Р Е
Ш Е Н
И Е
№164
гр.Видин, 07.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря П.К., като разгледа
докладваното от съдията Николова гр.дело №
2461 по описа за 2020г.,и за да
се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.
Предявен е от С.С.Т. *** срещу Ю. АД и ЕОС М. ЕООД гр.С. отрицателен установителен иск за
липса на вземане на ответниците към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от
които 12 890.00 лева главница, 323.22 лева договорна лихва за периода
31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева наказателна лихва за периода 20.01.2013г.-
17.05.2013г.както и разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение,за което е
образуваното изпълнително дело
№262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС Видин.
Твърди
се, че в полза на първия ответник е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1034/2013г. ВРС от
04.06.2013г., на основание която на 05.06.2013г. е издаден изпълнителен лист и
е образувано изп.производство № 535/2013г.на ЧСИ В.Т., по което на 29.08.2016г.
като взискател е конституиран втория ответник като цесионер по договор за
цесия. Сочи се, че производството по изпълнителното дело е прекратено на
08.08.2019г .Сочи се още, че на 14.08.2019г. е образувано ново изпълнително
дело № 262/2019г. на ЧСИ Т., към който момент вземането е било погасено по
давност.
Исковата
молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на
ответниците, от
които в срока по същия текст е подал отговор първият
от ответниците. Оспорва се и основателността на иска, като се твърди , че
течението на давността е спряно, поради което същата не е изтекла. Поддържа
се, че е налице и прекъсване на
давността.
Оспорва
се съдържанието на представените с исковата молба доказателства като
неотносими, с оглед обстоятелството, че се отнасят до различни вземания, за
които е образувано изпълнително производство, което не е предмет на настоящото
дело. Приложени са копия на
изп.д. № 535/2013 и 262/2019г.на ЧСИ В.Т..
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за
установено следното: Не се спори по делото, че
на 05.06.2013г. по ч.гр.д.№ 1034/2013г.по описа на ВРС, въз основа на
издадена Заповед № 789/04.06.2013-РЗ за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ , е издаден изпълнителен лист в полза на Ю. България
АД гр.С. срещу ищеца за суми, представляващи 12 890.00 лева главница, 323.22
лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева
наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г. както и разноски 264.56
лева ДТ и адвокатско възнаграждение в размер 617.47 лева, които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит
от 20.08.2012г. Въз основа на същия лист, видно и от приложеното изпълнително
дело, че на 29.07.2013 г. по молба на Ю. АД от същата
дата, е образувано изпълнително дело №
20137240400535 на ЧСИ В.Т.. На ищеца е връчена покана за доброволно
изпълнение на 19.08.2013г . С Постановление от 29.08.2016г. като
взискател по делото е конституирано „ЕОС М.“ ЕООД, поради извършена цесия. С постановление от 08.08.2019г. изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, както и е разпоредено да се образува ново
изпълнително дело. Върху изпълнителния лист е отбелязано, че делото е
прекратено на посоченото основание, но не е посочена дата.
На
14.08.2019г. е образувано ново изпълнително дело с № 20197240400262 на ЧСИ В.Т.,
район на действие ВОС.
Връчена е нова покана за доброволно
изпълнение на ищеца на 11.09.2019г.
При така изяснената фактическа
обстановка, Съдът намира следното:
Съгласно
чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за
наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна
давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая, изискуемостта е настъпила с издаването
на изпълнителен лист по и заповед по чл.417 ГПК на 05.06.2013г. При наличието
на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на
документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на кредитора. Изпълнителният
лист се връчва на длъжника не от съдебен призовкар, а от съдебния изпълнител –
арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това действие се извършва най-рано с връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Предвид възприемане на това законово
решение, кредиторът може да образува изпълнително производство и да извършва
активни действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се
извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с искания
за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни способи, така и със
самото предприемане и извършване на поисканите изпълнителни действия. Поради
тази причина в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
се приема, че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а
се прекъсва многократно на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
В т.14 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно
приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм. / се правят разяснения, че
сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. С липсата на подобна правна уредба в ГПК отм. г. е аргументиран
изводът, че на молбата за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не
може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е
неприемливо и с оглед едностранния характер на производството за издаване на
изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката
за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на
изпълнителния процес. Давността се прекъсва само със започване на производство,
в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът
да узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение.
Според тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради
което ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако
кредиторът бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да
избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и
спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в
сила, започва да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността
не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови
изпълнителни способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа.
В настоящия
казус давността е текла до 29.07.2013г , когато е образувано изп.д.№
535/2013г.,и е прекъсната, тъй като до постановяване на ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС
, е действало Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според тълкуването на което,
давността се прекъсва с образуването на изпълнително дело и спира да тече в
периода на висящност на същото. Поради обстоятелството обаче, че на
26.06.2015г. е постановено ТР по т.д.№ 2/2013 на ОСТГК на ВКС, което дава
различно тълкуване, следва да се приеме, че от тази дата - 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност и е могла
да бъде прекъсвана с всяко действие на съдебния изпълнител, насочено към
принудителното събиране на вземането, каквото ново тълкуване се прави с
решението. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
Изпълнителният
процес, според даденото в решението тълкуване
обаче, не може да съществува сам по себе си. Той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В
настоящия случай, от 29.08.2016г., когато е конституиран новият взискател, до
прекратяването на делото на 08.08.2019г. не са предприемани изпълнителни
действия, които прекъсват давността.
По отношение на датата на прекратяването, и с
оглед обстоятелството, че последицата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК , настъпва по
силата на закона, а не с действие на съдия-изпълнителя, и с оглед установеното
от ЧСИ В.Т. последно изпълнително действие на 29.08.2016г. ,следва да се
приеме, че производството е прекратено на 30.08.2018г., от която дата е
започнала да тече нова погасителна давност.
В случая няма правно
значение Постановлението на съдия
изпълнителя за прекратяване на изпълнението в сила от 08.08.2019г. , тъй като
прекратяването настъпва по силата на закона , приема още ВКС в т.10 на
посоченото ТР, като съдебният изпълнител само прогласява в своя акт вече настъпилото по силата на закона прекратяване.
Неоснователно е позоваването от ищеца на ТР
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС за периода преди
постановяването му на 26.06.2015г., тъй
като преди това е имало различно тълкуване на посочените вече разпоредби,
касаещи давността. Отношенията между страните, с оглед наличието на двете тълкувания , следва да се
преценяват до датата на приемане на ТР
- от посоченото ППВС, а след приемане на тълкувателното решение следва да се
има предвид приетото в същото тълкувание.
ВКС
в решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. приема, че с постановените
тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава разрешение на конкретен правен спор. С тях
той извършва общо тълкуване на конкретна правна
норма, по повод на прилагането на която е възникнала противоречива практика или
е налице неправилно практика. Законът не е предвидил момент, от който започват
да действат тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат
тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по
съответния за това. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат
да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна
норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя
още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат
приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. В някои случаи е възможно постановяването на нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой
момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В
законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно
влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.
При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт.
Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до
настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението,
каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че при начало на новата
давност 30.08.2018г., и при постановките на посоченото тълкувателно решение,
срокът за погасяване на главницата изтича на
30.08.2021г., а за лихвите - на 26.06.2018г. , тъй като след образуването
на новото изпълнително дело № 262/2019г
не са предприемани спрямо длъжника изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Неоснователно е възражението на ответниците, че се
касае за различно по вид вземане, видно от приложения изпълнителен лист и
постановлението на съдебния изпълнител за образуване на второто изпълнително
дело.
Поради
изложените съображения предявеният иск следва
да бъде отхвърлен. На
ответниците не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такива
липсват доказателства да са направени. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ и
разноски по делото. Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Т. с ЕГН:********** и адрес *** срещу Ю. АД , ЕИК: ********** и
седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.Околовръстен път №260 и ЕОС М.
ЕООД , ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.С., ул.Р.П.К. №6,
сграда М. Т., ет.6 отрицателен установителен иск за признаване по отношение на
ответниците , че вземането към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от които
12 890.00 лева главница, 323.22 лева договорна лихва за периода
31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева наказателна лихва за периода 20.01.2013г.-
17.05.2013г., както и разноски за ДТ 264.56 лева и адвокатско възнаграждение
617.47 лева,за което е образуваното изпълнително дело №262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район на
действие ОС Видин , е погасено по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин
в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен съдия: П
Вярно с оригинала
Секретар: