Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 228 от 22.04.2010г., постановена по НОХД 909/2009 г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия К. Б. A., роден на .... в гр.П., жив,Г. О.ул."О." N ..., български гражданин, с начално образование, осъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2009 г. в село П., общ. Г. О. при условията на продължавано престъпление през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и при немаловажност на случаите, в условията на повторност извършил: 1) На 26.07.2009 г. в село П., общ. Г. О., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -изкривяване на пирони, служещи за заключване входната вратата на жп кантон, в района на жп спирка Правда, отнел от владението на служители на собственика, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои 1 /един/ брой метален джонтови ключ, 1 /един/ брой метален ключ тип "Лула" шестограм и 200 /двеста/ броя пръстени пружинни Федершайби", на обща стойн¯ст 187,37 лева; 2) На 26.07.2009 г. от железен път между км. 116+000 и км. 120+11О на жп линията Русе - Стара 3агора, в междугарието жп гара Я. – жп гара Г.,чрез използване на технически средства-метален джонтови ключ,метален ключ тип”Лула” шестограм и метален чук,отнел от владението на служители на собственика,без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои 9/девет/ броя обтяжки и 8/осем/ метра железен парапет на мост,на обща стойност 423,91 лева; - всички вещи на обща стойност 611,28 лева, годни за използване по предназначение, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” гр. София - Железопътна секция гр. Г. О., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.2-ро, т.4, пр.2-ро и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК ,във вр. с чл. 55 ал. 1 т.1 и чл. 36 НК го ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание трябвало да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворнически общежития от закрит тип. Освен това съдът на основание чл. 189 ал.3 НПК ОСЪДИЛ подсъдимият К. Б. A., да ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 30,00 лв. /тридесет лева/ в полза на ГОРС, както и 5.00(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимия К. Б. A., А. С. в която същата навежда доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се, да бъде изменена тя и се намали срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” към минимума предвиден в закона. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата чрез допълнителна писмена молба,поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат С. излага допълнителни доводи, свързани с това което вече е посочил пред първоинстанционния съд.Видно от съдебния протокол от 22.04.2010 г.,по НОХД № 909/2009 г.на ГОРС това са тежкото материално и имотно положение на А.,направените пълни самопризнания,активно съдействие и критично отношение към извършеното.Иска от съда да намали срока на наложеното наказание до възможния минимум. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на А. - справедливо. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитник на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6, вр. чл. 99 ал.1 НПК има право да обжалва актовете, които накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: През лятото на 2009 год. подсъдимият К. Б. А. живеел в град Г.,като бил безработен. На 26.07.2009 год. около 22,00 часа той се придвижил пеш до района на жп спирка П.,общ.Г..Със себе си носел метален чук който взел преди време от св.Д.К. Последният работел като отговорник площадка към "Б." гр.С., база Г. О.. В района на жп. спирка П. имало жп. кантон и А. отишъл до него. С ръце изкривил пироните, които служели за заключване на вратата на кантона и влязъл вътре, където запалил ели н вестник. В кантона имало складирани различни жп материали и подсъдимият напълнил 200 броя пръстени пружинни - "Федершайби" в един чувал. Видял, че в кантона имало два метални ключа - 1 брой метален джонтови гаечен ключ № 41 и 1 брой метален глух ключ лула шестограм N 41, с тръба удължител, които също взел. След това А. напуснал кантона и тръгнал по жп линията Русе-Стара Загора, като между км. 116+000 и км. 120+ 110, на междугарието жп гара Я. – жп гара Г.,чрез използване на технически средства-метален джонтови ключ, метален ключ тип”Л.” шестограм развил 9 броя обтяжки. После с металния чук разбил металния парапет на т.н. "Сух мост" до жп линията и взел 8 метра от него. След това подсъдимият скрил откраднатите 200 броя пръстени пружинни, 9 -те броя обтяжки и 8-те метра от парапета на моста в тревата близо до жп линията. Прибрал се в тях, като със себе си взел двата метални ключа и металния чук. На следващия ден - 27.07.2009год., рано сутринта около 07,00 часа с личната си каруца А. отишъл на мястото при скритите предишната вечер вещи и ги натоварил в нея.След това ги закарал, на пункта за изкупуване на черни и цветни метали "В" ЕООД Г О., база К. Там ги предал на свидетеля Й. Г. Всички предадени от подсъдимия метални предмети били с тегло 186 кг. и за тях той получил 35,82 лева. За покупко-продажбата свидетелят Г. съставил договор № */27.07.2009 г. А. подписал договора за покупко-продажба, като предварително били записали данните от личната му карта. Няколко дни след гореописания случай служители на РУ "Транспортна полиция" Г. разпитвали по повод на друг сигнал,подсъдимия А.. Тогава той дал обяснения и за кражбата от жп кантона на село П. и от жп. линията, както и за парапета на моста. По делото е била назначена съдебно оценъчна експертиза, от чието заключение става видно, че стойността на инкриминираните вещи, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” гр.С.-Железопътна секция гр.Г. е 611,28 лева. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия и направените от него самопризнания , показанията на свидетелите В. В. С.,Й. Г. Г.,Д. М. К.,Д. Ж. М. , характеристична справка за А., от заключението на оценъчната експертиза, протокол за доброволно предаване , писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и в допълнителната молба, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимият и съдебното му минало.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ГОРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи именно този вид наказание и с оглед определеният срок за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: ПодсъдимиятК. Б. A. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, пр.2-ро, т.4, пр.2-ро и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, доколкотона 26.07.2009 г. в село Правда, общ. Горна О. при условията на продължавано престъпление през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и при немаловажност на случаите, в условията на повторност извършил: 1) На 26.07.2009 г. в село П., общ. Г. О., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -изкривяване на пирони, служещи за заключване входната вратата на жп кантон, в района на жп спирка П., отнел от владението на служители на собственика, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои 1 /един/ брой метален джонтови ключ, 1 /един/ брой метален ключ тип "Лула" шестограм и 200 /двеста/ броя пръстени пружинни "Федершайби", на обща стойност 187,37 лева; 2) На 26.07.2009 г. от железен път между км. 116+000 и км. 120+ 11О на жп линията Русе - Стара 3агора, в междугарието жп гара Я. – жп гара Г.,чрез използване на технически средства-метален джонтови ключ,метален ключ тип”Лула” шестограм и метален чук,отнел от владението на служители на собственика,без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои 9/девет/ броя обтяжки и 8/осем/ метра железен парапет на мост,на обща стойност 423,91 лева; - всички вещи на обща стойност 611,28 лева, годни за използване по предназначение, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” гр. София - Железопътна секция гр.Г.. Налице са и условията по чл.26 от НК и деянията следва да се определят като едно продължавано престъпление.Правилни са в тази връзка доводите на ГОРС определяйки именно престъпната дейност на А.,като такава. От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа, че предмет на деянията му са чужди движими вещи и че със своите действия ще лиши от фактическа власт лицата, които са ги владели. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице. Производството спрямо него се е водило при условията и по реда на глава ХХVІІ от НПК. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ГОРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание. При определяне размера на това наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид високата степента на обществена опасност на деянията влизащи в продължаваната престъпна дейност и високата обществена опасност на дееца, което е съобразено и от първоинстанционния съд съобразно процедурата по глава ХХVІІ от НПК и приложението на чл.55 от НК. По гореизлоµените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитата,за несправедливост на присъдата на РС Г. по отношение размера на наложеното наказание на подсъдимият А.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбите твърдения че присъдата е със завишено наказание. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 228 от 22.04.2010г., постановена по НОХД 909/2009 г., на Горнооряховският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |