РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. Сливен, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230104623 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В исковата молба се твърди, че ищцата В. Д. М. е наследник на В. И. М.,
б.ж. на гр. Сливен, починал на 02.11.1970 г., съгласно удостоверение за
наследници изх. № 9400-18323/09.09.2021 г., издадено от ответната община
Сливен и на Д. П. М., починала на 12.03.1990 г. Заявява се, че с Решение №
205С/08.08.1996 г. на ОбСЗ – Сливен е признато правото на собственост на
наследниците на В. И. М. по отношение на земеделски земи в съществуващи
(възстановими) стари реални граници – на два имота, като по отношение на
единия от тях – лозе от 1,200 дка в м. „Сара дере“ е отказано да бъде
възстановен правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници, т.к. попада в терен по § 4. С Решение № 167/15.12.1995 г. на
ОбСЗ на наследниците на Д. П. М. било признато правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на имот, съставляващ нива от 5,000 дка,
пета категория, находящ се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в м. „Касъмово“. Твърди
се, че по повод на така постановените решения през 2021 г. и 2022 г. е водена
кореспонденция с Община Сливен и ОбСЗ – Сливен, като исканията на М. за
обезщетяване със съответни равностойни имоти са отклонявани – от
1
общината с указание по съдебен ред да докаже местонахождението на
имотите, а от ОбСЗ – че обезщетяване може да се извърши след изменение на
влезлия в сила план на новообразуваните имоти и съответните регистри към
него.
Претендира от съда да приеме за установено по отношение на Община
Сливен, че ищцата В. Д. М., като наследник на В. И. М. и Д. П. М. има
правата да бъде обезщетена с равностойни такива в Решение №
205С/08.08.1996 г. и Решение № 167/15.12.1995 г. на ОбСЗ – Сливен, а
именно: Лозе от 1,200 дка в м. „Сара дере“ и Нива от 5,000 дка в м.
„Касъмово“, землище на гр. Сливен, като се индивидуализира и тяхното
местонахождение преди да бъдат отчуждени. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
По реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната Община, в
който се заявява, че така предявеният установителен иск за признаване за
установено, че ищцата има право да бъде обезщетена с равностойни имоти на
посочени в Решения на Общинска служба по земеделие - Сливен, с
индивидуализиране на тяхното местонахождение преди да бъдат отчуждени,
е недопустим. Счита се, че искът е недопустим, поради липса на пасивна
процесуална и материална легитимация, т.к. Община Сливен не е надлежен
ответник и ако са налице мълчаливи или изрични откази, то същите следва да
се обжалват по съдебно – административен ред. По основателността на иска
се заявява, че не са били налице основания и не е била проведена надлежна
процедура, която да доведе до издаване на заповед от кмета на общината по
реда на § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В з.с. ищцата се явява лично и с пълномощник, поддържа исковата
молба.
Ответникът Община Сливен се представлява от упълномощен адвокат,
който моли съда да прекрати производството като недопустимо, или да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните, прие следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцата е наследник на починалите си родители Д. П.
2
М. и В. И. М., видно от Удостоверение за наследници което е приложено по
делото.
С Протокол № 20/25.02.1993 г., издаден от Поземлена комисия, гр.
Сливен (понастоящем Общинска служба по земеделие, гр. Сливен), е прието
решение, с което е било признато и определено за възстановяване правото на
собственост на наследниците на В. И. М. по отношение на земеделски земи с
план за земеразД.е, а именно на 6 (шест) отделни земеделски имота. Един от
шестте имота, по отношение на които е признато и определено за
възстановяване правото на собственост, съставлява Лозе от 1,200 дка в
местността „Сара дере". Правото на собственост по отношение на посочените
земеделски имоти е възстановено при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2
от ЗСПЗЗ. С Решение № 205С/08.08.1996 г., издадено от Общинска служба по
земеделие, гр. Сливен, е било признато правото на собственост на
наследниците на В. И. М. по отношение на земеделски земи в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на два отделни земеделски имота. Със
същото решение по отношение на единия имот, съставляващ Лозе от 1,200
дка (един дка и двеста кв. метра), в местността „Сара дере", в землището на
гр. Сливен е било отказано възстановяване правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като същият попада
в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението е постановено –
обезщетение съгласно закона.
С Решение № 167/15.12.1995 г. ОбСЗ – Сливен признала правото на
собственост на наследниците на Д. П. М. в съществуващи (стари) реални
граници на имот – нива от 5.000 дка, пета категория, находяща се в терен по
параграф 4 на гр. Сливен в местността „Касъмово“ и отказала да възстанови
правото на собственост в посочените граници, поради това, че имотът попада
в разпоредбите на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С Искане вх. N: 9400-20875/12.10.2021 г. по описа на Община Сливен,
ищцата като наследник на В. И. М., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
е заявила пред Кмета на Община Сливен изрично искане да й бъде
възстановено правото на собственост върху горепосочения имот по
решението на ОбСЗ, с което от една страна е признато правото на собственост
на наследниците на В. И. М., по отношение на поземлен имот, съставляваш
„Лозе от 1,200 дка, в местността „Сара дере", в землището на гр. Сливен, а от
3
друга страна е отказано да бъде възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като същият попада
в терен по § 4 от ЗСПЗЗ). Ищцата е поискала да й бъде определен и
предоставен равностоен имот на този, който не може да й бъде върнат в
съществуващите стари реални граници.С Искане вх. N: 9400-20874/12.10.2021
г. по описа на Община Сливен, ищцата като наследник на В. И. М., на
основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е заявила пред Кмета на Община
Сливен изрично искане да й бъде възстановено правото на собственост върху
горепосочения имот по решението на ОбСЗ, с което от една страна е признато
правото на собственост на наследниците на В. И. М., по отношение на
поземлен имот, съставляваш „Лозе от 1,200 дка, в местността „Сара дере", в
землището на гр. Сливен, а от друга страна е отказано да бъде възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници, тъй като същият попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ). Ищцата е
поискала да й бъде определен и предоставен равностоен имот на този, който
не може да й бъде върнат в съществуващите стари реални граници.
Съгласно писмо изх. № 9400-10172 (1) от 25.07.2022 г. на кмета на
Община Сливен, по поддените искания е отговорено с писмо изх. № 9400-
20874 (1) от 26.10.2022 г. със следното съдържание: „Заповед за
възстановяване на имоти по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава единствено
на лицата, участвали в анкетирането за посочване границите на имотите си и
включени в одобрения план на новообразуваните имоти. Обезщетяването на
бивши собственици на имоти, попадащи в разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ,
които са пропуснали анкетирането, проведено по време на изготвяне на
помощния план, въз основа на който се изготвя плана на новообразуваните
имоти на дадена територия не е в правомощията на Общинската
администрация. За да бъде възстановена собствеността върху имоти от
териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случай, че бившият собственик е
пропуснал анкетата, следва по съдебен ред да докаже местонахождението на
конкретните имоти.“.
С вх. N: ПО-21-423-2/23.03.2022 г. ищцата М., в качеството си на
наследник на Дойка М. е поискала от Директора на Общинска служба
„Земеделие" Сливен на основание чл. 45ж, ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да изготви и
представи пред кмета на община Сливен мотивирано искане за
възстановяване на правото й на собственост върху горепосоченият имот,
вписан в Решение N: 167/15.12.1995 г., издадено от Общинска служба по
земеделие, гр. Сливен, като поземлен имот, съставляващ нива от 5,000 дка в
м. „Касъмово“ в землището на гр. Сливен, находящ се в терен по § 4 от
ЗСПЗЗ, при което да й бъде предоставен друг равностоен имот, при спазване
процедурата по чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С писмен отговор на ищцата било
заявено, че обезщетяване може да се извърши след изменение на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти към него, одобрен със заповед на
4
Областния управител по реда на § 4к ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С вх. N: ПО-21-424-2/23.03.2022 г. ищцата М., в качеството си на
наследник на В. И. М. е поискала от Директора на Общинска служба
„Земеделие" Сливен на основание чл. 45ж, ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да изготви и
представи пред кмета на община Сливен мотивирано искане за
възстановяване на правото й на собственост върху горепосоченият имот,
вписан в Решение N: 205С/08.08.1996 г., издадено от Общинска служба по
земеделие, гр. Сливен, като поземлен имот, съставляващ лозе от 1,200 дка в м.
„Сара дере“ в землището на гр. Сливен, находящ се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ,
при което да й бъде предоставен друг равностоен имот, при спазване
процедурата по чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С писмен отговор на ищцата било
заявено, че обезщетяване може да се извърши след изменение на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти към него, одобрен със заповед на
Областния управител по реда на § 4к ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въз основа на горецитирания отговор на ОбС „Земеделие", Сливен,
ищцата е депозирала друго свое искане вх. N: 9400-10174/23.05.2022 г. по
описа на Община Сливен, в качеството си на наследник на Д. П. М., като на
основание § 4к, ал. 10, във вр. с ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заявила пред Кмета на
община Сливен, искане да бъде издадена изрична негова заповед, с която да
бъде назначена Комисия, в която да се включат представители на областна
администрация, на техническата служба на общината и на службата по
геодезия, картография и кадастър, които след като се запознаят с всички
необходими за това документи, да приемат решение, с което да констатират
правата на собственост на наследниците на Д. П. М. по отношение на
поземлен имот, съставляващ НИВА от 5,000 (пет) дка, пета категория, в
местността „КАСЪМОВО", в землището на гр. Сливен, въз основа на което
решение да бъде издадена заповед за изменение на плана на новообразуваните
имоти, като в него бъде включен и съответно да й бъде определен съответен и
равностоен имот под формата на обезщетение. Идентично такова искане било
депозирано и с вх. № 9400-10172/23.05.2022 г. за поземлен имот, съставляващ
Лозе от 1,200 дка в м. „Сара дере“, землище на гр. Сливен.
Отговорът на двете искания кметът на Община Сливен дал в
горецитираното писмо изх. № 9400-10172/25.07.2022 г., с указание, че: „За да
бъде възстановена собствеността върху имоти от териториите по § 4 от
ППЗСПЗЗ в случай, че бившият собственик е пропуснал анкетата, следва по
съдебен ред да докаже местонахождението на конкретните имоти".
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
от представените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така приетото за установено съдът направи следните
правни изводи:
Съдът не може да навлиза в административно правния характер на
проведената между страните кореспонденция и евентуално възникващите по
повод на същата юридически последици, а следва да се ограничи с очертания
в настоящото производство предмет на исковата претенция, който е от
родовата компетентност на настоящата съдебна инстанция.
Предвид направените уточнения от пълномощниците на двете
страни с допълнителни молби и в открити съдебни заседания, съдът се е
произнесъл по направеното възражение за недопустимост на иска, като е счел,
5
че няма основание за прекратяване на настоящото производство, което е с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Безспорно установителните искове са родово подсъдни на районните
съдилища, поради което възражението за недопустимост се явява
неоснователно.
Що се касае до посочената от ответника съдебна практика от
административен съд Сливен, съдът констатира, че това производство е с
административно правен характер, което разгледано от компетентен
административен съд и което е съществено различно от предмета на
настоящия правен спор. Съдът не следва и няма основание да подменя волята
на ищцовата страна, която е ясно формулирана в исковата молба и във входа
на процеса, като е счел, че производството следва да продължи с очертания в
исковата молба предмет и процесуалният предмет, като процесуалния обхват
на който е в рамките на родовата компетентност на настоящия съд, поради
което е приел, че не следва да се уважава възражението за недопустимост на
иска.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, който е уточнен от пълномощника на ищцовата страна - за признаване
по отношение на Община Сливен, че ищцата има права по отношение на
двата наследствени имота, като се приеме за установено по отношение на
ответника, че В. Д. М., в качеството си на наследник на В. И. М. и Д. П. М.
има право да бъде обезщетена с равностойни имоти на посочените такива в
Решение N: 205С/08.08.1996 г., издадено от Общинска служба по земеделие,
гр. Сливен и в Решение N: 167/15.12.1995 г., издадено от Общинска служба
по земеделие, гр. Сливен, а именно: Лозе от 1,200 дка (един дка и двеста кв.
метра), в местността „Сара дере" в землището на гр. Сливен и Нива от 5,000
(пет) дка, пета категория в местността „Касъмово" в землището на гр. Сливен.
Съдът намира, че правният интерес е основан на представеното по делото
писмо от Община Сливен, с което кметът на общината е указал на ищцата, че
след като е пропуснато анкетирането, следва да установи правата си по
съдебен ред в настоящото производство. Разгледана по същество, исковата
молба се преценява от съда и като основателна, предвид очертания в същата и
уточнен в хода на съдебното производство предмет.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Разглежданият казус попада в третата
хипотеза на цитираната норма.
Според събраните по делото доказателства, ищцата В. М. е наследник
на В. И. М. и Д. П. М.. С влязло в законна сила решение на ОбСЗ – Сливен на
наследниците на първия от тях е признато правото на собственост по
отношение на земеделски земи в съществуващи (стари) реални граници за два
имота, като по отношение на единия имот – Лозе от 1,200 дка в м. „Сара дере“
в землище на гр. Сливен е отказано възстановяване правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, с посочена в решението
причина, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С посочена
същата причина е отказано възстановяване правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници и за имот – Нива от
5,000 дка в м. „Касъмово“, землище на гр. Сливен, с признато право на
собственост върху същата на наследниците на Д. П. М.. По делото не се
спори, че за имотите по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е изготвен и влязъл в
6
сила план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-11-09-
01/29.04.2009 г. на Областния управител на Област Сливен. По отправено към
кмета на ответната Община Сливен искане за издаване на заповед за
сформиране на комисия, която да приеме решение с констатиране правото на
собственост на наследниците на Васил и Дойка Михневи върху описаните по
– горе два поземлени имота, сезираният орган е поставил условие към ищцата
В. М. да докаже по съдебен ред местонахождението на имотите. Така
поставено, това изискване е в противовес с писмените доказателства, от които
се установява, че местонахождението на имотите (лозе и нива, за които е
отказано възстановяване на собствеността в съществуващите стари реални
граници) е в достатъчна степен индивидуализирано в представените две
влезли в сила две решения на ОбСЗ с № 205С/08.08.1996 г. и №
167/15.12.1995 г. и предшестващите тяхното издаване процедури и
доказателства. В тази връзка са разпитани и двама свидетели на преклонна
възраст, които също удостоверяват, че тези имоти са се намирали в
процесните местности в землището на гр. Сливен.
На следващо място, от кореспонденцията, проведена между ищцата и
кмета на Община Сливен се установява, че В. М. е депозирала искане за
обезщетяване с други равностойни имоти на тези, чието връщане в
съществуващите (възстановими) стари реални граници й е отказано с
влезлите в сила решения на ОСЗ. От съдържанието на отговора, адресиран от
кмета на общината до М. е видно, че нейното искане за обезщетяване е
напълно игнорирано и молителката е насочена към иницииране на съдебна
процедура по установяване местонахождението на имотите. Последното
обаче е вече установено с влезли в сила решения на ОСЗ от една страна и от
друга, то по никакъв начин не е обвързано с искането за обезщетяване.
Правото на ищцата М. за обезщетяване произтича директно от посочените
две решения на ОСЗ, в който случай не е необходимо провеждане на каквато
и да било процедура по доказване местонахождението на имоти, върху които
е налице влязъл в сила отказ за възстановяване в съществуващи
(възстановими) стари реални граници. Поради това и наличието на тези два
стабилни акта – Решение № 205С/08.08.1996 г. и Решение № 167/15.12.1995
на ОСЗ прави безпредметно установяването на местонахождението на двата
поземлени имота по съдебен ред. На първо място, защото М. като наследник
не претендира възстановяване на собствеността върху имотите така, както са
били притежавани от нейните наследодатели, а именно: лозе от 1,200 дка в м.
„Сара дере“ и нива от 5,000 дка в м. „Касъмово“ и второ, в своите искания до
кмета на общината същата ясно е заявила волята си да бъде обезщетена, чрез
опреД.е и предоставяне на равностойни имоти на тези, които не могат да
бъдат възстановени в стари реални граници.
Очевидно е от писмата - отговори на ответника кмет на Община Сливен,
че правото на В. М. за обезщетяване с равностойни имоти е отречено, въпреки
неговото неоспоримо съществуване, което обуславя извода за основателност
на настоящата искова молба.
Следователно положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 трета
хипотеза от ГПК във вр. с параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да бъде уважен
като основателен и доказан, ведно с произтичащите от това последици за
ответната община. Съдът приема за доказано, че ищцата в качеството си на
наследник на посочените наследодатели, има право да бъде обезщетена с
равностойни на процесните имоти по силата на постановените две влезли в
сила решения на ОСЗ Сливен.
С оглед изхода на процеса ответната Община следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски, съгласно чл. 38 от ЗА във вр. с
7
Наредба № 1 за минимални размери на адвокатски възнаграждения в размер
на 1000 лв. и 25 лв. държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН,
БУЛСТАТ *********, с административен адрес: гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1, представлявана от Стефан Николов Радев – кмет на
общината, чрез адв. Д. Д. от АК – Сливен, че В. Д. М., с ЕГН ********** от
гр. С., ул. "Е. Б.", със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“
№ 1, ет. 1, офис 1, чрез адв. Н. от АК – Сливен, като наследник на В. И. М. и
Д. П. М. има права да бъде обезщетена с равностойни имоти на описаните
имоти в Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ – Сливен, а именно: лозе от
1,200 дка (един дка и двеста кв.м.), находящо се в м. „Сара дере“ в землището
на гр. Сливен и равностоен имот описан в Решение № 167/15.12.1995 г. на
ОСЗ – Сливен, а именно: нива от 5.00 (пет) дка, пета категория в м.
„Касъмово“ в землището на гр. Сливен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, БУЛСТАТ *********, с адрес на
управление: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, представлявана от
Стефан Николов Радев – кмет на общината, чрез адв. Д. Д. от АК – Сливен,
че В. Д. М., с ЕГН ********** от гр. С., ул. "Е. Б.", със съдебен адрес: гр.
Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 1, ет. 1, офис 1, чрез адв. Н. от АК -
Сливен направените по делото разноски в общ размер на 1 025 лв. (хиляда и
двадесет и пет лева), от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв.
заплатена д.т.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8