочената главница за периода от 07.04.2022 г.
до 25.05.2023 г.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като същото е необосновано и
неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно и
превратно събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до грешен
извод, че е установен процент на съпричиняване от страна на застрахования при ищеца
водач в размер на 60%. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел показанията на
свидетеля И., тъй като същият е заявил, че е намалил скоростта в момента, в който е
видял жалоните, което е значително преди настъпването на удара, т.е. към този момент
вече не се е движил със скорост 100 – 120 км./ч., както е приел съдът. Сочи се, че
водачът не е имал възможност да забележи знака за ремонт поради тъмнината, пълната
липса на осветление, както и поради разположението на пътния знак – извън платното
за движение. Твърди се, че в открито съдебно заседание свидетелят и вещото лице
отбелязали, че пътният знак не се забелязва, поради което преди навлизането в зоната
на жалоните водачът не е имал основание да предполага, че следва да се движи с
намалена скорост в сравнение с допустимата за процесния пътен участък. В
показанията на свидетеля се съдържали данни, че имало и други пострадали водачи,
което означавало, че инцидентът не е настъпил поради субективните действия на
Ивeлин И., а причината е в неадекватното означаване и сигнализиране на участък от
1
пътя, в който са се провеждали ремонтни дейности. Навежда се довод, че при
навлизане на автомобила в зоната на жалоните, поради недоброто им поставяне,
водачът е бил в невъзможност да се ориентира накъде следва да шофира, а
препятствието е било паднало на пътя, което допълнително е затруднявало неговото
разпознаване. Забелязал го е едва при преминаването през него. Според въззивника не
е ясно поради какви мотиви съдът прави извода, че при по-ниска скорост водачът е
щял да забележи жалона, предвид факта, че произшествието е станало в тъмната част
на денонощието на напълно неосветен участък. Сочи се, че съдът не е следвало да
кредитира заключението на САТЕ в оспорената част относно диаграмата на осветеност
на пътното платно и възможността водачът да забележи знака за ремонт. Самото вещо
лице е заявило при изслушването му в открито съдебно заседание, че при прегледа на
записа на видеорегистратора той изобщо не е забелязал знака. Експертизата
потвърждавала механизма на ПТП, без да прави изводи относно възможността за
предотвратяване на ПТП от водача. Поддържа се, че напълно необоснован и
немотивиран се явява изводът на съда досежно определянето на процента на
съпричиняване, тъй като водачът на застрахования автомобил не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил
правилата за движение по пътищата, управлявал е технически изправно пътно
превозно средство, със съобразена с пътните условия скорост. От изслушаните
свидетелски показания на последния се доказвало, че водачът на процесния автомобил
е бил в обективна невъзможност да забележи препятствието. Излага се, че лошото
поддържане и несигнализиране на процесния пътен участък за извършващ се ремонт
не може да се вмени във вина на водачите на превозни средства, които спазват
действащото в страната законодателство. В условията на евентуалност въззивникът
счита, че дори да се приеме, че в случая е налице съпричиняване, то следва да в много
по-нисък процент, съобразно конкретиката на настоящия казус и изложените
съображения. Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваните
отхвърлителни части и уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира се
присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Третото лице – помагач „Пътища и мостове“ ЕООД, конституирано на страната
на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, не е депозирало становище по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е
заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.
Във въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.
267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 40004/07.05.2025 г., подадена
от „Дженерали застраховане“ АД, срещу Решение № 1180/07.04.2025 г., постановено
по гр. д. № 4754/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г.
от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
2
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура,
списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на
Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3