Решение по адм. дело №2467/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. П. С., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 4, ап. 8, чрез пълномощник – адв. Н. И., против Заповед № 25-0442-000388/06.10.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР–Варна, 04 РУ, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Оспорва се фактическата обстановка относно извършеното от С. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че като е вменил на жалбоподателя нарушение - управление на автомобил с прекратена регистрация, административният орган е постановил заповедта в нарушение на материалния закон, доколкото за съставомерността на това деяние следва да е налице знание у лицето за това, а жалбоподателят е разбрал, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация едва от служителя, който му е съставил акта. Твърди се, че изискването за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация е регламентирано както в разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата и следва да се спазва. На изложените основания се моли отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв.И., жалбата се подържа на изложените основания. Допълнително се излага, че служебната дерегистрация е настъпила на 22.07.2025г., а към него момент е действала старата редакция на чл.143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която органите на полицията са били длъжни да уведомят собствениците на автомобили за служебната дерегистрация на същите. В случая, липсват доказателства за надлежно уведомяване на С., поради което и мярката се явява незаконосъобразна.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представените доказателства.

Ответната страна – Началник сектор към ОД на МВР–Варна, 04 РУ, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Твърди се от процесуалният представител, че събраните по делото доказателства установяват издаване на процесния индивидуален административен акт от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон. Поддържа се, че жалбоподателят е бил уведомен от Гаранционния фонд за прекратената регистрация, видно от представените доказателства. Твърди се, че приложение в случая следва да намери новата редакция на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при която е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват лицата, доколкото към момента на издаване на акта това деяние все още се е осъществявало, защото лицето е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /“ГО“/. Излага се, че съгласно Закона за движение по пътищата всеки има задължение да има сключена застраховка „ГО“, поради което и собствениците на автомобили сами трябва да следят кога е изтекъл този договор за Гражданска отговорност, кога е изтекъл техническия преглед и всички останали задължения, вменени от ЗДвП.

На изложените основания се моли отхвърляне на жалбата. Претендира се ю.к. възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 08.10.2025г., а жалбата е подадена на 10.10.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, същата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че на 04.10.2025г., около 04.20ч., в обл.Варна, общ.Аврен, по път І-9, км.126, посока гр.Варна, при управление на собствения си товарен автомобил "Нисан Титан" с рег. № [рег. номер], жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на 04 РУ при ОД на МВР-Варна. Било установено, че управляваният от С. автомобил е със служебно прекратена регистрация от 22.07.2025 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“.

Предвид констатираните обстоятелства, мл. автоконтрольор А. Бирков съставил срещу С. АУАН серия GA № 4475258/04.10.2025г. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като от водача били отнети СУМПС [номер] и два броя рег. табели.

Предвид съставения АУАН с оспорената Заповед № 25-0442-000388/06.10.2025г., административният орган - Началник сектор към ОД на МВР–Варна, 04 РУ, наложил на М. С. ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“/"гг" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В хода на съдебното производство, в изпълнение на дадени от съда указания от ответника е представено писмо с.д. № 18712/13.11.2025 г., съгласно което на 22.07.2025г. в АИС „КАТ“ е отразено прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Нисан Титан“ с рег.№ [рег. номер] по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на основание получено уведомление от „Гаранционен фонд“ с № 21419/17.06.2025 г.; Към писмото е приложено уведомление от ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“ до жалбоподателя с рег. № 819000-37373.517/22.07.2025г., с което същия се уведомява за служебно прекратена регистрация на процесния автомобил поради отсъствие на валидна застраховка „ГО“, като е указано в случай на сключена такава при получаване на съобщението, уведомлението да не се взема под внимание. Представено е и копие от протокол ГФ № 190/06.08.2025г. за предадени 50 препоръчани пратки с известие за доставяне, видно от която пратка с рег.№ 819000-37373.517/22.07.2025г. е вписана под № 17 в протокола.

В съдебно заседание е представено и удостоверение рег. № 365000-78339/13.11.2025 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Варна, видно от което гл.инсп. В. А. Ж. /издател на процесната ЗППАМ/ е назначен на длъжност Началник сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ при ОД на МВР-Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР – Варна /т.2.4/ и представеното в съдебно заседание удостоверение от човешки ресурси при ОД на МВР-Варна, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания по отношение основанията за прилагане на процесната ПАМ. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з" /нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което съобразно посочената разпоредба е предвидено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като процесната ПАМ е мотивирана със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба в действащата й редакция /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата на чл.574, ал.10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като съгласно ал.11 компетентните органи по ал.1 /които регистрират превозните средства в Република България -т.1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т.2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Фактическият състав по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3, във вр. с чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството „водач“ на жалбоподателя С.. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, с оглед събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното:

При описаната по-горе законодателна уредба изцяло се споделя твърдението на процесуалния представител на ответника, че след изменението на нормата на чл.143, ар.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025г. е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП. Достатъчно е от ГФ да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ „ГО“, респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ „ГО“ с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.

В случая обаче в самата оспорена заповед е посочено, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация от 22.07.2025г. Към него момент е била в сила предходната редакция на нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

От ответника са представени доказателства за изпратено до С. уведомление за прекратената регистрация, но не и за получено от същия такова. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.

От горното следва, че неправилно е прието от органа, че регистрацията на управляваното от С. МПС е прекратена към 22.07.2025г., тъй като към него момент не е бил завършен фактическия състав на нормата, доколкото представените доказателства установяват единствено изпращане, но не и връчване на уведомлението.

Горното обуславя незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ поради противоречие с материалния закон и обуславя отмяната й на това основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, с данни че е заплатено. Предвид изложеното и при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в РБ, ОД на МВР-Варна следва да ес осъди да заплати на оспорващия съдебно-деловодни разноски в размер на 209.63 евро.

Предвид горното и на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 25-0442-000388/06.10.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР–Варна, 04 РУ, за прилагане спрямо М. П. С., [ЕГН], от гр. Варна, на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Варна да заплати в полза на М. П. С., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 4, ап. 8, съдебно-деловодни разноски в размер на 209.63 евро /двеста и девет евро и 63 е.ц./.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.