№ 108
гр. Севлиево, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101311 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 ЗЗД - за обявяване нищожност на пълномощно, с правно основание чл. 42, ал. 2
ЗЗД - за обявяване на недействителност на договор за продажба, и с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот.
Делото е образувано по искова молба на К.И.Б.., с ЕГН **********, от гр.
************************************ срещу И.И.Б.., с ЕГН **********, от гр.
************************************3 и В. ИВ. Б., с ЕГН **********, от гр.
************************************
Ищеца твърди, че е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65927.501.3424.1.55 по кадастр. карта на гр. Севлиево, с адрес гр.
Севлиево, ************************************, на 5 етаж в сграда с идентификатор
65027.501.3424.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.3424, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 75,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, с прилежащите му: избено помещение № 13, заедно с 1,5444 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж. Имотът закупил с нотар. акт за продажба
на недвижим имот № 2 том I дело № 5 от 10.01.2001 г. на Сл. вписв. гр. Севлиево, владеел
го като свой собствен непрекъснато от тогава досега, заплащал дължимите за имота данъци
и такси. Апартаментът бил деклариран като негова собственост в данъчните и кадастрални
регистри. Никога не предприемал каквито и да било действия за разпореждане с имота.
Случайно, при справка в Службата по вписвания, една седмица преди подаване на исковата
молба узнал, че съществува нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58
том I, рег. № 1121, дело № 46/19.03.2001 г. съставен от Н.К., нотариус с район на
1
действие PC Севлиево, рег.№ 298 на Нотариалната камара гр. София, вписан под № 23,
том II, дело № 254/2003 г. по описа на Службата по вписвания гр. Севлиево, с който
ответникът И.И.Б.. действайки като „пълномощник“ на ищеца с неистинско пълномощно с
нотариална заверка на подписите № 12670/18.03.2002 г. изд. от нотариус Б.Я. рег. № 258 на
Нотариалната камара гр. София, извършил „продажба" на процесния имот, като прехвърлил
правото на собственост на ответника В. ИВ. Б.. На посочената в пълномощното дата ищеца
не посещавал нотариалната кантора на нотариус Б.Я., не полагал подпис на такова
пълномощно, и подобно пълномощно въобще не било изготвяно, нито заверявано по реда на
чл. 37 ЗЗД. Никога ищеца не изразявал съгласие за такова упълномощаване, което не било
отразено в съответния нотариален регистър, нотариалното му удостоверяване било
нищожно. Ищеца и не бил получавал никакви пари от „продажбата" на имота, а посоченото
като купувач лице не познавал и то никога досега не предявявало каквито и да било
претенции по отношение на имота, който ищеца притежавал и по давност като владян от
повече от 20 години. Оригиналът на пълномощното трябвало да бъде приложен в
нотариалната преписка в архива на нотариус Н.К., който се съхранявал в архива на
Севлиевския районен съд. Нотариус Б.Я. бил заличен през 2010 г. и архивът му се
съхранявал в Служба по вписванията гр. София. Предвид гореизложеното била налице
недействителност и на посочената по - горе разпоредителна сделка, като сключена без
представителна власт, като ищеца отказвал да потвърди извършените действия без
представителна власт. Иска постановяване на решение, с което да бъдат признати: за
нищожно пълномощното с нотариална заверка на подписите № 12670/18.03.2003 г. издадено
от нотариус Б.Я. рег. № 258 на Нотариалната камара гр.София и за недействителна сделката
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58 том I рег.№
1121 дело № 46/19.03.2001 г. съставен от Н.К., нотариус с район на действие PC Севлиево,
рег. № 298 но Нотариалната камара, вписан под № 23 том II дело № 254/2003 г. по описа на
Службата по вписвания гр. Севлиево, както и да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик на гореописания имот. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
първия ответник не е подал писмен отговор, а втория ответник е подал писмен отговор.
В отговора втория ответник заявява, че няма никаква вина за завеждането на делото,
като счита, че не следва да заплаща разноските. Действията на първия ответник и брат на
ищеца И.И.Б.. били причината за делото, и за създалата се ситуация. Срещу И.Б. имало
влязла в сила присъда, с която PC - Севлиево го осъдил за извършена срещу втория
ответник измама, при изповядването на гореописаната сделка. Втория ответник пострадал
от тези негови действия. Явявал се като свидетел по това наказателно дело и казал, че му дал
пари за покупко - продажбата на жилището. Бил добросъвестен купувач, на огледа на
жилището, в него присъствала майката на ищеца и първият ответник и втория ответник не
се усъмнил и за момент, че предходния собственик и ищец, не е давал валидно пълномощно
за извършването на покупко -продажбата. Не спори, че след извършването на сделката не е
допуснат до жилището, но декларирал имота в Дирекция „Местни данъци и такси" към
2
Община Севлиево. Оспорва искането обаче на ищеца да доказва собственост на друго
правно основание — придобивна давност, защото правото на собственост се пораждало
само от един факт, а не от алтериативни. Счита, че пълномощното е валидно и породило
правно действие, годно да го направи собственик, като неговия нотариален акт бил следващ
този на ищеца и последен за имота. Мисли, че се касае не за нищожност, а за унишожаемост,
която приравнява на висяща недействителност.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск по доводите в исковата молба.
В съдебно заседание ответника И.И.Б.., не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответника В. ИВ. Б., лично поддържа подадения отговор и
заявява, че не иска сделката да се признава за нищожна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт № 6, том първи, peг. № 90, дело № 3 oт 10.01.2001 г.,
на нотариус И.П., с рег. № 300 на НК, с район на действие - района на РС – Севлиево,
вписан под № 2, том I, дело № 5 от 10.01.2001 г. по описа на Службата по вписвания –
Севлиево и схема от 15.10.2021 г., че ищеца К.И.Б.. е придобил по договор за продажба
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.3424.1.55
по кадастр. карта на гр. Севлиево, при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори
65927.501.3424.1.56, 65927.501.3424.1.78, 65927.501.3424.1.52 и 65927.501.3424.1.58, с адрес
гр. Севлиево, ************************************, в сграда с идентификатор
65027.501.3424.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.3424, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 75,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, с прилежащите му: избено помещение № 13, заедно с 1,5444 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж.
Установява се от нотариален акт за покупко - продажба № 58, том първи, peг. № 1121,
дело № 46 oт 19.03.2003 г., на нотариус Н.К., с рег. № 298 на НК, с район на действие -
района на РС – Севлиево, вписан под № 23, том II, дело № 254/2003 г. по описа на Службата
по вписвания – Севлиево, че ответника И.И.Б.., действащ като пълномощник на ищеца
К.И.Б.., легитимирал се с пълномощно с нотариална заверка на подписите №
12670/18.03.2003 г., на нотариус Б.Я., с рег. № 258 на Нотариалната камара, с район на
действие - района на Софийски районен съд е извършил продажба на ответника В. ИВ. Б.,
на недвижимия имот описан в нотариален акт № 6, том първи, peг. № 90, дело № 3 oт
10.01.2001 г., на нотариус с рег. № 300 на НК, с район на действие - района на РС –
Севлиево и схема от 15.10.2021 г..
Установява се от писмо вх. № 1385/07.04.2022 г., от архива на РС - Севлиево, че в
архива са налични нотариалните дела на нотариус Н.К. за периода след 2015 г., поради което
не е налично нотариално дело № 46 от 2003 г., на нотариус Н.К..
3
Установява се от препис от присъда от 06.06.2005 г. по НОХД № 134 от 2005 г., по
описа на Районен съд – Севлиево, в сила от 04.08.2005 г., че ответника И.И.Б.. е признат за
виновен, че е съставил неистински официални и частени документи, включително
пълномощтно с воля да продава процесния недвижим имот от името на брат си - ищеца
К.И.Б.., с заверка от нотариус Б.Я., рег. № 258 и ги използвал пред нотариус Н.К., с което
извършил престъпления по чл. 308, ал. 1 НК и чл. 309, ал. 1 НК.
Установява се от препис от съдебно решение от 14.11.2005 г. по гр. д. № 370/2005 г.,
по описа на Районен съд – Севлиево, че с посоченото решение е прието, че ищеца В. ИВ. Б.
е заплатил сумата 3840 лв. продажна цена и 142 лв. разноски по твърдяна от ищеца да е
недействителна сделка – продажба по нотариален акт № 58, дело № 46 oт 19.03.2003 г., на
нотариус Н.К., сключена въз основа на пълномощно № 12670/18.03.2003 г., на нотариус Б.Я.,
като съдът уважил така предявения иск и осъдил ответника И.И.Б.. да заплати посочените
претендирани суми на ищеца В. ИВ. Б., на основание чл. 45 ЗЗД.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове: с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД - за
обявяване нищожност на пълномощно, поради липса на съгласие и с правно основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД - за обявяване на недействителност на договор за продажба, поради липса на
представителна власт, предполага установяването от ищеца на положителните факти, на
които основава доводите си, относно твърдяното основание за нищожност, включително, че
полагането на подписа в процесното пълномощно е изпълнено от лице различно от
посоченото като негов автор.
Установи се от присъда от 06.06.2005 г. по НОХД № 134 от 2005 г., по описа на
Районен съд – Севлиево и от съдебно решение от 14.11.2005 г. по гр. д. № 370/2005 г., по
описа на Районен съд – Севлиево, че с посочените съдебни актове, е прието че процесното
пълномощно е неистински документ, което като понятие на наказателното право се
характеризира, с това, че действителния автор е различен от посочения, поради което следва
да се приеме, че липсва изразена воля от ищеца по настоящото дело, за упълномощаването,
обективирано в пълномощно № 12670/18.03.2003 г., на нотариус Б.Я.. С оглед установената
липса на изразена воля от ищеца, за упълномощаването, следва липса и на представителна
власт за извършената въз основа на него продажба, обективирана в нотариален акт № 58,
дело № 46 oт 19.03.2003 г., на нотариус Н.К., предвид и обстоятелството, че лицето, от
името на което е сключен договорът изрично заявява, че не го потвърждава. Няма по делото
доказателства, които да сочат различен извод от установения от посочената присъда и
съдебно решение, поради което предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД - за обявяване нищожност на пълномощно, поради поради липса на съгласие и с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД - за обявяване на недействителност на договор за продажба,
поради липса на представителна власт, са основателни и като такива следва да се уважат.
4
По предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за
установено, че ищецът е собственик на процесния имот.
Предявените искове са допустими, доколкото от изявленията на ответниците в
отговора, в съдебно заседание и от приложените по делото нотариални актове, се установи,
че същите предявяват права, които са несъвместими с правата на собственост на ищеца
върху процесният имот, доколкото първият ответник се е разпоредил с имот на ищеца в
полза на втория, без да притежава такова право, а втория ответник заявява, че
пълномощното, въз основа, на което е извършено това разпореждане е валидно и годно да го
направи собственик.
Уважаването на предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1
ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест,
че е собственик на процесния имот на соченото основание.
По делото ищеца, установи с нотариален акт № 6, том първи, peг. № 90, дело № 3 oт
10.01.2001 г., на нотариус И.П., с рег. № 300 на НК, с район на действие - района на РС –
Севлиево, вписан под № 2, том I, дело № 5 от 10.01.2001 г. по описа на Службата по
вписвания – Севлиево и схема от 15.10.2021 г., че е придобил въз основа на договор за
продажба процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65927.501.3424.1.55 по кадастр. карта на гр. Севлиево, при съседи:
самостоятелни обекти с идентификатори 65927.501.3424.1.56, 65927.501.3424.1.78,
65927.501.3424.1.52 и 65927.501.3424.1.58, с адрес гр. Севлиево,
************************************, в сграда с идентификатор 65027.501.3424.1, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.3424, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 75,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с
прилежащите му: избено помещение № 13, заедно с 1,5444 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж. С оглед приетото по исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД -
за обявяване нищожност на пълномощно, поради липса на съгласие и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - за
обявяване на недействителност на договор за продажба, поради липса на представителна
власт, сделките предмет на тези искове не са породили правни последици, с оглед на което и
предвид липсата на каквито и да било доказателства за обратното, първият ответник не е
придобил представителна власт за извършване на разпоредителна сделка с ищцовия имот, а
втория ответник не е придобил собственост върху имота.
С оглед всичко изложено, исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците трябва да
заплатят на ищеца направените разноски в размер на 733,56 лева, съгласно доказателствата
за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Приложението на посочената разпоредба предпоставя
кумулативната даденост на две предпоставки: 1. ответникът с поведението си да не е дал
5
повод за завеждане на делото; 2. ответника да признае иска. Смисълът на въведената в чл.
78, ал. 2 ГПК кумулативност на предпоставките за освобождаване от отговорността за
разноски е да бъде облекчен ответника от такива разноски, които ищецът би могъл да
спести, съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на завеждането на иска
поведение, предполагащо признаването му - определение № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д.
№ 2326/2013 г., г. к., І т. о. на ВКС. Отговора на въпроса дали ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, подлежи на конкретна преценка с оглед фактите и
обстоятелствата по всяко отделно дело, съгласно константната практика на ВКС. В
конкретният случай събраните по делото доказателства не установяват демонстрирано от
ответниците предходно на завеждане на иска поведение, предполагащо признаването на
същият, изискуемо като предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, съобразно
посочената по – горе практика на ВКС. По делото липсва и признание от ответниците на
предявените искове в хода на производството. Предвид изложеното не се установи
ответниците с поведението си да не са дали повод за завеждане на делото, поради което
същите следва да понесат отговорността за разноските по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписите №
12670/18.03.2003 г., на нотариус Б.Я., с рег. № 258 на НК, с район на действие – района на
Софийски районен съд, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и недействителността на
покупко – продажба, обективирана в нотариален акт № 58, том първи, peг. № 1121, дело №
46 oт 19.03.2003 г., на нотариус Н.К., с рег. № 298 на НК, с район на действие - района на
РС – Севлиево, вписан под № 23, том II, дело № 254/2003 г. по описа на Службата по
вписвания – Севлиево, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по исковете предявени от К.И.Б.., с
ЕГН **********, от гр. Севлиево, ************************************ срещу И.И.Б..,
с ЕГН **********, от гр. ************************************3 и В. ИВ. Б., с ЕГН
**********, от гр. ************************************
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
И.И.Б.., с ЕГН **********, от гр. ************************************3 и В. ИВ. Б., с
ЕГН **********, от гр. ************************************ че К.И.Б.., с ЕГН
**********, от гр. ************************************ е собственик, на основание
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 6, том първи, peг. № 90, дело № 3 oт
10.01.2001 г., на нотариус И.П., с рег. № 300 на НК, с район на действие - района на РС –
Севлиево на недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65927.501.3424.1.55 по кадастр. карта на гр. Севлиево, при съседи:
самостоятелни обекти с идентификатори 65927.501.3424.1.56, 65927.501.3424.1.78,
65927.501.3424.1.52 и 65927.501.3424.1.58, с адрес гр. Севлиево,
************************************, в сграда с идентификатор 65027.501.3424.1, с
6
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.3424, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 75,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с
прилежащите му: избено помещение № 13, заедно с 1,5444 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.И.Б.., с ЕГН **********, от гр.
************************************3 и В. ИВ. Б., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплатят на К.И.Б.., с ЕГН **********, от гр.
************************************, направените по делото разноски в общ размер на
733,56 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7