№ 59
гр. Ловеч, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500067 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Произнесено е съдебно решение № 260010/01.11.2022 г. постановено по
гр. дело № 273/2019 г. по описа на P C –Луковит, с което е осъдена М. К. Т. да
заплати на А. С. Л. сумата 4,750.00 /четири хиляди седемстотин и петдесет/
лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в нарушаване на целостта на чужда движима вещ -
ловен трофей от благороден елен, настъпило на 08.03.2019 г. в лоби-бар „А."
на хотелски комплекс „****", находящ се в гр. Л., ******, ведно със
законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 08.03.2019 г. до
окончателното изплащане, а искът до пълния претендиран размер на сумата
10,000.00 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подадена е въззивна жалба № 260585/01.12.2022 г. от М. К. Т. против
решение № 260010/01.11.2022 г. по гр.д. № 273/2019 г. на Луковитски
районен съд. В жалбата се излагат доводи, че решението е недопустимо,
поради липса на пасивна легитимация на ответницата. Твърди се, че
Решението на Районен съд Луковит е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които в
своята съвкупност предизвикват както несъответствие между фактическите
констатации на съда и обективната истина, така и несъответствие между
1
правните му изводи и материалния закон. Моли атакуваното съдебно решение
да бъде обезсилено, респективно отменено, като предявените искове с правно
основание да бъдат отхвърлени.
Постъпили са насрещна жалба № 260614/29.12.2022 г. и отговор на
въззивната жалба № 260615/29.12.2022 г. от А. С. Л., с които се оспорва
изложеното в жалбата. Счита, че постановеното съдебно решение е
неправилно в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск
до пълния претендиран размер на претърпените от ищеца имуществени вреди
и в частта, с която в полза на ответницата М. К. Т. са присъдени съдебно-
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Моли да бъде
отменено съдебното решение в атакуваната част и предявените искове да
бъдат уважени.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на
насрещна въззивна жалба вх. № 260863/28.04.2021 г. от М. К. Т., в който моли
същата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззивникът М. К. Т. – редовно призована, се явява
лично и с адв. А. В. Т. от САК с пълномощно по делото. Заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена.
А. С. Л. – редовно призован, не се явява,а се представлява от адв. А. Ч.
.Посочва, че поддържа жалбата против съдебния акт в отхвърлителната му
част, която моли да бъде уважена.
От представените доказателства, вложени в гр. д. № 273/2019 г. на
Районен Съд гр. Луковит, от становището на страните, преценени по отделно
и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Въззивната инстанция съобрази, че атакуваното съдебно решение №
260010/01.11.2022 г. постановено по гр. дело № 273/2019 г. по описа на PC –
Луковит е валидно и допустимо, а при анализ на писмените и гласни
доказателства по делото и правилно.
Д.П. е притежавал ловен трофей от благороден елен –рога с череп на
плътнороги ловни бозайници , които му били подарени от Л.Х. през 2008 г.,
върху който била монтирана табела с № 712 и поставен оловен печат. Към
него му бил предаден и диплом от юни 1981 г. за световно ловно изложение
„Пловдив Експо 1981 година за златен медал. В документа е посочен ловец П.
К. и е оценен международно жури с 219.02, СВ-76 СIС точки. По
заключението на вещото лице се установява, че произходът на ловния трофей
не е принадлежал на П.К. в м. „***“ оценен с посочените точки. Измерването
на дължината на ляв очен шип- 47.1,десен очен шип 42.5,броя шипове 19 бр.
и тегло на трофея –ляв рог с част от череп и десен рог с част от череп са с
тегло 10.662 кг се различават от характеристиката на описания трофей,
отстрелян от К. . След справка в каталога на ловните трофеи от Световното
ловно изложение Пловдив 81-т.1 действително се установява изложен ловен
трофей от П.К., отличен със златен медал , но при други характеристики.
Дължина на ляв очен шип -35.4 см, дължина на десен очен шип-34.4 см, брой
шипове 15 бр. и тегло на трофея 9.36 кг. С времето трофеят може да изгуби
2
костна маса и тегло, но в казуса процесната вещ е с по-високо тегло от
описаното на трофея по каталога на СЛИ-България Пловдив – 1981 г. и други
параметри - повече брой шипове, по-големи размери на очните шипове.
Следователно процесният ловен трофей и отстреляния от П.К. са два
различни ловни трофея. При това положение твърдението на А. Л., че се
касае до ловен трофей на П.К. получил златен медал по диплом от СЛИ-
България – Пловдив -1981 г. е недоказано.
А. С. Л. е придобил собствеността върху процесния ловен трофей чрез
договор за покупко-продажба, сключен на 15.10.2018 г. в гр. София между
него и Д.Р.П.. Предмет на договора е ловен трофей с тегло - 14,3 кг., средна
дължина на рогата - 124 см.; възраст - 12 г., отстрелян през 1973 г. в местност
„***". Договорена и платена по разписка е покупната цена възлизаща на 9500
лв.
Макар и да не е обсъждано от вещото лице подробно съдът следва
отбележи, че класификацията на благородните елени – мъжки екземпляри е по
критерии възраст- шилар ,млад елен , средновъзрастен , възрастен, зрял.
Процесният ловен трофей , съобразно описаните данни по договора е бил зрял
рогач.Зрели рогачи са на девет и повече години и са основен обект на отстрел
за трофейно представяне в изложби. Тези животни са в разцвета на силите си,
особено в долните граници на възрастовата група.Те имат характерно ,
изключително предпазливо поведение, с излизане по тъмно на местата за
подхранване и по откритите площи. Появата на трофейно зрял рогач на
хранилките в гората се предшества от оттегляне на всички други елени още
преди идването му. Това ги определя и като особен ценни обекти на ловуване
и изработване на ловни трофей. Половият диморфизъм при благородният
елен е силно изразен и мъжките сменят рогата си всяка година в периода
март до края на април, като новите израстват за около 4 месеца.Шиларите
имат малки и недоразвити рога с едно, с максимум две разклонения,а на
втората година могат да бъдат вече шест. Рогата на благородния елен
израстват мощни и разклонени,колкото по- възрастно е животното. След
навършване на десет години зрели рогачи се достига максимум в големината
на рогата и разклоненията могат да бъдат 24 или повече на брой.
Максимална дължина очните и средните шипове на благородните елени в
България се достига при десетгодишните екземпляри и се запазва до 13
години, а на рогата - през дванадесетата година и се запазва до петнадесет
години. Размерите по дебелина у нас достигат кулминация към 14-15 години.
Средното тегло нараства непрекъснато до дванадесетата година в
Североизточна България, в Източна Стара планина – до единадесетата и в
Средна Стара планина до четиринадесетата година. При отстрел се търси
баланса между биологически и икономически оптималната възраст за
изваждане на екземплярите и има дългосрочен интерес на стопанисващите
дивеча, да съхранят най-ценните си елени до 13-14 години. През 80 и 90-те
години на 20 век са постигнати едни от най големите световни успехи за
България в международните изложби. С намаляването на популацията по-
късно законодателните решения в ЗЛОД постигат контролиране запасите от
благороден елен в страната, акцентира се на селекционния отстрел чрез един
3
от основните инструменти лов на този вид едър дивеч. Идентичността на
описания трофей по договора за продажба и процесния е потвърдена от
заключението на вещото лице по съдебно оценителската експертиза
№260491/21.04.2021 г.
След сключване на сделката, вещта е транспортирана от ателието на
Д.П. до хотелски комплекс „****" в гр. Л., които обстоятелства се
установяват и от показанията на свидетелите А.В.Т. и Д.Р.П.. На 16.10.2018 г.
М. С. Т., изпълняваща длъжността „домакин" в хотел „****" - гр. Л. приела за
отговорно пазене с приемо-предавателен протокол от 16.10.2018 г. ловния
трофей на отговорно пазене. А. Л. и Ц.Ц., поставили трофея в лоби-бара „А.“
. Той бил монтиран на дървената стойка ,висяща на стената, която била на
отстояние 2.15 м. от нивото на пода на помещението, а долната част – на 1.80
м. от нивото на пода. В най – здравата част на черепа преминавал един винт
за дърво 45-50 мм, който излиза от дървената стойка и не се виждат
скрепителните елементи. Имало е монтирана метална планка чрез два броя
винтове за дърво в задната част на стойката, като под тази планка дървения
плот на стойката е освободен и част от него е фрезован.Там са монтирани
главните на два броя винтове, навити в ламперията на стената. Стойката, като
последица от този монтаж, е висяла на стената и винтовете от стената са
осигурявали по 2 мм от тях да са захванати от металната планка. При
повдигане на стойката на високата от поставеното положение на 2 мм, тя била
подвижна и това водело до изпадане от винтовете и стената на пода.Всяко
действие на повдигане, наклоняване, завъртане можело да доведе до излизане
на главите на винтовете от ограничението на металната планка.
На 08.03.2019 г. М. К. Т. посетила хотелски комплекс „****", находящ
се в гр. Л., предвид установените и контакти като диджей за озвучаването на
различни събития. На посочената дата ангажимента на М.Т. бил за 4 часа и
касаел осигуряване на музикална апаратура за отпразнуване на 08.03.2019 г.
от гостите на хотела. М.Т. разположила озвучителната си техника в зала „А.“
в близост до стойката с ловния трофей-св. показания на Хр.К.. От хотела
осигурявали маса, а диджеят Т. си доставила и монтирала колоните на стойка,
като предварително е познавала мястото и правилата относно опазването на
вещите. При подготовката се чул силен звук – св. Л.а , Т. бутнала ловния
трофей и той паднал от стойката на земята. В резултат на падането на двете
страни на черепа с рогата се счупила челюстта на няколко елемента, а
основата на черепа останала към стойката. По изготвен на 08.03.2019 г.
констативен протокол, се потвърждават фактите относно авторството и
последиците , като е вписано ,че М. К. Т. избутала стойката на експоната и
той паднал на пода,счупен.Писменото доказателство е подписано от С. Л.а,
М. К. Т. и Х.Р.К.. Св. Ц. също заявява, че вечерта на 08.03.2019 г. дъщеря му
К.Ц. му се обадила разстроена, че е счупила ловния трофей и е поискано да
заплати сумата от 10000 лева от нея.
При падането на ловния трофей щетите са свързани с отделянето на
левия рог ведно с част от черепа, десния рог , ведно с част от черепа,
челюстта и черепа,разбити на множество парчета, като елементи от черепа и
част от зъбите липсват. Част от черепа е останала върху дървената поставка,
4
върху която се е намирал преди падането. Уврежданията се дължат на удар в
пода на помещението. Мястото на счупване и било в най-слабата и
неустойчива част на ловния трофей и настъпилите повреди са обясними с
механизма на удара и гласните доказателства, както и заключението на
вещото лице е в такава насока. Същественият извод за казуса е позицията на
експерта , че щетите не подлежат на възстановяване.
Въззивната инстанция възприема свидетелските показания на С.М. Л.а,
А.В.Т., Ц.И.Ц., Д.Р.П.,като конкретни и обективни, тъй като възпроизвеждат
лично възприети от тях факти. Свидетелските показания на К.Т.Ц., Т.Г.Т.
съдът обсъжда доколкото са подкрепени от останалите събрани
доказателства по делото-писмени документи и съдебни експертизи.
Ловешки окръжен съд приема, че е сезиран с кумулативно обективно
съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 10000 лева.
Обезщетението за непозволено увреждане се обосновава с кумулативното
наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние – действие
или бездействие; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина
на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и
настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима
презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. В казуса, по представените
писмени и изслушаните гласни доказателства се доказва, че на 08.03.2019 г.
М.Т. е причинила повредата на чужда движима вещ -ловен трофей на
благороден елен в ХК“****“-гр. Л., собственост на А. Л..
Правните изводи на въззивния съд се изграждат при преценка на
действалото законодателство за периода, в който се твърди, че е отстрелян
дивеча, регистриран ловния трофей и извършена разпоредителна сделка с
него. Обхваща се продължителен времеви момент, за който законодателната
уредба на правото на ловуване и опазването на дивеча е претърпяла
значително развитие и усъвършенстване. От 01.10.1948 г. до 01.01.1983 г. на
територията на страната е действал Закон за лова/отм./ (обн., ДВ, бр. 230 от
1948 г.; изм., Изв., бр. 62 от 1958 г., ДВ, бр. 26 от 1968 г. и бр. 17 от 1982 г.) и
прилагането му е определено фактът,че благородния елен /от който е изготвен
ловния трофей/е отстрелян преди 1981 година. В законът е било
регламентирано, че законно убитият дивеч до определени норми, принадлежи
на ловеца, който го е убил и той може да го продаде или подари – чл. 15-
глава V“търговия с убит дивеч, дивечови кожи и жив дивеч“ от
ЗЛ/отм./Прави впечатление, че въобще не е уреден статута на ловните трофеи,
а се посочват само категориите - жив,убит дивеч и дивечови кожи.Въведена е
забрана на лица, които не са снабдени с ловни билети да продават дивеч и
дивечови кожи,а кожите трябва да бъдат пломбирани. Изрично е вписано
правото единствено на държавата да събира и закупува дивечови кожи-чл. 17
от ЗЛ /отм./ . Предназначените за продажба и подаряване дивеч и дивечови
кожи е следвало да бъдат пломбирани срещу заплащане на такси- чл. 18 от
ЗЛ/отм./ Много подробна е била административно наказателната отговорност
за нарушаване на забраните за ловуване по време, място, защитени
5
животински видове- отразена в чл. 20 до чл. 47 от ЗЛ/отм./, а с изменение на
закона с ДВ бр. 26/02.04.1968 г. при приемането на Наказателния кодекс част
от нарушенията са били криминализирани-чл. 21 от ЗЛ/отм./.
Законът за лова /отм./ е бил отменен с пар. 2 от ПЗР на Закона за
ловното стопанство /отм./ Обн., ДВ, бр. 91 от 19.11.1982 г., в сила от
1.01.1983 г., изм., бр. 13 от 11.02.1997 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., отм., бр. 78 от
26.09.2000 г. С този закон вече се въвежда термина „ловни трофеи“, като
отпада делението на жив и убит дивеч , а в различни разпоредби са посочват
и дивечови кожи-чл. 36 от ЗЛС/отм./ Макар и не систематизирано,
законодателят борави с термините дивеч-отстрелян и жив, дивечови
рога,дивечови кожи и ловни трофеи-чл. 23, ал.1 от ЗЛС/отм./ определя като
ловуване убиването, улавянето, преследването или нараняването на дивеча ,
но също така и вземането на намерен убит или ранен дивеч, преминаването
през ловностопански райони с готово за стрелба ловно оръжие, както и
събирането и вземането на дивечови рога и ловни трофеи от ловностопански
райони. Има различие в последиците и придобиването на отстреляния дивеч и
ловните трофеи. Докато отстреляния дивеч се предава на ловно –рибарските
дружинки и част от него може да се предоставяне на лицата, които са го
отстреляли след заплащане на такси- чл. 33 от ЗЛС /отм./, то ловните трофеи
от едър дивеч, добити във всички ловностопански райони, принадлежат на
ловците, извършили отстрела, срещу заплащане на държавна такса-чл. 34 от
ЗЛС/отм./ С разпоредбата на чл. 34, ал.2 от ЗЛС/ е посочено, че всички ловни
трофеи задължително се измерват и регистрират от длъжностните лица по
ловното стопанство. Въведено е изискване ловните трофеи да бъдат дарявани
и заменяни , по ред установен в правилника на ЗЛС/отм./,но не и продавани.
Продажбата на ловните трофеи и дивечови кожи е установено, че се
извършва само от специализирани организации на Министерство на горите и
горската промишленост или на БЛРС, а износът е с писмено разрешение на
МГГП, МВТ, а за защитени видове – на Комитет за опазване на природната
среда и Българската академия на науката-чл 36 от ЗЛС/отм./
Действащият Закон за лова и опазване на дивеча е обнародван в ДВ, бр.
78 от 26.09.2000 г. и цели опазването на дивеча като национално богатство
цели съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване и
устойчиво развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване
на екологичното равновесие в природната среда- чл. 3 от ЗЛОД. В него е
предвидено, че дивечът е частна държавна собственост. Придобиването на
ловни трофеи е елемент от правото на ловуване и придобиване на дивеч и
дивечови продукти - Чл. 21 от ЗЛОД/ в редакция към 08.03.2019 г./ В трите
закона правото на лов включва правата върху убития дивеч, дивечови кожи,
еленови гора ,а в последните два закона- ЗЛС /отм./ и ЗЛОД и ловните
трофей. Ловните трофеи принадлежат на ловеца , който ги е отстрелял и
придобил, при спазване на условията за стопанисване на дивеча-чл.59 от
ЗЛОД. Друг способ за придобиване на ловни трофеи е чрез намирането им в
гората, но лицата, които са ги взели следва да ги предадат в държавните
горски или ловни и ги придобиват едва след заплащане на такса по тарифа
,определена от МС. Прави впечатление , че в ЗЛОД вече има правна уредба
6
на първоначална регистрация на ловните трофеи след убиването на дивеча- 61
от ЗЛОД и последваща- при разпоредителните сделки с тях-чл. 73 от ЗЛОД.
Този извод се потвърждава и от анализа на чл. 110 ,ал.1, т.2 от ППЗЛОД, в
който е посочено, че собственикът на ловен трофей, придобит по реда на чл.
73, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, го регистрира в държавното
горско стопанство по местоживеене след представяне на трофея и на
документ за произход на трофея, издаден от държавното горско стопанство,
съответно от държавното ловно стопанство, в което е регистриран трофеят-
документът е по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАГ. В
такава насока е и хипотезата на чл. 110,ал.4 от ППЗЛОД ,в която е уточнено,
че длъжностните лица по регистрацията на трофеите в 3-дневен срок
служебно уведомяват държавното горско стопанство, в чийто регистър
трофеят се води на отчет, за отписването му.
Това разграничение е свързано с различни срокове-едномесечен и
четиринадесет дневен,различни органи, които я извършват, с различни
последици . В първия случай - при първоначална регистрация от ловеца на
ловния трофей по чл. 61 от ЗЛОД , тя се осъществява в държавните горски
стопанства или в държавните ловни стопанства по място на добиването им в
едномесечен срок. Настоящата инстанция приема, че регистрацията на
ловните трофеи по чл. 61 от ЗЛОД, не е свързана само с административна
отговорност, а е елемент от предпоставките за придобиване на собственост
върху ловния трофей. Това е така, тъй като дивечът е частна държавна
собственост и същевременно с регистрационния режим на ловните трофеи се
цели постигане на изискванията контролиране на лова и популацията на
видовете.В императивната правна норма- чл. 61,ал.1,пр. последно от ЗЛОД
са уредени санкционните последици-отнемане на ловните трофеи, които не са
регистрирани в полза на държавата. Същевременно при тази първоначална
регистрация ловните трофеи се оценяват от оценителни комисии, назначени
със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите. Отказът на ловеца от трофея е свързан с преминаване на
собствеността върху него върху стопанисващите дивеча – чл. 93,ал.4 от
ППЗЛОД. Още един довод за значимостта на първоначалната регистрация на
ловния трофей досежно собствеността върху него.
Последващата регистрация е при даряване ,замяна и ли продажба от
ловеца на трето лице- чл. 73,ал.1 от ЗЛОД и е уредена в самостоятелна
разпоредба на специалния закон. С нея се цели проследяване на
местонахождението на ловните трофеи, предоставянето им за участие в
национални и международни изложби. Тази регистрация касае надзор над
търговията с дивеч и дивечови продукти предвид систематичното място на
правните норми на чл. 110 и сл. От ППЗЛОД.
В казуса регистрацията на ловния трофей се установява по поставения
оловен печат и табелка с част от надпис БЛ… и №712, като предвид
поясненията на св. П. се касае до регистрация в Ловно стопанство
„Кормисош“ – Родопите при отстрелване на благородния елен и изготвяне на
ловния трофей – към 1973 г. В такъв смисъл заключението на съдебно-
оценителската експертиза не опровергава представените доказателства, тъй
7
като не е извършвана проверка в посоченото ловно стопанство.А от друга
страна към момента на отстрелването на животното регистрационния режим
по действалите специални закони е бил спазен. Това обяснява и наличието на
оловен печат върху ловния трофей и прикрепена метална табелка с номер
№712..
Съдът приема, че А. Л. е придобил ловния трофей от лице при
условията на чл. 73,ал.5 от ЗЛОД, а изискването за последваща регистрация
по чл. 110 от ППЗЛОД е свързано с хипотезата на чл. 73,ал.1 от ЗЛОД.При
служебна справка съдът констатира, че Д.П. предоставя скулптурно
препариране на диви животни, обработка на кожи и трофеи, изготвяне на
ловни трофеи, обработка на ловни трофеи и дивечови продукти-конкретни
дейности,вписанив предмета на дейност на търговските дружества „П.
2010“ООД-, както и „Д.П. Таксидерми „-ЕООД-предоставящо услуги по
препариране на животни и изработване на ловни трофей. Следователно
продавачът по договора за продажба от 2019 г. е лице, което извършва
дейностите по обработка на ловни трофеи, кожи, продукти от дивеч, направа
на препарати и/или изработка на изделия от тях по смисъла на чл. 114 от
ППЗЛОД и чл. 73,ал.5 от ЗЛОД. Лицата, извършващи дейности по обработка
на ловни трофеи и дивечови продукти, се регистрират в съответното
държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство при условия и
по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 64а. (Нов - ДВ,
бр. 91 от 2008 г.) от ЗЛОД е забранено препарирането, притежаването,
излагането на публични места, пренасянето, превозването, изнасянето зад
граница, продажбата, дарението или замяната на дивеч, дивечови продукти и
ловни трофеи, без документи за произход. Следователно закупувайки ловния
трофей през 2018 г. от лице , което осъществява този вид специализирана
дейност по обработка и продажба на ловни трофеи А. Л. се легитимира като
собственик на вещта.
Въззивната инстанция съобразява констатациите на вещите лица по
представените съдебни експертизи, доколкото са в съответствие с правните
изводи по казуса. Оценката на процесния ловен трофей не е определена
еднозначно от вещото лице, тъй като то е посочило ,че такава не може да бъде
дадена,предвид нарушената му цялост, липсата на части от зъбите,черепа и
челюстта. Следва да се съобрази размерът на сумата, за която е бил придобит
на 15.10.2018 г. ловния трофей и определена стойност на вещта, възлизаща на
9500 лева. В договорът за покупко-продажба е посочена тази сума-чл. 3 от
договора, а същевременно тя фигурира и в писмената разписка като получена
на същата дата.
Въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване на М.Т. е
основателно и следва да бъде уважено , като бъде намален с 50 % дължимия
размер на обезщетението за имуществени щети. Съдебно – техническата
експертиза №260910/13.0.9.2021 г. е професионално изготвена и защитена,
като подробно е обследвано мястото и начина на монтажа на ловния трофей.
Ловният трофей е монтиран на дървената стойка от Ц.Ц. и закачен в зала „А.“
на хотелския комплекс , като в задната част на стойката има метална планка с
два броя винтове за дърво и те са навити в ламперията на стената.Стойката с
8
трофея виси на стената главите на винтовете от стената осигуряват захващане
от металната планка само по 2 мм и при повдигане на стойката на височина от
поставеното положение на 2 мм , тя ще изпадне от винтовете и стената.
Категорично е изяснено, че начинът на монтаж на процесния трофей не е
отговарял напълно на техническите изисквания за безопасност . Не е
съобразено, че винтовете е следвало да бъдат в канали в металната планка
дълбоки по 5 мм и за изпадането на стойката тогава ще е необходимо
повдигане със 7 мм. Увеличаването на каналите в металната планка на 10 мм
пък би дало допълнителна сигурност и безопасност на монтажа. От
свидетелските показания на Цв.Ц. е видно, че при монтажа е имало проблем и
той е установил, че „Проблемът не е, че е толкова тежък/трофея/,проблемът е,
че е изхвърлен много напред, има обем напред“/к.ц./.Следователно на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и доказан до размер на сумата 4750 лева , а
до пълния претендиран размер на сумата 10000 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. С оглед основателност на главния облигационен иск за
сумата 4750 лева е основателен и доказан и акцесорния иск с правно
основание чл. 86 от ГПК , за присъждане на законна лихва върху нея, начиная
от датата на увреждането – 08.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение № 260010/01.11.2022 г. постановено по гр. дело
№ 273/2019 г. по описа на PC – Луковит следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Предвид този изход от процеса съдебно-деловодните разноски за
въззивна инстанция следва да се понесат от страните, така както са направени
от тях.
Воден от тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение №
260010/01.11.2022 г. постановено по гр. дело № 273/2019 г. по описа на
Pайонен съд –Луковит.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9