№ 12347
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20211110132610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Постъпила е молба от ищеца „*****“ ЕАД с вх. № 58382 от 22.02.2024 г.,
подадена чрез ЕПЕП на 21.02.2024 г., с искане за изменение на Решение №
2087 от 06.02.2024 г., постановено по гр. дело № 32610/2021 г. по описа на
СРС, 119 състав в частта за разноските, като искането е да бъдат присъдени на
ищеца направените от него разноски в размер на 15 лева – платена държавна
такса за въззивно обжалване на протоколно определение за прекратяване на
делото от 17.10.2022 г., отменено с определение № 7345 от 16.06.2023 г.,
постановено по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ответникът
ЗАД „*****“ АД не взима становище по молбата.
Съдът намира, че искането на ищеца е процесуално допустимо,
доколкото е направено от легитимирана страна, в преклузивния за това
срок. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество
молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като аргументите за това са
следните:
Видно от платежно нареждане (л. 6 от в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по
описа на СГС) и списък по чл. 80 ГПК (л. 137 от делото) ищецът е заплатил и
претендирал разноски за платена държавна такса в размер на 15 лева, за
въззивно обжалване на протоколно определение за прекратяване на делото от
17.10.2022 г., отменено с определение № 7345 от 16.06.2023 г., постановено по
в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС. Видно от решението по делото,
на ищеца не са присъдени посочените разноски. Съдът погрешно е възприел в
мотивите на решението, че тези разноски следва да се присъдят във
въззивното производство.
Съгласно константната практика на ВКС (определение № 234/24.06.2020 г.
т. дело № 1958/2019 г. на ВКС, ТК, I I т. о.,определение № 271/04.04.2012г. по
1
ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014г. по
в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013г.
по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 34/ 26.01.2016г.
по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015г.
по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.), съобразно разпоредбата на чл. 81
ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по
частните производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по
материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва
продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се
вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е
решението по материалния спор. С постановяване на определението за отмяна
на прекратително определение и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия, делото не приключва
пред съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК и за това не е налице
основание за произнасяне по направените от страните разноски. С това
определение не се разрешава спорът между страните, а делото се връща на
компетентния съд, пред който спорът между страните подлежи на разглеждане
и който следва, съобразно изхода на спора и правилото на чл. 81 във връзка с
чл. 78 ГПК, да разпредели направените от страните разноски.
Предвид посочената съдебна практика, която се възприема от настоящия
съдебен състав, се налага извод, че разноските за платена държавна такса по
частното производство във връзка с обжалване на определението за
прекратяване на делото се дължат на ищеца и е следвало да бъдат присъдени с
решението по делото.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сумата от 15 лева, представляваща платена държавна такса за
производството по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС. С решението
ответникът е осъден да заплати разноски по водене на исковото производство
в размер на 1567,87 лева, към която сума следва да се прибави сумата от 15
лева или решението следва да се измени в частта за разноските, като се
присъди на ищеца допълнително сумата от 15 лева разноски за
производството по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 2087 от 06.02.2024
г., постановено по гр. дело № 32610/2021 г. по описа на СРС, 119 състав в
частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „*****“ с ЕИК ***** да плати на „*****” ЕАД с ЕИК *****
допълнително сумата от 15 лева – разноски за платена държавна такса в
производството по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
2
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3