МОТИВИ
към Решение по АНД
№ 3899/2017г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и
сл. от НПК.
С постановление от
19.06.2017г. Районна прокуратура гр.Пловдив е внесла в ПРС материалите по
досъдебно производство – БП № 429/2017г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Пловдив,
водено срещу Ш.А.М. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това,
че на 30.05.2017г., в гр. К., обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №
17-1030-001700/24.03.2017г. в сила на 14.04.2017г., издадено от Началник РУП
към ОДМВР гр. Пловдив, РУ 01 Пловдив е извършил такова деяние - управлявал е
моторно превозно средство – мотопед „Рия Ри 50 КТ – 21” с рег. № *******, без
съответно свидетелство за управление, с Предложение ПРС да освободи обвиняемия
от наказателна отговорност като му наложи административно наказание по смисъла
на чл.78а от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като предлага на съда да признае
обвиняемия за виновен, както и да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание по смисъла на чл.78а от НК, а
именно глоба в минимален размер от 1000 лева.
Обвиняемият М.
признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в
обстоятелствената част на постановлението, като иска от съда да му бъде
определена глоба в минимален размер. В пледоарията си защитника на Ш. иска
минимално административно наказание за обвиняемия, при възможност под минимума,
като сочи, че са налице законовите предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност.
Съдът, въз основа
на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Обвиняемият Ш.А.М.,
ЕГН ********** е роден на *** ***, адрес за призоваване в ***, т., българско
гражданство, основно образование, работещ, неженен, неосъждан /реабилитиран/,
ЕГН **********.
Обвиняемият Ш.А.М. бил
неправоспособен водач на МПС. На същия никога не било издавано свидетелство за
управление на моторно превозно средство. На 21.03.2017г. около 11.30 часа
обвиняемият Ш.М. *** той бил спрян за проверка от полицейски служители. Било
установено, че обвиняемият управлява моторно превозно средство лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф” с регистрационен № *** без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, т.е като
неправоспособен. Това представлявало нарушение по чл. 150 от Закона за движение
по пътищата. На обвиняемия М. му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с номер Т724444 от 21.03.2017г. от С. Д. Ч. на
длъжност *** в 1 РУ - Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив.
Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение
с номер Т724444
от 21.03.2017г. било
издадено наказателно постановление № 17 - 1030 - 001700/24.03.2017г. от
Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив. С него обвиняемият бил наказан
по административен ред за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено
лично на обвиняемия М. на 06.04.2017г. и влязло в сила на 14.04.2017г.
Свидетелите С. Ч. и Г. К.
работели като полицейски служители в 1 РУ - Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив. На
30.05.2017г. по утвърден план - график те били на работа и извършвали обход в
гр. К. Около 13.40 часа на посочената дата двамата свидетели видели обвиняемия Ш.М.
да управлява мотопед „Рия Ри 50 КТ – 21” с peг. № ******* бяло зелен на цвят по
улица „Славянска”. Малко след това те забелязали, че той преминава,
управлявайки мотопеда по улицата, на която живее - ***. Двамата полицейски
служители решили да извършат проверка, като се приближили до обвиняемия.
Свидетелят Ч. поискал документите за правоуправление на обвиняемия, както и
документите за мотопеда. Такива не били предоставени. Била извършена справка в
оперативната дежурна част, от която било установено, че обвиняемият М. бил
неправоспособен водач на моторно превозно средство и спрямо него имало издадено
наказателно постановление, което е влязло в сила на 14.04.2017г. за това, че
той управлява моторно превозно средство като неправоспособен водач.
Свидетелят Г. Д. съставил на
обвиняемия М. акт за установяване на административно нарушение с бланков номер
957641 за това, че същият на 30.05.2017г. в гр. К. управлявал моторно превозно
средство мотопед „Рия Ри 50 КТ – 21” с peг. № *******, без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство - нарушение по чл. 150
от ЗДвП. Отделно от това били установени и други административни нарушения.
Била изискана и приложена справка за
съдимост на обвиняемия Ш.М., като видно от същата той бил реабилитиран.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин от следните събрани по
делото доказателствени материали – от
писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –
свидетелските показания, наказателно постановление, АУАН - и, заповед за
полицейско задържане, докладна записка, справка за нарушител/водач, справка АИС
“БДС”, справка за съдимост и характеристична справка за обвиняемия, справка „ОС
ИН” – гр. Пловдив за изтърпяно наказание от обвиняемия.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
За да стигне до
този извод съдът анализира показанията на свидетелите С. Д. Ч. и Г. Д. К., като
намери същите за подробни, изчерпателни, последователни и правдиви, поради
което и ги възприе при постановяване на решението. В тази връзка, същите
хронологично и последователно изясняват факти и обстоятелства, така както са
станали известни в съответни моменти от развитието на процесния казус, които са
относими към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните
доказателства кореспондират и на писмените такива, които съдът кредитира в
цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните.
В тази насока и при
постановяване на решението си, съдът се ползва от самопризнанието на обвиняемия
във фазата на съдебното производство, което в контекста на гореобсъденото
изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа
обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемият е осъществил
състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 30.05.2017г., в
гр. К., обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателно постановление № 17-1030-001700/24.03.2017г. в сила на
14.04.2017г., издадено от Началник РУП към ОДМВР гр. Пловдив, РУ 01 Пловдив е
извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно средство – мотопед „Рия
Ри 50 КТ – 21” с рег. № *******, без съответно свидетелство за управление.
От обективна страна
на инкриминираната дата в гр. К., обвиняемият, е управлявал МПС, без да
притежава съответно свидетелство за управление, като е сторил това в
едногодишния срок, след като е бил наказан по административен ред за същото
деяние.
От субективна
страна деяниято е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно както досежно
обстоятелството, че е неправоспособен водач, така и, че вече му е било налагано
административно наказание отново за това, че е управлявал без свидетелство за
управление.
Обвиняемият е
съзнавал, че деятелността му е противоправна и наказуема, като умисълът му се
обективира от действията му, описани по-горе,
очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените
писмени доказателства.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно
възприетата от съда правна квалификация на осъщественото от обвиняемия престъпление,
предвиденото в особената част на НК наказание за същото към инкриминирания
момент е лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл. VIII от НК
и от престъплението не са настъпили материални щети, които да са съставомерни.
Ето защо Съдът зае
становище, че са налице основанията на чл.78А от НК, поради което освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на
наложената на обвиняемия глоба съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието,
добрите характеристични данни – касае се за млад човек, който е трудово
ангажиран, изразява съжаление за
стореното и признава вината си като не се отчита наличието на отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът следва да отбележи, че не възприема като отегчаващо вината
обстоятелство предходното осъждане на обвиняемия за извършено престъпление по
чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК, предвид това, че видно от справка „ОС ИН” – гр.
Пловдив и справка съдимост М. е реабилитиран по право за същото, а съгласно
чл.85, ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. Съобразявайки
посоченото дотук, както и фактът, че от престъплението не са настъпили
съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване, то Съдът счете, че
целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха
могли да се постигнат чрез определяне размера на глобата в минималния такъв,
предвиден в чл.78а от НК, при граници от 1000лв. до 5000лв., поради което и му
наложи „Глоба” в размер на 1000лв., предвид установения превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Според преценката
на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието, поради което
е и справедливо.
Неоснователно се
явява искането от страна на адв. Х. за прилагането на чл. 55, ал. 2 НК и
налагането на глоба в размер под минимално предвидения в закона. В
действителност разпоредбата на чл. 55, ал. 2 НК предвижда възможност за слизането
под най-ниския предел на наказанието ,,глоба‘‘. Тази възможност съществува,
обаче когато става въпрос за наказание ,,глоба‘‘ по смисъла на чл. 37, ал. 1,
т. 4 НК. В конкретния случай, обвиняемият се освобождава от наказателна
отговорност, като му се налага административно наказания глоба. Разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 НК предвижда, че размерът на глобата може да бъде от 1000 лева
до 5000 лева, като никъде не е посочено, че може да се слезе под този размер.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК урежда единствената възможност, когато
размерът на глобата по чл. 78а НК, може да бъде под 1000 лева и това е когато
за извършеното престъпление е предвидено само наказание глоба или глоба и друго
по-леко наказание. В настоящия случай, за престъплението за което обвиняемият
беше признат за виновен, а именно по чл. 343в, ал. 2 НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева. В чл. 78а, ал. 5 НК недвусмислено е посочено, че размерът на
глобата не може да надвишава размера на глобата на санкционната част, но това е
единствено в случаите, когато е предвидено само наказание глоба или глоба и
по-леко наказание. За деянието по чл. 343в, ал. 2 НК се предвижда наказание
,,лишаване от свобода‘‘, което е по-тежко от наказанието глоба, поради което и
не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК.
С оглед
обстоятелството, че обв. М. няма понастоящем призната правоспособност на водач
на МПС, то и Съдът прие, че спрямо същият не може да се приложи репресивния
ефект на предвиденото в чл.343г от НК факултативно наказание „лишаване от
права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява
МПС”, поради което и не наложи същото.
Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения законов ред,
занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото няма
приложени веществени доказателства и направени разноски.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.