ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

     гр. Ловеч, 30.07.2020 година

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

като съобрази представените по адм.д. № 332 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд жалба и доказателства, и на основание данните по делото и закона, установи следното:

              В Административен съд Ловеч е постъпила жалба от С.Б.Б. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, срещу точка 1 и точка 3 на Заповед № Л-525/13.05.2020 г.  на Началника на Затвора гр. Ловеч, с искане да бъде обявена за нищожна  в частта по т.1 и т.3.

    В жалбата се твърди, че оспорената заповед е общ административен акт, като при издаването му не са спазени формата и специалните административно-производствени правила, регламентирани в АПК, както и че е издаден при липса на компетентност на административния орган. С горните доводи се иска обявяване на заповедта в оспорените части за нищожна.

                 В придружителното си писмо административният орган изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като оспорената заповед не е нито общ, нито индивидуален административен акт, а вътрешноведомствен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл.2, ал.2, т.3 от кодекса. Излага се, че заповедта поражда права и задължения само за служителите в администрацията на затвора и по никакъв начин не засяга права, свободи или законни интереси на лишените от свобода, като жалбоподателят няма пряк и личен интерес от оспорването й.

       С молба изх. № ИЗ-1591/30.07.2020 г. по делото е попълнена административната преписка с представянето на  документи, послужили за издаване на заповедта – Окръжно рег.№ 2616/13.03.2020г. на Главния директор на ГДИН, Заповед № КЗ-392/13.03.2020г. на Началника на Затвора Ловеч, указания на завеждащия медицинския център към Затвора Ловеч, препоръки на Националния оперативен щаб, Заповед № ЛС-04-102/26.02.2020г. на Зам. министъра на правосъдието, указания за предпазни мерки и дезинфекция и др. Всички изброени документи предвиждат мерки и целят ограничение на разпространението на COVID-19 в местата за лишаване от свобода предвид режима в тях.

    От административната преписка се установява, че с  оспорената заповед са регламентирани редица мерки в ЗОЗТ „Атлант”, с които се цели предпазване и ограничаване разпространението на коронавирус /COVID-19/ при провеждане на свижданията в общежитието между лишените от свобода и техни близки във връзка с коронавирус. Със същата в процесните части е разпоредено при провеждане на свиждане след всяка група да се извършва дезинфекция на помещението за провеждане на свиждане в общежитието, редът за осъществяване на свиждането между 1 /един/ лишен от свобода и негови близки да се допускат по 1 /един/ възрастен и 2 /две/ деца с времето за провеждане на свиждане 30 минути, температурен контрол на влизащите граждани, използване на лични предпазни средства и други мерки, свързани с превенция на разпространението на коронавирусна инфекция. Заповедта е насочена към запазване живота и здравето както на лишените от свобода, така и на посетителите, като представлява вътрешноведомствен акт, свързан с организацията на дейността по реализиране на свижданията в затворническото общежитие във връзка с разпространяващата се коронавирусна инфекция и обявеното от Народното събрание извънредно положение на територията на Република България.

  Като съобрази изложеното, съдът намира, че жалбата е недопустима като подадена против акт, който изрично е изключен от съдебен контрол по реда на АПК по смисъла на чл.159 т.1 от АПК и при липса на правен интерес - чл.159 т.4 от АПК.

  С обжалвана заповед в опорената част не се създават никакви задължения за лишените от свобода, не се засягат по никакъв начин техни права или законни интереси. Същата е издадена по правилата за вътрешния ред на мястото за лишаване от свобода, има организационен характер за провеждане на свижданията във връзка с необходимостта от организиране и прилагане на противоепидемични мерки, с цел недопускане на разпространение на коронавирус – Ковид 19.

   Няма данни да е отказано на конкретно лице, в частност на л.св. Б. свиждане или отречено негово право в тази връзка. Напротив – с издаването й се цели единствено предпазване на живота и здравето на лишените от свобода. Задължения с нея са създадени само за служителите и персонала на ЗОЗТ „Атлант”, съответно за неговата администрация, поради което съдът намира за основателно възражението на ответника, че тази заповед не е нито индивидуален, нито общ административен акт, а вътрешноведомствен акт, с който се създават вътрешноорганизационни правила в общежитието.

    В този смисъл заповедта не носи белезите и не покрива нито една от хипотезите на чл.21 от АПК, нито тази по чл.65 от АПК. Горните характеристики изключват заповедта от съдебния контрол по реда на АПК по силата на чл.2 ал.2 т.3 от кодекса – с нея се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, без да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

   Не се доказва и наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за оспорващия. Съгласно чл.147 ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В жалбата не е посочено с какво заповедта нарушава или засяга негови права и законни интереси, какви задължения създава лично за него и оттам да се обоснове правния интерес за Б. от оспорване на акта в посочената част. При анализа на съдържанието на самата заповед и на приложените в преписката доказателства съдът намира, че тя няма и как да засегне негативно права, свободи и законни интереси на жалбоподателя.

    В съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСК на ВАС, процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. В случая нито една от горните предпоставки не е налице за оспорващия, поради което за същия липсва правен интерес от обжалване на процесната заповед.

             Всичко изложено, съобразено с фактите по делото, дава основание да се приеме, че жалбата на С.Б.Б., по която е образувано настоящото дело, е  процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото - прекратено.   

    Воден от горните мотиви и на основание чл.159 т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

            ОСТАВЯ без разглеждане жалба на С.Б.Б. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, срещу точка 1 и точка 3 на Заповед № Л-525 от 13.05.2020 година на Началника на Затвора гр.Ловеч, за определяне на реда за провеждане на свиждания между лишените от свобода и техните близки във връзка с коронавирус-Ковид 19. с искане да бъде обявена за нищожна  в частта по т.1 и т.3.

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 332  по описа за 2020 година на Административен съд-гр.Ловеч.

                  Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

            Препис от определението да се връчи на страните. 

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: