№ 20333
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110140424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Й. Н., ЕГН
**********, чрез адвокат Д. Х. П., САК, личен № **********, служебен
адрес: гр. С......, срещу "Б. Е." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С........., чрез юрк. Д. М.., с която моли да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляващо
обезщетение на основание чл.7, ал. 1 на Регламент 261/2004 г. за закъснение
над 3 часа на полет № FB462 от Амстердам до София от дата 23.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.
А. Й. Н. твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното
дружество "Б. Е." А. По силата на сключения договор ответникът се е
задължил да превози ищеца от Амстердам до София от дата 23.10.2023 г. –
разстояние, което е над 1 500 километра. Ответното дружество е следвало да
превози ищеца на 23.10.2023 г.с полет № FB462. В действителност Р. не е
изпълнило точно договорните си задължения и полетът е закъснял с повече от
три часа. Ето защо намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с която счита че предявените искове са неоснователни. Не оспорва, че
между страните е налице договор за въздушен превоз на пътници, че ищцата
е изпълнила точно задълженията си по договора и се е явила навреме за
полета. Не оспорва, че е налице закъснение с повече от три часа на полета. В
отговора на исковата молба се твърди, че закъснението се дължи на
обстоятелства извън контрола на ответника. Сочи че настъпили извънредни
обстоятелства, а именно получени слотове за контрол на въздушното
движение наложени от Евроконтрол АТС. Именно наложените слотове довели
1
до редица закъснения на полети. Ето защо намира, че доколкото
обстоятелствата са извън неговия контрол той не носи отговорност за
закъснението. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 626 ГПК с правно основание чл. 6,
пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД.
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който
ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а
ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач от
общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в
държава-член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент
261/2004.
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голяма закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението
на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз.
Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично
обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 250 евро при полет с
разстояние до 1500 км, какъвто е настоящият случай.
Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорни с приетия по
делото доклад по чл. 140 ГПК, че ответникът е въздушен превозвач от
Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник,
който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по
смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че
ищецът си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за
полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със
закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на
полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/2004, че полетът е бил над 1 500км. но до 3500 км., поради което и размер
на обезщетението е 400 евро.
Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати
обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която
специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такива
обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия по маршрута на
полета.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004,
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7,
2
ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността
на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“
да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими
мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат
право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че
макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово
обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури
помощ и грижа остава дори в такава ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване
на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори
при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се
смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки
от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу
Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
„в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само
ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с
понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество
или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол,
като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет
на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a.
s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават
от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че
във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
3
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би
могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент - да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач - ответника по делото е да
установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за
отмяната на полет № FR6308 от София, България, до Рим, Италия, както и че
във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за него - чл. 154, ал. 1 ГПК, като
доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е представил
писмени доказателства.
В разглеждания случай съдът приема, не е налице основание за
изключване на отговорността на ответника.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ №
261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои
правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003
год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда,
че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на
полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка
на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да
извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да
вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от
извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач
трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното
настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди
известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е
принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието
му към дадения момент/.
Следва да се държи сметка, че въздушният превозвач обичайно
експлоатира самолетите си при условия, в т. ч. метеорологични, които са
трудни, дори екстремни /виж Решение на СЕС по дело С-257/14/. При
осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни
метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на
планираните полети. Според Конвенцията за международно гражданско
въздухоплаване /ратифицирана от НС на Република България/, както
самолетите на ответното дружество, така и операторите на летищата могат да
получават, респ. предоставят информация за метеорологичните условия по
маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се предпазят от
4
инциденти, излагащи на опасност сигурността на полетите, поради което не
може да бъде възприета тезата на ответника, че наличието на намалена поради
мъгла видимост е обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при
полагане на дължимата грижа. А и такава грижа е дължима от превозвача,
като същият получава и допълнителна специализирана подкрепа от органите
на държавата по приземяване съгласно наложените стандарти за безопасност
по смисъла на чл. 37 от Конвенцията (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 262668 ОТ
23.04.2021 Г. ПО В. ГР. Д. № 6601/2020 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД).
При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищеца, който е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 25 лева за исковото
производство и 25 лева за заповедното.
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева за исковото производство и 400 лева за
заповедното.
По изложените съображения Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че "Б. Е." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......... ДЪЛЖИ на А. Й. Н., ЕГН **********, с адрес за
призоваване на гр. С...... на основание чл. чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент
(ЕО) 261/2004, сумата от 400 евро, представляващо обезщетение за
закъснение над 3 часа на полет № FB462 от Амстердам до София от дата
23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
19297/2024г. по описа на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА "Б. Е." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......... ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. Н., ЕГН **********, с адрес
за призоваване на гр. С...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 25 лева
разноски настоящото производство и 25 лева разноски в заповедното
производство и 800 лева адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5