Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 28.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря
Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 512/2020
г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Д.“ № 40, ет.8, ап.46, представлявано от
управителя А.С.Б., чрез пълномощника адв. С.М. ***, против Наказателно
постановление № 479924-F506569 от 26.11.2019 г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“
при ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180
ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 719,65 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като
се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
призовано не се явява законовия представител. Не се явява и процесуалния
представител, редовно призован. По делото не е представено писмено становище
относно основателността на жалбата. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата и изразява подробно устно и писмено становище, че НП е
издадено в съответствие с изискванията на закона, като предлага същото да бъде
потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени изложените в същата доводи и
становището на ответната страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
„***“ ООД е санкционирано с НП при
следната приета за установена фактология:
Дружеството подало Заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. № 0000-0058100 на 28.06.2019 г. С оглед на
това на инспектори към ТД на НАП Пловдив било възложено да извършат проверка за
наличието на основание за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката било
установено, че за периода 01.04.2018г.- 31.03.2019 г. (за период от 12
последователни месеца) дружеството било реализирало облагаем оборот по от чл.96
ал.2 ЗДДС за в размер на 53 673,99 лева.
Затова дружеството следвало да подаде Заявление за
регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 08.04.2019 г. (първия присъствен ден),
т.е. в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който бил достигнат
оборот над 50 000лв.
Заявлението за регистрация било подадено от дружеството
на 28.06.2019 г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 20 дни. Задълженото лице било
регистрирано по ЗДДС на 12.07.2019 г. на основание чл.102 ал.1 от ЗДДС с Акт за
регистрация по ЗДДС № 130421901723664 от 11.07.2019 г.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС разписва, че
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден Акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите.
При това положение, ако задълженото лице „***“ ООД беше
изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за регистрация по
ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно
от 22.04.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация
по ЗДДС- 12.07.2019 г., лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки.
Установено било, че дружеството осъществявало
независима икономическа дейност- търговия на дребно с други стоки,
некласифицирани другаде- хладилна витрина за сладолед в парк „Острова“ в гр.
Пазарджик. В обекта били въведени в експлоатация фискални устройства с
дистанционна връзка с НАП DATECX DP-25KL
ФУ № DТ490770 с ФП № 02637066 и DATECX DP-25KL ФУ № DТ524930 с ФП №
02524930.
При извършена проверка на задълженото лице, било
установено и че за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. същото било
извършило облагаеми доставки на обща стойност 10 317,90 лв., отчетени чрез
ФУ в търговския обект и не било начислено ДДС в размер на 1 719,65 лв.
Размерът на неначисленият ДДС бил определен по
формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Така констатираното било отразено в съставения ПИП
Сер. АА № 0696776/28.08.2019 г.
Въз основа на така установените факти, било прието, че
ако „***“ООД“ е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.05.2019 г.-31.05.2019г.,
както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал. 2 от ЗДДС, като
посочи данъчната основа и начисления данък в Дневника за продажби и
Справка-декларация за ДДС за м. май 2019 г., която е следвало да подаде в ТД
НАП- Пловдив в срок до 14-то число на месеца следващ съответния данъчен период,
а именно до 14.06.2019 г.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда санкция за
лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от
закона срокове, като ал.2 на посочената разпоредба предвижда санкция за лицата
и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Дружество „***“ е подало Справка-декларация за ДДС с
вх. № 13001647010/14.08.2019 г. в данъчен период месец юли 2019 г., в която
начислило дължимия ДДС за данъчен период м. май 2019 г. като издало Протокол №
2/12.07.2019 г., включен в отчетен регистър по ЗДДС- дневник продажби.
Нарушението било установено при извършена проверка за
регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе Акт за регистрация.
Нарушението било за първи път.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, поради което св. А.Б.- гл. инспектор по приходите
в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F506569 от 29.08.2019 г. срещу „***“ ООД в присъствието
на управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на АУАН на 26.11.2019 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на представляващия дружеството на
02.03.2020, видно от разписката към НП. Жалбата против последното е подадена от
надлежно упълномощен от управителя на дружеството пълномощник до съда чрез АНО
и била входирана в ТД на НАП- Пловдив на 06.03.2020 г. (л.4), поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. А.Б., които като категорични, съдът напълно кредитира,
независимо, че свидетелката е служебно обвързана с АНО. В същото време този свидетел няма никакъв личен мотив да
уличава дружеството-жалбоподател като му приписва поведение или деяние, което
обективно да не е извършено от същото. Св. Ангелова бе категорична, че във
връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС от дружеството-жалбоподател
било установено, че същото не е било регистрирано своевременно, като
същевременно е извършило облагаеми доставки в дейността си, като облагаемият
оборот за задължителна регистрация е бил постигнат от дружеството в един
по-ранен момент от момента на подаване на заявлението за регистрация. Св. Б.
посочи, че дружеството впоследствие е самоначислило дължимия ДДС и го е
включило в справката-декларация.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна
проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът
констатира, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на законовия представител на
дружеството-нарушител и в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен
орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В
АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация. В този смисъл съдът не споделя направените в жалбата
възражения за допуснати СПН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с.з. на 28.06.2019 г. Не е
спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това
заявление, е установила, че за периода 01.05.2019 г.-31.05.2019 г. задълженото
лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на
10 317,90 лева, като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил
достигнат още за периода 01.04.2018 г.- 31.03.2019 г. и бил в размер на 53 673,99 лева. Установи се, че с оглед на така констатираното,
дружеството-жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96
ал.1 от ЗДДС до 08.04.2019 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период,
през който е достигнат оборот от 50 000лв.). При това положение правилно АНО е
приел, че заявлението за регистрация е било подадено от дружеството със
закъснение от 2 месеца и 20 дни.
Безспорно е също, че за периода 01.05.2019 г.-31.05.2019
г. дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 10 317,90 лева представляващи доставки на услуги- търговия
на дребно, отчетени чрез монтираното и въведено в
експлоатация ФУ в търговски обект. Установено е, че с оглед на така
констатираното, неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата,
описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 1 719,65 лв.
С оглед на посоченото, няма съмнение, че „***“ ООД е
следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния
оборот до 08.04.2019 г., но е сторило това едва на 28.06.2019 г., т.е. със
закъснение от 2 месеца и 20 дни. В случая става дума за едно продължително
бездействие от страна на дружеството, но то осъществява състава на едно друго
нарушение, а именно неизпълнение от страна на дружеството-жалбоподател на
задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата,
когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата, на която
то е подало заявлението.
Процесното нарушение обаче е осъществено чрез
бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък.
Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което
са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за
регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече
да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на
административните органи, че ако дружеството-жалбоподател е било изпълнило в
срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът
за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 22.04.2019 г.
и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 12.07.2019
г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125 ал.5 във вр. с
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би
съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно заявление
за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало
задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период.
Установено е, че за периода 01.05.2019 г.-31.05.2019
г. дружеството-жалбоподател е извършило облагаеми доставки на обща стойност 10 317,90
лева, поради което неначисленият ДДС за този период е в размер на 1 719,65
лв.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията
по чл. 125 за този данъчен период- задължения по начисляването, които са
останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай).
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че „***“
ООД“ е извършило нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС във връзка с
чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Неправилно обаче според настоящия съдебен състав, АНО
е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като е санкционирал същия по
чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за
приложение на привилегированият състав по чл.180 ал.3 от ЗДДС. В този смисъл
съдът напълно споделя направените в жалбата възражения.
Съгласно чл.180 ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.2 и
ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.,
а при повторно нарушение- не по-малко от 400 лв.
В случая данъкът е следвало да бъде начислен за
данъчния период 01.05.2019 г.-31.05.2019 г., но е бил начислен от дружеството с
протокол от 12.07.2019 г. за данъчен период м. юли 2019 г. Ако задълженото лице
е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.05.2019г.-31.05.2019 г., както е
следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и да подаде
Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец май 2019 г.,
съгласно чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.06.2019 г. При това
положение самоначисляването на данъка с протокола от 12.07.2019 г. е в рамките
на 6-месечния период по ал.3 на чл.180 от ЗДДС и при наличие на всички
предпоставки по тази норма тя следва да се приложи, която е и по-благоприятна
за дружеството-нарушител.
Пет процента от неначисления данък е 85,98 лева, който
е под минимално определения с посочената санкционна норма размер от 200 лева. В
този смисъл съдът намира че санкцията следва да бъде в определения от закона
минимален размер от 200 лева, като наложената такава с НП следва да бъде
намалена до размера от 200 лева. В този смисъл НП ще следва да бъде изменено в
тази му част.
Макар възражения в тази насока да не са изложени в
жалбата, то съдът намира за необходимо да посочи, че случаят не съставлява
маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени
отношения, като макар фиска да не е бил ощетен и нарушението да е за първи път.
С извършеното дружеството практически лишава приходната администрация от
възможността на установи дали той коректно се разчита с държавния бюджет и
фиска. Това прави и нарушението със завишена степен на обществена опасност. Нарушението
освен това е на формално извършване, като осъществяването му не изисква
настъпване на вредни последици. Със същото се засягат обществени отношения от
бюджетната сфера и като цяло фискалната политика на държавата. Всяко отклонение
от изпълнение на вменените от закона задължения, в това число и основното за
търговците за начисляване на ДДС, води до негативни последици- извършване на
проверки, събиране на документи и др. под, като по този начин се нарушава
развитието на обществените отношения, защитени със закона.
С оглед изхода на делото, респ.
изменяне, а не отмяна на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция
АНО бе представляван от представител с юридическо образование, който своевременно
направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на НАП- София, чието структурно
звено е Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив (органът издал НП),
доколкото последното няма статут на ЮЛ, а такъв има НАП. С оглед разпоредбата
на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа
в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели и не е с фактическа или
правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева, като за разликата на претендираното в размер на 120
лева възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 479924-F506569 от 26.11.2019 г., издадено от
и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с което на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Д.“ № 40,
ет.8, ап.46, представлявано от управителя А.С.Б., за нарушение на чл.180 ал.2
във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 719,65 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществената санкция на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Д.“
№ 40, ет.8, ап.46, представлявано от управителя А.С.Б., да заплати на НАП гр. София
разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за разликата до 120 лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: