РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Благоевград, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100454 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Г. М., ЕГН
**********, адрес гр.Б====с адрес за кореспонденция: гр. Б........чрез адвокатско дружество
„Ч. В...., представлявано от адвокат Г. Ч. против ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. С.......представлявано от К....... Х....... Ч...... главен изпълнителен директор.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО
ответното дружество ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
С......представлявано от К... Х... Ч.... да заплати на Р. Г. М., ЕГН **********, следните суми:
-сумата в размер на 8000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпили вследствие ПТП на 20.11.2023 г. по вина на водач на МПС „Ф.......“ с pen №.....
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника с полица №BG/06/l 23000982789 валидна до 14.04.2024г. имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя - 20.11.2023г. до окончателното плащане.
-сумата в размер на 1000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за
настъпили вследствие ПТП на 20.11.2023 г. по вина на водач на МПС „Ф.......“ с peг.
№....застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с полица №BG/06/123000982789 валидна до 14.04.2024г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя - 20.11.2023г. до окончателното плащане.
Претендират се и сторени съдебни и деловодни разноски.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2025г.
съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск за заплащане на имуществени
вреди, като същия се счита предявен за сумата от 16 000, 00 лв.
Твърди се в исковата молба, че на 19.11.2023г. около 18.35 часа на ул. В. Л...“ в с. П....,
община Б..... е причинено ПТП между ППС, с рег.№.....марка „Ф...“, модел „Р.....“,
собственост на „Г.......“ ЕООД и ППС с рег.№. мар......ка „А....., модел ..... управлявано от
1
ищеца, за което бил съставен Констативен протокол №20231046-757 от Х..... И....мл.
Автоконтрольор Д..... П..... Сектор ПП ОДМВР Б.....
Сочи се, че като виновен водач е посочен този на ППС, с рег.№....... а именно
Участник 1, като в протокола за ПТП било отразено, че същият при извършването на
маневра в ляво, не е пропуснал движещия се зад него автомобил и по този начин
предизвикал ПТП, с което е нарушил разпоредбата на чл.25 от ЗдВП.
Твърди се, че виновният водач има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със ответника ЗК „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, видно от Полица
№BG/06/l23000982789, валидна до 14.04.2024г.
Ищецът твърди, че предявил пред ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД писмена
претенция, като бил извършен оглед на автомобила и заведена щета под номер №
43080112303962/20.11.2023 г., за което бил съставен опис, съгласно който било установено,
че са увредени следните детайли: предни калници, предна броня, преден ляв носач, външен
ляв накрайник, предна лява ламарина маска, държач лява броня, преден ляв фар, мигач
преден ляв, лайсна над броня предна, броня предна горна част, горен ляв шарнир, външев
ляв накрайник, предна броня и др.
Твърди се, че на 21.12.2023 год. ищецът получил писмо от ответника, с което бил
уведомен, че ответникът не е в риск, претенциите му са неоснователни и му било отказано
изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 43080112303962/20.11.2023 г.
Счита се, че отказът от страна на ответника да репарира вредите, причинени в
следствие на ПТП, е незаконосъобразен, тъй като ответникът има сключен застрахователен
договор, обективизиран в полица №BG/06/123000982789 валидна до 14.04.2024г. с лицето
причинило ПТП.
Твърди се, че в следствие на ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващите в стойността на резервни части и труд за възстановяване на автомобила на
ищеца в размер на 8000 лв., а от друга страна, се твърди, че в следствие на настъпилото
ПТП, ищецът претърпял и множество неимуществени вреди, изразяващи се в получен стрес,
дискомфорт, уплаха от шофиране. Сочи, че работата му е свързана с ежедневно шофиране и
нежеланието му да шофира му създал огромни проблеми в работата и семейството му, тъй
като в продължение на повече от месец, не бил в състояние да шофира автомобил, като
изпитвал страх и дискомфорт да управлява МПС.
Твърди се, че след инцидента ищецът се наложило да се обърне към психиатър, за да
получи специализирана медицинска помощ, за да преодолее получения в следствие от
инцидента стрес.
Твърди се, че са налице всички релевантни факти за уважаване на предявените
искове: наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от ответника,
който покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен
водач на МПС; настъпил застрахователен риск по договора - причинени от застрахованото
лице на ищеца неимуществени /болки и страдания/ и имуществени вреди - претърпяна
загуба, свързани с притежаването или използването на МПС, за които застрахованият
отговаря съобразно българското законодателство; деликтната отговорност на застрахования
при ответника - виновно противоправно поведение на застрахования при ответника при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат.
С Разпореждане № 594/28.01.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
2
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 18.03.2024 година.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 29.03.2024 г. е депозиран писмен отговор по подадената
искова молба, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани и се
иска да бъдат отхвърлен изцяло.
Оспорват се всички фактически твърдения на ищеца в исковата молба, с изключение
твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД
и собственика на л.а. „Ф......” с ДК№.......
Оспорва се твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования в дружеството водач.
Оспорва се твърдението на ищеца, че причина за пътнотранспортното произшествие,
настъпило на ....... в село П.....на ул. „В. Л....“, е нарушение на правилата за движение по
пътищата от водача на л.а. „Ф...” с ДК №..... - Д. М..
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от
страна на водача на л.а. „Ф.........”, както и наличието на пряка причинно-следствената
връзка между механизма на настъпване на ПТП и получените от пострадалия телесни
увреждания и претендираните имуществени вреди по л.а. „А........“.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при
които е настъпило, като се сочи, че липсват доказателства за твърдението на ищеца, че ПТП
е настъпило по вина на застрахован в дружеството водач.
Сочи се, че по делото липсват данни за оказана първа медицинска помощ, липсват
данни и доказателства за настъпили телесни увреждания за ищеца. Сочи се, че е представен
единствено документ - амбулаторен лист за преглед от психиатър с диагноза
посттравматично стресово разстройство с дата 03.01.2024 г. - месец и половина след
твърдяното ПТП.
Оспорва се вида и характера на описаните в исковата молба увреждания
/неимуществени и имуществени/, механизма на причиняването им и пряката им причинно-
следствената връзка със събитието.
Твърди се, че липсва основание за ангажиране пряката отговорност на „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД по силата на задължителна застраховка „Г......” на автомобилистите в
претендиралия размер, вид и характер на вредите.
Твърди се, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на л.а. „А.....", който не се е съобразил със спрелия на аварийни светлини л.а. „..Ф.“
и като се е движил с превишена и несъобразена с пътни условия скорост е станал причина за
настъпване на ПТП.
В условие на евентуалност, ако бъде прието, че искът е основателен, е направено
искане при определяне на справедливо застрахователно обезщетение да бъде отчетено
съществения принос на пострадалия за настъпване на ПТП и вредоносните последици от
същото, изразяващ се в управление на МПС с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост.
В условие на евентуалност се оспорват иска по размер, като се счита, че претенцията
за имуществени вреди размер на 8 000 лв., е завишена и не отговаря на средната пазарна
цена за възстановяване на действително причинените вреди по л.а. „А.......
Оспорва се твърдението на ищеца, че стойността на резервните части, необходими за
ремонта на автомобила възлиза на сумата от 8 000 лв., като се сочи, че тази стойност
3
отговаря на цените за ремонт на автомобила в официален сервиз за марката ....... С оглед
годините на експлоатация на автомобила към датата на застрахователното събитие се
намира претендираната стойност за ремонта му за необоснована и изключително завишена.
Оспорва се по размер и претенцията за неимуществени вреди, като се счита, че
същата не съответства на действително претърпените болки и страдания от твърдените за
настъпили травматични увреждания.
Оспорва се и претенцията за законна лихва. Сочи се, че неоснователността на главния
иск обуславя неоснователност и на претенцията за законна лихва от посочената дата -
20.11.2023 г.,като следва да бъде взето предвид, че претенцията за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е предявена пред застрахователя на 12.01.2024 г. -
видно от молба bx. № 0-92- 772/12.01.24 г..
С Определение № 771/23.04.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Ч., който поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба,
ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на делото се иска да бъде уважен
изцяло предявения иск, като основателен и доказан. Претендират се и сторените в
производството разноски. Представя се списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество, редовно призовани, не се явява законният представител, не се
явява и процесуален представител. Депозирана е молба, с която се оспорва предявения иск,
поддържа се депозирания отговор. Изразено е становище по същество на делото.
Претендират се сторените в производството разноски. Сторено е възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушани са
заключенията по допуснатити и назначени съдебно-автотехническа и съдебно-психологична
експертизи. Проведен е разпит на свидетели.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1 8253339, рег. № 757 от 19.11.2023г.,
издаден от младши инспектор Х.. И.... при ОДМВР, сектор ПП Б.... се установява, че на
19.11.2023 година, около 18.35 часа на ул. В. Л... в с. П.общ..ина Б.... е настъпило ПТП между
ППС, с рег.№..... марка „Ф...“, модел „....Р.“, собственост на „Г...“ ЕООД, управляван от Д. М.
и ППС с рег.№......... марка „А..., м...., управлявано от ищеца Р. Г. М.. В протокола са описани
видими щети по МПС. В протокола са описани обстоятелства и причини за ПТП- Участник
1- лек автомобил Форд, управляван от Д. М. се движи по ул. „В. Л...“ в с. П... в посока
центъра и при извършване на маневра, за да се отклони в ляво от пътя, за да паркира, не се
убеждава, че няма да създаде опасност и се блъска в изпреварващия участник 2 /автомобила
управляван от ищеца/, който отскача и се блъска в ляво в паркиран автомобил, като
реализира ПТП с материални щети.
Всеки от водачите е попълнил декларация и е дал обяснения.
Посочено е още в протокола, че управлявания от М. лек автомобил „Ф...” с
ДК№.....към момента на ПТП е имал валидна Полица №BG/06/l23000982789, валидна от
15.04.2023г. до 14.04.2024г., което е обявено и за ненуждаещо се от доказване между
страните.
На водача на лек автомобил „Ф......” с ДК№...... Д. М. е съставен АУАН № 1122071 от
дата 19.11.2023 година, а въз основа на него Началник-група към ОДМВР Б... сектор „Пътна
полиция” – гр. Б... е издал Наказателно постановление № 23-1116-003088 от 15.12.2023
4
година, с което на водача Д. Не М. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП-предприемайки
маневра създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП,
като е отразено, че на 19.11.2023г. в 18:35 ч. в с. П.... на ул. „В. Л.....“ с посока на движение
от гр. Б.... към център, управлява товарен автомобил „Ф......” с ДК№ ...... собственост на
Фирма „Грома Холд“ ЕООД и срещу дом 6 след спиране, потегля и предприема завой наляво
с цел да паркира, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участиниц в
движението се удря в изпреварващия го лек автомобил А... с рег. № ... който след удара
отскача вляво по посока на движението и се блъска в паркиран лек автомобил О....... с рег. №
......с което реализира ПТП с материални щети. На основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във
връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП било наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 200 лв.
Видно от изпратената административно-наказателна преписка, срещу АУАН от
страна на Д. М. е постъпило възражение, което е разгледано от административно наказващия
орган като е прието за неоснователно. Наказателното постановление е връчено на основание
чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 23.04.2024г. и е влязло в сила на 08.04.2024г., видно от писмо с рег. №
111600-17530/02.10.2024г. на ОДМВР Б....
По делото са представени и снимки във връзка с настъпилото ПТП, направени чрез
РСОД.
По повод на настъпилото на 19.11.2023г. застрахователно събитие било подадено от
ищеца Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност” на 20.11.2023г., за
репатриране на имуществени вреди по автомобила.
По делото е представено опис заключение на щета № 43080112303962/20.11.2023г. , в
което подробно са описани щетите по лек автомобил марка „А..... с рег.№ .......По делото са
представени и снимки от извършения оглед при описа.
Видно от писмо с изх. № 0-92-15644/18.12.2023г. на ДЗИ Общо застраховане ЕАД е,
че със същото е уведомон ищеца, че след преглед на приложените документи и други
изискани е установено, че не са налице безспорни доказателства, подкрепящи тезата, ме
механизмът на получените увреждания от настъпилото ПТП са в следствие на действия от
страна на водача на застрахования при ответника автомобил, поради което е прието, че
претенцията не е в риск и е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
От Молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вх. № 0-92-
772/12.01.2024г. е видно, че ищецът е предявил на 12.01.2024г. и претенция пред
застрахователя за заплащане на неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП-
психични увреждания. Няма данни по делото да е налице произнасяне на ответника по тази
претенция.
Видно от представения и приет по делото амбулаторен лист от 03.01.2024г., издаден
от ИПСМП по психиатрия ЕООД е, че ищецът е посетил психиатйр, като е поставена
основна диагноза посттравматично стресово разстройство, вписани са оплаквания-анамнеза-
оплаква се от тревожно-депресивни оплаквания, провокирани /по негови данни/ от
стресиращо обстоятелство-пътен инцидент не по негова вина на 19.11.2023г. в присъствието
на сина му. След инцидента е с потиснато настроение, безсъние, напрегнатост с
безкпокойство, тревожност, страх за собственото и на сина му здраве. Отразено е и
обективното състояние след преглед-психомоторно-вътрешно напрегнат, ориентиран,
критичен. Емоционално хиподистимен, тревожни елементи. Волево организиран, мислоене-
правилно по структура, зафиксираност на случилото се със страхови изживявания и чувство
на застрашеност за сина му и себе си, често припомняне и възпроизвеждане на случилото се,
изписана терапия, за която е представена е рецепта.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства.
При разпита си свидетелката Д. М. сочи, че на процесната дата е управлявала л.а.
5
„Ф......“ с рег. № ..........като е отишла да вземе свой колега /свидетеля М./, в село
П......Последният се качил в колата, тя потеглила като искала да завие на ляво, за да объре
колата и изведнъж видели една кола как отишла в други две коли на един малък паркинг.
Твърди, че не е усетила колата да я е ударила. Сочи, че не била спряла, била в движение,
колегата й се качил и потеглила направо, за да може да завие в ляво, защото там има
паркинг, за да обърне колата, обърнала се два пъти наляво, нямало никой и изведнъж видяла
една кола, имало силен удар, забелязала, че тази кола се отклонява и се удря, когато била
навлязла в пътното платно. Заявява още, че била паркирала от дясната страна, колегата й се
качил, излязла на улицата, потеглила направо и видяла, че по-нагоре има място за обръщане.
Потеглила направо, обърнала се да види дали може да завие да отиде на паркинга, за да
може да обърне колата. В момента, в който излиза от мястото, където била паркирала,
преминава платното по нейната посока на движение, завърта се леко и леко в насрещната
лента, за да може да премине от другата страна. Твърди, че е подала ляв мигач преди да
потегли от там, където била спряла. Движела се с около 20 км/час. Твърди, че не е видяла
автомобила на ищеца, както и че той се движел със 70 км/ч или 80 км/ч. Сочи още, че
нейният автомобил не бил ударен, имало само на гумата малка драскотина, като нищо не е
усетила, тъй като сигурно леко я е забърсал. Било късно вечерта, но улицата била осветена.
Твърди, че след ПТП пристигнала една жена, която излязла от къщата от дясната страна и
казала, че е видяла как се е случил ударът, защото дъщеря й се прибирала, отваряла е
вратата и видяла. Казала, че колата карала много бързо, с 80 км/ч.
Свидетелят Й. М., сочи в показанията си, че на процесната дата чакал да го вземе
свидетелката М. около 18:30 ч. Пристигнала М.... бил на тротоара и след като пристигнала,
фаровете не били изгасени, качил се в колата и още не бил сложил колана, тя тръгва, не
разбрал дали тя иска да обърне и да потегли нагоре, просто тръгва и в този момент се чул
трясък, но другата кола не се ударила в тях, а се в ударила в друга на паркинга, пред тях се
чул силен трясък. От колата излязъл мъж с дете.Сочи, че в момента, в който потеглили и чул
този удар. Колата, която се е ударила идвала зад тях, тя преминала през другото платно
напред пред колата им и отишла в паркинга вляво, където се ударила в другата кола. Не
може да каже дали е бил включен мигач. Заявява, че в момента в който се качва, още не
сложил колана си, става за секунда и през това време колата минава вляво покрай тях и се
удря, като за да избегне удар в тях явно се е отклонил и отива наляво.
Свидетелят К..... М., син на ищеца, който е разпитан в присътвието на социален
работник предвид непълнолетието си, сочи в показанията си, че през месец ноември 2023г. е
участвал в ПТП в с. П.....било привечер, прибирали се вкъщи към П...... по пътя свили в
отбивката за П.. надясно, на около 100 метра след това имало спряла кола в платното на
аварийни, след което ищецът тръгнал да я заобикаля и тя внезапно завила към тях, наляво и
ги ударила в предния калник и гума, това променило траекторията им и се ударили в спрява
кола извън отсрещното платно на паркинг. Сочи, че след това го боляло окото гърдите от
колана някъде около седмица, бил изплашен, баща му се притеснил за него. Твърди, че до
момента, в който задминали колата тя си била на аварийни, не била пуснал мигач, не е
забелязал шофьора на другата кола да пуска мигач, била на аварийни дори, когато тръгнала.
При потегляне на джипа все още бил на аварийни, баща му тръгнал да я подминава,
предницата на тяхната кола била по средата на спрялата кола и тя тръгнала и ги ударила
отстрани в предния десен калник. Свидетелят заявява още, че след този инцидент баща му се
притеснил много за него, споменавал му, че трудно спи, като шофирал след това карал
бавно, бил притеснен. Сочи, че през това време ходел на уроци, като тъй като колата била
ударена, майка му водела баща му на работа, след което взимал него. Споделя, че има
сестра, която тогава живеела в гр. С.....като баща му й звънял, тъй като се притеснявал как
кара и тя кола в С.........
Свидетелката С.........М.а, съпруга на ищеца, сочи в показанията си, че ноември 2023г.
й се обадил привечер и й казал „удариха ни, направихме катастрофа“, уплашила се, отишла
6
на място на входа на П...... Казал й, ме са го изблъскали от пътя, потеглила е кола, която е
била спряла и той се е ударил в друга кола. Като отишла първото нещо, което направила
било да види детето, били уплашени много. Споделя, че Р. се чувствал зле след
катастрофата, най-вече му било повлияло, че детето било в колата, бил много нервен, не
спял, ходил на лекар, за да му изпишат лекарства. Твърди, че и до днес когато пътуват и тя
шофира й прави забележка от страх да не я ударят. Сочи, че бил много зле два или три
месеца, ставал през нощта, не спял, седял на дивана или излизал на терасата да пуши, ходил
на лекар и му били изписали таблетки за сън, за да се успокои. Споделя, ме съпругът й
работи в магазин за авточасти в квартал „Грамада“ и неговата работа е свързана с
ежедневно шофиране и се отразило до такава степен, че трябвало тя да води детето на
училище, после да отиде да закара него на работа, после тя да отиде на работа, детето след
това на уроци. Това го поемал преди това ищеца, но тъй като колата била повредена, тя с
нейната ги возела. Споделя и че ищецът не искал да шофира, а и до ден днешен е напрегнат,
споделял й е, че неговото нежелание да шофира му създавало проблеми и в работата.
Твърди, че цяла зима било „ад“, всеки ден даже стигали до скандали в къщи, защото не иска
да шофира. Твърди, ме след ПТП ищецът бил много нервен, викал и по децата, всеки ден
звънял на дъщеря им, която също е шофьор и учела в С.....да й говори само за това. Твърди,
че тази психическа травма и до ден днешен му дава отражение, когато са на път. По-
сериозно отражение имало поне 3-4 месеца до пролетта сериозно бил травмиран и имал
някакво странно поведение, но в момента си шофира.
За изясняване на причините и механизма при които е възникнало процесното ПТП,
както и стойността на причинените вреди на автомобила, по делото е прието заключение на
съдебно-автотехническа оценителна експертиза, изготвено въз основа на приобщените по
делото писмени доказателства, като от констатациите на вещото лице – инж. В. Н., се
установява, че на база анализа на данните от доказателствата, оглед на мястото на ПТП,
справка за техническите данни за МПС и други, изготвил подробен кинематичен анализ,
след като определил всичките най-вероятни скорости за движението и на двете МПС.
Според заключението на вещото лице повредите по лек авт. А.... с рег. № ........ настъпили по
автомобила вслествие от ПТП настъпило на дата 19.11.2023 година при удари с тов. авт.
Ф......и лек авт. О.... по вид и степен на получаване съотвестват на зоните и краткото
описание на видимите щети в протокола на КАТ и на установените при огледи от
представители на застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“. Описаните в исковата молба
външен ляв накрайник, преден ляв носач и други от окачването ( без охлуването на джанта,
предна дясна ) не кореспондират с вида на ударите на лек авт. А.... Заключило е още, че
повредите по лек авт...... А. отпред отдясно са леки и незначителни, като са получени
вследствие от слабия контакт на автомобила с предната гума и броня на тов. авт. ФОРД.
Тежките повреди и деформации на частите по лек авт. ..А. от предната броня в посока назад
са настъпили вследствие на фронталният удар с неподвижният, паркиран зоната на ПТП лек
авт. О.... А.........Направил е извод, че е налице пряка причинно - следствена връзка, между
настъпилото ПТП и уврежданията, които са били причинение по лек авт. А......с рег №.......
Според заключението на вещото лице каулацията на ремонта за възстановяване на всяка
отделна увредена част по лек автомобил от марка/модел „ А......, с рег. № ....вследствие от
ПТП на дата 19.11.2023 година, съобразно срока експлоатация и ремонтният клас по пазарни
цени възлиза на минимална стойност кръгло 26 230,00 лева, а действителната ( пазарна )
стойност за ремонта ( труд и резервни части ) необходими за възстановяване на МПС-во,
възлиза на минимална стойност кръгло 21 200,00 лева. Според вещото лице Н. анализа на
данните от доказателствата показва, че причините за натъпването на ПТП са били от
субективен характер и са вследствие от действията на водачите. От техническа гледна точка
действията на водачите довели до ПТП са били както следва :
От страна на водачката М.: Предприето управление на тов. авт. ФОРД от мястото
през насрещната лента към отбивката, на което е спряла, със закъснение от около 0,62
7
секунди ( 2,66 с - 2,04 с ), след като вече лек авт. АУДИ е бил отклонен към насрещната
лента, за да заобиколи тов авт. Ф....
От страна на водача М.: Управление на лек автомобил марка „ А...., модел “....“ с рег.
№ ....със скорост от около 68,3 км/ч при наличието на техническа възможност да управлява
със скорости до 50,0 км/ч. При управлението на лек авт. А.. със скорости до 50,0 км/ч в
конкретните пътни условия за водача е съществувала техническа възможност за спиране на
автомобила преди мястото на първи удар.
Вещото лице след подробни изчисления е стигнал до извод, че след направен оглед
на мястото на ПТП и анализ на събраните доказателства се установява, че водачът Р. М. пред
първия удар с тов авт. Ф.. е управлявал лек автомобил марка/модел „А.....“ със скорост около
68,3 км/ч. В конкретната пътна обстановка и пътни условия управление със скорост от 68,3
км/ч не е предоставяла техническа възможност на водача М. да предотврати настъпването на
първи и втори удари със спиране, чрез своевременно задействане на спирачната уредба с
максимално спирачно закъснение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като
пълно, компетентно, обективно и обосновано. Съдът намира за неоснователни възраженията
на процесуалния представител на ищеца, че заключението е неправилно и хипотетимно в
частта относно определяне на скоростите. Напротив, вещото лице подробно и
аргументирано обосновава изводите си.
По делото е допусната и назначена и съдебно-психологична експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице И..... Т.....Според заключението на вещото
лице въз основа на проведеното интервю и резултатите от тестовете за тревожност и
депресия, които са в нормалните граници, включително резултатите по Клиничната скала за
тревожност и депресия (HADS), няма признаци за наличието на посттравматично стресово
разстройство (ПТСР) към момента на изследването. Липсват съществени симптоми на
депресия и тревожност, които биха могли да се свържат с клинично значимо емоционално
разстройство. Лицето показва гранични стойности по ситуативната тревожност и ригидност,
което може да се свърже с временно засилена тревожност във връзка с конкретни стресови
ситуации, каквато е претърпяното ПТП. Това може да доведе до по-интензивни реакции на
стрес, особено в ситуации, свързани с подобни травматични преживявания, като страх за
безопасността на близките му или в моменти на несигурност. Въпреки това, тези реакции не
са достигнали патологично ниво и не са индикация за тежка психична травма към настоящия
момент. Въз основа на настоящото психично състояние на лицето, перспективите за
възстановяване са благоприятни. Липсата на значими тревожни или депресивни симптоми
показва, че лицето може да продължи нормалния си начин на живот с вероятност за
постепенно намаляване на ситуативната тревожност. В заключение е приела, че не са налице
клинични данни за диагностициране на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) при
ищеца към настоящия момент. Лицето показва реакции на стрес и тревожност, свързани с
конкретни ситуации, но това не представлява значително емоционално разстройство.
Тестовите резултати показват, че Р. М. има гранични стойности на ситуативна тревожност и
ригидност, което е показателно за повишена предразположеност към стресови реакции в
определени ситуации. Тези резултати ориентират, че емоционалното състояние на лицето е
било чувствително на влиянието на травматични събития като претърпяната катастрофа.
Ригидността, свързана с трудностите при адаптация към променящи се обстоятелства, е
допринесла за по-трудно възстановяване след нарушаване на ежедневния ритъм на живот.
Според информацията, получена от интервюто, непосредствено след ПТП-то лицето е
изпитвало силен страх от шофиране, което е довело до промяна в обичайния ритъм на
живот. Страхът за безопасността на близките и загубата на самостоятелност при изпълнение
на ежедневни дейности (като това да заведе детето си с автомобил) е създал емоционално
напрежение, което е наложило зависимост от други хора за изпълнение на тези дейности.
8
Това състояние е белязано от психологическа дискомфортност и загуба на контрол, свързана
с преживяното събитие. Въз основа на наличните данни, интензитетът на емоционалното
разстройство е бил умерен, като е довел до значителни ограничения в ежедневието, но без
да достигне тежестта на клинично значимо продължително във времето разстройство като
посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Лицето е било (и продължава да е)
емоционално ангажирано с мисли за безопасността на близките, което е увеличило
усещането за стрес. Повишената ситуативна тревожност, макар и гранична, е подпомогнала
интензивността на реакциите в определени ситуации, свързани със стреса от ПТП.
Продължителността на емоционалното разстройство може да се оцени като сравнително
продължителна, предвид факта, че до момента на интервюто лицето все още изпитва
ограничения в ежедневието, свързани с тревожността и страха от шофиране. Неспособността
за възстановяване на предишния ритъм на живот и продължителната зависимост от други
хора за рутинни задачи предполага, че лицето се нуждае от допълнителна помощ за
преодоляване на тези емоционални затруднения. В заключение е посочено, че
емоционалното разстройство на ищеца вследствие на ПТП е било с умерен интензитет и с
продължителен характер, като е довело до сериозни ограничения в ежедневието и
функционалността му. Лицето е показало повишена тревожност и ригидност в отговор на
стресовата ситуация, което е повлияло на способността му да възстанови нормалния ритъм
на живот. Перспективите за възстановяване са положителни, но ще е необходима работа за
преодоляване на оставащите тревожни симптоми и зависимостта от други хора за
извършване на рутинни задачи. Според вещото лице посттравматичното стресово
разстройство, диагностицирано при ищеца след ПТП, е състояние, което може да доведе до
редица физически симптоми и увреждания, свързани с хроничния стрес и тревожността. В
случая на Р. М., ПТСР вероятно е довело до засилване на предишно диагностицираната
Неадекватна синусова тахикардия, тъй като емоционалният стрес често води до повишен
сърдечен ритъм и нарушения на сърдечния ритъм. Състоянието на идиопатична синусова
тахикардия, диагностицирано много преди ПТП, е състояние, при което сърдечният ритъм
остава висок дори в покой, без видима физическа причина. Това заболяване може да се
засилва при наличие на психични стресови фактори, каквито са ПТСР и свързаните с него
тревожност и емоционална нестабилност. При г-н М., емоционалният стрес от
травматичното събитие и последващите тревожни реакции (включително страх за децата и
нежелание за шофиране) могат да доведат до по-чести епизоди на тахикардия или до
влошаване на вече съществуващото състояние. Посттравматичното стресово разстройство и
синусовата тахикардия могат да образуват взаимозависимост, при която симптомите на
ПТСР (като повишена тревожност и повтарящи се стресови реакции) директно допринасят
за влошаване на тахикардията. От своя страна, тахикардията и физическите усещания,
свързани с ускорен сърдечен ритъм, могат да засилят усещането за безпокойство и
тревожност, което допълнително затруднява емоционалното възстановяване на ищеца. В
съвкупност, емоционалните увреждания от ПТП, в комбинация със съществуващата
синусова тахикардия, водят до взаимно усилване на симптомите на двете състояния. Това
води до влошено общо физическо състояние на ищеца, което се изразява не само в засилени
епизоди на тахикардия, но и в намалена физическа активност, понижена толерантност към
стресови ситуации и по-чести физически оплаквания, свързани с напрежението и
тревожността. Посттравматичното стресово разстройство, възникнало в резултат на ПТП, е
довело до значително въздействие върху общото физическо здраве на ищеца, като е влошило
симптомите на съществуващата синусова тахикардия. Емоционалният стрес и тревожността
засилват физическите проявления на тахикардията, което създава порочен кръг между
психичните и физическите симптоми.
В съдебно заседание вещото лице подробно аргументира изводите си, като съдът
кредитира същото като пълно, обосновано и компетентно, а възраженията на ответното
дружество не се споделят от съда. Вещото лице подробно въз основа на самостоятелен
9
преглед е направил изводите си.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация –
чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване е с правно основание чл. 51 ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ „С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие”. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” – по арг. на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и
вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования, чл. 493, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните материални предпоставки /юридически факти/: 1) Застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; 2) Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател; 3) Отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от
увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото
лице, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура и 4) Застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение /арг. от чл. 496 от КЗ/. Отделно от изложеното
нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предявената искова претенция се явява допустима, а разгледана по същество –
частично основателна, поради следните съображения:
На основание чл. 153 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, с доклада
по делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че лек
автомобил „Ф.....” с ДК№...... към момента на ПТП е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с Полица №BG/06/l23000982789,
валидна от 15.04.2023г. до 14.04.2024г.
10
Ето защо, съдът приема този факт за доказан, включително и като съпостави
твърденията на страните със събраните по делото писмени доказателства.
Искът за имуществени вреди, е предявен от активно легитимирано лице-пострадал
от ПТП, което твърди, че в резултат на реализираното ПТП са му били причинени
имуществени вреди. В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като
ищецът е отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция от
20.11.2023г., а ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение. Отправянето
на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е специална
предпоставка за допустимостта на иска срещу застрахователя /в този смисъл Определение
№ 165/24.03.2017г. по ч.т.д. № 306/2017г. на ВКС, II т.о./. От представените доказателства е
видно, че ищецът е депозирал искане, приложил е към него документи и е налице отказ. По
този начин предпоставката за допустимостта на иска е налице, предвид на което заявената
искова претенция се явява допустима. Относно претенцията за неимуществени вреди също е
налице посочената предпоставка, доколкото се установи, че е отправил такава претенция на
12.01.2024г., като по делото няма данни ответникът да се е произнесъл по нея, нито пък в
хода на делото да е изплатил обезщетение, напротив оспорва дължимостта му.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
За да възникне деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, което пък при наличие на
застрахователно правоотношение и другите предпоставки по КЗ да обуслови отговорността
на застрахователя, следва да се даде отговор първо на въпроса налице ли е противоправно
поведение у водача М., има ли вреда, има ли вина, съществува ли причинна връзка между
деянието и настъпилите вредоносни последици.
Съвкупният анализ на доказателствата дава основание да се приеме, че фактическият
състав по чл. 45 от ЗЗД е осъществен.
По въпроса за противоправното деяние: от всички събрани по делото доказателства,
по безспорен и категоричен начин, се установява, настъпването на ПТП, за което е съставен
нарочен протокол за ПТП и е съставен АУАН на виновния водач, респ. издадено НП. Следва
да се отбележи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, включително и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска
или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава /в този смисъл Решение № 15 от
25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., I т.о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП
и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца
посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства
/арг. от чл. 12 от ГПК/.
От приобщения Протокол за ПТП № 1 8253339, рег. № 757 от 19.11.2023г., издаден от
младши инспектор Х... И.... при ОДМВР, сектор ПП Б....., АУАН № ......от дата 19.11.2023
година, Наказателно постановление № 23-1116-003088 от 15.12.2023 година, както и от
събраните гласни доказателства се установи, че на 19.11.2023г. е настъпило ПТП, приинено
от водача Д. Не М., която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в с. П....на ул. „В. Л......“ с
посока на движение от гр. Б..... към център, управлява товарен автомобил „Ф.......” с ДК№
11
...... собственост на Фирма „Грома Холд“ ЕООД и срещу дом 6 след спиране е потеглила и
предприема завой наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и се удря в изпреварващия го лек автомобил Ауди...с рег.
№...управляван от ищеца, който след удара отскача вляво по посока на движението и се
блъска в паркиран лек автомобил Опел А...с рег. №.....с което реализира ПТП с материални
щети.
Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и
приетите съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за неоснователно, стореното възражение от ответника в писмения
отговор, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача, застрахован при
него.
От показанията на свидетелите М., М. и К.... М. се установи, че водача на лекия
автомобил, застрахован при ответника е бил спрял на аварийни светлини, в момента на
качване на свидетеля М. в колата е потеглила веднага, като е предприела маневра завиване
на ляво, при което е препречила пътя на движещия се в посоката си на движение лек
автомобил А.... управляван от ищеца, който се удря леко в нея и отскачайки вляво се блъска
в паркиран лек автомобил, находящ се на паркинг. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката М. в частта, в която сочи, че се е огледала и се е убедила, че не застрашава
движещи се превозни средства, че е подала мигач, доколкото съдът намира показанията й за
защитна версия и некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Така и самия свидетел М. сочи, че веднага щом се е качил в колата, още преди да
постави колана си, водачката М. е потеглила и ПТП станало за секунди. Посоченото води на
единствения извод, че М. е потеглила веднага, без да се увери, че не застрашава други
превозни средства. В тази насока са и показанията на свидетеля М., които съдът осъди
внимателно, предвид близкото родство с ищеца и възрастта му, но ги намира за основани на
лични впечатления, добросъвестни. Същия сочи, че при вида на спрялото МПС ищецът е
предприел маневра заобикаляне, но спрялото МПС е потеглило внезапно. В тази насока е и
заключението на вещото лице Н..
Съдът намира, че водачът на лекия автомобил Форд е предприела технически
неправилна маневра, като е предприела маневра, създавайки опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях и е нарушила чл. 25 от ЗДв. Както и чл. 104, ал. 1 от
ЗДвП-при потегляне от място водачът е длъжен да пропусне участниците в движението по
пътя и да сигнализира.
Предвид гореизложеното механизмът, посочен в протокола, съответства на
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, поради което релевираните от
ответника възражения за липсата на противоправно поведение, както и за липсата на
причинно-следствена връзка между действията на застрахованото при ответника лице и
настъпването на процесното ПТП, се явяват неоснователни. Ето защо и при съвкупната
преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано, че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за
ПТП и установени от вещото лице по кредитираната съдебно-автотехническата експертиза.
Протокола за ПТП, заключението на съдебно-автотехническа експертиза, определено
сочат наличието на подобна еднопосочна, пряка и непосредствена причинна връзка, между
поведението на водача М. и причинените имуществени вреди по лекия автомобил А.....
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установи наличието на деликт с
деликвент водач на МПС, застрахован при ответника, от което се следва ангажиране и
отговорността на застрахователя за причинените в пряка-причинно следствена връзка от
ПТП-то имуществени вреди на пострадалото лице – ищеца.
12
Установи се и кумулативното наличие на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството
на застрахован и настъпването на застрахователно събитие.
Установи се също така, че увреждането е пряка и непосредствена последица, резултат
от действията на водача М.. Вината се предполага по презумпция на самия закон- чл. 45, ал.
2 ЗЗД, която е оборима, но не бе опровергана в процеса от ответника, на когото е и
доказателствената тежест да стори това. Налице е осъществяване на всички кумулативни
елементи от фактическия състав на деликта.
Следователно предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техният размер, както
с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента /деня/ на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че
имуществените вреди по увреденото МПС на ищеца са безспорно доказани като размер.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/,
стойност на застрахованото имущество.
Въз основа на експертното заключение съдът приема за установено, че описаните в
исковата молба и в приетия като писмено доказателсто по делото – Протокол за ПТП, както
и опис по щета , щети по лек автомобил с марка „А.....“, модел .... с рег.№...... с оглед вида и
естеството им са нанесени в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото
изцяло кореспондират с механизма на настъпване на ПТП, а стойността, която е нужна за
възстановяване към датата на процесното ПТП е в размер на 21 200, 00 лв. От страна на
ищеца е предявена претенция обаче единствено до сумата от 16 000, 00 лв., която съдът с
оглед диспозитивното начало следва да съобрази.
По предявения иск за присъждане на неимуществени вреди.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че по делото се установи наличието на
деликт с деликвент водач на МПС, застрахован при ответника, от което следва ангажиране
и отговорността на застрахователя за причинените в пряка-причинно следствена връзка от
ПТП-то неимуществени вреди на пострадалото лице – ищеца.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В понятието
„неимуществени вреди“ следва да се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
13
период от време - Решение № 33/04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/ 2011 г., II т. о.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което
всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от
проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД (Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
2974/2013 г., II т. о.).
Установи се от приетите по делото гласни доказателства, както и от приетото
заключение на съдебно-психологичната експертиза, че в резултат на ПТП ищецът не е
претърпял телесни уверждания, но са били налице претърпени стрес и безпокойство, които
са житейски обосновани след настъпване на такъв инцидент, който е неочкаван и в него е
участвало и детето му. От показанията на свидетелката М.а се установи, че след ПТП същият
е бил изключително напрегнат, нервен, имал проблеми със съня, за което свидетелства и
приетия по делото амбулаторен лист от преглед при психиатър и изписаната терапия,
притеснявал се за детето, което било заедно с него в колата, имал притеснения от шофиране,
около два-три месеца не спял, налице са били и затруднения в обичайния му ритъм на
живот, като се е налагало именно съпругата му да го води на работа, както и да поеме
воденето на детето на училище и уроци, неща, които преди това той е вършел. От
заключението на вещото лице Топузова, което съдът кредитира като обосновано и пълно, се
установи, че непосредствено след ПТП-то ищецът е изпитвало силен страх от шофиране,
което е довело до промяна в обичайния ритъм на живот. Страхът за безопасността на
близките и загубата на самостоятелност при изпълнение на ежедневни дейности (като това
да заведе детето си с автомобил) е създал емоционално напрежение, което е наложило
зависимост от други хора за изпълнение на тези дейности. Това състояние е белязано от
психологическа дискомфортност и загуба на контрол, свързана с преживяното събитие,
интензитетът на емоционалното разстройство е бил умерен, като е довел до значителни
ограничения в ежедневието, но без да достигне тежестта на клинично значимо
продължително във времето разстройство като посттравматично стресово разстройство
(ПТСР). Продължителността на емоционалното разстройство може да се оцени като
сравнително продължителна, предвид факта, че до момента на интервюто лицето все още
изпитва ограничения в ежедневието, свързани с тревожността и страха от шофиране.
Неспособността за възстановяване на предишния ритъм на живот и продължителната
зависимост от други хора за рутинни задачи предполага, че лицето се нуждае от
допълнителна помощ за преодоляване на тези емоционални затруднения.
Посттравматичното стресово разстройство, възникнало в резултат на ПТП, е довело до
значително въздействие върху общото физическо здраве на ищеца, като е влошило
симптомите на съществуващата синусова тахикардия. Емоционалният стрес и тревожността
засилват физическите проявления на тахикардията, което създава порочен кръг между
психичните и физическите симптоми. Едновременно с това вещото лице е дало заключение,
че не са налице клинични данни за диагностициране на посттравматично стресово
разстройство (ПТСР) при ищеца към настоящия момент.
Като взе тези доказани от ищеца, обстоятелството, че не са налице данни за
травматични увреждания или невъзстановени увреди, възрастта му- 45 години към момента
на настъпване на ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер на 2000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя. В случая обаче същият е претендирал сумата от 1000, 00лв. и предвид
диспозитивното начало съдът следва да присъди поискания размер.
14
В тази връзка обаче съдът следва да разгледа стореното от ответника възражение, че
вина за настъпилото ПТП има и ищеца, който се бил движил с превишена и несъобразена
скорост и не е успял да спре при внезапно възникнала на пътя опасност.
Съдът е задължен да изследва и да се произнесе по стореното възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на релевираното от ответника възражение за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, съдът намира същото за основателно поради следните
съображения:
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно. Намаляването на
обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в този им обем. При липса на доказан принос на увреденото лице и то при
условие на пълно и главно доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е недопустимо.
Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем или вероятен /в този смисъл
Решение № 151 по т.д. № 1140/2011г. на ІІ т.о.; Решение № 169 по т.д. № 1643/2013г. на ІІ
т.о.; Решение № 166 по т.д. № 60/2013г. на ІІ т.о.; Решение № 99 по т.д. № 44/2012г. на ІІ т.о.
на ВКС и др./. Доказателствената тежест за установяване на това е на ответника,
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
Съдът намира, че водачът на лекия автомобил А....-ищецът е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
В случая се установи, че ПТП е настъпило в населено място-с. П...... като
разрешената скорост в населено място е 50 км.ч. От заключението на авто-техническата
експертиза се установи, че ищецът е управлявал автомобила преди настъпване на ПТП със
скорост от около 68,3 км/ч, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Според вещото лице при управлението на лек авт. АУДИ със скорост до 50,0 км/ч в
15
конкретните пътни условия за водача е съществувала техническа възможност за спиране на
автомобила преди мястото на първи удар.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от Р. М.. Като основна причина за ПТП обаче настоящият съдебен състав намира
навлизането на товарния автомобил Форд, управляван от застрахования при ответника
водач, в лентата за движение на ищеца от спряло положение, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението. В случай, че същата не бе завила на ляво
преди да се огледа и да се убеди, че може да направи маневрата, то ПТП не би настъпило.
Предвид приетото, че основна причина за ПТП е навлизането на товарния автомобил в
лентата за движение съдът приема съпричиняване от 20%. Касае е за еднакви по брой, но не
и по тежест нарушения на ЗДвП от всеки от участниците в ПТП, което изключва равен
принос, т. е. Липсва реципрочност в отговорността на делинквента и пострадалия, всеки от
тях управляващ ППС, доколкото противоправното поведение на първия се явява
първопричина /основна причина / за ПТП, без което конкретната скорост на движение на
лекия автомобил не би била от значение.
Именно с този процент следва да се намали, както определеното обезщетение за
неимуществени вреди-1000, 00 лв. /колкото е претендирал ищеца/, като бъде определено на
сумата 800, 00 лева, така и определеното обезщетение за имуществени вреди от 16 000,00
лв., като следва да се присъди в размер на 12 800, 00 лв., за които суми исковете са
основателни и следва да се уважат. Над тези суми до претендираните размери: от 1 000 лева,
или за разликата от 200, 00 лева обезщетение за неимуществени вреди; от 16 000, 00 лева,
или за разликата от 3 200, 00 лева обезщетение за имуществени вреди, исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
С исковата молба ищецът претендира и присъждане на законна лихва, върху сумите
за имуществени и неимуществени вреди, считано от 20.11.2023г.-датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция до окончателното плащане.
С решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о., е прието, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение
по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание
чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице, или датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано със следните последици: 1
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава; и 2 възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Даденото с
посоченото решение тълкуване, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването
си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване / предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна, като след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва
върху обезщетението за собствената си забава, последователно се споделя в практиката на
ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. в решенията по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., по т. д. № 2026/2021
16
г. на І т. о., по т. д. № 1428/2021 г. на ІІ т. о., по т. д. № 2530/2021 г. на І т. о., по т. д. №
1191/2021 г. на І т. о., по т. д. № 790/2022 г. на ІІ т. о. и др. Решение № 50104 от 26.04.2024 г.
на ВКС по т. д. № 1386/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 50086/07.11.2023 г. по т.д.№1859/22г
ВКС, II т. о.
Предвид изложеното обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено
считано от 20.11.2023г., но обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено от дата 12.01.2024г., на която дата ищецът е предявил претенция пред ответното
дружество за заплащане на неимуществени вреди. В тази връзка е неоснователна
претенцията му за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 20.11.2023г. до 11.01.2024г. включително.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, всяка от които е
сторила претенция за това с представяне на списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е сторил разноски по делото, както следва: 690, 00 лв. заплатена държавна
такса, сумата от общо 839, 90 лв. за вещи лица /по делото липсват доказателства ищецът да е
довнесъл към момента възнаграждението за вещото лице Н. в размер на 450, 00 лв., поради
което не следва да се приема за разноски/, сумата от 1840, 00 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представените договори или общо сумата от 3369, 90 лв.
Ответникът е сторил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, като на първо място същото е дори
под минимално предвидения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, а на следващо място съответства на фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалния представител процесуални действия, явяването му във
всяко едно от шестте съдебни заседания. Следователно ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 2695, 92 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е сторил разноски както следва –възнаграждения на вещи лица в размер
на 1150, 00 лв., като е представляван от юрисконсулт за когото съдът определя
възнаграждение в размер на 200, 00 лв., като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, продължителността му, както и обстоятелството, ме същият не се е явил в нито
едно съдебно заседание. В тази връзка съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 270, 00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , във връзка с чл. 45 от ЗЗД, ЗК „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С.......представлявано от К..... Х.... Ч.... главен
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Г. М., ЕГН **********, адрес гр......с адрес за
кореспонденция: гр. Б...... чрез адвокатско дружество „Ч. Везенков“, представлявано от
адвокат Г. Ч. сумата от 12 800, 00 лв. /дванадесет хиляди и осемстотин лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вследствие ПТП на 20.11.2023 г.
по вина на водач на МПС „Ф...“ с pen №.... застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с полица №BG/06/l
23000982789 валидна до 14.04.2024г. имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 20.11.2023г. до
окончателното плащане, КАТО отхвърля предявения иск за разликата над сумата от 12 800,
00 лв. до претендирания размер от 16 000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , във връзка с чл. 45 от ЗЗД, ЗК „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С......представлявано от К.... Х..Ч... главен
17
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Г. М., ЕГН **********, адрес гр.Б..... с адрес за
кореспонденция: гр. Б..... чрез адвокатско дружество „Ч. В.....“, представлявано от адвокат Г.
Ч. сумата от 800, 00 лв. /осемстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпили вследствие ПТП на 20.11.2023 г. по вина на водач на МПС „Ф.“ с pe....г. № ......
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника с полица №BG/06/123000982789 валидна до 14.04.2024г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя – 12.01.2024г. до окончателното плащане, КАТО отхвърля иска за разликата
над сумата от 800, 00 лв. до пълния претендиран размер от 1000, 00 лв. и искането за
присъждане на законна лихва, считано от 20.11.2023г. до 11.01.2023г. вкл. като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. С. представлявано от К..... Х....Ч... главен изпъ..лнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. Г. М., ЕГН **********, адрес гр.Б..... с адрес за кореспонденция: гр. Б.чрез
адвокатско дружество „Ч. В.....“, представляван...о от адвокат Г. Ч. сумата от 2695, 92 лв. /две
хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. Г. М., ЕГН **********, адрес гр. Б.....с
адрес за кореспонденция: гр. Б. ч........рез адвокатско дружество „Ч. В......“, представлявано от
адвокат Г. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
С....... представлявано от К...... Х.... Ч...... главен изпълнителен директор сумата от 270, 00 лв.
/двеста и седемдесет лева/, представляваща сторени разноски съразмерно отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Б...... в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18