РЕШЕНИЕ № 260386
гр. Бургас, 09.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2739/2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, против С.Д.П., И.П.П., Р.Т.П.,***,
и Р.Д.А.,***, с която претендира приемане за установено, че ответниците С.Д.П.
и И.П.П. дължат солидарно на ищеца следните суми: 12 515,88 лева –
главница по договор за ипотечен кредит от 12.10.2007 год., 7854,93 лева – договорна
лихва за периода 01.03.2012-01.06.2017 год., 500 лева – заемни такси и разноски,
1298,55 лева – договорна лихвена надбавка за забавено плащане на главницата за
периода 01.04.2013-22.05.2017 год., и 31,32 лева – договорна лихвена надбавка
за забавено плащане на главницата за периода 23.05.-01.06.2017 год.; ответникът
Р.Т.П., в качеството си на наследник на съпруга си Д.С.П.,*** год., съобразно
наследствената си квота, дължи солидарно на ищеца следните суми: 8343,92 лева –
главница, 5236,62 лева – договорна лихва за периода 01.03.2012-01.06.2017 год.,
333,33 лева – заемни такси и разноски, 865,70 лева – договорна лихвена надбавка
за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2013-22.05.2017 год., и
20,88 лева – договорна лихвена надбавка за забавено плащане на главницата за
периода 23.05.-01.06.2017 год., а ответникът Р.Д.А., в качеството си на
наследник на баща си Д.С.П.,*** год., съобразно наследствената си квота, дължи солидарно
на ищеца следните суми: 2085,98 лева – главница, 1309,15 лева – договорна лихва
за периода 01.03.2012-01.06.2017 год., 83,33 лева – заемни такси и разноски, 216,43
лева – договорна лихвена надбавка за забавено плащане на главницата за периода
01.04.2013-22.05.2017 год., и 5,22 лева – договорна лихвена надбавка за
забавено плащане на главницата за периода 23.05.-01.06.2017 год., като всеки от
четиримата ответници дължи и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на съответната главница, начиная от 02.06.2017 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. № 3890/2017 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
По отношение страните
по делото е постановено определение от 12.09.2019 год., с което исковото производство
е прекратено спрямо ответника Д.П., починал в хода на съдебния процес, и са
конституирани наследниците му Р.Т.П. и Р.Д.А..
Исковете са уточнени с
писмени молби от 23.05. и 24.07.2019 год.
Правното основание на предявените
положителни установителни исковете е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл.
79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 4 и сл., ЗПК от 2006 год.(отм.).
Ответникът С.П. не
изразява становище по исковете.
Другите ответници
оспорват исковете; ангажират доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори,
а и се установява от представения препис, че на 12.10.2007 год. е бил сключен
договор за банков ипотечен кредит, кредитор по който е ищецът-ЕАД, а солидарни
длъжници – ответниците С.П., И.П. и Д.П., поч. на 23.04.2018 год., заместен в
процеса от наследниците си Р.П. и Р.А.. Процесният договор е сключен по реда на
ЗПК (отм.), за сумата от 71 800 лева, със срок за връщане на главницата от
360 месеца, считано от датата на усвояването й. Договорът е бил изменен с две писмени
допълнителни споразумения, от 03.12.2009 год. и 10.02.2011 год.
Според ищеца, последното
редовно плащане на погасителните вноски е извършено на 01.03.2013 год., поради
което е обявена предсрочната изискуемост на вземанията, на основание т. 20. 2
от общите условия, приложени към допълнителното споразумение от 03.12.2009 год.
За волята си да обяви предсрочна изискуемост ищецът е изпратил нотариални
покани до тримата си длъжници, връчени лично на С.П., а на И.П. – чрез
съпругата му; връчването на длъжника Д.П. е извършено по реда на чл. 47, ал. 1
и 5, ГПК, в редакцията към м. май 2017 год., поради което не е налице нередовно
уведомяване на посочения контрахент.
За заплащане на
процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по
ч. гр. д. № 3890/2017 год. на БсРС, срещу която са подадени възражения по чл.
414, ГПК.
По делото е изготвено експертно
заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице е установило, че последното редовно плащане на
погасителна вноска е извършено на 22.03.2013 год., изчислило е размерите на
остатъчните вземания по договора за кредит.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен по
отношение ответниците С.П., И.П. и Р.П.. Страните са обвързани от сключения в
изискуемата от чл. 6, ал. 2, ЗПК (отм.) форма договор за кредит, който отговаря
на императивните изисквания на чл. 7 от с. з. По делото не се спори, че ищецът
е превел отпуснатия кредит на кредитополучателя, т. е. сумата е усвоена, а този
факт легитимира ищеца като изправна страна в съглашението. Обявяването на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора е извършено в съответствие с
т. 20. 2. от общите условия на ищеца, предвид продължилата над 90 дни забава в
плащане на погасителните вноски след м. март 2013 год. Доказателствената тежест
за опровергаване на така твърдения от ищеца отрицателен факт се носи от
ответниците-солидарни длъжници, които следва да проведат главно и пълно
доказване извършените в пълнота и в уговорените срокове редовни плащания – чл.
154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД. Такова доказване по делото не е
проведено, поради което съдът намира, че ищецът-изправна страна по процесния
договор за кредит е упражнил надлежно правото си да обяви предсрочна
изискуемост. Както бе отбелязано по-горе в решението, тримата длъжници са били
уведомени за волята на кредитора си. Уведомяването на длъжника Д.П. е извършено
преди смъртта му, поради което правилото на чл. 84, ал. 1, изр. второ, ЗЗД е
неприложимо за наследниците му, които имат правното положение на своя
наследодател.
Съдът намира за
неоснователни възраженията за нищожност на процесния договор, вкл. и поради
наличие на неравноправни клаузи. Дължимостта на договорна лихва не е забранена
със закон, нито възможността за едностранната й промяна. Капитализирането на
лихвата, съгл. двете допълнителни споразумения към процесния договор, също не
обосновават извод за нищожност на съглашението, тъй като няма доказателства за
начисляване на договорна лихва върху вече изтекла друга такава лихва. Начисляването
на обезщетение за забава върху договорна лихва е позволено от закона, тъй като правопораждащите
факти на двете вземания са различни по съществото си – едното е възнаграждение,
а другото обезщетение по чл. 86, ЗЗД (1148-200-ІV ГО на ВКС).
Обезпечаването на
вземанията с ипотека не освобождава солидарните длъжници от заплащане на
остатъчните суми по договора, поради което възражението на ответниците И.П. и Р.П.
в тази насока са неоснователни – отговорността им не е ограничена до определена
сума, съобразно цената на ипотекирания имот, а се разпростира върху целия
банков дълг (за И.П.). Продажбата на ипотекирания имот за сумата от 35 000
евро, която цена е преведена на банката-кредитор, са безспорни за делото факти,
вкл. и фактът, че продажната цена не е била достатъчна за погасяване на
остатъчното парично задължение. Съгласието на банката-ипотекарен кредитор за заличаване
на ипотеката не означава признание за пълно погасяване на остатъчния дълг.
По отношение размера на
спорните вземания съдът основава решението си на приетото експертно заключение,
неоспорено от страните. Вещото лице е съобразило извършените плащания – по
банков път и в брой, и предвид липсата на данни за друг валиден способ за
погасяване на паричния остатък, съдът приема, че исковете са доказани и по
размер. Вещото лице е установило редовното водене на счетоводството на ищеца,
поради което съдът основава решението си и на вписванията в счетоводните му
книги, на основание чл. 182, изр. второ, ГПК. Претендираните суми са дължими от
ответниците С.П. и И.П. в условие на солидарност – чл. 121, ЗЗД, а ответникът Р.П.
(преживяла съпруга на солидарния длъжника Д.П.) дължи солидарно с тях част от
сумите, съобразно наследствения си дял от наследството – чл. 5, ал. 1, ЗН.
Делото не съдържа доказателства за надлежно извършен от Р.П. отказ от наследството
на съпруга й, по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49, ЗН, а и правната й позиция в
процеса представлява приемане на наследството с конклудентни действия.
Съдът намира за
неоснователен иска за дължимост на заемни такси в размер от 500 лева (в
заявлението по чл. 418, ГПК и в издадената заповед за изпълнение е посочено, че
тази сума е сбор от 380 лева – такса управление, и 120 лева – такса
изискуемост). Делото не съдържа данни каква престация на банката следва да бъде
заплатена с тези две различни по вид такси, нито как е формирано вземането. При
възникване на задължението със сключване на договора за кредит е действала
разпоредбата на чл. 6, ал. 3, ЗПК (отм.), която изключва задължението на
потребителя да заплаща такси, невключени в условията на договора. Настоящият
съдебен състав намира, че е налице визираната от законодателя хипотеза, тъй
като уговорката в т. 13 от процесния договор за кредит не посочва за какви
извършени от банката услуги се отнася задължението за заплащане на такси по
утвърдената тарифа, нито е посочен размерът им. Предвид изложеното, съдът
намира, че за кредитополучателя и за съдлъжниците му не е възникнало
задължението за заплащане на претендираните такси, т. е. искът за сумата от общо
500 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за
неоснователни възраженията за погасяване по давност на претендираните вземания.
Паричните задължения по процесния договор – за главница и обезщетение за
забава, не са с периодично изпълнение по см. на чл. 111, ЗЗД, поради което
приложение намира правилото за общата 5-годишна давност (чл. 110, ЗЗД; вж.
Решение № 261/12.07.2011 год. по гр. д. № 795/2010 год., ІV ГО на ВКС). От
друга страна, давността започва да тече от настъпване изискуемостта на
вземането, който момент в разглеждания казус е обявяването на предсрочна
изискуемост от кредитора – 23.05.2017 год., и до подаване на заявлението по чл.
417, ГПК на 02.06.2017 год. сроковете по чл. 110 и чл. 111, ЗЗД не са изтекли.
Съдът намира за неоснователни
исковете срещу ответника Р.А.. Нейната легитимация на наследник на починалия солидарен
длъжник по договора за кредит – Д.П., обосновава правния интерес от предявяване
на иска срещу посочения универсалния правоприемник по чл. 5, ал. 1 във чл. с
чл. 2, ЗН. Въпреки това, съдът намира, че ответникът А. не е материално-правно
легитимирана като длъжник на ищеца, тъй като е направила отказ от наследството
на баща си Д.П.. Това й изявление по чл. 52, ЗН е вписано по надлежния ред в
особената книга на БсРС, поради което Р.А. не е придобила съответната част от
наследството на длъжника-наследодател, т. е. тя не следва да отговаря и за
паричните му задължения по процесния договор.
Частичното уважаване на
исковете срещу посочените по-горе трима ответници налага в полза на ищеца да
бъдат присъдените деловодните разноски, направени в настоящия исков процес, в
съответен размер, общо 1307,87 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК). Тази сума се дължи
солидарно от И.П. и С.П., а Р.П. отговоря солидарно с тях, но до наследствената
си част от 1037,10 лева.
В полза на ответника Р.П.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в съответен размер – 36,71 лева
(чл. 78, ал. 3, ГПК), направени в настоящото дело. Другите двама ответници не
са направили искане за присъждане на деловодни разноски, поради което спрямо
тези страни съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК.
В изпълнение указанията
на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
и деловодните разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. №
3890/2017 год. на БсРС – в съответен размер от 484,01 лева, съобразно дължимата
част от претендираните вземания. Тази сума се дължи солидарно от И.П.П. и С.Д.П.,
а Р.П. дължи солидарно с тях разноски до наследствената си част от 339,34 лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответниците И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.П., ЕГН **********, с
адрес ***, дължат солидарно на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19,
следните суми: 12 515,88 лева – главница по договор за ипотечен кредит от
12.10.2007 год.; 7854,93 лева – договорна лихва за периода
01.03.2012-01.06.2017 год.; 1298,55 лева – договорна лихвена надбавка по т. 20.
1. от общите условия, за забавено плащане на главницата за периода
01.04.2013-22.05.2017 год., и 31,32 лева – договорна лихвена надбавка по т. 20.
2. от общите условия, за забавено плащане на главницата за периода
23.05.-01.06.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 12 515,88 лева, начиная от 02.06.2017
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. № 3890/2017 год.
на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Оборище, ул. „Московска” № 19, за приемане за установено, че ответниците И.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, дължат
солидарно на ищеца сумата от общо 500 лева, по договор за ипотечен кредит от
12.10.2007 год., представляваща сбор от 380 лева – такса управление, и 120 лева
– такса изискуемост, което сборно парично вземане съставлява част от предмета
на Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. № 3890/2017 год.
на БсРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на наследник на
Д.С.П.,*** год., дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, в условие
на солидарност – наред с ответниците И.П.П., ЕГН **********, и С.Д.П., ЕГН **********,
но до наследствения си дял от наследството на Д.С.П., следните суми: 8343,92
лева – главница по договор за ипотечен кредит от 12.10.2007 год.; 5236,62 лева
– договорна лихва за периода 01.03.2012-01.06.2017 год.; 865,70 лева – договорна
лихвена надбавка по т. 20. 1. от общите условия, за забавено плащане на
главницата за периода 01.04.2013-22.05.2017 год., и 20,88 лева – договорна
лихвена надбавка по т. 20. 2. от общите условия, за забавено плащане на
главницата за периода 23.05.-01.06.2017 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 8343,92 лева, начиная от
02.06.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. №
3890/2017 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” №
19, за приемане за установено, че ответникът Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***,
в качеството си на наследник на Д.С.П.,*** год., дължи на ищеца сумата от 333,33
лева, представляваща такси за управление и за изискуемост, по договор за
ипотечен кредит от 12.10.2007 год., което вземане съставлява част от предмета
на Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. № 3890/2017 год.
на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Оборище, ул. „Московска” № 19, за приемане за установено, че ответникът Р.Д.А.,
ЕГН **********,***, в качеството си на наследник на Д.С.П.,*** год., дължи на
ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, следните суми: 2085,98 лева –
главница по договор за ипотечен кредит от 12.10.2007 год.; 1309,15 лева –
договорна лихва за периода 01.03.2012-01.06.2017 год.; 83,33 лева – такси за
управление и за изискуемост; 216,43 лева – договорна лихвена надбавка по т. 20.
1. от общите условия, за забавено плащане на главницата за периода
01.04.2013-22.05.2017 год., и 5,22 лева – договорна лихвена надбавка по т. 20.
2. от общите условия, за забавено плащане на главницата за периода
23.05.-01.06.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 1309,15 лева, начиная от 02.06.2017 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 2319/05.06.2017 год. по ч. гр. д. № 3890/2017 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА
И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***; С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул.
„Московска” № 19, направените в заповедното производство по ч. гр. д. №
3890/2017 год. на БсРС деловодни разноски, като И.П.П. и С.Д.П. дължат солидарно
разноски в пълния им размер от 484,01 лева, а Р.П. дължи солидарно с тях
разноски до размера от 339,34 лева.
ОСЪЖДА
И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят солидарно
на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, направените по гр. д. № 2739/2018
год. на БсРС деловодни разноски, като И.П.П. и С.Д.П. дължат солидарно разноски
в пълния им размер от 1307,87 лева, а Р.П. дължи солидарно с тях разноски до
размера от 1037,10 лева.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Оборище, ул. „Московска” № 19, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати
на Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 36,71 лева,
направени по гр. д. № 2739/2018 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ