№ 1462
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Минова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000501358 по описа за 2025 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6653/04.12.2024г., постановено по гр.д.№ 10965/22г. по описа на СГС,
ГО, 4 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е осъден да заплати на А. Й. Л., сумата ОТ 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на екцес – допълнително
влошено здравословно състояние за времето след постановяване на Решение №
1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС, влязло в сила на 04.10.2018г., в резултат
на ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул.„Г.С.Раковски“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.10.2022г. до окончателното и изплащане, както и сумата
2731.20 лв., направени разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над присъдените 40 000лв. до общо
претендираните 50 000 лв., както и лихвата за забава за периода от датата на ПТП –
18.11.2015г. до 19.10.2022г. - датата на предявяване на иска, като неоснователен.
Присъдени са разноски, като на основание чл.78 ал.3 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е
осъден да плати на адв. Л. Г., сумата 3720 лв., адв.възнаграждение, определени по правилата
на чл. 38 ал.2 ЗА.
По компенсация А. Й. Л., е осъден да плати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, сумата 1623 лв.,
разноски с оглед отхвърлената част от иска, а в полза на СГС сумата 1014.00лв.,
1
представляваща припадаща се част от хонорара за допуснатата тричленна СМЕ.
С решение от 01.04.2025г. без уважение е оставена молбата на А. Й. Л. за поправка на
ЯФГ в Решение № 6653/04,12,2024г., постановено по гр.д.№ 10965/22г. по описа на СГС,
като съдът присъди законна лихва върху главницата считано от 19,10,2019г., вместо
вписаното – от 19,10,2022г.
Със същото решение е изменено Решение № 6653/04,12,2024г., постановено по гр.д.
№ 10965/22г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, в частта за разноските, като е отменил частта, с
която е осъдил А. Й. Л. да плати в полза на СГС сумата 1014лв., представляваща припадаща
се част от хонорара за допуснатата тричленна СМЕ, като е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да
плати на А. Й. Л., сумата 811 лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски, съобразно уважената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част и моли съда да го обезсили като недопустимо, а в условие на евентуалност
да го отмени и отхвърли иска, респ. да намали размера на присъденото обезщетение.
Изтъква факта, че от страна на ищеца не е предявена претенция по реда на чл.380 ГПК,
което е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по
чл.432 ГПК (претендираното от ищеца право на обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес е породено след влизане в сила на КЗ от 2016г., т.е. е нововъзникнало материално
право). Дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на предявения иск - чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) е погрешна, тъй като материалното право за обезщетение на ексцес се е
породило след влизането в сила на КЗ - 01.01.2016г. Твърди, че правилната правна
квалификация е чл.432 ал.1 КЗ, тъй като по време на действие на посочената разпоредба се е
породило твърдяното материално право за ексцес в полза на ищеца, а не тази по чл. 226, ал.
1 КЗ )отм.).
Отделно от горното посочва, че видно от представената медицинска документация по
делото, имаща за цел доказването, че описаните данни в нея са усложнения вследствие на
получената травма на 18.11.2015г., възникват няколко много важни въпроса, на които не е
даден отговор от заключението на СМЕ, което съдът е кредитирал, без да обсъди
разширената СМЕ. Така в решението няма мотиви поради каква причина остеосинтезните
материали (стабилизиращите наличните фрактури метални средства) не са били отстранени
три години (от пателата и тибията са отстранени на 14.02.2019г.), а от бедрената кост,
вероятно още не са отстранени. Твърди, че отстраняването на остеосинтезни средства,
използвани за лечение на фрактури влизат, съвсем естествено, в периода на възстановяване
и не би трябвало да бъдат допълнително обезщетявани, както се твърди в ИМ. Провеждани
ли са възстановителни процедури, тъй като в оздравителния период влизат и задължителни
мероприятия за възстановяване (физиотерапия, рехабилитация и т.н.). Ако са провеждани
възстановителни процедури и ако е имало оплаквания в оздравителния период, защо не са
представени съответни медицински документи от прегледи, консултации, образни
2
изследвания, които да докажат, че оздравителния период не върви гладко и има някакви
усложнения, които трябва да бъдат лекувани? Описаната фистула, появила се на мястото на
остеосинтезата на дясната подбедрица, дали не се дължи на това, че металните средства за
стабилизиране на счупването не са били отстранени навреме (описва се за първи път в
представен амб.лист №5594/23.01.2019г. -три години след травмата). Описва се
„постфлебитен синдром“, което, най-вероятно се дължи на обездвижването на десния долен
крайник, както и липсата на адекватна рехабилитация. На второ място твърди, че
описваните „усложнения“ не представляват ексцес, а се дължат на неадекватно
последващо поведение след извършеното първоначално лечение по повод на получените
счупвания на десния долен крайник. За да се докаже категорично, че има „ексцес“, ищецът
трябва пълно и главно да докаже, че въпреки положените адекватни и напълно
задължителни мероприятия след проведеното първоначално лечение, са се получили
усложнения, които са предмет настоящото дело и представляват ексцес. Представената
медицинска документация не може да докаже категорично, че описваните данни са
усложнения, т.е. представляват ексцес, за който трябва да се получи обезщетение. Дори
кредитираната СМЕ от СГС е приела, че остеосинтезния материал е следвало да бъде
премахнат до една година след поставянето му. Ищецът не е направил това, което е довело
до неговото скъсване, а то от своя страна е довело до възпалителния гноен процес.
Последният не се дължи като пряка последица на ПТП, а на липсата на адекватно поведение
и лечение от страна на ищеца. Посочва, че дори да се докаже по делото, че е налице
влошаване на здравословното състояние на ищеца, присъденото обезщетение само за ексцес,
в размер на 40 000 лева, не е адекватно на търпените болки и страдания и противоречи на
вече присъденото такова по първоначалното дело в размер на общо 65 000 лв. (60 000 лв.
СГС + допълнително 5 000 лева, присъдени от САС). При условията на евентуалност,
поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който не е свалил остеосинтезния материал в указания му от лекарите срок, което е довело
до неговото скъсване и до възпалителния процес. Съпричиняването е безспорно установено
и от двете СМЕ, приети по делото и неправилно съдът не го е уважил (дори не се е
произнесъл по възражението). Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Й. Л. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид § 22 ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ
(отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015г.).
Претендират се неимуществени вреди за ексцес, констатиран през 2018г. при ПТП,
настъпило през 2015г. В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
3
се основава на сключен преди 01.01.2016г. договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите между собственика на л.а. и жалбоподателя Бул инс АД, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът А. Й. Л. твърди, след ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул.
„Г.С.Раковски“ предявил иск по чл.226 КЗ /отм./, който е бил уважен и с влязло в сила на
04.10.2018г. Решение № 1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС, бил обезщетен за
претърпените неимуществени вреди. В размер на общо 65 000 лв. Твърди, че след
постановяване на решението настъпил екцес – допълнително влошаване на здравословното
му състояние. Получил: тежък възпалителен процес – секреция от фистулно отвърстие;
счупване на остеосинтезния материал и впоследствие оперативна интервенция на
пострадалия крайник; развил постфлебитен синдром, установено на 23.04.2018г. Вследствие
допълнително влошеното си здравословно състояние претърпял множество медицински
интервенции, наложителни хоспитализации, за продължителен период не могъл да се
придвижва и обслужва самостоятелно, поради което бил поставена в зависимост от помощта
на трети лица. Търпял болки и страдания с голям интензитет, които продължават и към
момента, както и отрицателни емоции – чувство на отчаяние, безнадежност, безпомощност,
страх, липса на желание за живот. Претендира сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на екцес – допълнително
влошено здравословно състояние за времето след 04.10.2018г., в резултат на ПТП настъпило
на 18.10.2015г., в гр.София, ул. „Г.С.Раковски“, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на ПТП - 18.10.2015г., до окончателното и изплащане.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което и след постановяване на Решение № 1875/17.07.2018г.
по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС обезщетил ищеца за претърпените неимуществени вреди в
размер на общо 65 000 лв. Оспорва наличието на екцес, който да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Възразява, че всички неимуществени
вреди на ищеца са обезщетени. В условие на евентуалност възразява, че влошеното
здравословно състояние на ищеца е резултат от неадекватното му поведение след
първоначално проведеното лечение, като не е свалил поставения остеосинтезен материал
след 1 г., съгласно предписанието на лекарите. В резултат слез 3 г., което е довело до
неговото скъсване, а то от своя страна е довело до възпалителния гноен процес. Последният
не се дължи като пряка последица на ПТП, а на липсата на адекватно поведение и лечение
от страна на ищеца. Посочва, че няма връчена покана до застрахователя по повод на ексцеса,
което съгласно новите правила на КЗ е процесуална предпоставка по допустимост.
От фактическа страна се установява, че между същите страни е налице СПН т.е. влязло в
сила на 04.10.2018г. Решение № 1875/17.07.2018г. по в.гр.д. № 5096/2017г. на САС, 1 състав,
след ПТП настъпило на 18.10.2015г., в гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ като е уважен иск с
правно основание чл.226 КЗ /отм./ а ищецът е получил обезщетение за претърпените в
4
резултат на процесното ПТП неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 65 000
лв. От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ по това
предходно производство, се установява, че ищецът е получил следните травматични
увреждания: закрито счупване на дясната бедрена кост с разместване в средната дистална
трета, което причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни; открито счупване на голямопищялната кост на дясната
подбедрица с разместване, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на дясното коленно капаче, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни. Получените счупвания на ищеца, които са били с размествания, са наложили
кръвно наместване и метални фиксации, които са довели до затруднения в предвижването и
самообслужването с нужда от ползването на помощни средства и чужда помощ. Вещото
лице е посочило липсата на медицинска документация за скъсяване на увредения крайник,
като е добавило, че целта на направената костна пластика, поставените в долния край
на голямопищалната кост два винта и външен фиксатор е била да се намали риска от
посоченото скъсяване. Към момента на изготвяне на заключението оздравителният процес
при ищеца е приключил, чиято обща продължителност е била една година. Пострадалият е
претърпял четири оперативни интервенции, като му е предстояла операция по
отстраняване фиксационния метал – остеосинтеза от коленното капаче.
По представената медицинска документация се установява, че след м. април 2018г. е
настъпило влошаване в здравословното състояние на ищеца, изразяващо се във
възпалителен гноен процес - остеомелит на дясната, голямопищялна кост; дефект /1.5-
2см/ на дясната колянна става; постфлебитен синдром на десния, долен крайник.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.79/, комплексна СМЕ /л.109/, кредитирани от съда
като обективно и компетентно дадени и оспорени от страните, се установява, че след
постановяване на това решение са получени усложнения в резултат на първоначалните
увреждания от ПТП, както следва: възпалителен гноен процес - остеомелит на дясната,
голямопищялна кост; дефект /1.5-2см/ на дясната колянна става; постфлебитен
синдром на десния, долен крайник.
Съгласно заключението остеомелитът е хроничен. Проявил се е много по-късно от
процесното ПТП и проведената по повод него на 30.01.2016г. операция на същата кост.
Инфекцията е навлязла в крака още при процесното ПТП, при разкъсно-контузната рана на
дясната подбедрица. Настъпилото усложнение постфлебитен синдром е многофакторно и
във връзка и с обездвижването над 3 години на крайника вследствие ПТП. Поставената
поради фрактурата в дясното колянно капаче остеосинтеза се е скъсала, предвид
усилената флексия на колянната става. Останала е в коляното повече от 4 години.
Липсва приложена документация за периода от 04.08.2017г. до 23.01.2019г., от която да е
видно какви оплаквания е имал ищеца и какво е било състоянието му през този период. На
14.02.2019г. е опериран отново, като е изваден теленият серклаж на капачето, поставен на
01.12.2015г. По време на операцията е установен остеохондрален /костно хрущялен/ дефект с
5
размери 1.5 на 2см, което е наложило да бъде извършена остеохондропластика за покриване
на дефекта. Преди операцията ищецът е търпял болки, дискомфорт, лек оток и ограничения
в движението на ставата. По време на лечението на настъпилите усложнения ищецът е
търпял болки и страдания с най-голям интензитет около 2-3 седмици след извършената
интервенция за отстраняване на металната синтеза от дясното коляно, както и по време на
набирането на гнойната секреция в зоната на остеомиеилитното огнище. През първите 5-6
дни след операцията болките са били с най-голям интензитет. През тези периоди ищецът е
ползвал по-голямо количество седативни и обезболяващи средства. Извън посочените
периоди е имал периодично явяващи се болки при промяна на времето, които са отзвучавали
след прием на седативни и обезболяващи средства. По време на интензивните болки и
страдания преди и след операцията е имал ограничени движения на дясната колянна и
глезенна стави, поради явилите се дегенеративни промени в тях от продължителното
обездвижване. След проведена рехабилитация състоянието им е подобрено значително.
Към момента ищецът се придвижва самостоятелно, с леко накуцваща походка вдясно,
поради настъпила контрактура в дясна глезенна става. На дясно коляно има остатъчен
постоперативен белег от проведено оперативно лечение. Счупеното колянно капаче е
зараснало, но при движение се усеща силно пукане, резултат от нарушената хрущялна
повърхност. Движенията са: флексия – до 90 градуса, което затруднява ищеца при
клякане. Останалите движения са в норма. На дясна подбедрица, в долната външна част,
над външният глезен има остатъчен, постоперативен белег от поставения външен фиксатор,
а до него има зараснал фистуларен отвор с размери 2 на 1см, през който периодично е
излизала гнойна секреция. Дясната подбедрица е видмо по-оточна от лявата, тя е палпаторно
болезнена от претърпения „посттромботичен /постфлебитен/ процес. Когата на
подбедрицата е видимо с променен, по тъмен цвят и суха при пипане. Лечението на
„посттромботичен /постфлебитен/ процес продължава и към момента.
Съгласно обясненията на вещото лице в о.с.з. поставената в дясното колянно капаче
остеосинтеза е слевало да бъде свалена в период до една година от поставянето й, но в
този период ищецът е имал усложнения – лекувал е венозната система, поради което
не е премахната. В резултат, поради засилената флексия остеосинтезата е скъсана.
Между страните е безспорен факта, че до приключване на устните прения пред въззивна
инстанция няма връчена покана от пострадалия до застрахователя, като е спорен въпроса
дали са приложими правилата на чл.226 КЗ /отм./ или тези на чл.432 КЗ, доколкото ПТП е
настъпило на 18.11.2015г., а усложнението на 23.04.2018г. когато е установено наличието на
счупен остеосинтезен материал при ЯМР.
В предното производство между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към датата на ПТП е имало валидно действаща застраховка по ГО, сключена
на 02.11.2015г. и валидна до 01.11.2016г. Със СПН е прието, че не е доказано пълно и главно
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
6
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПЪРВО Ексцес при непозволено увреждане е налице когато впоследствие, след
увреждането, настъпят нови вреди (имуществени и/или неимуществени) или съществено
влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не са били налице към
момента на увреждането, поради което не са могли да бъдат взети предвид при определяне
на обезщетението. Съгласно т.10 от ППВС № 4/30.10.1975г. при това положение за
увреденото лице възниква ново право на обезщетение за новите вреди, но само ако те се
намират в причИ. връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното
обезщетение тези вреди не са били взети предвид или съобразени. Правото на обезщетение
за вреди от ексцес от непозволено увреждане възниква само, ако са налице останалите
предпоставки за реализиране на отговорността на делинквента. Когато се претендира такова
обезщетение, то на доказване подлежат новите вреди и дължимото се за тях обезщетение.
При това отговорността на делинквента за новите вреди е в същите рамки, в които
той носи отговорност за първоначалните вреди, настъпили в резултат на увреждането. В
случаите, когато отношенията между страните по повод на първоначалните вреди са
разрешени с влязло в сила решение, въпросът за наличието на основанието за реализиране
на отговорността на делинквента и обема, в който той е задължен да обезщети вредите е
разрешен със сила на пресъдено нещо. Различно е положението в случаите когато вредите от
ексцеса се претендират без между страните да е налице предшестващо производство за
обезщетение на първоначалните вреди от непозволеното увреждане. В тези случаи
отношенията между страните или част от тях не са установени със сила на пресъдено нещо,
поради което пострадалият ще трябва да докаже не само новите вреди и дължимото се за тях
обезщетение, но и всички предпоставки за ангажиране на отговорността на делинквента за
същите. От своя страна последният може да прави всички възражения, които могат да
доведат до отпадане или ограничаване на отговорността му, включително и това по чл.51
ал.2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, при самото
реализиране на увреждането, а не само за последващо такова свързано, единствено с новите
вреди. Касае се до възражение, а не до право, поради което същото не може да се погаси по
давност. Новите вреди, за които може да се претендира обезщетение за ексцес трябва да се
различават от бъдещите такива. Последните са вреди, които не са били настъпили към
момента на увреждането и/или определянето на първоначалното обезщетение за него, но с
оглед обичайното развитие на нещата и последиците от увреждането последващото им
настъпване може да бъде предвидено със сигурност и те могат да бъдат и са взети предвид
при определяне на първоначалното обезщетение. Поради това вземането за обезщетение от
вреди за ексцес възниква когато тези вреди не са били съществували към момента на
увреждането и/или пък настъпването им не е било сигурно и предвидимо, поради което не
са били взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение, в който смисъл е
посочената по-горе т.10 от ППВС № 4/30.10.1975 г.
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо
7
от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД. От този
момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД." В р. по гр. д. №
773/12 г. на ІV г.о. на ВКС също е посочено, че: "При ексцес, за увредения възниква ново
вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото
състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите
вреди, които се добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително
обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение. В този смисъл, вече
установеното с влязлото в сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на
вредите от пострадалия и за неговото дялово (процентно) участие в уврежданията, се ползва
със СПН и не е предмет на установяване по новото дело." Затова и приложими в настоящия
случай са разпоредбите на чл.226 ал.1 КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното
материално правоотношение, предвид § 22 ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към
момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.) т.е.
договори, сключени преди 01.01.2016г.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че предварителното провеждане на процедурата
по чл.498 КЗ за доброволно уреждане на отношенията относно претенцията на увреденото
лице за застрахователно обезщетение по застраховката "Гражданска отговорност на
автомобилистите", препращаща към реда по чл.380 КЗ, е процесуална предпоставка за
допустимостта на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, от категорията на абсолютните такива, за които
съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Разпоредбата на чл.498,
ал.3 КЗ, предвиждаща, че увреденото лице може да предяви претенция за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ /чието начало е предявяването на
претенцията пред застрахователя по реда на чл. 380/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, е ясна
и не се нуждае от тълкуване. Извън общите предпоставки за допустимост законодателят е
въвел и специална такава за предявяването на прекия иск срещу застрахователя с
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, сочейки, че претенция за плащане по съдебен ред
увреденият може да предяви само ако е изпълнено някое от три алтернативни условия:
застрахователят не е платил в законоустановения срок по чл. 496 КЗ; постановил е отказ за
плащане или увреденият не е съгласен с определеното му от него обезщетение. И трите
хипотези предполагат изпълнение на изискването на, ал. 1 на чл. 498 КЗ, представляващо и
положителна процесуална предпоставка за допустимост - пострадалият да предяви
предварително претенцията си пред застрахователя. В случая покана няма отправена
нито преди депозиране на исковата молба, нито в хода на делото пред въззивна
инстанция.
В трайната съдебна практика е прието, че съгласно чл. 51, ал. 3 ЗЗД правото на обезщетение
при ексцес се проявява по- късно и макар да е свързано с вземанията по чл.51 ал.1 и чл.52
8
ЗЗД, то е ново самостоятелно право. В производството по чл. 51, ал. 1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сега чл. 432, ал. 1 КЗ предмет на установяване е друг
фактически състав - влошаване състоянието на увредения и причИ.та връзка на това
влошаване с увреждането, за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в
предходното производство /решение № 167 от 30.12.2015 г., т.д. № 2005/2014 г., ВКС, І т.о./.
Именно затова при иска за обезщетение за вреди от ексцес погасителната давност започва да
тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди
в пълния им обем, т.е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо
първоначалната му увреда, когато намират проявление всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане /т. 4 от ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г.
по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; решение № 7 от 03.02.2017 г., т.д. № 50114/2016 г.,
ІІІ г.о. и др./. В конкретната хипотеза това е проведеният на 23.04.2018г. ЯМР, който е
показал счупване на остесинтезния материал. /определение № 189 ОТ 11.05.2022 Г. ПО
Ч. Т. Д. № 460/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/ След като застраховката е сключена през
2015г. при действието на КЗ/отм./, то съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ, следва да се
прилага чл.226 КЗ /отм./ Ето защо съдът намира, че в случая поканата не е процесуална
предпоставка по допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която
съдът е длъжен да следи служебно т.е. решението е допустимо и като такова не следва да
бъде обезсилено.
ВТОРО с оглед изводите на вещото лице и приложената медицинска документация е налице
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, което е било непредвидимо към
датата на първото производство и се е проявило много по-късно във времето. Налице е
възпалителен гноен процес - остеомелит на дясната, голямопищялна кост; дефект /1.5-2см/
на дясната колянна става; постфлебитен синдром на десния, долен крайник. Съгласно
заключението остеомелитът е хроничен. Инфекцията е навлязла в крака още при процесното
ПТП, при разкъсно-контузната рана на дясната подбедрица. Настъпилото усложнение
постфлебитен синдром е многофакторно и във връзка и с обездвижването над 3 години на
крайника вследствие ПТП. Поставената поради фрактурата в дясното колянно капаче
остеосинтеза се е скъсала, предвид усилената флексия на колянната става. Останала е в
коляното повече от 4 години. На 14.02.2019г. е опериран отново, като е изваден теленият
серклаж на капачето, поставен на 01.12.2015г. По време на операцията е установен
остеохондрален /костно хрущялен/ дефект с размери 1.5 на 2см, което е наложило да бъде
извършена остеохондропластика за покриване на дефекта. По време на интензивните болки
и страдания преди и след операцията е имал ограничени движения на дясната колянна и
глезенна стави, поради явилите се дегенеративни промени в тях от продължителното
обездвижване. След проведена рехабилитация състоянието им е подобрено значително. САС
отчита факта, че същият е на 34 г., че към момента ищецът се придвижва самостоятелно, с
леко накуцваща походка вдясно, поради настъпила контрактура в дясна глезенна става. На
дясно коляно има остатъчен постоперативен белег от проведено оперативно лечение.
Счупеното колянно капаче е зараснало, но при движение се усеща силно пукане, резултат от
нарушената хрущялна повърхност. Движенията са: флексия – до 90 градуса, което го
9
затруднява при клякане. Останалите движения са в норма. Затова обезщетението правилно е
било определено на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ЯМР, при който е установено скъсването на металната остеосинтеза.
По възражението за съпричиняване, изразяващо се в неспазване на даденото предписание да
бъде изваден остеосинтезния материал в рамките на 1 година, което очевидно не е
направено и 4 години след първата операция, съдът намира, че поставената в дясното
колянно капаче остеосинтеза е слевало да бъде свалена в период до една година от
поставянето й, но в този период ищецът е имал усложнения – лекувал е венозната система,
поради което именно не е премахната. В резултат, поради засилената флексия
остеосинтезата е скъсана. При наличието на постфлебитен синдром /а такъв се проявява
обичайно при травми и оперативни интервенции/, всяка последваща операция крие риск от
образуване на тромб и откъсване на същия т.е. рискът от оперативна интервенция е
значително по-голям. Затова и възражението е неоснователно.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените по
делото разноски, но такива няма направени.
В полза на адв.Г. се дължи възнаграждение в размер на 2000 лв., изчислено по реда на чл.7
ал.2 т.4 Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адв.хонорар, за явяване пред САС.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ээээ
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.12.2017г. постановено по гр.д.№ 11 090/2013г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Л. Г. от АК-Перник, в
качеството на процесуален представител на А. Й. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.***, ЖК „***“, бл. *, ет. *, ап. *1, сумата 2000 /две хиляди лева/, представляваща
адв.хонорар по реда на чл. 38 ал.2 ЗА.
Решението е влязло в сила в неговата отхвърлителна част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11