Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
11,08,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на втори юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА анд № 684/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Р."
ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ЖК О., ул…” № 16. ЕИК *********,
представлявано от управителя М.М.М. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
28/13.04.2020 г., на директора на РИОСВ- Пазарджик, с което на основание: чл.
166. т. 3 във връзка с чл. 165 от ЗООС на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател,
чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и искането в нея въз
основа на заявените с жалбата и доразвити доводи.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител , с писмено становище, настоява да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството- жалбоподател стопанисва оризарна,
която се намира в местност
„Гермето" с. Ковачево.
На 22.10.2019г. била извършена
проверка от експерти от БИОСВ Пазарджик, по повод на която бил съставен Констативен протокол № 13-17/30.09.2019г.,
връчен на същата дата упълномощен
представител. ( л. 15-16, и л. 6). С протокола била дадено задължително
предписание „да се спазят разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 1
от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители),
изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии
(обн. ДВ, бр. 64/2005г.), т. е. производството да се организира така, че да не
се допускат неорганизирани прахови емисии при работа на приемното сито и
прахоуловителното помещение от сушилните“. Предоставен бил и срок за изпълнение
до 22.10.2019г.
След изтичане на този срок и на
22.10.2019г. била извършена нова проверка, при която било установено, че са предприетите
известни мерки за изпълнение на предписанието - ограждане на приемното сито
само от едната страна и монтирането на дюзи на втората стена в
прахоуловителното, но те са били недостатъчни, тъй като продължавало
изпускането на неорганизирани прахови емисии в атмосферния въздух. Затова и св. А. съставила в присъствие на
упълномощения против дружеството процесния акт за нарушение по чл. 155, ал. 2
във връзка с чл. 166. т. 3 от Закон за опазване на околната среда .
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП.
Възражения за процесуалната
годност на НП отсъстват в жалбата и не се поставят в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, но обсъждането на тези въпроси е задължително в
рамките на дължимия цялостен контрол за законосъобразност. При осъществения такъв не се констатираха
процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП. Актът и НП имат съдържание, което съответства
на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго
формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните
относно АУАН) . Актът е съставен в срока по чл. 34 от ЗАНН, в присъствие на
представител на нарушителя и му е бил надлежно предявен на датата на съставяне
и подписан от него с отразяване собственоръчно на възражението му.НП е издадено
в срока по чл. 34 от ЗАНН и него описанието на нарушението е идентично с това в
акта , както и възприетата правна квалификация.
Нарушението се оспорва по
същество с различни доводи.
Установените и отразени горе
факти са резултат от изключително детайлните и което е особено важни
илюстративни показания на актосъставителя, които са съответни на приложени по
делото писмени доказателства. Основната част от тези факти не са и спорни.
Установено е, че по получени
сигнал за замърсяване на въздуха в с. К. била извършена от св. А. първата проверка
на оризарната .- на 30.09.2019г. тя установила на място, че на производствената
площадка се извършва приемане, съхранение и производство - лющене на ориз.
Около сушилното, приемното сито и покривите на съседните сгради и съоръжения забелязала
натрупан прах от производствената дейност. На приемното сито не бил осигурен
начин за недопускане разпиляването на отпадъчните частици от пресяването -
слама и др. На помещението за прахоулавяне от сушилните, на трите съществуващи
отвора, били монтирани преходи за циклони ( които показанията илюстрират по
съвсем ясен и онагледен начин) . На преходите обаче липсва монтирани
пречиствателни съоръжения.
Същия ден била направена проверка
и на друга съществуваща оризарна в с. Ковачево, стопанисвана от друго дружество
(виж КП № 13-18/30.09.2019г.), но било
установено, че същата не работи.
За резултатите от проверката на
стопанисваната от дружеството оризарна бил съставен КП № 13-17/30.09.2019г., в който предвид
установеното, било дадено задължително предписание по реда на чл. 155, ал. 2 от
Закон за опазване на околната среда : дружеството да организира така производствената дейност, че да не се допуска
изпускането на неорганизирани прахови емисии при работата на приемното сито и
прахоуловителното помещение от сушилните и спазване на разпоредбите на чл. 70,
ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/27.06.2005г. (обн. ДВ, бр. 64/2005г.) Посочените
норми регламентират мерките, които се предприемат за ограничаване на емисиите
на прахообразни вещества при товарене и разтоварване, складиране и преработка
на твърди прахообразни материали, както и мерките при обработка на твърди
прахообразни материали (натрошаване, смилане, пресяване, смесване,
пелетизиране, брикетиране, термообработка, сушене, охлаждане). Поставеният срок
за изпълнение на предписанието ( виж КП) е 22.10.2019г., както протоколът е връчен на
упълномощен представител на дружеството. Тоест възникнало е задължението за
изпълнение на задължителното предписание, като против самото предписание (
респ. актът, с който е поставено - КП) не е подавана жалба .
Установено с показанията на
актосъставителя и КП от 22,10,19г. е, че на тази дата последвала контролна
проверка от същия контролен орган - св. А.. В хода й свидетелката установила,
че действително дружеството до момента е предприело известни мерки и те са
конкретно посочени от нея - приемното сито вече било оградено с ниска ограда и били монтирани дюзи
на втората стена. Горните (външни) отвори на помещението за прахоулавяне обаче
били в същото положение - с изградени на фасадата 3 (три) броя направляващи
колена. Свидетелката забелязала излизането на сух прах. Изградената ограда на
приемното сито била много ниска и сама по себе си поради това не ограничавала
запрашяването от ситото. Продължавало, според убедителните твърдения на
актосъставителя, изпускането на неорганизирани
прахови емисии в атмосферния въздух.
Установено е ( а всъщност и безспорно), че А. поискала, но не бил представен сключен договор за доставка на
филтри за очистване на прах. Поддържа се от защитата, че предприетите мерки са
„временни мерки до монтажа на ръкавни филтри” до края на м. ноември 2019г. ( в
който смисъл е и писменото възражение от 18.11.2019г. - л.20 по делото) , в
което са изложени твърдения за предстоящо монтиране на прахови филтри, за което
имало сключен договор. Такъв обаче не е представян нито при контролната
проверка, нито съпровожда възражението ( на р. 201 въпреки наличните твърдения
в него в тази посока). Така твърденията са напълно доказателствено необезпечени
- тоест недоказани.
Неоснователно е направеното оплакване,
че в даденото предписание липсвала конкретика и яснота какво точно да се
направи, какви мерки следва да се вземат и реализират на място. КП съставлява
административен акт, вкл. в частта досежно даденото процесно предписание и той
не е обжалван , влязъл е в сила и предписанието е задължително в рамките на
предоставения за изпълнението му срок. Възражения досежно коригираната дата не
са правени нито при връчване на
протокола, нито в контролната порверка,
нито с възражението против акта, нито в хода на съдебния процес, поради което
се прие, че отразената дата като срок за изпълнение ( л. 16) е именно 22,10,19
- така, както ясно се разчита и както е посочено в АУАН и НП. протоколът,
съдържащ констатациите от проверката на 30,09,19г. и дадените предписания (
вкл. процесното) е бил надлежно връчен на упълномощено лице - л. 15, гърба и л.
6-7. Контролната проверка е именно на
22,10,19 и е съставен протокол от същата дата - л. 17 и сл., който отразява
констатациите за неизпълнение предписание по предходния протокол от 30,09,19,
по т. 1, като те дори са приповторени по своето съдържание.
Във връзка с последното следва да
се обсъди и едно от основните възражения - че предписанието от 30,09,19 не е
достатъчно ясно и конкретно. Дословно предписанието е ( л. 16, т.1 КП ) „ да се спазват
разпоредбите на чл. 70, ал.1 и ал.7 Наредба
№ 1/27.06.2005г. (обн. ДВ, бр. 64/2005г.), тоест дружеството да организира
така производствената дейност, че да не
се допуска изпускането на неорганизирани прахови емисии при работата на
приемното сито и прахоуловителното помещение от сушилните“. Решението относно избора
на конкретни мерки е на дружеството и то следва да го формира в подчинение на целта
за недопускане изпускането на неорганизирани прахови емисии и спазване на
изискванията на чл. 70, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/05 при товарене и
разтоварване, складиране и преработка на твърди прахообразни материали, в
случая арпа за производство на ориз, зависи изцяло и единствено от дружеството.
Практически, както уточни и актосъставителя при разпита си, конструктивните
решения са различни - в технически и икономически аспект. Конкретизирането на
мерките от контролните органи би довело до грубо нарушаване правата на субектите,
извършващи дейности, предполагащи замърсяване на околната среда, тъй като така
тези субекти се лишават от нормативно
гарантирания им избор по отношение на тези мерки. Те има право на избор
по отношение на мерките, като следва същите да са подчинени на заложената с
закона цел - чл. 70, ал.1 Наредба 1/05 - „ограничаване на емисиите на
прахообразни вещества при преработка ( в случая) на твърди прахообразни
материали“. За да се постигне тази цел законодателят не е предвидил конкретни
мерки , а е определил критериите , които
следва да се отчитат за ограничаване на вредните емисии, като тези критерии произтичат от конкретно осъществяваната
дейност ( виж ал.1 на чл. 70)
-„1 .видът и свойствата на
прахообразните материали;2. оборудването и методът за товарене и
разтоварване;3. масовият поток и времето, за което се извършват дейностите;4.
метеорологичните данни;5. местоположението на обекта и разстоянието до
най-близките обитавани сгради“. С ал.
7 на чл. 70 също са поставени изисквания за ограничаване на вредните емисии
при преработка на твърди прахообразни частици, които отново не са конкретни , а
обвързани с цел - „1. техническа
обезпеченост от машини и оборудване да са такива, че да се намаляват емисиите
прахообразни вещества 2. (Без да се сочи конкретен начин и средство !
)се изисква отвеждане на запрашения
въздух в пречиствателно съоръжение ; предвидена
е алтернатива на изискването за капсулиране на местата за товарене и разтоварване -
навлажняване 3. ( отново без конкретика относно начина, метода и средствата)
- заложена е само целта за събиране и
пречистване на отпадъчни газове от всяко звено в технологичния процес“.
Всъщност, както се установи от показанията на А. ( и се коментира горе) били са
предприети мерки във връзка с изискването и целта по т.2 на чл. 70, ал.7 от
Наредба 1/05, но те не са постигнали
целта да се ограничи до съответната
степен запрашаването и то е продължавало и е било установено и към
22,10,19г. , когато е контролната проверка.
Обсъждането на изискванията по
посочените норми доказва, че няма конкретни нормативни изисквания и не е
нормативно предвидено като задължение на контролните органи да предписват или
дори да насочват към конкретните мерки. Последните са изцяло задължение на
дружеството, като негово право е само техният конкретен избор. Нормативно
заложени са целите :намаляване/ограничаване
на емисиите от прахообразни вещества.
А, както се установи по делото, те не са изпълнени с предприетите марки
по даденото процесно предписание с КП от 30,09,19( т.-1) . Новите такива от
процесната проверка на 22,10,19 са , че изпускането на сух прах продължава, при
непрекъснат режим на работа на сушилните ( 24ч) .
Както правилно се настоява от
процесуалния представител на въззиваемата страна, представените протоколи за
проверки и замервания, които са с дати, следващи тези на проверката от 22,10,19
( виж КП от 26,06,20- л. 66-67\) , са неотносими към констатациите от
проверката на тази дата, дали основание да се приеме обосновано, че
предписанието по т.1 от КП от 30,09,19 е останало неизпълнено.
Направените последващи измервания
на вече организираното (!) изпускане
в атмосферния въздух на емисии от производствената дейност на дружеството се
следва да водят до отпадане на отговорността, тъкмо поради това, че са
последващи и не са заличени и/или поправени в каквато и да е степен
съществуващите в предходни периоди ( вкл. процесния към датите на проверките на
30,09,19 и 22,10,19г) замърсяванията от
твърди прахови частици.
Неоснователно се възразява, че „не
са измервани емисиите на вредни вещества, а констатациите са направени
единствено от непосредствени зрителни възприятия
- видения за излиза сух прах от сушилното помещение и вдигането на такъв от
ситото, който се натрупва. Това съвсем ясно бе обяснено от актосъставителя -
като видимо и с просто око, вкл. и по съседните имоти. Последното е в пряка
връзка с подаваните в РИОСВ Пазарджик и приложени по делото няколко сигнала и оплаквания от местни жители.
Въз основа на тях през 2018г. били извършвани проверки, а настоящият повод за проверка
също са били ( виж показанията на актосъставителя на л. 44 - 45, по делото) - „сигнали на жители от Ковачево, притежаващи
имоти в близост до оризарната“. Освен
това - за да се направят измервания на съдържанието на изпусканите емисии,
трябва да има пробоотборна точка, отговаряща на изискванията по международен
стандарт ISO 9096:2017, като вземането на проби при замерване на емисии е част
самото измерване ( виж стандартни изисквания -оповестени на страницата на ИАОС)
и нормативно урегулирано в Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и начина за
измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от
обекти с неподвижни източници (чл. 11). При неорганизирано
изпускане липсва възможност за определяне на пробоотборни точки ( виж показанията на
актосъставителя), поради което и не могат да се правят замервания. И при двете проверки - на 30.09.2019г. и на
22.10.2019г. от отворите на сушилното помещение на оризарната са излизали неорганизирани емисии, които практически не подлежат на
замерване. Св. А. ясно обясни как голяма част от праха излиза свободно през
трите налични отвора, които са с големина 1м / 4м и се разпръсква свободно във
въздуха. Затова и не е възможно замерване на емисиите - защото те са неорганизирани
и няма методика за определяне на пробоотборна точка.
Всъщност, както правилно се поддържа в писменото
становище на процесуалния представител на РИОСВ Пазарджик - процесното нарушение е не за конкретно замърсяване на атмосферния с
определени вещества и в количества, които следва да бъдат точно измерени, а за
неизпълнение на дадено предписание - да не се допуска изпускането на
неорганизирани прахови емисии при осъществяване на производствената дейност в
дадения за това срок.
При горните данни и съждения- контролният и наказващият орган обосновано са
приели, че предприетите от дружеството- жалбоподател действия по изпълнение на
даденото с КП от 30,09,19 предписание по т.1 , са недостатъчни и неефективни, доколкото
продължава запрашаването от оризарната и с това - замърсяването на атмосферния
въздух. Респективно - предписанието не е изпълнено.
Случаят правилно и основателно не
е приет за маловажен. Представените на л. 59 и сл. писмени доказателства
установяват, че за дружеството вече е било проверявано и е установено нарушение
от същия вид, свързано с неизпълнение на
предписание в процесния смисъл ( относно чл. 70 от Наредба 1 /05), тоест да се
предприемат необходимите мерки да не се допускат неорганизирани прахови емисии
( НП е било отменено от РС , но на
процесуално основание ). Случаят не
е маловажен и доколкото редица жители на намиращото се в близост населено място
са реагирали , че запрашаването пречи и застрашава живота и здравето им, еа
както става ясно от сигналите на л 51, 52 и 53 този проблем е от поне две
години. Предприетите от дружеството-жалбоподател мерки, които при това са
последващи, не опровергават извода за липса на претендираната маловажност. Както вече се посочи, няма представени и
доказателства за твърдения като сключен договор за монтаж на прахови филтри.
Такъв не е представен в инспекцията, както и не са посочени никакви други
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Наложената имуществена санкция по
отношение на дружеството е по чл. 166, т.3 вр. чл. 165, ал.2 ЗООС и е в
минимално предвидения размер.
Горното обоснова решението за потвърждаване на
НП.
Предвид изхода на делото и чл.
63, ал.4 от ЗАНН не следва да се уважава искането за присъждане на разноски в
полза на дружеството - жалбоподател. Други претенции за разноски не са правени.
Не следва да се уважава и това,
депозирано от процесуалния представител на ОД МВР Пазарджик, доколкото то е
заявено само с писменото становище , доставено след приключване на съдебното
заседание.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 28/13.04.2020 г., на директора на РИОСВ-
Пазарджик, с което на „Б.Р." ООД със седалище и адрес на управление гр.С.,
ЖК О., ул.” № 16. ЕИК *********, представлявано от управителя М.М.М. против
основание: чл. 166. т. 3 във връзка с чл. 165 от ЗООС е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: