Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 февруари……………………………………………
през две хиляди и двадесета година…….…………….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
295 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.166 по описа на БРС за 2014
година.
Ищците в производството – Агенция за събиране на вземания - твърдят, че
на 28.11.2012 година в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД е издаден запис на
заповед за сумата от 473,97 лева от длъжника Г.В.А. с падеж на 23.04.2013 г., като сумата по него
не е била изплатена от длъжника.
Записът на заповед е прехвърлен с джиро от „Изи Асет Мениджмънт” АД на
заявителя „Агенция за събиране на вземани”я ЕАД.
В качеството си на кредитор по
процесния запис на заповед ищецът
предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.166/2014 година,
където съдът издал заповед за изпълнение за 473,97 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 09.04.2014 година до окончателното й изплащане.
Поради подадено от длъжника възражение в предвидения срок, ищецът предявява
настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира
осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.В.А. взема становище по предявения иск, като счита
че същия е неоснователен и моли съда да го отхвърли като недоказан и да му
присъди направените разноски в производството. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Алтернативно, ако съдът не приеме, че е налице настъпила погасителна
давност, то да приеме, че е налице каузално правоотношение, по повод на което е
издаден записа на заповед и да го разгледа. Правоотношението касае предоставяне
на потребителски кредит.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира предявения иск за частично
основателен.
Ищецът е притежател на вземане, което „Изи Асет Мениджмънт” АД имал към
ответника по силата на договор за паричен заем № 1728249-28/28.11.2012 година. За
вземането по договора била издадена запис на заповед. Ищецът предявява
вземането си, позовавайки се на менителничния ефект на притежаваната от него
ценна книга. Предвид въведеното от ответника възражение за наличие на каузално
правоотношение, съдът следва да разгледа изпълнението на задълженията на
страните по това правоотношение.
По силата на сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД
договор за паричен заем, на ответника била предадена сумата от 300.00 лева.
Последният следвало да върне заетата сума на 21 равни седмични вноски, всяка от
които по 22.57 лева. Така в общата сума е включена и договорната лихва и общият
размер на всички плащания бил определен на 473.97 лева. Според заключението на
вещото лице, ответникът е направил едно плащане на 28.11.2012 година в размер
на 50.00 лева. След изтичане срока на договора и съответно след прехвърляне на
вземането, ищецът в настоящото производство предявил иск в заповедно
производство по реда на чл.417 ГПК, позовавайки се на издадения за обезпечение
на вземането писмен документ с менителничен ефект и където съдът издал заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 473,97 лева. Както бе
посочено по – горе, в тази сума е включено и задължението за лихви. Според
представения по делото договор, фиксирания годишен лихвен процент по заема е
239 %, а ГПР е 978.69 %. В тази част съдът намира договора за недействителен
поради противоречие с добрите нрави и поставяне на потребителя в положение на
явно несъответствие между предоставеното и търсеното от икономически по –
силната страна в правоотношението. Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 282.03 лева главница, представляваща остатък от
задължението на ответника по предоставения му потребителски кредит според
заключението на вещото лице. Сумата е дължима, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на вземането – 09.04.2014 година. Над
посочения размер предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Разноски се
дължат пропорционално на уважената част от иска и съобразно правилата за
юрисконсултските възнаграждения в
заповедните производства.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25,
офис-лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от Николина Тодорова Станчева срещу
Г.В.А., с ЕГН **********,*** за сумата
от 282.03 лева главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.04.2014 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 166/2014
година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.В.А., с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис-лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от Николина Тодорова Станчева сумата от 350.00
лв. направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.166/2014 година и в
настоящото производство съразмерно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :