РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Монтана, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Драгомирова
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на адв. А.М.,особен
представител на Г. Я. против решение на МРС от 28.04.21г. по гр.дело № 357/2020 г. В
ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по отношение на ответника,че същият
дължи сумата 700 лв. главница по Договр за кредит „*“ . Жалбоподателят твърди,че
процесният договор е изцяло недействителен съгласно разпоредбата на чл.11,ал.2
ЗПК.Поддържа също така,че ищецът не е обявил по надлежен ред предсрочната
изискуемост на задължението по договора,което също води до извод за недължимост на
това задължение.Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната
част, като постанови ново, с което отхвърли исковата претенция изцяло.
Въззиваемото дружество „АДВ „ЕАД чрез своя процесуален представител взема
становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения в тази насока
,като му бъдат присъдени и разноските в производството.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по
същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел
,че между страните е налице кредитно правоотношение, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит със срок от 6 години в
максимален размер на 700 лв.,който се усвоява чрез международна кредитна карта . Приел е
също така,че картата е предоставена своевременно на ответника, който за два дни/ 1 и 2 юли
2016 г./ е усвоил изцяло заемната сума.Обсъждайки клаузите на сключения договор е
достигнал до извода,че вследствие непогасяване на задълженията по кредита същият е
станал предсрочно изискуем ,поради което и е уважил предявеният иск за претендираната
главница.
Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка и направените правни
изводи са обосновани,настоящата инстанция споделя същите изцяло , поради което и същите
не следва да бъдат приповтаряни.
Пред настоящата инстанция се правят две основни възражения:
На първо място се твърди,че Общите условия към договора не са подписани на всяка
страница от договора/съгласно разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗПК/ ,поради което и същият
не е породил желаните правни последици.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Претенцията на ищеца се основава на представения Договор за кредит „*“ от
25.06.2016 г. В същият са посочени конкретно и ясно, в съответствие с разпоредбата на
чл.10,ал.1 от ЗПК, условията ,при които е сключен договора-размер на кредита,уговорени
лихви, начин на плащане , условията за формиране на текущото задължение и
др.Действително, представените Общи условия не са подписани на всяка страница ,съгласно
изискването на закона/но ,както бе отбелязано по-горе, претенцията на ищеца е свързана с
неизпълнение на самия договор,а не на общите условия ,поради което и не може да се
приеме тезата на особения представител,че същите не са породили правни последици.
На второ място се твърди,че ищецът не е обявил предсрочната изискуемост по
надлежния ред съгласно решение по тълкувателно дело № 4/2013 на ВКС .
Това твърдение също е неоснователно.
В тълкувателно решение от 02.04.2019 година по тълкувателно дело № 8/2017 година
на ОСГТК на ВКС е прието следното: „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“
В настоящата хипотеза е безспорно,че ищецът не е обявил предсрочната изискуемост
по надлежния ред, но в този случай се дължат вноските с настъпил падеж. С оглед
заключението на вещото лице, извършило съответната съдебно-икономическа експертиза и
предвид разпоредбата на чл.22,ал.1 от Договора се установява,че сумата 700 лв. е с
настъпил падеж и се дължи изцяло от ответника .
2
Предвид гореизложените съображения съдът намира решението в обжалвана част за
правилно, поради което и следва да бъде уважено .
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направения от
последните разноски в размер на 150 лв./възнаграждение за особен представител/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана и ДТ в размер на
25лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд-Монтана от 28.04.21г. постановено
по гр.дело № 357/2020 г В ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по отношение на
Г. Я. ,че същият дължи сумата 700 лв. главница по Договор за кредит „*“.
ОСЪЖДА Г. Я. , ЕГН ********** да заплати на „ АДВ „ ЕАД , ЕИК * разноски
по водене на делото в размер 150 лв./възнаграждение за особен представител/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Г. Я. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-
Монтана ДТ в размер на 25 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3