№ 19026
гр. *****, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110133612 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителки искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2215,14
лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 29.06.2020 г. в гр. *****
на ул. „***********“, ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. (дата на подаване на
заявлението) до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 818,76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.02.2022
г. до 23.02.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. № 10808/2025 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил – „Мерцедес
450“ с рег. № ********. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на ул. „***********“ в
посока от ул. „***********“ към ул. „************“. Счита, че отговорност за вредите
носи ответникът – С. О., която в качеството на собственик на общинските пътища, е
длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът
е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Въз
основа на горното счита, че исковете следва да бъдат уважени.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между механизма на настъпване на
процесното ПТП и причинените щети на процесния лек автомобил. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил. Счита,
1
че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си
за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Наличието на валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
настъпване на ПТП се установява от приложената по делото комбинирана
застахователна полица № ********** за застраховка „Каско“ и „Злополука“ по
отношение на процесния автомобил – „Мерцедес 450“ с рег. № ********, с валидност
към датата на процесното събитие.
Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност
/застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ „Общите условия по
застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“. В случая,
процесната застрахователна полица по застраховка „Каско“ е подписана от
застрахователя и последният не оспорва правоотношението, както и заплащането на
застрахователната премия по него. Ето защо, съдът приема, че към датата на
процесното ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с
предмет процесния лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ********, сключена при
клауза „П“ с допълнително покритие „Асистанс“.
Съгласно приложените по делото Общи условия на ищцовото застрахователно
дружество за застраховка „Каско на МПС“ клауза „П“ – пълно каско предвижда
застрахователно покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС
от всички рискове, включени в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, в това число от препятствие
на пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие. Именно обезщетение във
2
връзка с такова събитие се твърди да е изплатено от ищеца. Ето защо конкретната
щета представлява покрит риск.
Изплащане от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размера,
посочен в исковата молба – 2205,14 лв., се установява от приложените по делото
документи за плащане, съответно на сумата от 193,14 лв. и 2012,00 лв., като към сбора
от тези изплатени суми следва да се добави и сумата от 10 лв., представляваща
обичайни ликвидационни разноски по щетата.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Констатациите в
протокол за ПТП от датата на събитието 29.06.2020 г. съответстват на описаната
фактическа обстановка в представеното по делото заявление за изплащане на
обезщетение, съгласно което на пътното платно, по което се е движел водачът е имало
несигнализирана и необезопасена дупка. Доказателствената стойност на тези писмени
доказателства не може да бъде игнорирана, доколкото възпроизвеждат изявления на
трето за спора лице, като същите не са съставени с оглед настоящия процес.
На база писмените доказателства е изготвено заключението на САТЕ,
неоспорено от ответника, което съдът кредитира като компетентно и пълно. Според
вещото лице всички описани в описа на ищеца вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с описания в документите по делото механизъм на събитието – попадане в
необезопасена дупка на пътното платно на ул. „*********“ в посока от ул.
„***********“ към ул. „************“ в района на НСА. Стойността необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 2237,83 лв., определена на база
средни пазарни цени. Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на
извършеното плащане. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 2215,14 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. *****, като мястото на настъпване на произшествието се установи от
свидетелските показания, то същият е част от общинската пътна мрежа, което
обосновава материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП
ответникът, С. О., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
3
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно,
както е в случая, не представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си,
включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема,
че ПТП е настъпило единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Поради това искът на ЗАД „А.“ АД срещу С. О. следва да бъде уважен изцяло за
пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в
забава на ответника.
От доказателствата по делото – регресна покана с вх. № при ответника от
03.09.2020 г., с която ответникът е поканен в 7-дневен срок да възстанови на ищеца
сумата за заплатен ремонт, то към началната дата на заявения период – 23.02.2022 г.,
ответникът е изпаднал в забава. Съдът изчисли служебно с помощта на общодостъпен
калкулатор размера на тази лихва за релевирания период и установи, че той е 821,76
лева, поради което с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен изцяло
за сумата от 818,76 лева.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 640 лв. (100
лв. държавна такса, 400 лв. депозит по САТЕ, 40 лв. депозит за свидетел и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ). Следователно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 640 лв., представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителки искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че С.
О., Булстат: *********, с адрес: гр. *****, ул. „********“ № 33 дължи на „ЗАД А.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „**********“
№ 2 сумата от 2215,14 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
29.06.2020 г. в гр. ***** на ул. „***********“, ведно със законната лихва от
24.02.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане, и сумата
от 818,76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.02.2022 г. до
23.02.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. № 10808/2025 г. по описа на
СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., Булстат: *********, с адрес: гр.
*****, ул. „********“ № 33 да заплати „ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. *****, ул. „**********“ № 2 сумата от 640 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5