РЕШЕНИЕ
№91
гр. Велико Търново,29.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
единадесети март две хиляди двадесет и първа а година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 804 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с чл. 83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
.
Същото е
образувано по подадена жалба от К.И.Я. ***В.,*** против отказ рег. №
УРИ:311р-14611/11.12.2020г. на Началник РУ гр. Павликени, към ОД на МВР В.
Търново, за подновяване на разрешенията
за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
В жалбата се
сочи, че оспорваният ИАА е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила, при неправилно прилагане на материалния закон, несъобразен е с целта
на закона. Развива подробни доводи, че АО е нарушил разпоредбите на чл. 35 от АПК, не е събрал всички относими доказателства за спора, не е обсъдил събраните
такива, както и възраженията на жалбоподателя и допълнително изложените от него
мотиви, които по безспорен начин доказват необходимостта за издаване на
благоприятен административен акт. С оглед качеството си на бивш служител на
МВР, на него досега е било издавано такова разрешение или разрешение за
продължение на вече издаденото, при доказано до този момент наличие на
обстоятелства, които застрашават живота и имуществото на лицето. Без да
съществува каквато и да е било промяна в нормативната база и в другите
фактически обстоятелства, АО постановява
точно обратен по съдържание АА. Освен това като единствена причина за
отказа е посочена разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, а именно
недостатъчна мотивираност на искането за издаване на разрешително. Както е
посочено по- горе, жалбоподателят е обосновал необходимостта от притежаване на
оръжие с оглед непосредствени заплахи срещу него и неговото имущество, намиращо
се в горска местност – пчелин около 7 дка. С оглед на горното отказът освен
немотивиран се явява и материално- незаконосъобразен. Фактът, че жалбоподателят
е бил уволнен дисциплинарно от органите на МВР е ирелевантен за повдигнатия
спор. От съда се иска да отмени обжалвания отказ и върне преписката на АО за
постановяване на нов позитивен ИАА.
В съдебно
заседание, редовно призован се явява,
заема становище за незаконосъобразност на отказа, както и дава обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Представляващият го адв. В.
заема становище за основателност на жалбата. Счита, че макар да не е обжалвана
Заповедта за дисциплинарно уволнение, фактът, че наблюдаващият Военно – окръжен
прокурор е отказал да образува предварително производство означава, че на
жалбоподателя не може да се вмени извършване на престъпление или друго
нарушение. На следващо място намира, че с оглед представените писмени
доказателства и разпитаните свидетели се установява непосредствената опасност
за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя. Не приема доводите на АО,
че не е подавал писмени сигнали против нарушителите, поради което не може да се
приеме, че е застрашен неговия живот. Освен това приема, че е абсолютно
доказано , че искането е за ползване на оръжие за граждански цели, а не за
служебни каквито са твърденията на ответната страна.
Ответникът по жалбата – Началникът на РУ на МВР – Павликени към ОД на МВР В. Търново чрез ... Б. оспорва жалбата като неоснователна, тъй като не са доказани основателни причини за дейности с огнестрелно оръжие. Счита, че отказът да се образува наказателно производство не влияе върху дисциплинарното производство, което е самостоятелно и независимо. По отношение на разпитаните по делото свидетели, намира, че техните показания не следва да се кредитират, доколкото същите са в насока посегателства върху имуществото на жалбоподателя, а оръжието за което той кандидатства е за граждански, а не за служебни цели.По отношение на ромите – дървосекачи, от показанията на свидетелите става ясно, че и други са подавали жалби, така , че към жалбоподателя няма особено отношение. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Представя подробна писмена защита. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на Началник РПУ Павликени с № 20150167621 валидно до 17.12.2020г. а именно пистолет ГЛОК мод .19, калибър 9Х19 мм, № PBU 964. В предвидения от закона срок , не по- късно от един месец от изтичане срока на валидност на посоченото разрешение е подадено заявление вх. № 311000-7719/10.11.2020г. за същото оръжие, като е посочено, че същото му е необходимо като физическо лице за самоотбрана. На основание чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ е изпратено писмо до жалбоподателя от АО, като му е дадена възможност да посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове исканото разрешение. Такива са постъпили с вх. № 311000-8346/9.12.20г. като допълнително е посочено, че жалбоподателят в качеството си на служител на МВР е имал врагове от лича от криминалния контингент, поради което предполага ,че за него съществува реална опасност за живота, здравето на него и семейството му. Освен това е посочил, че е регистриран като земеделски стопанин и има регистриран животновъден обект , пчелин, находящ се в землището на с. К., горска местност, като често борави с не малко средства, съхранява и транспортира готовата продукция, която е на значителна стойност. След получаване на това уточнение на необходимостта от носене на оръжие, ответникът е извършил справка в масивите и е установил, че от жалбоподателя не са постъпвали сигнали, жалби за закани, заплахи, които да потвърдят неговото становище. Освен това е изложен аргумент, че като служител на МВР в периода от 1998г.- до 2003г.,са му прекратени служебните отношения поради наложено наказание „Дисциплинарно уволнение „ на 21.4.2004г., който факт не се оспорва от страна на жалбоподателя. От страна на АО съответно не се оспорва факта, че е налице отказ за образуване на предварително производство, също влязъл в сила.
С оглед на така установеното от страна на административния орган , последният е издал обжалвания в настоящото производство отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие. Оказът е връчен на 16.12.2020г., а жалба до Административен съд Велико Търново е подадена на 23.12.2020г. чрез ответника.
По делото не е спорно, че към заявлението са представени всички документи , доказващи спазването на останалите разпоредби на особения закон, чл. 76, ал.3-7,чл.77,78,79,80,81 от с.з., а именно : Декларация по чл. 76, ал. 4, т.2 и чл. 58, ал.1 т. 5 и т. 8 от , ЗОБВВПИ., свидетелство за съдимост ,Медицинско свидетелство вкл. ,че не се води на психоотчет, Удостоверение от НСС,че срещу него няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства, Удостоверение № **********/18.3.2020г., че същият е бил служител на МВР до 2004г. Удостоверение за техническо състояние на оръжието, Протокол за извършено прострел на 50 боеприпаса,.Допълнително представени са карта за регистрация на земеделски производител, Удостоверение за вписване при ОДБХ В. Търново № 8942/25.7.2016г. на пчелин, Удостоверение от ОД на ДФЗ, договор с Национална развъдна асоциация. По така представените със Заявлението писмени доказателства от мл. ПИ в група ТП, както и на служител КОС с предложение за издаване на положителен ИАА, тъй като са спазени всички специфични изисквания на закона, които са удостоверени по надлежния ред. Въпреки тези докладни записки, ответникът е постановил отказ, като е приел, че не е доказано наличието на основателна причина за издаване на продължение на даденото разрешение, тъй като същият не е доказал наличието на реална и непосредствена опасност за него – живота и здравето му, необходими за подновяване на разрешителното. Или с други думи след изясняване на относимите факти и обстоятелства е направен извод, че твърденията на заявителя не мотивират нужда от самоотбрана и не налагат необходимост от ползване на оръжие, поради което не са налице основателни причини за подновяване на разрешението. В този смисъл е постановен отказ, който е предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене като доказателства е приета преписката,ведно с представените допълнителни доказателства от страна на жалбоподателя, а именно: Договор № 4 за учредяване право на ползване върху горска територия държавна собственост, подписано от ДГС „Болярка“ Велико Търново, Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 255/11.08.2008 година, Удостоверение № 2 за собственост на пчелно семейство, издадено от кмета на с. К., Справка от МЗХГ за дейността на К.И.Я., рег. карта за земеделски стопанин, актуализирана към 2021 година, Удостоверение № 4/20.01.2021 година на МЗХГ, становище на Национална развъдна асоциация по пчеларство ведно с Договор от 04.01.2021 година, Протокол за изпитване № 03-Д-671-Б130-142/04.05.2020 година от МЗХГ, ведно с резултат от изпитването, Становище № 255/11.08.2008 година на МЗГ Национална ветеринарномедицинска служба, Становище на регионалната ветеринарномедицинска Велико Търново. Всички посочени доказателства заедно с показанията на разпитаните свидетели : К.Я. и Ц.С., установяват по безспорен начин, че жалбоподателят притежава надлежно регистриран обект пчелин от около 7 дка в землището на с. К., който се намира в гората и е отдалечен от всички населени места. Посочените свидетели, чиито показания съдът кредитира установяват многократно нарушаване на оградата на обекта, както и посегателство върху намиращия се в имота инвентар и запаси от мед. Същите доказват и наличието на заплахи от страна на незаконни дървосекачи, като посочват и конкретни примери. Твърдят, че жалбоподателят е уведомявал за незаконна сеч кварталния полицай, но не е подавал писмени сигнали.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Обжалваният
отказ е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, вр. чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – началникът на ВПД РУ на МВР –Павликени. Видно от
приложеното удостоверение № **********/9.3.2021г. подписалият ИАА Тодоров е изпълнявал длъжността Началник на РУ
Павликени от 14.10.2019г. , след което еднократно е удължен срока и с МЗ
№8121К-11199/16.12.2020г. считано от 18.12.2020г. същият е титуляр.
Оспореният
индивидуален административен акт е съставен в надлежната писмена форма и в него
се съдържат изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Видно от самия отказ той съдържа мотиви: посочени са
фактически и правни основания за издаването му, като установените факти,
доказателствените средства, както и правните основания за издаването на
заповедта, са в пълна кореспонденция помежду си, което изпълнява изискването на
чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Отказът
е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
както изисква нормата на чл. 35 от АПК. Производството е по инициатива на жалбоподателя, поради което не му е
изпращано уведомление по чл. 26 от АПК, но му е дадена допълнителна възможност
да обоснове необходимостта от боравене с
оръжие, - конкретни данни за заплаха за живота и здравето. Наред с това е
изпълнено и задължението на административния орган по чл.
83, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 5 от ЗОБВВПИ за указване на
непълноти и предоставяне на срок за тяхното отстраняване. Като АО се е произнесъл
и по допълнително наведените доводи. Извършена е и допълнителна проверка,
изискани са становища на помощни органи към АО, които са дали положително
становище за издаване на позитивен ИАА.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразност на ИАА. Дадена му е възможност да сочи доказателства, да прави искания, поради което правото му на защита е било упражнено в пълен обем.
Следва да бъде изрично отбелязано, че необходимостта от издаване на позитивен акт по искането, не намира опора в разпоредбите на приложимия материален закон, т. к. не отчита факта, че издаденото в полза на касатора разрешение за носене на оръжие има предписан срок на действие, с чието изтичане се погасяват учредените в полза на адресата права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването им са intuito persone, то очевидно правото, породено от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ се извършва в самостоятелно и независимо производство, което само по себе си няма акцесорен характер. То съществува отделно, защото самото ново разрешение се консумира отделно и следователно производството по издаването му не е зависимо и обусловено от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалният разрешителен акт. Ето защо и в хипотезата на подновяване срока на вече издадено разрешително, административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя, нито да установява, че необходимостта от носене на оръжие е отпаднала.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното :
Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.
6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в
хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране.
В тежест на иницииралото производството
лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие. Доказването
на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.В случаите
на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното
основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице
основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е
въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално
представяне и преглед на приложенията към заявлението. В константната си практика, изразена в Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 6726/2017 г., VII о., Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 9612/2015 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5251/2013 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5251/2013 г., VII о. и др. ,
|
|
|
|
|
Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 ЗОБВВПИ (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт.
Или както се посочи по- горе съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. касационната инстанция трайно приема, че основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели.Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Видно от текста на цитираната правна норма административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на посочените обстоятелства е предпоставка за бъде отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия или съответно за неговото продължаване. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Настоящата инстанция намира, че тази необходимост е доказана както в административното, така и в съдебно производства. На първо място макар само по себе си твърдението, че жалбоподателят е бивш служител от системата на МВР и оръжието е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението, но същото това обстоятелство разгледано с другите доводи на жалбоподателя може да мотивира извод за основателност. Следва да се има предвид, че фактът за наличие на дисциплинарно наказание „Уволнение“ неправилно е въздигнат от АО в основание за отказ. В специалния закон не се съдържа такова изискване, с оглед на което тези мотиви на АО са материално незаконосъобразни.
Такива се и другите, аргументи, съдържащи се в отказа. В случая жалбоподателят е физическо лице, като същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели - самоотбрана, но не и за служебни цели, каквато е и охраната на собствеността. Като основателна причина предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ може да бъде посочено самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели и колекциониране - т.е. това са само дейности, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 3 от закона - граждански цели. От посоченото следва изводът, че охраната на собствеността не може да се сочи като основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Пренасянето на големи суми пари и ценности във връзка с осъществяваното от страна на ответника занятие само по себе си не е и не може да бъде основание за придобиване и носене на оръжие за самоотбрана /в горния смисъл е Решение № 3992 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2016 г., VII отд./.
Както бе посочено по-горе,
физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за
граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат
да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само
физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи
съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по
търговски начин. В случая жалбоподателят в искането до административния орган
обосновава причината за исканото разрешение и със служебните цели на извършвана
от него търговска дейност. Тези доводи обаче са неотносими към
законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на
разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели /в този смисъл е Решение
№ 88 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2013 г., VII отд., Решение № 5287
от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2016 г., VII отд. и др./.
Въпреки това обаче, с оглед на представените и подробно описани по- горе писмени доказателства, показанията на свидетелите под страх от наказателна отговорност формират у съда вътрешното убеждение, че за жалбоподателя съществува опасност за живота и здравето, с оглед многократни лични конфликти с множество криминално проявени лица, както в качеството на служител на МВР, така и с оглед местоположението на имота, при което последният е възпрепятствал извършване на престъпление – незаконна сеч. Макар и съответните полицейски служители, изготвили докладните записки, да се явява помощни органи и техните становища да не обвързват автора на властническото волеизявление, извършената от тях проверка на заявените цели от жалбоподателя дава положителен отговор на въпроса, че е доказано съществуването на основателна причина за издаване на акта.
Оспореният отказ не кореспондира и с целта на закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Целта на закона за защита здравето и живота на лицата, в конкретния случай бивш полицай, които са упражнявали нормативно призната опасна за тях професия ще бъде постигната само и единствено чрез издаване на исканото разрешение.
При този изход на спора на основание чл. 143 от АПК не се присъждат разноски на жалбоподателя, тъй като същият не е направил такова искане .
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по подадена жалба от К.И.Я. ***В.,***
Отказ рег. № УРИ:311р-14611/11.12.2020г. на Началник РУ гр. Павликени, към ОД
на МВР В. Търново, за подновяване на
разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
ВРЪЩА преписката на АО за издаване на ИАА при спазване на задължителните указания на съда по приложението на закона, дадени в настоящото решение.
Решението, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: