Р Е Ш
Е Н И Е
№
27.11.2019г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в публичното заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар А. Р. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 481/2018г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени
искове от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“ ул.“Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, чрез пълномощника: адв.А.М.К. с ЕГН **********, с адрес ***, против Н.Т.Н.
с ЕГН ********** ***, с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК и
чл.86 от ЗЗД.
В
Исковата молба се твърди, че на 30.10.2009г. в гр.София е сключен Договор за
потребителски кредит № FL500865/30.10.2009г. между „Юробанк И Еф Джи България“
АД /Пощенска банка/ в качеството на кредитор и ответника, в качеството на
кредитополучаел, като по силата на този договор е отпуснат потребителски кредит
в размер на 3 910лв.
Твърди се, че след усвояване на кредита
длъжникът не е погасявал месечните вноски съгласно договора и погасителния
план, като е останала непогасена сума по кредита в размер на 7 624,79лв, от
която 3 724,66лв -главница, 3 921,70лв - договорна лихва, 145лв - такса
поддръжка на разплащателна сметка.
В ИМ се твърди, че на основание сключен
Договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. и приложенията към
него между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Маткрис“ ЕООД задължението на
ответника, е изкупено от ищеца, който е пристъпил към принудително събиране на
вземанията чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 2494/17г. по описа на ЛРС. Тъй като издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК заявителят е уведомен, че може да
предяви вземането си по исков ред.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2 414,08лв, от които 209,85лв
– главница, 2 059,23лв-договорна лихва, представляваща вноски с настъпил падеж
за периода 30.01.2013г. – 30.12.2016г. и такса поддръжка на разплащателна
сметка-145лв.
Претендират
се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК отговор на ИМ не
е постъпил.
В с.з. ищцовото дружество се представлява
от процесуален представител адв.А.К. от САК, който поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение с което да го уважи изцяло, като вземе предвид
направеното в с.з. признание на иска от страна на ответника по делото.
Ответникът по делото се явява лично.
Признава иска, като моли да му бъде дадена възможност да заплати дължимата сума
разсрочено.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 422, ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл.
86 от ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 414,08лв, от които
209,85лв – главница, 2 059,23лв-договорна лихва, представляваща вноски с
настъпил падеж за периода 30.01.2013г. – 30.12.2016г. и такса поддръжка на
разплащателна сметка-145лв.
Отговор
на ИМ по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил, но в с.з. ответника се явява
лично и признава иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в съдебно заседание съда ответникът
лично е направил изявление, че признава
иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД са основателни и доказани и счита, че
същите следва да бъдат уважени.
Ето защо,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този
изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство
разноски в размер на 134,08лв /сто тридесет и четири лева и осем стотинки/
доплатена държавна такса в исково производство, както и 48,29лв /четиридесет и
осем лева и двадесет и девет стотинки/ - разноски в заповедното производство за
платена държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.Н. с ЕГН **********
*** съществуването на вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ….., със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“ ул.“Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, с пълномощника: адв.А.М.К. с ЕГН **********, с адрес
*** за сумата от 2 414,08лв /две хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и осем стотинки/, от които 209,85лв /двеста и
девет лева и осемдесет и пет стотинки/ – главница, 2 059,23лв /две хиляди
петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ - договорна лихва,
представляваща вноски с настъпил падеж за периода 30.01.2013г. – 30.12.2016г. и
такса поддръжка на разплащателна сметка-145лв /сто четиридесет и пет лева/,
представляващо неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит FL500865/30.10.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2017г. /датата на подаване на заявлението в съда/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н.Т.Н. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: …. със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к.“Малинова долина“ ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с
пълномощника: адв.А.М.К. с ЕГН **********, с адрес *** направените в настоящето
производство разноски в размер на 134,08лв /сто тридесет и четири лева и осем
стотинки/ доплатена държавна такса в исково производство, както и 48,29лв
/четиридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ - разноски в заповедното
производство за платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.дело № 2494/17г. по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :