Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.03.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети февруари Година две хиляди и двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Маргарита Николова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 478 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „АГРОКУЛТУРА“ ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 24.08.2016 г. между „Агрокултура“ ЕООД, в качеството на арендодател, и „Алфа 07 груп“ ЕООД, в качеството на арендатор, бил сключен договор за аренда в земеделието, по силата на който на длъжника били предоставени под аренда следните недвижими имоти — земеделски земи (ниви) с обща площ 159.584 дка в землището на с. Ловец , община Стара Загора с ЕКАТТЕ 43921 с №№ 073085, 073086, 020013; 039017; 074039; 018003; 020014; 022019; 023015; 028013; 028010; 075015; 063007; 014018; 013001; 026009; 027001; 033009; 062001; 063004, както и земеделски земи (ниви) с обща площ от 60.12 дка в землището на с. Калояновец с ЕКАТТЕ 35515 с №№ 042056; 031007; 77009; 069012; 033017; 104026; 049004. Договорът бил сключен за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2016 до 30.09.2021 г. Уговорено било арендно плащане в размер на 50.00 лева на декар, дължимо до 01.10. на всяка стопанска година. За стопанската 2016 - 2017 г. за обработваните от „Алфа 07 груп ЕООД общо 219.704 дка, по 50 лв. на декар се дължало арендно плащане в размер на 10985.20 лв. „Алфа 07 груп“ ЕООД не платило дължимата арендна вноска в размер на 10985.00 лв. за стопанската 2016 - 2017 г., за което ищецът издал фактура № 127/04.05.2018 г. На основание чл. 86 от ЗЗД при забава в плащането на дължими суми „Алфа 07 груп“ ЕООД дължало на ’’АГРОКУЛТУРА” ЕООД обезщетение за забава. Видно раздел II, т. 4 от договора за аренда, плащането следвало да се извърши до 01.10. за всяка стопанска година. В конкретния случай „Алфа 07 груп“ ЕООД му дължал обезщетение в размер на 2352,81 лв., считано от 02.10.2017 до 11.11.2019 г. Предвид изложеното ответникът „Алфа 07 груп” ЕООД дължал на заявителя „Агрокултура” ЕООД сумата от 13338,01 от които: 10985,20 лева – дължимо арендно плащане за стопанската 2016-2017 година; 2352,81 лева – обезщетение за забавено плащане, считано от 02.10.2017г. до 11.11.2019г. Страните сключили споразумение за уреждане на въпроса извънсъдебно, но същото не било изпълнено от страна на ответника. „Агрокултура“ ЕООД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 5895 по описа на Районен съд Стара Загора за 2019 г., по което била издадена заповед № 3079/14.11.2019 г . В установения от закона срок „Алфа 07 груп” ЕООД подало възражение за недължимост на посочените в заповед № 3079/14.11.2019 г. суми. Междувременно на 24.01.2020 г. „Алфа 07 груп” ЕООД извършило частично плащане по фактура № 127/2018 г., като превело по банковата сметка на „Агрокултура“ ЕООД сумата от 6000 лева. Така ответникът признал дължимостта на вземането на „Агрокултура“ ЕООД, произтичащо от договора за аренда и представляващо арендна вноска за стопанската 2016 - 2017 г., и погасило част от задължението. Остатъкът от 4985.00 лева все още не бил платен. Не била платена и посочената в заповедта лихва в размер на 2325,81 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от 02.10.2017 до 11.11.2019 г. Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника „АЛФА 07 ГРУП” ЕООД с ЕИК *********, че му дължи сумата от 4985.00 лева - дължимо арендно плащане за стопанската 2016-2017 година; сумата от 2352.81 лева - обезщетение за забавено плащане, считано от 02.10.2017 до 11.11.2019г., както и законна лихва от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото и заповедното производства.
Ответникът „АЛФА 07 ГРУП“ ЕООД, гр. Стара Загора моли да бъде отхвърлен искът за частта, за която е установено, че е направено плащане, и му бъдат присъдени направените от него разноски съобразно отхвърлената част.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5895/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3079/14.11.2019 г. за сумата от 10985,20 лева за главница по договор за аренда на земеделска земя, сключен на 24.08.2016 г., сумата 2352,81лева лихва от 02.10.2017 г. до 11.11.2019 г. и законна лихва от 11.11.2019г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба. С исковата молба се претендира част от присъдената със заповедта за изпълнение главница в размер на 4985 лева поради извършено плащане на останалата част на 24.01.2020 г.
Ищецът претендира арендно плащане за стопанската 2016/2017 година по представения договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., с който е предоставил на ответника под аренда ниви в землищата на с.Ловец и с.Калояновец. Съгласно п.II,1 от договора арендното плащане е в размер на 50 лв. на декар. Според п.II,4 от договора арендното плащане се извършва в срок до 01.10. на всяка стопанска година. Следователно между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за аренда. Основното задължение на арендатора по този договор съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ е да извършва арендното плащане, което се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. В разглеждания случай дължимото арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. е изискуемо, тъй като е изтекъл срокът по чл.8, ал.5 от ЗАЗ и п.II,4 от договора. За дължимата сума е ищецът е издал фактура № 127/04.05.2018 г. на стойност 10985,20 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че след направена справка в счетоводствата на страните се установява незаплатено арендно плащане в размер на 4985 лв. за стопанската 2016/2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. Видно от представеното преводно нареждане от 11.09.2020 г., ответникът е заплатил на ищеца по фактура № 127/04.05.2018 г. сумата 4900 лева.
С оглед на това съдът приема, че към приключване на съдебното дирене в настоящото производство с извършеното на 11.09.2020 г. плащане е погасена част от дължимата главница, като незаплатена остава сумата 85 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответникът е изпаднал в забава от 02.10.2017 г. – следващият ден след падежа на задължението. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан претендирания в заповедното производство размер на лихвата за забава.
Тъй като няма данни ответникът да е изпълнил и задължението си за заплащане на законната лихва по издадената заповед за изпълнение от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.11.2019 г./ до деня, предхождащ погасяването на частта от главното задължение в размер на 4900 лв. /10.09.2020 г. /, следва да бъде установена и дължимостта на законната лихва върху тази сума за периода 11.11.2019 г.– 10.09.2020 г. Отделно от това, ответникът дължи заплащането на законна лихва върху незаплатената главница в размер на 85 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 85 лева за арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., с 2352,81 лева лихва за забава от 02.10.2017 г. до 11.11.2019 г., законна лихва от 11.11.2019г. до изплащане на вземането, както и законна лихва върху сумата 4900 лева, представляваща арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., за периода от 11.11.2019 г. до 10.09.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3079/14.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 5895/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3079/14.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 5895/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно сумата 4900 лева за арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 936,76 лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, тъй като плащането на част от задължението в размер на 4900 лв. е извършено след подаване на заявлението и с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 1066,76 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Тези разноски следва да бъда присъдени изцяло, независимо от частичното отхвърляне на иска, доколкото последното се дължи на извършено в хода на производството плащане, което с оглед правилото на чл.78, ал.2 ГПК е пречка разноските да бъдат възложени на ищеца. По същите съображения в полза на ответника не следва да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЛФА 07 ГРУП“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 173, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Михаил Атанасов Атанасов, съществуването на вземането на „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, гр.Стара Загора, бул.“Методи Кусев“ 2, ет.3, оф.1, ЕИК *********, представлявано от Тодор Василев Велев, за сумата 85 лева за арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., с 2352,81 лева лихва за забава от 02.10.2017 г. до 11.11.2019 г., законна лихва от 11.11.2019г. до изплащане на вземането, както и законна лихва върху сумата 4900 лева, представляваща арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., за периода от 11.11.2019 г. до 10.09.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3079/14.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 5895/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, гр.Стара Загора, бул.“Методи Кусев“ 2, ет.3, оф.1, ЕИК *********, представлявано от Тодор Василев Велев, против „АЛФА 07 ГРУП“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 173, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Михаил Атанасов Атанасов, иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3079/14.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 5895/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно сумата 4900 лева за арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.08.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „АЛФА 07 ГРУП“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 173, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Михаил Атанасов Атанасов, да заплати на „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, гр.Стара Загора, бул.“Методи Кусев“ 2, ет.3, оф.1, ЕИК *********, представлявано от Тодор Василев Велев, сумата 936,76 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 1066,76 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :