РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Димитрина Георгиева Црънкова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600812 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия В.
И. Д., ЕГН **********, срещу присъда № 6/02.07.2021г., постановена по
НОХД № 196/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър.
С посочената присъда подсъдимият В. И. Д. е бил признат за
виновен в това, че на 12.09.2020г., за времето около 03:15ч. в КК „Сл.бряг“,
общ.Несебър, обл. Бургас, пред бийч бар „Плая“, до външните тоалетни, от
мъжка чанта с дръжки за носене през рамо, отнел чужди движими вещи-
сумата от 105 лв., 1200 евро с левова равностойност 2346,99 лв., и 2000
сръбски динара с левова равностойност 33,32 лв., или общо сумата от 2485,31
лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и тридесет и една ст./, от
владението на С.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е бил осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.
1
189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по
делото разноски и е решен въпроса за веществените доказателства по делото -
2000 сръбски динара.
С жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание. Прави се искане за изменение на
първоинстанционната присъда, като вместо лишаване от свобода на
подсъдимия да се наложи наказание „Пробация“ или делото да се върне за
ново разглеждане от РС Несебър.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитника на
подсъдимият, адв.Ч. поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения и с направеното искане за изменение на първоинстанционната
присъда, чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание
„Пробация“.
Подсъдимият В. И. Д. се явява лично, поддържа жалбата и
становището на своя защитник. Излага като смекчаващи отговорността му
обстоятелства фактът, че има пет деца, за които трябва да се грижи.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата
на защитника на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена
без уважение, а присъдата на първата инстанция – потвърдена, като правилна
и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Жалбата на защитника на подсъдимият е процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана
по същество е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество настоящата въззивна
инстанция намери, че по делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно
решаване. Делото е разгледано от РС Несебър по реда на глава 27 от НПК,
2
като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, изложени от
прокурора в обвинителния акт и е дал съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти. При собствения анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд прие за установена следната фактическа
обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на
първоинстанционния съд:
Подсъдимият В. И. Д. е роден на ***** г. в *******, с постоянен и
настоящ адрес: *********, *****, *****гражданин, ***** образование, *****,
*****, *****, ЕЕН **********.
На 12.09.2020г. пострадалия С.Д.- *****гражданин, пребивавал в КК
„Слънчев бряг“, общ.Несебър, обл. Бургас. Той консумирал алкохол в
крайбрежно заведение със свой приятел от Белгия като около 03.00 часа се
преместил в бийч бар „Плая“, където седнал на стол до тоалетната на
заведението и заспал. На рамото му имало преметната чантичка, в която
имало 105 лв., 1200 евро с левова равностойност 2346,99лв., и 2000 сръбски
динара с левова равностойност 33,32 лв., или общо сумата от 2485,31 лева.
По същото време на плажа на комплекса бил В.Д., който около 03.15 ч.
забелязал, че пострадалият спи на стола си, а на рамото си имал преметната
чантичка. Подсъдимият се приближил до пострадалия, взел чантичката му, от
която отнел сумата от 105 лв., 1200 евро с левова равностойност 2346,99лв., и
2000 сръбски динара с левова равностойност 33,32 лв., или общо сумата от
2485,31 лева. След като взел парите Д. подхвърлил чантичката между краката
на спящият турист и се отдалечил от мястото. Впоследствие, в периода
15.09.2020г. -18.09.2020 г. подсъдимият обменил 400 евро за в магазин в
с.Оризаре, като при продавачката- св. Д., обменил 350 евро, а при неин
колега- още 50 евро. С тези пари на 18.09.2020г. Д. закупил от св. Я., който
бил овчар в същото село, 3 бр. овце за сумата от 600 лева.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до
които е достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на
самопризнанието на подс.Д., което изцяло се подкрепя от събраните в хода на
ДП доказателства. Първостепенният съд е изпълнил задължението си да
оцени събраните от разследвищите доказателствени източници съобразно
изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му
3
убеждение относно релевантните въпроси.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че
първоинстанционният съд е направил изводите си за доказаност на деянието и
неговото авторство въз основа на комплексното и съвкупно съпоставяне на
всички доказателствени източници.
Правилно е приложен и материалният закон. РС обосновано е приел,
че подсъдимият е реализирал поведение, с което е осъществил обективните и
субективните признаци на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.
Това е така защото на 12.09.2020г., в КК „Сл.бряг“, общ.Несебър, обл. Бургас,
отнел чужди движими вещи- сумата от 105 лв., 1200 евро с левова
равностойност 2346,99 лв., и 2000 сръбски динара с левова равностойност
33,32 лв., или общо сумата от 2485,31 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет
и пет лева и тридесет и една ст./, от владението на С.Д., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. Той е установил трайна фактическа
власт върху предмета на престъплението, и е действал с намерение
противозаконно да го присвои като след деянието се е разпоредил с част от
отнетите пари. От субективна страна подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на поведението си, като с действията си е обективирал умисъл за
кражба.
Оплакванията във въззивната жалбата за явна несправедливост на
наложеното на подс. Д. наказание са неоснователни. Намаляването или
замяната на така наложеното наказание, каквото искане е направено във
въззивната жалба, е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на
целите на наказателната репресия. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 194, ал. 1, от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до осем години, като първоинстанционният съд, на
основание чл. 54 от НК, е определил наказание лишаване от свобода за срок
от девет месеца, което на основание чл. 58а от НК е намалил с една трета до
шест месеца. При определяне наказанието на подсъдимият за извършеното от
него престъпление по чл. 194, ал. 1, от НК, първоинстанционният съд е
приложил точно закона, като се е съобразил, както със степента на
обществена опасност на деянието, така и с обществената опасност на
личността на подсъдимия. Първата инстанция вярно е индивидуализирала
4
като смекчаващи обстоятелства възрастта му и семейното му положение,
доброто му процесуално поведение, съдействието за разкриване на
обективната истина, а като отегчаващи обстоятелства – обремененото съдебно
минало на Д.. Д. е осъждан шест пъти, като при последните две осъждания са
му налагани наказания „пробация“, които очевидно не са постигнали
поправителен и превантивен ефект и се е стигнало до извършването на
настоящото деяние. Отнетата парична сума не е малка, липсва възстановява
на вредите на пострадалия. При тези данни и при спазване принципите за
индивидуализация на наказанието по чл. 54 НК, в съответствие със закона и с
доказателствата по делото, първостепенният съд вярно е определил
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – към минималния предвиден в
закона размер, а именно шест месеца лишаване от свобода, което наказание
въззивният съд намира за справедливо и съответно на извършеното.
Наложеното на Д. наказание не е явно несправедливо, защото не е налице
изискуемото от закона несъответствие между отмереното наказание, степента
на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на
дееца. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на
наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, тъй като не
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
посочените смекчаващи такива не са изключителни. Същевременно при
наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства не може да се
обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото
предвидено в закона наказание.
По изложените съображения жалбата на подсъдимия Д. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В съответствие с чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС правилно е определен
общи режим на изтърпяването на наложеното на Д. наказание.
С оглед виновността на подсъдимият, правилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК и се е разпоредил с веществените
доказателства по делото.
В обобщение на така извършената въззивна проверка, настоящият
5
съдебен състав счита, че не са налице основания за изменяване или отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционната присъда е обоснована и постановена
съобразно закона, поради което следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/02.07.2021г., постановена по НОХД
№ 196/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6