№ 328
гр. Благоевград, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора и Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600397 по описа за 2025 година
Производството по делото е с пр. основание чл.345,ал.3,вр. с чл.306, ал.1, т.1
и ал.3 от НПК и е по реда на глава 21 от НПК.
Инициирано е по частна въззивна жалба на О. П. И.,с ЕГН:**********,от
гр.Г.Д.,ул.“Д.“ №168,подадена чрез защитника му адв.М. П.,от АК-
Благоевград и е насочена срещу оП.ение №555/05.03.2025г,постановено по
нохд №126/2025год. по описа на РС- Благоевград.
С цитираното оП.ение,решаващият съд в производство по чл.383,ал.2,във вр. с
чл.306,ал.1,т.1 от НПК и на осн. чл.343б,ал.5 от НК е ОТНЕЛ в полза на
държавата лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, с рег. №
**** с номер на рама – ****, и номер на двигател – 61196230332237,
собственост на подсъдимия О. П. И..
С жалбата така постановения съдебен акт е оП.ен като неправилен,
незаконосъобразен и несправедлив.Застъпва се позицията,че прилагането на
разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК е довела до несъразмерност на
наказанията спрямо тежестта на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и
представлява необоснована намеса на държавата в гарантираното от КРБ
1
право на собственост като нарушаваща принципа на правовата
държава,провъзгласен в чл.4,ал.1 от КРБ,както и установените в чл.57,ал.2
параметри за упражняване на основните права.По-нататък се подържа
противоречие на разпоредбата с чл.4,чл.17,ал.1 и ал.3,чл.56 и чл.57 от КРБ и
чл.5,ал.4 от Конституцията,вр. с чл.2,т.4 от Директива 2014/42,чл.2,§1 от
Рамково решение 2005/212,чл.52,§1 от ХОПЕС,чл.49,§3 и чл.54 от
ХОПЕС.Предвид твърденията за противоконституционност се счита,че съдът
следва да съобрази своето решение с решението на КС. Същевремeнно се
излага становище и за противоречие на разпоредбата с практиката на СЕС,а
именно с решение по дело С-707/17,Pinzaru et Cirstinoiur,поради което е на
мнение,че след като съдът констатира такова противоречие следва по
собствена инициатива да остави без приложение разпоредбите на
националното законодателство.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното протоколно
оП.ение.Направено и алтернативно искане за спиране на производството по
делото до произнасянето на КС.
Посоченото в жалбата алтернативно искане е оставено без уважение от
въззивния съд,но производството по същото е продължило до произнасянето
на КС с Решение № 8 /17.07.2025г по образуваното пред този съд
конституционно дело № 15/2024г.
В съдебно заседание пред втората инстанция,ОП-Благоевград оспорват
жалбата като изразяват становище за правилност и законосъобразност на
постановения съдебен акт и искат същият да бъде потвърден.
Осъденият подсъдим О. П. И. не се явява пред въззивния съд.Не се явява и
неговият защитник-адв.М. П..Но е депозирано писмено становище от
адв.П.,която не възразява делото да бъде разгледано и прави искане за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС по отношение
пропорционално ли е отнемането на автомобил в случаите на шофиране под
въздействие на наркотици и противоречи ли чл.343б,ал.5 от НК на ПЕС-
чл.2,т.4 от Директива 2014/42/ЕС на ЕП и на Съвета от 03.04.2014г за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност,чл.2,§1 и чл.4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от
24.02.2005г относно конфискация на облаги,средства и имущество от
престъпления,чл.17 §1,чл.52,§1 ,чл.49,§3 и чл.54 от ХОПЕС.Предвид на
2
поддържаното становище,че разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречи
на Правото на ЕС застъпва позицията,че същото има примат пред
националното право,поради което съдът е длъжен да го приложи.
И с писменото си становище защитникът настоява за отмяна на оспорваното
оП.ение като неправилно, незаконосъобразно, постановено при липса на
мотиви и противоречащо на европейското законодателство,посочено по-горе.
По отношение на направеното от адв.П. искане за отправяне на преюдициално
запитване,въззивният съд не уважи искането,предвид отправеното вече такова
от друг български съд до СЕС като произнасяне по образуваното пред СЕС
производство под №С-655/24г все още няма.
Същевременно не докладва направеното второ алтернативно искане за
отлагане на производството до произнасянето на КС,тъй като по образуваното
пред него к.д №15/2024г, КС се произнесе с Решение № 8 от 17.07.2025г.
Въззивният съд,след като изслуша становището на прокурора,съобрази
становището на адв.П. и направените с него възражения,прецени
съображенията на районния съд и след като се запозна със събраните в хода
на НОХД №126/2025 год. по описа на РС-Благоевград доказателства, намира
следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, по предвидения ред и в законовия срок по
чл.306,ал.3,хипотеза 1,във вр. с чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
По съществото си жалбата се явява неоснователна,а постановеният
съдебен акт правилен ,поради следното:
Първоинстанционното производство /НОХД №126/2025г/ е образувано по
внесен на 28.01.2025г обвинителен акт, с който О. П. И.,с ЕГН:**********,от
гр.Г.Д.,ул.“Е.А.“ №8 е обвинен за извършено престъпление по член 343б,ал.3
от НК,за това,че 18.12.2024г., около 16:55 часа, в гр. С., обл. Б., ул. „П.“, на път
II-19, в района на Първи километър, с посока на движение от Пътен възел гр.
С. към ул. „П.“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с
марка и модел “Мерцедес Ц220 ЦДИ” с рег. № ****, след употреба на
наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред, съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а именно с техническо средство „Дрегер драг тест 5000”/“Dr. Делото
3
е приключило с протоколно оП.ение №554/05.03.2025г,влязло в сила на
същата дата,с което е одобрено споразумение между защитника на
подсъдимия и прокурор на РП-Благоевград.С него О. И. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,за което се е
съгласил да изтърпи следните наказания: „лишаване от свобода“ за срок от
7/седем/ месеца и „глоба“ в размер на 250/двеста и петдесет/ лева ,като
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3/три/
години на осн чл.66,ал.1 от НК.Наложено е и наказание „ лишаване от право
да управлява МПС за срок за срок от 11/единадесет/месеца,считано от
20.12.2024г до одобряване на споразумението.
По отношение на искането за приложението на член 343б,ал.5 от НК
първоинстанционният съд след като е одобрил споразумението,е разгледал
незабавно въпроса по предвидения в чл.383,ал.2 от НПК процесуален ред,
което произнасяне е предмет на настоящата въззивна проверка.
Проверяваният съд е уважил искането на държавното обвинение като е отнел
в полза на държавата лек автомобил с марка и модел “Мерцедес Ц220 ЦДИ” с
рег. № ****, с номер на рама – ****, и номер на двигател – 61196230332237,
собственост на О. П. И..Това е сторил на осн. чл.306,ал.1,т.1 НПК,във вр. с
чл.343б,ал.5 от НК.Като мотиви за позитивното произнасяне в полза на
държавното обвинение е възприел виждането,че лекият автомобил е собствен
на подсъдимия,послужил е за извършване на престъплението по чл.343б,ал.3
от НК,поради което следва да бъде отнет.
Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите на ал.1–4 на чл.343б
от НК, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а
когато деецът не е собственик–следва да присъди равностойността му.Няма
спор в производството,че лекият автомобил е собствен на подсъдимия О. П. И.
/виж справка в ЦБ-КАТ-л.27 от ДП/. Ето защо,правилно първоинстанционният
съд е приложил първата законова хипотеза на чл.343б,ал.5 от НК-на отнемане
на автомобила в полза на държавата.Същевременно,нормата на чл.343б,ал.5
от НК е достатъчно ясна и предвидима,както се посочи от КС с Решение № 8
/17.07.2025г ,тъй като позволява на гражданите да извлекат от съдържанието
на нормата какво им е забранено, както и какво ще последва , ако нарушат
закона.
4
По възраженията на защитата:
Поддържаното от защитата становище както с въззивната жалба,така и в
писменото становище в хода на производството е за несъразмерност на
санкцията спрямо тежестта на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,явяваща се
непропорционална и несъобразена с преследваните от закона легитимни
цели.Тази констатация се прави и на базата на цитирана практика на
СЕС/посочена по-горе/.
Изхождайки от становището,че в разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК
законодателят предвиди „мярка“ със санкционен и превантивен характер,а не
наказание и базирайки се на постановеното от КС Решение № 8 /17.07.2025г
по конституционно дело № 15/2024г,въззивният съд счете,че принципът за
пропорционалност, залегнал в мотивите на Решение № 8 от 15.11.2019г. на
КС, е спазен,тъй като репресивната мярка е приета в отговор на пътния
травматизъм в държавата, да се осъществи превенция срещу транспортните
престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази
репресия преследва легитимна и съобразена с КРБ цел– опазване живота и
здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока
степен на риск.И поради природата си на „мярка“ със санкционен характер не
е подчинена и на правилата за индивидуализация на наказанието в НК ,поради
което не следва да бъде поставяна в зависимост от тежестта на деянието.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания
текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност,т.е в
отделна разпоредба, въпреки че лицето,спрямо което се прилага следва да е
извършило престъплението.Именно и поради това намира,че с въвеждането на
тази мярка не е нарушен принципа за пропорционалност, тъй като опазването
на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и
намаляването на пътните произшествия, е цел с голяма значимост, която
позволява да бъдат въведени разискваните ограничения в правото на
собственост.А управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества,за каквото престъпление е осъден О. И. допринася за увеличаване на
пътната престъпност,поради което приложената и спрямо него мярка по
чл.343б,ал.5 от НК не е прекомерна и в този смисъл непропорционална.Това
виждане е възприето и от КС с Решение № 8 /17.07.2025г по к.дело №
15/2024г:“Не може да се приеме, че разпоредбата е в непреодолимо
противоречие с Основния закон и че чрез нея се прекрачват границите,
5
охраняващи принципите на законност и на правна сигурност (чл. 4, ал. 1) и се
засягат по недопустим начин основните права на гражданите (чл. 6, ал. 2 от
Конституцията).“.
В подкрепа на тезата си,защитата застъпва позицията,че разпоредбата на
чл.343б,ал.5 от НК противоречи и на правото на ЕС,а именно на Рамково
решение 2005/212/ПВР,на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 3 април 2014 година, на Решение по преюдициално запитване
по дело С- 707/2017г и на разпоредби от Хартата на основните права на
ЕС/ХОПЕС/,но въззивният съд не счита,че това е така.Не е налице
противоречие с принципа на законност и пропорционалност на
престъпленията и наказанията ,прокламиран в чл.49§ 3 от ХОПЕС,т.е тежестта
на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението като
аргументи съдът изложи по-горе. Не противоречи и на член 17§1 от
ХОПЕС.,касаещ правото на собственост,тъй това право оП.ено е безспорно и
„Всеки има право да притежава законно придобито имущество, да го
използва, да се разпорежда с него и да го завещава“.Но и Хартата
предвижда,че „..никой не може да бъде лишен от своето имущество освен в
обществен интерес и при условията, предвидени в закон“.Чл.343б,ал.5 от НК
е точно такъв закон,предвиждащ ограничение в правото на собственост, за да
бъде защитен обществения интерес-да се предотвратят транспортните
престъпления,при които застрашени са живота и здравето на хората.На
същото основание липсва и противоречие с чл.52, § 1.,предвиждащ,че „Всяко
ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати с
настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита същността
на тези права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност,
ограниченията могат да се налагат само ако са необходими“.А те са
необходими,за да защитят живота и здравето на хората.Посоченото
ограничение на правото на собственост е предвидено в закон с висш ранг-
чл.343б,ал.5 от НК,поради което не е налице и противоречие с чл.54-няма как
да има злоупотреба с права.
Същевременно намира,че не се открива и соченото от защитата противоречие
с Рамково решение 2005/212/ПВР,с Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година и с Решение по преюдициално
запитване по дело С- 707/2017г.Рамковото решение касае мерки срещу
6
организирана престъпност с трансграничен елемент, Директива 2014/42/ЕС
касае конфискацията на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз, а цитираното решение разглежда предвидена конфискация
в случаи на недеклариране на парични суми при преминаване на държавна
граница и е свързано с Разпоредбите на Регламент (ЕО)№1889/2005 относно
задължението за деклариране.
Действително,в соченото решение се разисква пропорционалността на
конфискацията,но и то предвижда,че е допустима национална уредба, според
която сумата, която не е била декларирана при преминаване през граница на
ЕС, може да бъде конфискувана, ако се установи, че нарушението е
преднамерено и ако не надхвърля това, което е необходимо, като се отчитат
конкретните обстоятелства.Тук отново е поставен фундамента за
целта,преследвана с националните наказателни мерки.Т.е, ако те са съобразени
с целта на регулирането на конкретни обществени отношения и при спазване
на основните права,то не може да бъде прието,че са непропорционални.А
целта е ясна-да се осъществи превенция срещу транспортните престъпления,
които са с висока степен на обществена опасност.
С оглед на изложената аргументация и като възприе виждането на районния
съд да отнеме в полза на държавата лекия автомобил,собствен на осъдения
подсъдим,то въззивният съд счете,че нормата на чл.343б,ал.5 от НК е
правилно приложена,поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.345,ал.3,вр. с чл.306,ал.3,хип.1,вр с
чл.306,ал.1,т.1 от НПК, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА оП.ение №555/05.03.2025г,постановено по НОХД
№126/2025год. по описа на РС- Благоевград.
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8