РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Кърджали, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101747 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на ищеца „Лавчев“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Д.Х.**, представлявано от управителя
Н.Л.Л., чрез упълномощен адвокат, срещу ответника „Меаца“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Х. Б.**, представлявано от
управителя Ф.Ф.И., с посочена цена на иска 15 329.17 лв., формирана от 15 000 лв.
главница, представляваща изцяло неплатена цена на доставка и монтаж на отоплителна
и вентилационнa инсталации за обект – ТП ДГС гр.С., за която е издадена фактура N
********** от 27.09.2021г. на стойност 15 000 лв., и от 329.17 лв. лихва за забавено
плащане за периода от 27.09.2021г. до 14.12.2021г. включ. Изложени са твърдения, че
ищецът извършил в полза на ответника доставка и монтаж на отоплителна и
вентилационна инсталации за обект – ТП ДГС гр.С., за която е издадена фактура N
********** от 27.09.2021г., по която не е извършено плащане и дължима е сумата 15
000 лв., а поради забавата е дължима и сумата от 329.17 лв. лихва за забавено плащане
за периода от 27.09.2021г. до 14.12.2021г. включ. Искането, което и в съдебно
заседание се поддържа чрез процесуален представител адвокат, е ответникът да се
осъди да плати на ищеца исковите суми и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Меаца“ ЕООД не подава отговор на
исковата молба и в съдебно заседание не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
Предявените осъдителни искове са по чл.327, вр. чл.318 и сл. от ТЗ и чл.294, ал.1
от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парични вземания, произхождащи от търговска
сделка, за която е издадена процесната фактура N ********** от 27.09.2021г. Същата
е издадената от ищеца на ответника за сумата 15 000 лв., с основание за издаването й –
доставка и монтаж на отоплителна и вентилационна инсталации за обект – ТП ДГС
гр.С.. Фактурата е едностранно подписана за ищеца и не засвидетелства получаването
на доставката, което обстоятелство установява неоспореното от страните заключение
на допуснатата ССчЕ. Според него, фактурата е надлежно осчетоводена от страните по
нея, с упражнено от получателя на доставката/ответника/ право на данъчен кредит по
справка –декларация по ЗДДС за данъчен период м.септември 2019г., който в полза на
доставчика/ищеца/ не осчетоводява плащания и дължима е изцяло сумата от 15 000 лв.,
върху която и за периода от 27.09.2021г. до 14.12.2021г. включ. законната лихва
възлиза на 329.17 лв..
Съгласно трайната съдебна практика упражняването на правата на търговеца,
свързани с използването на данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство
за наличието на съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на
процесната фактура в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението за
дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото
съществуване, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за главница за
неплатена цена на материализираната с фактурата доставка в размер от 15 000 лв.,
ведно със законна лихва от предявяване на иска на 15.12.2021г. до окончателното й
изплащане, както и с обезщетение за забава от 329.17 лв. за периода от 27.09.2021г. до
14.12.2021г. включ. В срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по делото заседание,
ответникът не е направил възражение за неизпълнение на доставката, в частност за
забава на продавача като търговец. Поради това и предвид осчетоводяването на
доставката, съдът приема, че обстоятелствата, от които произтичат вземанията на
ищеца, са доказани главно и пълно.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да
изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената
или срещу представяне на доказателства за плащането й.
Съдът приема, че ответникът изпада в забава да плати цената на доставката от
датата, посочена от ищеца, с оглед диспозитивното начало и обстоятелство, че тази
дата съвпада с датата на фактурираната доставка по ДДС. Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ
лихва между търговци се дължи, освен ако друго е уговорено, като съгласно чл.72, ал.1
от ЗДДС осчетоводяването на фактура за доставка по ДДС от получателя й и съответно
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е допустимо за данъчния
2
период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни
периода, за което е необходимо съгласно чл.72, ал.2 т.1 от ЗДДС регистрираното по
ДДС лице да включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за
данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период.
Следователно, осчетоводяването на процесната фактура е от значение за ползването на
правата по ЗДДС, но не и за възникване на правото на продавача да получи цената на
стоката, тъй като изпълнението на задължението му по договора за продажба е
правопораждият това му право факт, а в случая изпълнението на договора от
продавача не е оспорено от купувача.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски по настоящото дело в пълен размер, които възлизат на 613.17 лв. за
държавна такса по делото, 1 400 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. за държавна
такса за обезпечителна заповед и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо
2 168.17 лв., които са в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Меаца“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, ул.Х. Б.***, представлявано от управителя Ф.Ф.И., да заплати на
„Лавчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Д.Х.**,
представлявано от управителя Н.Л.Л., сумите, произхождащи от неизпълнение на
търговска доставка от 27.09.2019г., както следва:
1. сумата 15 000 лв., представляваща изцяло неплатена цена на доставка по фактура N
**********/27.09.2021г., ведно със законната лихва от 15.12.2021г./дата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане,
2. сумата 329.17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата 15 000 лв. за периода от 27.09.2021г. до 14.12.2021г. включ.,
както и сумата 2 168.17 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3