РЕШЕНИЕ № 233
Гр.
Пловдив, 20. 02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов въззивно гр. дело №2650 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от адв. А., като пълномощник на Г.Т.М., против Решение №2773/02.07.2019, постановено по гр.д. № 5440/2015 г., по описа на
Пловдивски районен съд, в частта, в която съдът е обявил за окончателен
посочения в решението проект за разделителен протокол, съставен по реда на чл.
347 от ГПК, с оглед избрания и посочен от съда способ за извършване на делбата по реда на чл.352 от ГПК чрез
теглене на жребий между съделителите на двата съставени съгласно проекта дялове
от процесните делбени недвижими имоти.
В жалбата се излагат подробни
съображения защо този способ е неподходящ и се моли да се отмени решението и се постанови ново по същество, с което да
се извърши делбата чрез разпределение на процесните имоти по реда на чл.353 от ГПК, като на жалбоподателя да се постави
в дял І от решението, ведно със всички произтичащи последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от адв. В.К., с който се взема становище
за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на решението в обжалваната
част.
В жалбата и в отговора не са заявени
доказателствени искания.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционният съд бил
сезиран с иск с правна квалификация
чл.34 ал.1 от ЗС като производството се намира във втора фаза. По делото е постановено решение от 31.03.2016г г., с което е
допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
в сграда, одобрено със Заповед № КД-14-16-173/31.01.2014г. на Началника на
СГКК-Пловдив, находящ се в гр. Пловдив разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.531.1633, с площ на самостоятелния обект 80,85 кв.м, с
предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, прилежащи части:
склад № 5 с площ от
30,62 кв.м и 9,873% идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - обект №56784.531.1633.1.15 и обект
№56784.531.1633.1.11, над обекта - обект №56784.531.1633.1.4,; самостоятелен
обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
в сграда, одобрено със Заповед № КД-14-16-173/31.01.2014г. на Началника на
СГКК-Пловдив, находящ се в гр.Пловдив, разположен в поземлен имот с идентификатор
№56784.531.1633, с площ на самостоятелния обект 37,89 кв.м, с предназначение:
Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1 (едно), прилежащи части: 4,205% идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - обект №56784.531.1633.1.15, под обекта - няма, над обекта -
обект №56784.531.1633.1.2, ;самостоятелен обект с идентификатор №
56784.531.1633.1.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект в сграда, одобоено със Заповед № КД-14-16-173/31.01.2014г.
на Началника на СГКК-Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 56784.531.1633, с площ на самостоятелния обект 17,22
кв.м, с предназначение: Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, прилежащи
части: 1,911% идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - обект №56784.531.1633.1.11, под обекта - няма, над обекта -обект
№56784.531.1633.1.2,; самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1444.1.21
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. Пловдив, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.531.1444, с
площ на самостоятелния обект 16,33 кв.м, с предназначение: Гараж в сграда, брой
нива на обекта - 1, прилежащи части: 1,368% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - обект №56784.531.1444.1.22, обект
№56784.531.1444.1.23 и обект №56784.531.1444.1.20, под обекта - няма, над
обекта - обект №56784.531.1444.1.3 и обект №56784.531.1444.1.4, между В.Г.К., с ЕГН:********** и Г.Т.М., с ЕГН:********** при квоти от: по ½ ид. част за всеки от тях.
С решение от 01.04.2019 г., постановено по
делото, съдът е предявил на страните проект за разделителен протокол, съобразно
прието по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, който
впоследствие е обявил за окончателен в следния вариант:
ДЯЛ I–ВИ – 1/2 ид. част на стойност 95 570 лв., включва:
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Пловдив
ДЯЛ II-РИ – 1/2 ид. част на стойност 78 941 лв.включва : самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с
площ 37,89 кв.м, ; самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1633.1.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с
площ 17,22 кв.м, и самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1444.1.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с площ 16,33 кв. м.
По този начин съдът с решението си е определил жребия като способ,
по който следва да се извърши делбата. Страните не са оспорвали начина, по
който са обособени на дяловете, но Г.М.
е искал в негов дял да се разпредели по реда на чл.353 ГПК апартамента, представляващ дял първи, а дял втори (трите гаража) да бъдат за В.К.. Същата
не е била съгласна с това, като
първоначално е претендирала делбата да бъде извършена като всички процесни
имоти бъдат изнесени на публична продан, а впоследствие не е обжалвала
определение от съда способ за извършване на делбата, а именно- теглене на
жребий по реда на чл.352 от ГПК.
РС-Пловдив е събрал всички доказателства, които имат
значение за изясняване на правния спор.
Решението
е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Във възивната
жалба се обжалва решението само относно способа за извършване на делбата, като
жалбоподателят претендира делбата да бъде извършена по реда чл.353 от ГПК, като
в негов дял да бъде поставен жилищния имот-апартамент.
В останалата
необжалвана част решението на РС-Пловдив е влязло в сила.
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез
разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за
избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на
съделителите. Затова е важно обстоятелството дали е налице възможност за
обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно начина на нейното извършване.
Основният принцип при извършване на
делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество. Съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаване на
реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/
е равен или по-голям от броя на съделителите. В този смисъл решение
№140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение
№74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение
№29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение
№118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на Второ ГО на ВКС. В настоящия случай имотите са повече от съделителите и са
обраувани два дяла, които страните не оспорват.
В случая има реален дял, обособен от делбената маса,
за всеки съделител. Имотите не се
изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител,
т.е. този способ е нежелан и следва да
не се прилага, когато има реален дял за всеки съделител. По тази причина
правилно не е уважена претенцията на въззиваемата страна в производството пред
РС-Пловдив.
За да се извърши делбата по законосъобразен способ при
липса на заявени възлагателни претенции, както е в случая, съдът следва да
установи дали е възможно извършване на делбата чрез жребий или разпределяне на
имотите /В този смисъл Решение
№23/28.04.2016г. по гр.д.№4325/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Основателни са констатациите на
жалбоподателя в частта, в която се изразява становище, че спорът по делото се
фокусира в това по какъв правен способ от посочените по-горе да се извърши
делбата и че имотите няма как да се изнесат на публична продан, след като всеки
съделител може да получи дял в натура, но решението на райнния съд не е обжалвано
от въззиваемата страна, която е искала публична продан.
Страните, бивши съпрузи, притежават равни квоти, не са
оспорили начина на оформянето на процесните дялове. Дяловете се състоят от различни
по вид имоти (първият дял съдържа апартамент, а дял втори -три гаража), но са близки
по стойност. Дори да се различаваха значително по стойност, както твърди
жалбоподателя, това не съставлява пречка те да бъдат разпределни по смисъла на
чл.352 от ГПК, тъй като квотите на съделителите са равни т.е. биха могли да се
уравнят в пари и няма как да се получи нежеланата и неспрведлива хипотеза, в
която съделителят, притежаващ по-голяма квота да получи значително по-малък
реален дял. Разпределението по реда на
чл.353 ГПК/чл.292 ГПК/отм./ обикновено се извършва при допуснати до делба имоти
при различни квоти, като на съделителя с по-голям дял се възлага по-голям като
стойност имот-/Р 1/2001г.,І ГО,Бюлетин №1/2001г./. Следователно, разликата в
стойността на дяловете не може да бъде критерий в избора между тези два способа
при равни квоти между съделителите, тъй като и в двата случая тя ще трябва да
бъде уравнена в пари. Дори когато допуснатите до делба имоти съществено се
различават по площ, обем и стойност, но квотите на съделителите са равни, съдебната
паркатика приема, че делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез
разпределение по реда на чл.353 ГПК, /В този смисъл решение Решение №406/10.01.2012г. по гр.д.№729/2010г.
на І ГО на ВКС./ В решението се акцентира още и че разпоредбата на чл.353 ГПК не може да се
приложи въз основа на социален критерий, каквото възражение жалбоподателят
релевира, като се аргументира , че процесния апартамент му е единствено жилище.
От т.5, буква “б” ППВС №7/1973г. става ясно, че
тегленето на жребие не може да се извършва само когато е много неудобно.
В постановлението изрично е заявено, че това са случаи, когато преди делбата
съделителите са били във владение на отделни имоти и едновременно с това всеки
е направил във владения имот значителни подобрения. В такава хипотеза жребият е
неподходящ способ с оглед на високата
вероятност от значителни имуществени
спорове между съделителите.
В случая не са налице никакви твърдения
или още по-малко доказателства от жалбоподателя, че е направил подобрения в процесния апартамент,
които да обосноват неудобство по смисъл на приетото ППВС №7/1973г.
Следователно, в настоящия казус тегленето на жребий не би довело до
нецелесъобразно разпределние на имотите, до усложняване на отношенията между
тях или до неудобства в изравняването на дяловете/ППВС 7/73; решение
№397/24.10.2011г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1499/2010г. на І
ГО на ВКС;решение №832/06.07.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по
гр.д.№219/2010г. на І ГО на ВКС/.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че след като с привременните мерки е определено Г.Т.М. да ползва
апартамента, а бившата му съпруга- гаражите, то съдебното решение би следвало
да се съобрази с така установеното положение. В случая фактическото ползване, на което се
позовава М., се обосновава не на съгласие между страните, нито на съвпадение на
тяхната обща воля, а е постановено с определение на съда по смисъла на чл. 344
от ГПК - по привременни мерки.
Определението по привременни мерки има за цел да прекрати текущи конфликти и да
предотврати възникването на нови
спорове, като по своето предназначение процесното определение не може да
създава повече права, отколкото самият закон предоставя, респективно то не може
да бъде някаква привилегия на съделителя, на който по привременни мерки съдът е
определил да ползва жилището. Съдебният
акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред и само до приключване на делбеното производство. Тези мерки в никакъв случай нямат предназначение да предопределят
изхода на спора.
Отделно от това, съдът констатира, че от данните по делото/Нотариален
акт №43, том IV, рег.№4114, нот. дело
598 от 21.10.2016г., вписан в СВ Акт №137, том 94, дв.вх.№83681 от 21.102016г./
се установява, че за два от процесните
гаражи /а именно-самостоятелен
обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.15 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Пловдив с площ 17,22 кв.м, и самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1444.1.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с площ 16,33 кв. м.,/ Г.Т.М. е учредил безвъзмездно и пожизнено право на
ползване в полза на Г. Н. М., която е негова майка. Посоченото съставлява основание да се разпредели процесния апартамент в дял на В.К., а процесните гаражите – в дял на Г.Т.М.. В настоящия случай обаче подобно разпределение
по реда на чл.353 от ГПК не следва да се прилага, тъй като няма подадена
въззивна жалба от В.К., а съдът във въззивното производство е ограничен до
релевираните оплакванията на страните.
В мотивите си РС-Пловдив е посочил, че
получателят на дял първи следва да изплати сумата от 8314 лева на получателя на дял втори, но липсва
произнасяне в диспозитива. Пред районния съд е било образувано производство по
чл.247 от ГПК по инициатива на В.К. с искане
за поправка на ОФГ като се добави и в диспозитива, че горепосочената сума
е дължима за уравняване на отделните дялове между
получателите. Тази молба е оставена без уважение и решението не е
обжалвано. В диспозитива
на решението съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е
стойността на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между
получателите на отделните дялове. Силата на пресъдено нещо на решението по обявяване
на окончателния разделителен протокол обхваща именно тези три въпроса.
Решението представлява изпълнително основание както за извършването на въвод
във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане
на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите
за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните
дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния
разделителен протокол./В този смисъл Решение №296/29.11.2011г., постановено по
реда на чл.290 ГПК по гр.д.№442/2011г. на ІІ ГО на ВКС./
Ето защо паричното уравнение на дяловете
следва да се определи именно с решението по чл.350 от ГПК. С оглед прилагането
на импертивните разпоредби на закона, както и липсата на друг подходящ законов
ред (поради изчерпаната възможност по реда на чл.247 от ГПК), в диспозитива на решението
си, настоящият съдебен състав следва да
добави, че получателят на дял първи следва да изплати сумата от 8314 лева на получателя на дял втори.
Поради съвпадане с крайните изводи
на първостепенния съд, въззивната жалба на ответника е неоснователна , а
решението е правилно и следва да се потвърди.
Според разпоредбите,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване, доколкото решението е постановено по гражданско
дело, касаещо вещни права върху
недвижими имоти.
При този изход на делото на въззиваемия следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 300лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2773/02.07.2019,
постановено по гр.д. № 5440/2015 г., по описа на Пловдивски районен съд, в
обжалваната част, в която съдът е обявил за окончателен посочения в решението
проект за разделителен протокол в следния вариант:
ДЯЛ I–ВИ включващ
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Пловдив на
стойност 95 570 лв
ДЯЛ II-РИ включващ самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с
площ 37,89 кв.м, ; самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1633.1.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с
площ 17,22 кв.м, и самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.531.1444.1.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив с площ 16,33 кв. м. на стойност 78 941 лв.
, който е съставен по реда на чл. 347 от ГПК, с оглед избрания и
посочен от съда способ за извършване на
делбата по реда на чл.352 от ГПК чрез теглене на жребий между съделителите на
двата съставени съгласно проекта дялове от процесните делбени недвижими имоти.
ОСЪЖДА за уравнение на дяловете
получателят на дял първи да заплати
на получателя на дял втори сумата от 8314(
осем хиляди триста и четиринадесет) лева.
В останалата
необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.Т.М., с ЕГН:********** да заплати на В.Г.К.,
с ЕГН:********** , сумата от
300 лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.