Решение по дело №320/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 118, ал.1-3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. Т. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 2153-11-37 от 01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № **********/02.05.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Монтана, в частта му, в която е определена като начална дата за изплащане на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване- 03.01.2024 г.

В жалбата се твърди, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материално и процесуалноправните разпоредби. От жалбоподателя се излагат съображения, че е спазил сроковете, посочени в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, съответно твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване да му бъде отпусната от датата на инвалидизиране, а именно от 25.09.2023 г., а не от датата на подаване на документите в НОИ. Развива съображения, че след като му било връчено първото експертно решение на ТЕЛК на 03.10.2023 г. му било обяснено, че следва да изчака 45 дни преди да подаде документи в НОИ. Три дни преди изтичане на този срок получил обаждане по телефона, с което го уведомили, че ще има ново решение на ТЕЛК поради допуснати технически грешки, което ще трябва да получи. На 15.11.2023 г. получил второто експертно решение, от което също трябвало да чака 45 дни. След което посетил РЗИ – Монтана, където на второто експертно решение, от 10.11.2023 г., му сложили печат, съгласно който решението е влязло в сила на 22.12.2023 г. След което на 03.01.2024 г. /с оглед коледните и новогодишни празници преди тази дата/ подал документи в ТП на НОИ – Монтана. Сочи, че РЗИ – Монтана, в качеството си на административен орган издал индивидуален административен акт, е посочил кога е влязло в сила експертното решение, съгласно което смята, че е спазил всички законови срокове, цитирани и в решението на директора на ТП на НОИ – Монтана.В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата си.Моли за отмяна на оспореното решение.Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата- Директор на ТП на НОИ – Монтана, в с.з. се представлява от надлежно упълномощения, ст. юрк Р. К.- А., която оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прилага писмени бележки, в които излага мотиви по същество на спора, аналогични с тези в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

По делото, като писмени доказателства са приети документите, представени с административната преписка.

От фактическа страна се установява следното:

Не се оспорва по делото, че жалбоподателя отговаря на условията за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,за което е подал заявление до ТЕЛК на 20.09.2023г./л.15/.С ЕР на ТЕЛК за Общи заболявания на МБАЛ“Д-р Стамен И.“-Монтана №93654/182 от 25.09.2023г.е определена 80% ТНР на жалбоподателя с дата на инвалидизиране-14.09.2023г.,връчено на жалбоподателя на 03.10.2023г./л.9/.След допусната техническа грешка от органа в това ЕР ,досежно датата на инвалидизиране ,е издадено ново ЕР на ТЕЛК за общи заболявания на МБАЛ“Д-р Стамен И.“-Монтана №94257/216 от 10.11.2023г.,където като дата на инвалидизиране е посочена- 25.09.2023г.

Със заявление вх. № 2112-11-4 от 03.01.2024 г. ,адресирано до директора на ТП на НОИ – Монтана, жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за което представил необходимите документи за осигурителен стаж и експертно решение № 94257 от 10.11.2023 г. издадено от ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ „Д-р Ст. Илиев“ - [населено място]. С разпореждане № ********** от 26.01.2024 г. на Ръководител“ПО“ при ТП на НОИ-Монтана, на С. е отпусната личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 КСО, считано от 03.01.2024 г. - датата на заявлението подадено в ТП на НОИ – Монтана. С разпореждане № ********** от 02.05.2024 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в действителен размер, считано от 03.01.2024 г. Недоволен от определената начална дата на отпуснатата пенсия, С. обжалва пред директора на ТП на НОИ – Монтана разпореждане № ********** от 02.05.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Монтана, въз основа на което е постановен спорния административен акт, с който жалбата му е приета за неоснователна.

За да постанови решение № 2153-11-37/01.07.2024 г. административният орган е приел, че датата на инвалидизиране на г-н С., определена в ЕР нa TEЛK е 25.09.2023 г., а датата на заявлението в ТП на НОИ – Монтана е 03.01.2024 г, т.е. извън 2-месечния срок определен в чл. 94, ал. 1, изречение първо от КСО, поради което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване не следва да бъде отпусната от правопораждащата дата 25.09.2023 г. Излагат се съображения, че жалбоподателят е получил ЕР № 94257 от 10.11.2023 г., издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Д-р Ст. Илиев“ – [населено място], на 15.11.2023 г. и срокът за обжалване на експертното решение по отношение на г-н С. е до 29.11.2023 г. вкл., съгласно чл. 63, ал. 1 т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Административният орган сочи, че експертното решение не е обжалвано и на 30.11.2023 г. е влязло в сила по отношение на правоимащото лице. Едномесечният срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение по отношение на г-н С. започва на 30.11.2023 г. и е до 30.12.2023 г. Тази дата - 30.12.2023 г. е неработен ден, поради което едномесечният срок изтича в края на първия работен ден след тази дата, а именно на 02.01.2024 г. Подаденото заявление в ТП на НОИ – Монтана с искане за пенсия е на 03.01.2024 г. и е извън едномесечния срок на чл. 94, ал. 3 от КСО, поради което, според администратривния орган, е невъзможно нейното прилагане. Пенсията е отпусната при условията на чл. 94, ал. 1, изречение второ КСО, извън 2-месечния срок от датата на инвалидизиране - 25.09.2023 г., поради което е определена като начална дата на отпускане -03.01.2024г./датата на подаването на заявлението в ТП на НОИ – Монтана/.

Между страните по делото не се спори относно факти. Спорът е правен и се свежда до определяне началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Т. С..

С оглед изложеното, съдебният състав достигна следните правни изводи:

Правната регламентация на пенсиите за инвалидност се съдържа в разпоредбите на Глава Шеста, Раздел II от КСО. Нормата на чл. 71 КСО посочва, че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсията се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – чл. 72 КСО/. Разпоредбата на чл. 73 КСО определя началната дата и срок на пенсията. Според ал. 1 правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността (ал. 2), а на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, тя се отпуска пожизнено (ал. 3).

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 3 от КСО, като тя не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата на работоспособността. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране, а до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност, както и социална пенсия за инвалидност.

Условията, на които трябва да отговаря осигуреното лице, за да придобие право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване са регламентирани в разпоредбата на чл. 74 КСО, като в конкретния случай между страните няма спор, че С. Т. С. е придобил това право и отговаря на изискванията на чл. 71 и чл. 72 КСО. Датата на инвалидността е определена с ЕР на ТЕЛК №94257 от 10.11.2023г./л.10/ - 25.09.2023 г. Решението на органа по медицинска експертиза е от 10.11.2023 г. Получено е от освидетелстваното лице на 15.11.2023 г. Не е обжалвано. Потвърдено е с решение на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО (л. 19) от 20.12.2023 г., а заявлението за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е подадено от правоимащото лице на 03.01.2024 г. При тези данни несъгласието между страните е по въпроса от кога следва да се изплаща на лицето отпуснатата му лична пенсия по чл. 74 от КСО.

Според разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО. Посочената норма предвижда, че извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

Двете разпоредби – ал. 1 и ал. 3 на чл. 94 КСО, предвиждат две хипотези за определяне на началната дата на съответния вид отпусната пенсия и не следва да се прилагат изолирано. Те са в отношение на субсидиарност. Нормата на чл. 94, ал. 1 КСО е свързана със спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи към него изискуемите документи за преценка на правото. Втората хипотеза на ал. 3 е по-благоприятна и включва случаите, когато заявлението с необходимите документи е подадено в по-кратък, едномесечен срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК по отношение на правоимащото лице. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране. Т.е. независимо, че за пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред за определяне на началната дата на изплащането им, неспазването на срока по чл. 94, ал. 3 КСО не изключва приложението на общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 КСО.

В конкретния случай ЕР № 94257/216 от 10.11.2023 г., съгласно поставен щемпел от РЗИ – Монтана, е влязло в сила на 22.12.2023 г., от която дата индивидуалният административен акт придобива стабилитет, съответно е годен да породи права по отношение на правоимащото лице, а именно от тази дата г-н С. може да се ползва от него.

С оглед изложеното, по разбиране на настоящия съдебен състав, С. Т. С. е спазил нормативно определения специален преклузивен срок съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО /в приложимата редакция ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, като е подал документите си за пенсия в ТП на НОИ – Монтана на 03.01.2024 г., в едномесечен срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК №94257/216 от 10.11.2023г.– 22.12.2023 г.

По изложените аргументи, решението на директора на ТП на НОИ –Монтана противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с указания за точното прилагане на закона- отпускане на пенсия от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК-20.09.2023г./л.15/, но не по рано от датата на инвалидизиране -25.09.2023г.в ЕР на ТЕЛК №94257/216 от 10.11.2023г./л.10/, доколкото е спазен едномесечния срок по чл.94,ал.3 КСО/считано от 22.12.2023г. до 22.01.2024г.,при подадено заявление до Директора на ТП на НОИ-Монтана на 03.01.2024г./в т.см. Решение № 2775 от 16.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2022 г., VI о., докладчик председателят Г. Г.; Решение № 906 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2023 г., VI о., докладчик съдията Я. К./.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. Т. С., [ЕГН],с постоянен адрес: [населено място], [улица], Решение № 2153-11-37 от 01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-11-30 от 04.06.2024 г. от лицето и е потвърдено разпореждане № **********/02.05.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Монтана, в частта му, в която е определена като начална дата за изплащане на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване -03.01.2024 г.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ТП на НОИ – Монтана за ново произнасяне, съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.