№ 22476
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110157056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 303156/27.09.2024г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
предявил против ответника А. В. К. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1769.53
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **********,
ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 227.23 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г., както и сумата от 63.47 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12.66 лв. -
лихва за забава за периода от 16.05.2021 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 ГПК от 25.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22556/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в *********,
собственост на ответника А. В. К.. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в
качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на
правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г,
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в
1
която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от
дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по
силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат
уважени, като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. В. К., действащ чрез назначения му особен
представител - адвокат Е. П. от САК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените срещу него искове. Поддържа, че не са представени
доказателства да е единствен собственик или ползвател на целия имот, като в тази връзка
сочи, че не са представени доказателства да е собственик на останалата 1/4 ид.ч. от
процесния имот. Намира исковата претенция за недоказана, доколкото се основава на частни
документи, изготвени от ищеца по делото, които съдържат негови изявления, както и всички
евентуални съобщения към фактури и данъчни фактури, изготвени от ищеца и невръчени на
ответника. Намира, че не е представен и договор между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД в
оригинал, както и не са налице данни за датата на сключване му. Поддържа, че няма данни
общите условия за доставка на топлинна енергия да са влезли в сила. Оспорва през
процесния период показанията на отоплителните уреди да са били измервани надлежно,
както и размера на претендираните вземания, който не бил съобразен с реалното
потребление. Оспорва общият топломер да е преминал метрологична проверка. Релевира и
евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 22556/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление вх.№ 124978/15.04.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът А. В. К. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 1 769,53 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва за период от 15.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 227,23 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 04.04.2024 г., сумата от 63,47 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 12,66
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 04.04.2024 г., както и
държавна такса в размер на 41,46 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
на 29.08.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта срещу А. В. К., като е представил такива на дата 27.09.2024г.
По делото е приет препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том
II, рег. № 5122, дело № 186/2019г., от който се установява, че на 29.11.2019г. продавачите
Л.А.Т. като собственик на 2/4 идеални части, и Т.В.К. като собственик на 1/4 идеална част, са
продали на съсобственика си и ответник по делото А. В. К. всички притежавани от тях общо
3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния имот – апартамент № 5,
находящ се в ********
Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 5, том II, рег. №
512, дело № 187/2019г., видно от който на 29.11.2019г. ответникът по делото А. В. К. за
обезпечаване на вземанията на кредитора „Експресбанк“ АД по отпуснат кредит е учредил в
2
полза на банката договорна ипотека върху посочения по-горе апартамент, представляващ
индивидуална негова собственост, придобит по наследство и договор за продажба.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС и договор от
09.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******* е избрало и възложило на „Техем
Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.
Ищецът е представил съобщение към фактура № *******., в което е отразено, че
стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза
на сумата от 655,72 лева, като от нея заплатена е сумата от 323,97 лева. Представено е и
съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от
842,28 лева, както и съобщение към фактура № **********/31.07.2023г., в което е отразено,
че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г.
възлиза на сумата от 935,64 лева.
Третото лице - помагач е представило три броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, за
подгряване на вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Приети са
и три броя протоколи за отчет, от които е видно, че клиентът не е осигурил достъп за отчет
на уредите в апартамент № 5.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. През процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО с дистанционен отчет, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода.
За имота е начислявана топлинна енергия за отопление на база реален отчет на
разпределителите, като отчитането е извършено по електронен път (радиоотчитане).
Служебно е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода, като начислението е
правено на база брой лица, като в случая е 1 лице, поради неосигурен достъп за отчет на
водомера. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е преминал
метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към
ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна
енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните
сметки, възлиза общо на 2093,50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване, че апартамент № 5, находящ се в *********, е топлоснабден, както и наличието
на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през
процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на
претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по
3
давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване
течението на давностния срок. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства,
следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по
делото А. В. К. е индивидуален собственик на процесния топлоснабден имот. При
формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото препис от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 4, том II, рег. № 5122, дело № 186/2019г., от който е видно,
че двамата продавачи като съсобственици на апартамента, притежаващи общо 3/4 идеални
части от правото на собственост, прехвърлят на 29.11.2019г. на другия съсобственик и
ответник по делото А. В. К. пълния обем на претежаваните от тях идеални части. Сборът от
идеалните части от правото собственост винаги е равен на единица и щом двамата
съсобственици са продали на ответника (на другия съсобственик) пълния обем на
притежаваните от тях идеални части от 3/4, то следва, че към момента на продажбата
ответникът в качеството му на съсобственик е бил носител на останалата 1/4 идеална част от
правото на собственост (1 минус 3/4 = 1/4). Освен това, по делото, както се посочи, е приет и
нотариален акт за учредяване на договора ипотека, от който е видно, че на същата дата –
29.11.2019г. ответникът по делото е учредил договорна ипотека върху процесния
апартамент, представляващ негова индивидуална собственост. Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД
ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора
принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност
лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно
договорна ипотека върху същия имот – така Решение № 114 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4370
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. С оглед на чл. 586 ГПК при
издаването на нотариален акт, с който се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижим имот, нотариусът при условията на обвързана компетентност
прави преценка дали праводателят е собственик на имота и дали са налице условията за
извършване на сдЕ.та. С оглед на това, че законодателят е предоставил компетентност на
нотариуса да преценява дали едно лице е собственик на недвижим имот, именно
4
нотариалният акт обективира констатациите на нотариуса от извършената проверка на
собствеността, изискуема за учредяване на ипотека съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека представлява официален документ за
правата на ипотекарния длъжник в правото на собственост, и съдът, съгласно установеното
с него и с оглед разпоредбите на чл. 586 от ГПК и чл. 167 от ЗЗД, задължаващи нотариуса да
провери правата на учредителите в собствеността, е обвързан да приеме, че учредителят на
ипотеката е собственик на ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и
жилището, предмет на иска по настоящия спор. Обвързващата доказателствена сила на така
удостоверените обстоятелства не е опровергана с допустимите доказателствени средства,
поради което съдът е обвързан от него – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК (Решение № 2015 от
25.07.2022г. по в.гр.дело № 13252/2021г. по описа на СГС; Решение № 261343 от 19.04.2022
г. на СГС по в. гр. д. № 7963/2020 г.; Решение № 261862 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 6826/2019 г.; Решение № 4110 от 9.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1129/2020 г.; Решение
№ 1737 от 4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1635/2019г.; Решение № 748 от 1.02.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 16069/2017 г.). При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага
извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между
страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват
твърдения, а и доказателства, ответникът да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежаваното него право на собственост в полза на трето лице за спора
лице.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответника да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия,
нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона
общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. Поради това, съдът приема, че през процесния период между страните по делото
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от
2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период и нейното количество се установяват от заключението на съдебно – техническата
експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия, така и
нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 2093,50 лева. По отношение на
топлинната енергия за отопление на имота вещото лице е посочило, че същата е начислявана
по реален отчет въз основа на показанията на монтираните върху отоплителните тела ИРРО
с дистанционен отчет, независимо че от приетите по делото протоколи е видно, че достъп за
отчет на уредите не е бил осигурен. Това е така, доколкото съгласно 70, ал.4 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г. е предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
5
индивидуалните уреди за дялово разпределение, не се начислява енергия по реда на т. 6.5 от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, когато клиентите са
монтирали уреди с дистанционен отчет, какъвто е и настоящият случай. По отношение на
топлинната енергия за подгряване на вода експертът е посочил, че е начислявана служебно
въз основа на брой ползватели (1 лице) поради липса на осигурен достъп за отчет. Съгласно
чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на
обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл.70, ал.4
от Наредбата на клиентите, които не са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е дължима. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект. Във връзка с възражението на ответника, че липсват доказателства общият
топломер в абонатната станция да е бил изправен следва да се посочи, че експертът по
техническата експертиза се е запознал със свидетелства за извършени метрологични
проверки, предоставени му от „ТР-София“, като въз основа на тях е посочил, че такива
проверки са извършвани, като при всяка проверка заключението е било „съответства“.
Без значение е обстоятелството дали третото лице помагач е разполагало с право да
извършва дялово разпределение на енергията, съответно дали е избрано от ОС на ЕС, дали
срокът на договор е обхващал и процесния период, независимо че по делото е представен
договор от 03.06.2020г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на дялово разпределение. От значение по делото е дали топлинната
енергия е разпределена правилно. Последното обстоятелство се установи от прието по
делото заключение по техническата експертиза, което съдът кредитира. По същите
съображения съдът приема, че няма самостоятелно значение за делото и валидността на
договора между ищеца и третото лице помагач. По делото се установи от прието заключение
по съдебно-техническата експертиза, че сградата е топлозахранена, присъединена е към
топлопреносната мрежа на ищеца, че в нея се потребява енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване, поради което и съдът приема, че ищецът е носител на вземане към
потребителите й за заплащане на стойността й. Релевантно за дяловото разпределение на
енергията е показанието на общия топломер в абонатната станция, свързан с отчитане
потреблението на топлинната енергия и показанията на същия са съобразени от вещото
лице. Ответникът поддържа, че протоколът от проведеното на 02.09.2002 г. Общо събрание
на етажната собственост, на което е взето решение за избор на фирма за дялово
разпределение, не е нотариално заверен. Изискване за нотариална заверка на протокола не
се съдържа нито в ЗЕ, нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в
представените по делото общи условия на ищцовото дружество. Действително в чл. 4, ал. 2,
т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 31/2002 г., отменена ДВ бр. 34 от
19.04.2005 г.) е въведено изискване към договора с фирмата за дялово разпределение да се
6
приложи нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост. Това
обаче не съставлява изискване за форма за действителност на решението на общото
събрание, доколкото такава не се изисква съгласно ЗС или действащия към посочения
момент ПУРНЕС (отм.).
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2023г., възлиза общо
на сумата от 2093,50 лева.
От изчислената от вещото лице стойност на доставената топлинна енергия от 2093,50
лева следва да бъде приспадната заплатената сума по фактура от 31.07.2021г. за периода
01.05.2020г. – 30.04.2021г. в размер на 323,97 лева. При това положение за имотта през
процесния период остава дължима сумата от 1769,53 лева, колкото е претендирал и ищецът.
За ответника А. В. К., в качеството му на собственик на процесния топлоснадбен имот, е
възникнало задължение да заплати останалата непогасена стойност на доставената топлинна
енергия до апартамент № 5, находящ се в *******
Ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 15.04.2024г., като от тази дата назад следва да се брои и
специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия,
доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.04.2021г.
По отношение на предявените вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При това положение, обхванати от погасителната давност са
вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.01.2021г. на обща стойност от 160,22 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Извън погасителната давност остава вземането на ищеца за заплащане на доставена до
имота топлинна енергия за периода от м.02.2021г. до м.04.2023г. на обща стойност от
1609,31 лева, поради което за този период искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ, предявен срещу ответника, се явява основателен до този размер. За горницата над
1609,31 лева до пълния предявен размер от 1769,53 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни
сметки и техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била извършвана.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ
дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях
търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено
дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач
доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово
7
разпределение за процесния период от м.07.2021г. до м.04.2023г. е в общ размер на 63,47
лева, за чието заплащане отговаря ответникът в качеството му на потребител на топлинна
енергия. По делото не се твърди така посочената сума да е била заплатена.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение
вземанията за цена на услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 15.04.2024г., поради което погасени по
давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.04.2021г. В
случая най – старото задължение за дялово разпределение се претендира за м.07.2021г., или
за период след 15.04.2021г., поради което същото не е погасено по давност, като същото се
отнася и за последващите вземания за дялово разпределение. При това положение искът
срещу ответника за признаване за установено, че дължи заплащане на сумата в размер от
63,47 лева, представляваща възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение през
процесния период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по
давност на главницата води до погасяване и на начислените върху нея мораторни лихви,
независимо дали давността за тях е изтекла. В случая обхванатия от давността период по
отношение на вземането за топлинна енергия (от м.05.2020г. до м.01.2021г.) е част от първата
обща фактура с № ********** от 31.07.2021г., която е на стойност от 331,73 лева.
Следователно дължимата главница по общата фактура, която е останала непогасена по
давност, е в размер на 171,51 лева /331,73 – 160,22/, като лихвата върху нея е в размер на
50,12 лева, който размер е изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за просрочени
задължения на Национална агенция за приходите. Дължимата мораторна лихва по втората и
третата обща фактура възлиза общо на 231,63 лева. Следователно общият размер на
дължимата мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия е
281,75 лева. Ищецът е претендирал мораторна лихва в по-нисък размер от 227,23 лева,
поради което искът по чл. 86 ЗЗД се явява изцяло основателен, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес.
Неоснователен е искът по чл. 422 ГПК, вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи заплащането на сумата от 12,66 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.05.2021г. до 04.04.2024г. върху задължението за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение и като такъв следва да бъде отхвърлен. Това е така,
8
тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за
плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава,
длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна
покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същият
не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 91,46 лева,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следва сумата общо от 83,83 лева,
съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 888,41
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че неговият размер е 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се следва сумата в общ
размер на 905,97 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
Ответникът не е доказал да е сторил разноски и такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника А. В. К., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. В. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
1609,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******** ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата в
размер на 227,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2024 г., както и сумата в размер на 63,47 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.04.2024 г. по
ч.гр.д. № 22556/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 1609,31 лева до пълния
претендиран размер от 1769,53 лева за периода от м.05.2020г. до м.01.2021г., както и
предявения установителен иск за сумата от 12,66 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 04.04.2024 г.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 83,83 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 22556/2024г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 905,97 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
- трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10