Решение по адм. дело №1761/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л. В. В., чрез адв. И. Д. от АК-Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1030-000739/31.10.2025 г., издадена от Р. К. П. - Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив.

В жалба са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му от некомпетентен орган, респ. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се и че не били налице фактическите и правните основания органът да издаде заповедта, като се оспорва изложената в нея фактическа обстановка.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № 25-1030-000739/31.10.2025 г., издадена от Р. К. П. - Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, чрез процесуален представител в писмена молба, я оспорва като недопустима и неоснователна, поради което моли да бъде оставена без разглеждане, евентуално отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 25-1030-000739/31.10.2025 г. на Р. К. П. – на длъжност Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, е наложена на Л. В. В. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца“.

В мотивите на заповедта е посочено, че Д. Т. В. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, е съставил на жалбоподателя Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) № GA4434210/30.10.2025 г. затова, че на 30.10.2025 г. около 22:10 часа в община М. на път Автомагистрала № А-1, 139 км посока [населено място], е управлявал лек автомобил „Пежо 3008“ с peг. номер [рег. номер] - чужда собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2025 г. Посочено е и че така виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ.

По делото са приети като писмени доказателства още цитираният в заповедта АУАН № GA4434210/30.10.2025 г., както и: АУАН № GA4434211/30.10.2025 г., издаден от същото длъжностно лице за извършено от Л. В. В. на същите дата и място нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП - управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация от 07.10.2025 г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; ЗППАМ № 25-1030-000741/31.10.2025 г. на Р. К. П. – на длъжност Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с която на Л. В. В. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „и“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на моторно превозно средство със СУМПС, издадено по реда на чл. 161, т. 5 ЗДвП , и е установил обичайното си пребиваване в Република България – до подмяната на СУМПС с българско; застрахователна полица "Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил, сключена на 31.10.2025 г., със срок на действие от 11.00 ч. на 31.10.2025 г. до 23.59 ч. на 30.10.2026 г. и документ за плащане на първата вноска по нея.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № 25-1030-000739/31.10.2025 г., същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 31.10.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 07.11.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Възражението на ответника в обратния смисъл не може да бъде споделено, тъй като представеното доказателство за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите води до извод, само че междувременно е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ, но не и до извод за безпредметност на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Пловдив е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и Началници на групи в Сектор „Пътна полиция“. Видно от приетата Заповед № 8121К-13342/25.10.2023 г. на Главния секретар на МВР, Р. К. П. е бил назначен длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, която попада сред изброените в т. 7 на заповедта на Директора на ОДМВР – Пловдив.

Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция.

За пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

В този ред на мисли, не е и налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в съответствие и с материалния закон.

Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

От текста на цитираната разпоредба е видно, че при наличието на предвидените в нея предпоставки административният орган е длъжен да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 30.10.2025 г. на Автомагистрала № А-1 жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил „Пежо 3008“ с peг. номер [рег. номер], без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във връзка с направеното възражение за недоказаност следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. Представената застрахователна полица "Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил е сключена на следващия ден - 31.10.2025 г. и е със срок на действие от 11.00 ч. на 31.10.2025 г. до 23.59 ч. на 30.10.2026 г.

При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, поради което и с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК обжалваният акт се явява издаден при правилно приложение на закона.

Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС, като определеният срок съответства напълно на предвидения в закона.

На възражението, че на жалбоподателя е наложена една и съща ПАМ с две различни заповеди, следва да се отговори, че безспорно процесната ЗППАМ № 25-1030-000739/31.10.2025 г. е издадена първа, т.е. преди ЗППАМ № 25-1030-000741/31.10.2025 г., но по-същественото е, че те са издадени на различни фактически и правни основания – за извършени две отделни административни нарушения – по чл. 638, ал. 3 КЗ и по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, всяко едно от които законът предвижда като самостоятелно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Ето защо доводът му за накърняване на принципа за недопустимост на двойната наказуемост е несъстоятелен.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС без сключена застраховката "Гражданска отговорност", която обезпечава деликтната отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя да управлява МПС за определен период от време, който е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите права и законни интереси на водача на МПС и охраняваните обществени отношения.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Л. В. В. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

В съответствие с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и по арг. от § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните му разпоредби и чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. В. В., постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. **, съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат И. Д. от АК-Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000739/31.10.2025 г., издадена от Р. К. П. - Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив.

ОСЪЖДА Л. В. В., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. **, съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат И. Д. от АК-Хасково, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 200,00 лева (102,26 евро), представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.