Определение по дело №120/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК и е образувано въз основа на частна жалба, подадена от Е. Т. А. и В. Н. К., и двамата от с. К., О. К., срещу определение № 29/07.01.2013г., постановено по гр.д. № 907/2010г. по описа на РС-К., с което е оставена без разглеждане молба на В. Н. К. с вх. № 7349/11.08.2011г. с правно основание чл. 248, вр. чл. 81 и чл. 78, ал.4 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 979/22.03.3011г. в частта му за разноските.

Определението се обжалва като необосновано и противоречащо на материалния закон. Определение № 979/22.03.3011г. в частта му за разноските било недопустимо и нищожно, защото такива разноски нито били изплащани, нито искани да се изплатят на ответниците. От тяхна страна не била представена никаква информация - обяснения, коментари на изложени обстоятелства, сочени в иска по гр.д.№907/2010г. Не били посочили и съдебен адрес в страната, където да получават книжата по производството. Представени били някакви пълномощни, от които едното - на ответника Щ.- било фалшиво, тъй като в страната населено място с наименование-Турция-не съществувало, както и пръстовият отпечатък не бил негов. Освен това не бил представен и списък с действително направените разноски по делото. Жалбодателите считат, че такива разноски в такъв размер следва да бъдат отменени, като частта на определение №979/2011г. по гр.д.№907/2020г., касаеща присъдени разноски - да се обяви за недопустима и нищожна.

Отговор на частната жалба от ответниците А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш., не е постъпил.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Определение № 29/07.01.2013г., предмет на обжалването, е постановено в производство по реда на чл. 248, ал.1 ГПК по молба вх. № 7349/11.08.2011г., подадена от В. Н. К. за поправка на „груби грешки, касаещи присъдените разноски” с определение № 979/22.03.2011г. За да остави без разглеждане молбата, която е разгледал като такава за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, съдът е приел, че последно посоченото определение не било обжалвано от страните в едноседмичния срок от връчването му. Съдът е приел още, че с изтичане на срока за обжалване е изтекъл и срокът по чл. 248, ал.1 ГПК, в който жалбодателят е можел да иска изменение на определението в частта му за разноските, поради което подадената на 11.08.2011г. молба /искане/ е просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане. Наред с това съдът е посочил, че независимо, че страната /ответниците по иска/ не е представила списък на разноските, съдът при направено такова искане за присъждане на разноски е бил длъжен да се произнесе съгласно чл. 80 ГПК. Съдът е разяснил на жалбодателя, че санкцията по посочената разпоредба се изразява в изгубване на правото на страната, която не е представила списък на разноските, да обжалва решението в частта му за присъдените от съда разноски. Отделно от това съдът е посочил, че разноските са присъдени на страната съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, а не на адв. кантора „Д. и п.” гр. К., както неправилно се твърди.

С оглед на изложеното дотук, частната жалба е неоснователна. Това е така поради следното:

Гражданско дело № 907/2010 г. по описа на КРС е образувано по искова молба на жалбодателите В. Н. К. и неговата майка Е. Т. А. от с. К., и същото е приключило с определение № 979/22.03.2011 г., с което са оставена без разглеждане предявените от К. и А. искове против А. Щ. Ю. и А. Ю. Ш. за прогласяване нищожност на нотариален акт за собственост по давностно владение № 91/28.04.2010 г., т.1, рег.№ 3072, н.д. № 89/2010 г. на нотариус с рег. № 251 на нот. камара и за прогласяване нищожност на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92/28.04.2010 г., т.1, рег.№ 3074, н.д. № 90/2010 г. на нотариус с рег. № 251 на нот. камара, и е прекратил производството по делото. С определението съдът е осъдил В. Н. К. и Е. Т. А., и двамата от с. К., О. К., да заплатят солидарно на А. Ю. Ш., с ЕГН *, от с. К., сграда, община К., с адрес на призоваване: гр. К., бул. ”Б.” № , комплекс О., офис №, Адвокатска кантора „Д. и п.”, сумата 1 710 лв., представляваща разноски по делото, и на А. Щ. Ю. с ЕГН *, от с. К., сграда, община К., с адрес на призоваване гр. К., бул.”Б.” №, комплекс О., офис №, Адвокатска кантора „Д. и п.”, сумата 1 690 лв., представляваща разноски по делото.

Препис от определение № 979/22.03.2011г. е връчено на жалбодателя К. на 04.04.2011г., като върху съобщението за връчването има отбелязване и подпис на връчителя от с.д., че лицето отказва да го получи. С резолюция на съдията-докладчик от 06.04.2011г., връчването е удостоверено като редовно при условията на отказ по смисъла на чл. 44, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, страната може да иска изменяване на решението в частта му за разноските в срока за обжалване, а в случай на необжалваемост на решението - в едномесечен срок от постановяването му. В случая, прекратителното определение е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Препис от определението ведно със съобщението за това с указано право и срок за обжалване, е връчен на жалбодателя на 04.04.2011г. и посоченият едноседмичен срок е изтекъл на 11.04.2011г. /понеделник/. В този срок жалбодателят е можел да иска изменение на определението и в частта му за разноските. Такова искане той е направил с молбата от 01.08.2011г., т.е. много след изтичане на посочения по-горе срок.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, съобразено с процесуалния закон. Ето защо частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от Е. Т. А. и В. Н. К., и двамата от с. К., О. К. срещу определение № 29/07.01.2013г., постановено по гр.д. № 907/2010г. по описа на РС-К., с което е оставена без разглеждане молба на В. Н. К. с вх. № 7349/11.08.2011г. с правно основание чл. 248, вр. чл. 81 и чл. 78, ал.4 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 979/22.03.3011г. в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, във вр. с 248, ал.3 ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.