Р Е Ш Е Н И Е № 1 7 4 4
27.09.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2964/2019 г. по описа на V наказателен
състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.С.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Електронен фиш
Серия К № 2694326 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че в
пътния участък, където е прието да е било извършено нарушението, не е било
въведено ограничение на скоростта на движение за водачите на моторни превозни
средства от 60 км/ч, както и че това обстоятелство не е доказано по делото. Взема
становище да е налице несъответствие между описанието на вмененото му във вина
нарушение и дадена му правна квалификация. Моли ЕФ да бъде отменен. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Т., която поддържа жалбата. Сочи още, че протоколът по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. не е подписан, което твърди да представлява съществено
процесуално нарушение.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдено заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.С.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 24.04.2019 г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.05.2019 г.,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 17.03.2019 г. в 13:05 часа на път II-86 км 19+000 в
посока гр. Асеновград жалбоподателят С.С.К. управлявал лек автомобил „БМВ Х5
3.0 Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 92 км/ч при разрешена скорост от
60 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабричен №
11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 95
км/ч, като след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача била
установена стойност на скоростта на движение от 92 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.
За така констатираното нарушение и на основание чл.
189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден
Електронен фиш, Серия К № 2694326, с който му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.
1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил с
рег. № ***, е от одобрен тип и е със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. (лист
18 от делото) се установява, че процесното техническо средство с фабричен номер
№ 11743ca е преминало последваща проверка на 11.10.2018 г. със заключение, че
същото съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери.
Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до
100 км/ч. От писмо с вх. № 36111/31.05.2019 г. от и.д. председател на БИМ (лист
16 от делото) се изяснява, че периодичността на проверките е една година.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 21
от делото) се установява, че негов собственик е жалбоподателят С.С.К..
От приложения към преписката снимков материал (клип №
0147332 от радар № 11743ca) се изяснява, че измерената скорост на движение на
процесния лек автомобил с рег. № *** е била 95 км/ч, а заснемането е било
извършено на 17.03.2019 г. в 13:05 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото - път II-86 км
19+000 в посока гр. Асеновград; датата - 17.03.2019 г.; точният час на
извършване на нарушението - 13:05 часа; регистрационният номер на МПС - ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство - С.С.К.; описание
на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост - 92 км/ч, при
ограничение от 60 км/ч; нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата - 300 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка.
***телства се установява, че на описаните в ЕФ време и
място – 17.03.2019 г. в 13:05 часа на път II-86 км 19+000 в посока гр.
Асеновград, жалбоподателят К. е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ Х5
3.0 Д“ с рег. № ***. Изяснява се, че той се е движил извън населено място,
както и че поради извършвана рехабилитация е била въведена временна организация
на движението, като чрез пътни знаци максимално допустимата скорост на движение
на пътните превозни средства е била ограничена до 60 км/ч и до 40 км/ч в
отделните пътни участъци, което е било сигнализирано с пътен знак В26.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството
по осъществяване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
било допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да се санира
едва във въззивното производство, влече незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. По
делото не се доказа, че процесното АТСС е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания – чл. 6
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп.). Безспорно
нормативната уредба предписва спазването на редица технически изисквания към
монтажа и експлоатацията на АТСС, регламентирани с Наредбата и инструкцията за
експлоатация, като тяхното съблюдаване представлява гаранция за
законосъобразното измерване при използването на процесната преносима система за
контрол на скоростта на МПС. В тази връзка законодателят е предвидил улеснен
ред за доказване надлежното спазване на тези изисквания, като в съдържанието на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е предвидена
възможност за удостоверяване чрез
попълване на нарочно поле с посочване на имената на удостоверилото лице и
полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните изискванията, установени в инструкцията за
експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания биха
съществували достатъчно гаранции, че измерванията с техническото средство са
точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При надлежно попълване в протокола на посоченото поле до
доказване на обратното се смята, че всички нормативни и технически изисквания
са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче
спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на
техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се презюмира. В
този изричен смисъл е и практиката на Административен съд – Пловдив.
Съдът констатира, че макар по преписката да е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 1030р-7519/18.03.2019 г., то в съдържанието му не са попълнени редица
съществени реквизити, което води до опорочаване на функцията му на официален
удостоверителен документ относно обстоятелството дали АТСС е използвано
съгласно нормативните предписания. Това е така именно поради липсващата в
протокола отметка, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания. Липсва също така име и подпис на
служителя, който е удостоверил това обстоятелство. При липса на това изрично
отбелязване и при липса на каквито и да било други доказателства в тази насока,
представени от АНО, изводът дали АТСС е монтирано и използвано съгласно
нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би почивал
единствено на предположения. Административнонаказателната отговорност от своя
страна не може да бъде осъществена въз основа на предположения. По тези
съображения ангажирането на отговорността въпреки липсата на доказване, че са
били спазени предвидените изисквания при монтажа и експлоатацията на процесното
АТСС, съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя.
С тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС се
потвърди принципното положение, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването
на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България). Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата
трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват. Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и от тях се установява, че за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол следва да са
налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип;
- техническото
средство да е преминало през последваща
метрологична проверка;
- да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система
- техническото средство да е разположено и
използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания -
чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Съдебната
практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е
императивно, като само при кумулативното им наличие използването на
автоматизирано техническо средство е законосъобразно, а неспазването на което и
да е от изискванията опорочава процедурата и създава основание за отмяна на
електронния фиш. В настоящия случай липсва доказателство за спазването на чл. 6
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради което едно от кумулативните изисквания
за законосъобразно използването на АТСС не е налице.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че така съставеният протокол (рег. № 1030р-7519/18.03.2019 г.) по чл. 10 от
Наредбата е нередовен от външна страна. Същият, както се посочи, представлява
официален удостоверителен документ със строго определени реквизити на
съдържанието си, а тяхното точно и пълно попълване е гаранция за
законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване на скоростта на движение
на водачите на МПС. В настоящия случай и друга част от графите на протокола са
останали непопълнени – не е посочен номерът на служебния автомобил, в който се
е намирало мобилното АТСС, липсва номер на първо и последно статично
изображение. Недопустимо е органите, извършващи контрол, сами да преценяват кои
графи от протокола ще попълнят и кои ще пропуснат. Подобни пропуски опорочават
процедурата по установяване на скоростта на придвижване на водачите на МПС, а
оттам рефлектират и върху законосъобразността на издадения електронен фиш.
На следващо място следва да се посочи, че в случая
жалбоподателят е наказан за деяние, което от правна страна е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Съгласно Решение
№ 959 от 18.05.2015 г. по к.а.н.д. № 1001/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, когато превишението на скоростта на движение касае хипотеза на
ограничение, сигнализирано с пътен знак, а не съобразно ограниченията на
скоростта на движение, посочени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, нарушението трябва да
се квалифицира по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. „Няма как да се приеме, че при
квалификацията на нарушението следва да се прави връзка между двете алинеи на
чл. 21 от ЗДвП, така щото нарушението да бъде квалифицирано като такова по чл. 21,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, защото разпоредбите на двете алинеи взаимно
се изключват. Ако е извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от закона, то няма как
същото да е във връзка с алинея 1“. Същото следва да се оцени като
самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
На следващо място съдът намира за основателно и
възражението на жалбоподателя, че по делото не се доказа по несъмнен начин
какво е било въведеното ограничение на скоростта на движение за моторните
превозни средства конкретно в процесния пътен участък. От писмо с изх. №
11-00-91/27.05.2019 г. от директор на ОПУ-Пловдив (лист 15 от делото) се
установи, че към датата на нарушението при движението в посока
Пловдив-Асеновград е бил поставен пътен знак В26 - 60 км/ч, последван от знак В26 - 40 км/ч при
км19+480. Неясно остава къде точно е било разположението на пътния знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч и дали процесният
пътен участък е попадал в обхвата на действие именно на този пътен знак.
Същевременно изясняването какво е било приложимото ограничение на скоростта на
движение е съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението,
тъй като след съпоставка между него и действителната скорост на движение на
наказания се определя и стойността на превишената скорост, която пък от своя
страна предопределя относимата санкционна разпоредба.
По тези съображения настоящият състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде
отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2694326 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.