РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Силистра, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. В.
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500005 по описа за 2023 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. С. М., с ЕГН **********, от с.Паисиево, обл.Силистра,
ул.“Хан Омуртаг“№1, моли съда да отмени Решение №471/03.08.2022г. постановено по
гр.д.№ 529/2022г. по описа на Районен съд-Силистра, с което е отхвърлен предявеният от
него и съпругата му Г. М., установителен иск и са уважени исковете, предявени от Ф. Е. и Н.
П., за разпределение ползването на имота и в частта, с която е осъден да им заплаща наем, за
това,че са лишени от правото да ползват имота.
Счита, че постановеното от районния съд решение е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите, до които
решаващият съд е достигнал, са в противоречие със събраните в хода на делото
доказателства.
Излага подробно доводите си в подкрепа на тезата, че той и съпругата му са
придобили правото на собственост върху процесния имот по давност и счита, че
необосновано районният съд не ги е взел под внимание.
Тъй като имотът е собственост на него и съпругата му, то предявените искове за
разпределение на ползването му между тях и сестрите му-ищци в първоинстанционното
производство- са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Освен това счита, че поради влошените им отношения съвместно ползване на имота
е невъзможно, а и не е необходимо, тъй като жилищната нужда на сестрите му е задоволена-
те имат собствени жилища, съответно в с.Боил и в Р.Турция.
1
Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като отхвърли
претенциите на Ф.Е. и Н.П. и уважи предявения от него иск за собственост над имота.
ОТВЕТНИЦИТЕ по жалбата Ф. С. Е. и Н. С. П., представлявани от адв.Р.Н., са
подали отговор, с който заявяват, че считат жалбата за неправилна и необоснована, тъй като
изложените в нея твърдения са неверни и не кореспондират с доказателствата по делото.
Твърденията на жалбоподателя- ищец по насрещния иск в първоинстанционното
производство- са голословни и противоречат на събраните доказателства, поради което
Решение № 471/22г. постановено по гр.д.№ 529/22г. по описа на РС-Силистра, в частта, с
която е отхвърлен насрещния иск за собственост, е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
От своя страна предявяват въззивна жалба срещу решението, по предявените от тях
искове, а именно в частта касаеща произнасяне по иска по чл.32,ал.2 от ЗС за
разпределението на ползването на имота и по чл.31,ал.2 от ЗС- в отхвърлителната част.
По иска по чл.32,ал.2 от ЗС:
Считат, че съдът неправилно е извършил разпределението, като не е съобразил
жилищната им нужда и факта, че единствено те са претендирали разпределение по вариант
2 от заключението по съдебно-техническата експертиза. Ответникът не е имал такава
претенция и предпочитания относно варианта на разпределение.
Не е съобразен и факта, че той притежава жилищен имот в Р.Турция, в който
преимуществено пребивава, а процесния имот ползва само през лятото. Поради това считат,
че по-удобен е вторият вариант от заключението.
По иска с правно основание чл.31.ал.2 от ЗС- не излагат доводи относно
неправилността на решението.
Считат, че съдът неправилно е определил разноските по делото.
Н. С. П. е подала въззивна жалба, съдъраща доводите, изложени и от процесуалния
й представител.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, отговор на въззивната жалба е подала Г. Б. М.-
съпруга на жалбоподателя Р. М. и ищец по насрещния иск, с правно основание чл.124 от
ГПК, предявен в производството пред районния съд. Същата няма качеството на ответник
по въззивните жалби на Ф.Е. и Н.П., тъй като не е страна по предявените от тях искове.
Поради това, подаденото от това лице изявление няма характер на отговор на
въззивна жалба, а следва да се приеме като становище по предявената от съпруга й въззивна
жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост.
Тъй като Р. М. и съпругата му Г. М. са необходими другари /чл.216,ал.2 от ГПК/, то
Г.М. /независимо, че не е подала жалба срещу първоинстанционното решение/, на основание
чл.265,ал.2 от ГПК, е конституирана като жалбоподател в настоящото производство.
Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
2
С Решение № 471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по описа на РС-
Силистра, съдът е отхвърлил като неоснователен инцидентния установителен иск, предявен
от Р. М. и Г. М. срещу Ф. Е. и Н. П., да се признае за установено, че са собственици на
недвижим имот, намиращ се в с.Паисиево, общ.Дулово, подробно описания в решението.
Разпределил е ползването на имота.
Осъдил е Р. М. да заплаща на Ф.Е. и Н.П. обезщетение за невъзможността им да
ползват жилищната сграда в имот ПИ с кад.№ 394, кв.18, подробно индивидуализирана в
решението, в размер на 25 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението,
до настъпване на промяна в обстоятелствата.
Отхвърлил е исковете за заплащане на това обезщетение за периода от м.декември
2017г.- до месец август 2018г. в размер на 450 лева за всяка ищца.
Прекратил е производството по отношение на Г. М. по иска по чл.32, ал.2 от ЗС./В
тази част решението не се обжалва/
Разпределил е отговорността за разноски между страните в производството,
съобразно изхода по предявените от тях искове.
С оглед изложените във въззивната жалба на Ф.Е. и Н.П. оплаквания за неправилно
определяне на разноските, РС-Силистра е постановил Определение № 809/17.11.2022г. с
което отказва да измени решението в частта за разноските, като излага подробно
съображенията си за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По иска по чл.124 от ГПК:
Възраженията на жалбоподателите срещу решението в тази му част са изцяло
неоснователни и необосновани. Защитната теза е изградена на твърденията на Р.М. и Г.М.,
които не се подкрепят от доказателствата по делото. Въззивната жалба не съдържа нови
доводи и съображения, необхванати от анализа на фактическата и правна обстановка,
направен от районния съд. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите изложени от първоинстанционния съд.
По делото са приети като доказателства две данъчни декларации, подадени от Небие
Али /л.66 по делото / и от Р. М./л.69/, от които се установява, че след смъртта на бащата на
страните по делото, имотът е деклариран като съсобствен между тях и майка им, а след
смъртта й, самият жалбоподател отново го декларира като съсобствен между него и
сестрите му. Това е в противоречие с твърденията му, че още след смъртта на баща им е
3
започнал да свои имота и е отблъснал владението им. Това той безспорно е направил едва
през 2017г. след смъртта на своята майка. Както стана ясно, той е сменил ключовете,
изгонил е сестрите си и им забранил да посещават имота. За този период не е изтекъл
предвидения в закона срок, за да бъде придобит по давност.
Поради това, съдът приема, че обжалваното решение в тази му част е правилно и
законосъобразно, обосновано от гласните и писмени доказателства, поради което следва да
бъде потвърдено.
По иска по чл.32,ал.2 от ЗС:
И в тази част решението е правилно и законосъобразно. Съдът е отчел влошените
отношения между страните и правилно е преценил, че съвместното ползване на жилищната
сграда не е възможно, без напрежението между тях да ескалира. Законосъобразна е
преценката му, че техническите и прави норми не позволят да се обособят две
самостоятелни жилища, разпределението, на които да бъде извършено.
Съобразен е факта, че всички те имат задоволени жилищни нужди, тъй като живеят
преимуществено в друго населено място. От друга страна, стана ясно, че от 2017г.
жилището се обитава предимно от Р.Мехемд, че той е предприел действия по санирането
му, вложил е средства, което и мотивира съда да му предостави ползването и да го осъди да
заплаща наем на другите две съсобственички, които не могат реално да го.ползват. На тях е
предоставена по-голяма част от дворното място, съответстваща на квотата им в
съсобствеността.
Вярно е, че М.Р. и съпругата му не са заявили изрично кой от предложените от
вещото лице варианти на разпределение предпочитат, но всъщност предпочитанията им
могат да се изведат от твърдата им позиция, че владеят целия имот, като става ясно, че
реално спора между страните е именно за жилищната сграда.
Съдът е длъжен да е безпристрастен и да избере вариант на разпределение, който в
максимална степен защитава интересите на всички съсобственици и именно това е
направено и съобразено.
Поради това и по отношение на тази претенция въззивният съд препраща към
мотивите, изложени в решението на районния съд и го потвърждава.
По иска с правно основание чл.30,ал.2 от ЗС:
Жалбоподателките Ф.Е. и Н.П. не излагат съображения защо считат обжалваното
решение по този иск за незаконосъобразно и неправилно. Заявяват само недоволството си,
че искът им е отхвърлен. Извършената от въззивния съд преценка установи, че решението е
съобразено с разпоредбата на чл.30,ал.2 от ЗС, като не беше оборен изводът на съда, че
обезщетение не се дължи, тъй като до ответниците не е отправена покана преди завеждане
на делото. Правилно е прието, че предявяването на иска следва да се приеме като такава
покана и поставя ответниците в забава, съответно, правилно е присъдено обезщетение за
периода след образуване на делото. Размерът на обезщетението е съобразен със
заключението на вещото лице, поради което и в тази част решението следва да се потвърди.
4
По отношение на разноските, направени в първоинстанционното производство:
Недоволни от решението в частта за разноските са Ф.Е. и Н.П.. Следва да се съобрази
факта, че те не са представили списък на разноските, направени в производството пред
районния съд, поради което нямат право да искат изменение на решението в тази му част.
Въпреки това районния съд е разгледал това искане е изложил съображения за
неоснователността му, които въззивния съд изцяло споделя. Извода на съда и изчисленията
му са правилни, поради което решението и в тази част следва да се потвърди.
Следва да се съобрази и факта, че Определение № 809/17.11.2022г. постановено по
гр.д.№529/2022г. не е обжалвано и е влязло в сила, поради което следва да се приеме, че
въпросът за разноските не подлежи на преразглеждане.
Разноските в производството пред въззивната инстанция:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. При обжалване
отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната чиято
жалба е отхвърлена (Определение № 389 от 8.10.2010 г. по ЧГД № 293 по описа за 2010 г. на
ВКС, II г. о.; Решение № 275 от 30.10.2012 г. по ГД № 444 по описа за 2012 г. на ВКС, II г.
о.).
При този изход на спора, тъй като жалбите на страните са отхвърлени, не следва да се
присъждат разноски по в.гр.д.№5/2023г. по описа на ОС-Силистра.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от Р. С.М. и Г. Б.М. срещу Ф. С.Е. и Н. С. П. за признаване на
установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на следния
недвижим имот: ПИ с кад. № 394 (триста деветдесет и четири), кв. 18 (осемнадесет), за
който са отредени УПИ XXVIII (двадесет и осем) и УПИ XXIX (двадесет и девет) по плана
на с. Паисиево, общ. Дулово, одобрен със заповед № 419 от 20.12 1990 г., с площ от 1470
кв.м. (хиляда четиристотин и седемдесет кв.м.) заедно с построената в него полумасивна
жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, при съседи: имот пл. № 395- XXVII, кв. 18,
имот пл. № 388-V, кв. 18, имот пл. № 391, кв. 18, имот пл. № 392, кв. 18, имот пл. № 392, кв.
18.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта, с която, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е
5
разпределено ползването на ПИ с кад. № 394 (триста деветдесет и четири), кв. 18
(осемнадесет), за който са отредени УПИ XXVIII (двадесет и осем) и УПИ XXIX (двадесет и
девет) по плана на с. Паисиево, общ. Дулово, одобрен със заповед № 419 от 20.12 1990 г., с
площ от 1470 кв.м. (хиляда четиристотин и седемдесет кв.м.) заедно с построената в него
полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, при съседи: имот пл. № 395-
XXVII, кв. 18, имот пл. № 388-V, кв. 18, имот пл. № 391, кв. 18, имот пл. № 392, кв. 18, имот
пл. № 392, кв. 18 между съсобствениците Р. С. М. с ЕГН **********, Ф. С. Е. с ЕГН
********** и Н. С. П. с ЕГН **********, ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:
-на Ф. С. Е. с ЕГН ********** и Н. С. П. с ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯ за
ползване площ от 980 кв.м., разположена в източната част на имота съобразно вариант 1 от
заключението на вещото лице по назначената СТЕ, заедно с паянтова стопанска сграда с
площ от 30 кв.м.;
-на Р. С. М. с ЕГН ********** от с. Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, ул. „Хан
Омуртаг“ № 1 СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване площ от 490 кв.м., разположена в западната
част на имота съобразно вариант 1 от заключението на вещото лице по назначената СТЕ,
заедно с полумасивна жилищна сграда с площ от 134 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта, с която, Р. С. М. с ЕГН **********, Е ОСЪДЕН да
заплаща на Ф. С. Е. с ЕГН ********** обезщетение за невъзможността да ползва
жилищната сграда в имот ПИ с кад. № 394, кв. 18, за който са отредени УПИ XXVIII и УПИ
XXIX по плана на с. Паисиево, общ. Дулово, одобрен със заповед № 419 от 20.12 1990 г., с
площ от 1470 кв.м. в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) месечно, считано от влизане в
сила на съдебното решение до настъпване на промяна в обстоятелствата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта, с която, Р. С. М. с ЕГН **********, Е ОСЪДЕН да
заплаща на Н. С. П. с ЕГН ********** обезщетение за невъзможността да ползва
жилищната сграда в ПИ с кад. № 394, кв. 18, за който са отредени УПИ XXVIII и УПИ XXIX
по плана на с. Паисиево, общ. Дулово, одобрен със заповед № 419 от 20.12 1990 г., с площ от
1470 кв.м. в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) месечно, считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на промяна в обстоятелствата;
ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта, с която, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска,
предявен от Ф. С. Е. с ЕГН ********** и Н. С. П. с ЕГН ********** против Р. С. М. с ЕГН
********** за заплащане на обезщетение за лишаването им от възможността да ползват ПИ
с кад. № 394, кв. 18, за който са отредени УПИ XXVIII и УПИ XXIX по плана на с.
Паисиево, общ. Дулово, одобрен със заповед № 419 от 20.12 1990 г., с площ от 1470 кв.м. и
сградите в него за периода от м. декември 2017 г. до м. август 2018 г. в размер на 450 лв. за
всяка от тях.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/03.08.2022г. постановено по гр.д.№ 529/2022г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта за разноските.
6
Решението по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК подлежи на
обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие
на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7