Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София,27.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БИЛЯНА КОЕВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 15769 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 247053/23.10.2017
г., постановено по гр. д. № 36350/2016 г. по описа на СРС, 73 състав, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу Е.И.И. с ЕГН ********** и адрес *** искове, че дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД,
***, следните суми:
- на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ - 171,83 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и услугата
дялово разпределение за апартамент с адрес гр.София, ул.********, аб.№090598 за
периода за периода януари 2013 - май 2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.09.2015г. до изплащането на сумата;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - 42,73
лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за периода 28.2.2013 - 31.8.2015 г.
С постановеното
решение с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.И.И. е осъден
да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 670.00
лв. - разноски по първоинстанционното производство и 75,00 – разноски по
заповедното ч.гр.д. №56910/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника Е.И.И., в която се излагат съображения за недопустимост на постановеното решение в частта,
в която са уважени предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по
отношение на които производството е било прекратено поради неизпълнени указания
на съда за отстраняване нередовности на исковата молба. В останалата част
постановеното решение се оспорва и като неправилно и необосновано.
Въззиваемият не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба.
Подпомагащата
страна на ищеца Б.Б. ООД не изразява становище по подадената жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо в обжалваната част, с която са уважени предявените по
реда на чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответникът Е.И.И. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот - апартамент
с адрес гр.София, ул.********, аб.№090598 за
периода за периода януари 2013 - май 2013 г.
по договорни отношения между страните през посочения период, като му дължи сумите 171,83
лв. – потребена ТЕ в имота за периода януари 2013 - май 2013 г. и 42,73 лв - обезщетение за забава
за плащане на сумата по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 28.02.2013 - 31.08.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 56910/2015г. на СРС, 73 с-в.
Във връзка с подаденото на 23.09.2015 г. заявление, по ч. гр. д. № 56910/2015г. на СРС, 73 с-в, е постановена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Т.С. ЕАД срещу Е.И.И. и З.К.-М.-И.за солидарно заплащане на дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК, на 04.05.2016 г. длъжникът З.К.-М.-И.е посочила, че възразява
срещу издадената заповед, тъй като е заплатила посочените задължения. След
срока по чл.414 ГПК изтичащ на 03.05.2016 г., а именно на 04.05.2016 г. длъжникът Е.И.И. е
посочил, че е заплатил посочените задължения.
Въпреки това СРС е дал указания с разпореждане от
13.05.2016 г. /получено на 01.06.2016 г./ към заявителя за предявяване на
искове по реда на чл.422 ГПК срещу длъжниците.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 30.06.2016 г., в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред срещу длъжника Е.И.И.. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В депозиран писмен
отговор ответникът е посочил, че исковете са неоснователни, поради това че още
при направена справка в интернет базата данни на ищеца преди подаване на
заявлението – на 25.02.2015 г. е установил липса на задължения по партидата. На
същата дата 25.02.2015 г. е заплатил дължимите суми на ответника за потребена
ТЕ в имота за м.март до м.май 2013 г. с извършените два превода на сумата
339.53 лв. и сумата 232.50 лв. При последваща извършена справка на 10.11.2016
г. отново е установил, че за аб.№ няма непогасени задължения към Т.С. ЕАД
Страните не спорят
и чрез събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства
се установява, че собственици на имота, за който са доставяни количества ТЕ,
посочени в приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК са Е.И.И. и З.К.-М.-И..
В представената по
делото декларация от 13.06.2013 г. Е.И.И. е заявил, че е съгласен партидата в Т.С.
ЕАД да се води на името на З.К.-М.-И..
Чрез приетата в
първата инстанция ССчЕ, чийто изводи настоящият състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК се установява, че незаплатените задължения за аб.№090598 за периода
за периода януари 2013 - май 2013 г. възлизат на сумата 171.83 лв. при
съобразяване извършените плащания на 25.02.2016 г. и изравнителните сметки на
фирмата извършвала дялово разпределение в сградата- Б.Б. ООД
С определение от
12.06.2017 г. СРС е прекратил производството по делото – гр.д.№ 36350/2016 г. в
частта на предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Районният съд е уважил,
като основателни исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е признал съществуване на вземанията по издадената
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56910/2015г. на СРС, 73 с-в.
Пред настоящата
инстанция нови доказателства са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на
въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ при съобразяване, че в частта на предявените
искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42,73 лв - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 28.02.2013
- 31.08.2015 г. производството пред първата инстанция е било прекратено.
Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с който разполага кредиторът,
когато вземането му е оспорено от длъжника. С него той цели да постигне защита
чрез сила на пресъдено нещо като се признае от съда, че то съществува. Така се
постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като
изпълнителен титул за принудително събиране на вземането. Правният интерес
от него е налице, когато длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. ./ Р № 246/11.01.2013 г. по т.д. № 1278/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, №
171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г., ІV г.о. на ВКС, Р № 89/02.06.2011 г.
по т.д. № 649/10 г., ІІ т.о. на ВКС/.
Видно от
приложеното заповедно производство е, че длъжникът Е.И.И. не е подал възражение
в срока по чл.414 ГПК и по отношение на него заповедта е влязла в сила, поради
което производството в тази част следва да се прекрати, а решението на СРС се
обезсили. Липсва правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422
от ГПК.
Въззивният съд
следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта
му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-
чл. 269 от ГПК.
С оглед на тези
правомощия на въззивната инстанция и както и произтичащото от чл.7, ал.1 от ГПК
задължение на съда да следи служебно за допустимостта на извършените
процесуални действия, респективно допустимостта на производството, настоящата
инстанция намира за недопустимо атакуваното пред нея първоинстанционно решение.
Освен това е видно
от делото по заповедното производство, че длъжникът изрично е заявил, че е заплатил
задълженията.
С това процесуално
действие вече не съществува абсолютната процесуална предпоставка за предявяване
на иск, а именно правен интерес. Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в
сила. Исковият съд следи служебно за наличието на предпоставките за допустимост
на специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК като не е
обвързан от приетото от заповедния на основание чл.7 от ГПК.
Заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила и на основание чл. 416 от ГПК представлява
самостоятелен титул за принудително изпълнение./ т. 10а от ТР №
4/2013818.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на
изложеното решението на СРС следва да се обезсили, а производството по делото
се прекрати.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
247053/23.10.2017 г., постановено по гр. д. № 36350/2016 г. по описа на СРС, 73
състав, с което е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.И.И. с ЕГН ********** и адрес *** искове, че дължи
на ищеца „Т.С.” ЕАД, ***, следните суми:
- на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ - 171,83 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и услугата
дялово разпределение за апартамент с адрес гр.София, ул.********, аб.№090598 за
периода за периода януари 2013 - май 2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.09.2015г. до изплащането на сумата;
- на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - 42,73
лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за периода 28.2.2013 - 31.8.2015 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ***,
да заплати на Е.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция за държавна такса.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ***,
да заплати на Е.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция за държавна такса.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ***,
да заплати на адв. В.К. от САК, на основание чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА
сумата 300.00 лв.-възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството по гр.д.№ 36350/2016 г. по описа на СРС, 73 с-в.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Б.Б. ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.