Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 05.07.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Р.с.Р. гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публичното
заседание на 18 юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при секретаря Илияна Стоева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 935 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По изложените в исковата молба от ищцата Ц.Г.Т., с адрес: ***, ЕГН **********- чрез
адвокат-пълномощника й К.Б. ***, е предявила иск против ответниците Е.Т.С., с
адрес: ***, ЕГН **********, втори адрес за призоваване: гр.София, ж.к “Л.“ № . вх.. ет.. ап.., Д.Т.С., с адрес: ***, ЕГН **********,
А.Б.П., с адрес: ***, „Г.А.“ № ., махала „М.“, ЕГН **********, И.Г.С., с адрес:
***, ЕГН **********, С.П.Т., с адрес: ***, ЕГН **********, В.П.Т., с адрес: ***,
ЕГН **********, Е.С.З., с адрес: ***, ЕГН **********, К.В.З., с ЕГН ********** ***,
Б.К.З., с адрес: ***, ЕГН ********** и Н.Т.Н., с адрес: ***, с който моли съда
да постанови решение, с което да я признае за собственик, на основание §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на ответниците, на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА
ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на 550 кв.м.,находяща се в землището на
гр.Радомир, местността „ГОРНИ АРБАНАС“, махала „Матийна“,
заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгело/ с
площ от 29 кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от запад- И.Е. Г., от
север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор …………. по КККР на гр.Радомир,одобрена със Заповед № РД-18-75 от
10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор ........
Моля да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявен е евентуален иск, като в случай, че съдът не приеме, че ищцата е
придобила имота на основание пар.4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
моли да приеме, че е придобила имота по давностно владение, чрез спокойно, явно
и непрекъснато владение продължило от 20.11.1997 г.- датата на възстановяване
на имота в полза на ответниците, до момента на предявяването на иска.
Твърди, че ищците по никакъв начин не са смущавали или прекъсвали
владението й. твърди, че владее явно имота, същият е ограден от всички страни,
застроен с вилна сграда / бунгало/ с площ от 29 кв.м. и непрекъснато го работи
до настоящия момент, като сади градина, поддържа го в добро състояние и изобщо
извършва всички действия по владението на имота, като го смята за свой. Имотът
съм декларирала в данъчната служба на Община-Радомир и редовно заплаща данъци
за него. Ответниците не са предявявали иск за собственост против нея, нито по
друг начин са прекъсвали владението на имота от датата на възстановяването му
до настоящия момент.
В исковата молба се твърди, че по силата на удостоверение № ……../18.04.1990
г. на ИК на ОбНС - гр. Радомир на ищцата и било
предоставено за лично ползване по Постановление № 26 на МС и НС на ОФ от 1987
г. пустееща земеделска земя от 550 кв.м., находяща се в землището на гр.
Радомир, Горни Арбанас, махала Матейна,
при граници: Й. Е. Г., път и от южната страна — пасище. Твърди, че по силата на
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание решение от 20.06.1994 г. на Кмета на Община
Радомир и било предоставено право да закупи имота, предоставен и за ползване,
за който излага доводи, че е застроила със сезонна сграда - бунгало. Сочи, че с
протокол от 20.06.1994 г. на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ, била определена
стойността на имота в размер на 8250 лева и 42 лева режийни разноски, която
била заплатила с вносна бележка от 16.06.1994 г. по сметка на Община Радомир.
Твърди, че в нейна полза бил съставен констативен нотариален акт за
собственост № .., том .., дело № …./1994 г., по силата на който ищцата била
призната за собственик на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ с
площ от 550 кв.м., находяща се в гр. Радомир, местността „ГОРНИ АРБАНАС“,
махала „МАТЕЙНА“, заедно с изградената в нея вилна сграда (бунгало) с площ от
29 кв.м., при граници на имота: от изток - мера, от запад – Й.Е.Г., от север -
път и от юг - пасища, като от тогава е декларирала имота и в Данъчна служба при
община Радомир, като за него заплаща данъци и към датата на предявяване на
иска. Твърди, че владее имота от 1990 г., и продължава да го владее. Сочи, че
имота е облагороден, насаден е овощни дръвчета, лозница,
коси го редовно и поддържа в добър вид, като никой не е оспорвал собствеността
и владението на имота.
Излага доводи, че през 2017 г. - 2018 г. е започнало заснемане от АГКК за
изготвяне на кадастрален план на Горни Арбанас,
махала „Матейна“, за което и ищцата подала молба, процесния имот да бъде заснет, но получила отказ, тъй като
имота попадал в имот възстановен на наследници на С.Й. Д. с решение № 50-РГ от
20.11.1997 г. на ОСЗ - Радомир, представляващ: ЛИВАДА с площ от 2,429 дка в
местността „ЛИВАДАТА“, с номер № …. по КВС на гр. Радомир, който бил нанесен с
идентификатор ….... по КККР на гр. Радомир. Сочи, че това създало пречки за
нанасяне на собствения и имот, тъй като с ответниците, в качеството им на
наследници на С.Й.Д. е налице спор за материално право - спор за собственост на
имота предмет на иска.
Сочи, че е изпълнила всички изисквания във връзка с придобиване
собствеността върху имота, като ОСЗ не е имала възможност да възстанови имота
на ответниците, в качеството им на наследници на С.Й.Д., тъй като ищцата е
закупила същият през 1994 г. и била негов собственик. Твърди, че ОСЗ - Радомир,
се е разпоредила с имот собственост на физическо лице в полза на ответниците, в
качеството им на наследници на С. Й.Д. и излязла извън рамките на своята компетентност,
поради което твърди, че решението, с което имота е възстановен на ответниците е
нищожен административен акт в тази му част и моли в посочената му част, да бъде
прогласена неговата нищожност.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО' ПОЗЛЗВАНЕ, с
площ от 550 кв.м., находяща се в гр. Радомир, местността „ЕОРНИ АРБАНАС“, махала
„МАТЕЙНА“, заедно с изградената в нея вилна сграда (бунгало) с площ от 29
кв.м., при граници на имота: от изток - мера, от запад – Й.Е. Е., от север - път и от юг - пасища, който имот попада в
рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ......... по КККР на гр. Радомир,
одобрен със заповед № РД-18- 75/10.11.2015 г. при граници: от четири страни
поземлен имот с идентификатор ………, като и се присъдят направените по делото
разноски.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме ищцата за
собственик на процесния имот на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, моли да се
приеме, че е придобила имота по давностно владение, чрез спокойно явно и
непрекъснато владение, продължило в периода от 20.11.1997 г. - датата на
възстановяване на имота в полза на ответниците до момента на предявяване на
иска, като твърди, че ответниците не са смущавали или прекъсвали нейното
владение върху процесния имот, като иска от съда да постанови решение в този
смисъл.
В срока за отговор, ответникът Е.Т.С. е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявения иск, като е изложил доводи, свързани с това, че е
получил само първоначално предявения иск с ответници Е.С.,
Д.С. и А.П., като смята, че в последствие била подадена нова искова молба, с
други ответници, сред които и ответника Е.С., като сочи, че по този начин бил
предявен иск, който вече е бил предявен и излага становище, че по втория иск
производството следвало да бъде прекратено.
В отговора твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан. С отговора е оспорил законосъобразността на удостоверение № 1313 от
ОНС - Радомир, по отношение на посочената в него година като сочи, че същото
удостоверение било посочено в друг документ с година 1988 г. Излага доводи, че
в удостоверението няма описание на имота. Твърди, че приложеният към исковото
молба протокол е незаконосъобразен, тъй като липсва заповед на кмета за
назначаване на комисия и състава на комисията, за да може да бъде издаден този
протокол, не е посочен вида на земята, отбелязано било в него, че има сграда от
29 кв.м., за която твърди, че няма необходимите строителни книжа и разрешения
предвидени в съответните разпоредби на закона, поради което сградата била
незаконен строеж. Твърди, че липсват данни за връчването му, поради което счита
че не е налице влязъл в сила акт, който да породи своите правни последици.
Оспорва правомощията на подписалият протокола за право на закупуване. Твърди,
че процесният имот не попада в територията
предоставена за ползване по § 4 от ЗСПЗЗ. Моли съда да прогласи представените
документи за нищожни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан и му се присъдят направените от
него разноски по делото.
В срока за отговор ответниците Д.Т.С., А.Б.П., И.Г.С.,
С.П.Т., В.П.Т., Е.С.З., К.В.З., Б.К.З. и М.Т.Н. не са
подали отговор на исковата молба и не са взели становище по иска.
Ответницата Н.Т.Н. е подала отговор, като е изразила становище, че не е
станала причина за завеждане на делото и няма претенции спрямо имота.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Видно от удостоверение
№ 1313/18.04.1990 г. на ИК на ОбНС - гр. Радомир на
ищцата Ц.Г.Т. било предоставено за лично ползване по Постановление № 26 на МС и
НС на ОФ от 1987 г. пустееща земеделска земя от 550 кв.м., находяща се в
землището на гр. Радомир, Горни Арбанас, махала Матейна, при граници: Й.Е.Г., път и от южната страна —
пасище. Твърди, че по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание решение от
20.06.1994 г. на Кмета на Община Радомир и било предоставено право да закупи имота,
предоставен и за ползване Мястото е застроено със сезонна сграда – бунгало и с
протокол от 20.06.1994 г. на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ, била определена
стойността на имота в размер на 8250 лева и 42 лева режийни разноски, заплатени
от ищцата с вносна бележка от 16.06.1994 г. по сметка на Община Радомир.
Въз основа на това
бил съставен констативен нотариален акт за собственост № ., том .. дело № …/1994
г. на нотариус при РС- Радомир, по силата на който ищцата била призната за
собственик на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ с площ от 550
кв.м., находяща се в гр. Радомир, местността „ГОРНИ АРБАНАС“, махала „МАТЕЙНА“,
заедно с изградената в нея вилна сграда (бунгало) с площ от 29 кв.м., при
граници на имота: от изток - мера, от запад – Й.Е.Г., от север - път и от юг -
пасища, като от тогава е декларирала имота и в Данъчна служба при община
Радомир, като за него заплаща данъци и към датата на предявяване на иска.
С решение № 50-РГ/20.11.1997 г. на Поземлена комисия-
Радомир, било възстановено правото на собственост на наследниците на С.Й. Д.
/конституирани като ответници по делото/ в
съществуващи/възстановими стари реални граници върху земеделски земи, находящи
се в землището на гр.Радомир. Сред тях фигурира и ливада от 2.429 дка.,
местност „Ливадата“, представляваща имот № …. по картата на землището на
гр.Радомир, при граници (съседи): имоти № № …, …, …, …..
През
2017-2018 г. започнало заснемане от АГКК за изготвяне на кадастрален план на „Горни
Арбанас“, махала „Матейна“.
При подадена молба от ищцата за заснелане на имота
същата получила отказ, тъй като имотът попада в имот възстановен на наследници
на С.Й.Д. с решение № 50-РГ от 20.11.1997 г. на ОСЗ- гр.Радомир, представляващ
ливада с площ от 2.429 дка,местност „ЛИВАДАТА“с № 002042 по КВС на гр.Радомир. Същият
е нанесен с идентификатор ….. по КККР на гр.Радомир. Това създало пречка за
нанасяне на имота, тъй като е налице спор за материално право.
По делото е допуснато изслушване на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза. В основното си и допълнително заключение по възложените
задачи вещото лице Р.Н., след като се е запознал с приложените към делото
документи, направил справки в община Радомир и извършил оглед на място, е
констатирал следното:
С
удостоверение № …. от 18.04.1990 г. Изпълнителният комитет на Общински народен
съвет - Радомир предоставя право на ползване на Ц. Г.Т. върху следната земя, с
размер на 550 кв.м., находяща се в землището на гр. Радомир, местност „Горни Арбанас“ под махала „Матейна“ по
парцелирания план при граници: ползвател Й.Е.Г., път и от южната страна пасище.
На
основание протокол от 20.06.1994 г. Кметът на община Радомир решава да предостави
на Ц.Г.Т. правото да закупи недвижим имот в собственост: 550 кв.м. м. „Горни Арбанас“ под махала „Матейна“ гр.
Радомир, Й.Е.Г., път и от южната страна – пасбище, застроено със сезонна сграда
29 кв.м., дадена за ползване с уд. №
1313/18.04.198..г. от кметство гр. Радомир.
С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № ., том ., дело ../94
год. Ц.Г.Т. е призната за собственик на следния недвижим имот: земя за
земеделско ползване в размер на 550 кв.м., находяща се в землището на гр.
Радомир, местността „Горни Арбанас", махала „Матийна", заедно с изградената в нея вилна сграда
/бунгало/ с площ от 29 кв.м., при граници на имота: от изток - Мера, от Й.Е.Г.,
от север - път и от юг - пасище.
Според
вещото лице, имотът описан в исковата молба представлява: земя за земеделско
ползване в размер на 550 кв.м., находяща се в землището на гр. Радомир,
местността „Горни Арбанас", махала „Матейна", заедно с изградената в нея вилна сграда
/бунгало/ с площ от 29 кв.м., при граници нг имота:
от изток - Мера, от запад – Й. Е.Г., от север - път и от юг - пасище, който
имот попада в рамките на поземлен имот с идентификатор 61577.2.42 по КККР на
гр. Радомир, одобрена със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при граници: от
четири страни поземлен имот с идентификатор 61577.2.42.
Към
описаните документи няма графична част.
При
направения оглед на място вещото лице е констатирал следното: процесният имот е с равнинен терен, ограден с мрежа на
метални колове, с метална входна врата. В югозападната част на имота са изградени
вилна сезонна сграда /бунгало/ и метална стопанска постройка. Имотът е
водоснабден и електрифициран. Вилната сезонна сграда /бунгало/ е със смесена
конструкция (метални елементи и тухлена зидария), укрепена със стоманобетонни
колони, покрит с ламарини двускатен покрив в
северната част и едноскатен покрив в южната чист. От
източната страна има бетонна площадка. Стопанската постройка е ламаринена
конструкция.
В
Община Радомир не били представени графични данни на имотите по Параграф 4 на
землището на Община Радомир.
Според
заключението на вещото лице, вилната сезонна сграда /бунгало/ е трайно
прикрепена и укрепена с бетонни колове.
Стопанската
постройка е поставена и не е трайно прикрепена.
Описаните
в удостоверение № 1313 от 18.04.1990 г. Изпълнителният комитет на Общински
народен съвет - Радомир три граници на предоставения имот са същите като три от
описаните в Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № .,
том …, дело …../94 год. четири граници на имота. Площта, землището, местността
и махалата описани в удостоверение № 1313 от 18.04.1990 г. Нотариален акт за
собственост на недвижим имот /констативен/ № 98, том V, дело .1675/94 год. и
исковата молба са едни и същи.
В
Община Радомир не били представени графични данни на имотите по Параграф 4 на
землището на Община Радомир.
Към
заключението си вещото лице е приложил комбинирана скица, видно от която имотът
предмет на иска е с площ 526 кв.м. и попада в имот № …., заснет с идентификатор
…….., с площ от 2429 кв.м.
Производството по настоящото дело е било спряно на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С решение № 80/04.05.2023 г. по гр.д. № 68/2023 г. на
РС- Радомир, съдът се е произнесъл по жалбата на Е.Т.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, за прогласяване нищожността на решение от 20.06.1994 г. на кмета на
община Радомир, с което на Ц.Г.Т., с ЕГН: **********, е признато правото да
закупи недвижим имот, с площ от 550 кв. м, находящ се в гр. Радомир, местността
„Горни Арбанас“, при граници: Й.Е.Г., път и от южната
страна - орница, пасбище, застроено със сезонна сграда от 29 кв. м., като е
отхвърлил същата. Решението е потвърдено с решение № ../06.10.2023 г. по КАД №
231/2023 г. на Административен съд- Перник. След влизане в сила на това решение
съдът е възобновил производството по настоящото дело.
От
правна страна.
Разпоредбата на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в него, да придобиват право на
собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991
г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския
съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Съгласно трайната съдебно практика, обективирана
в ТР 2/2011 г. на ОС на ГК на ВКС, в полза на ползвателите възниква правото да
придобият собствеността по реда на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата
отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на
параграф 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е
необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и
норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.
Съгласно посочения текст на §1в, ал.3 ППЗСПЗЗ, не са сгради по смисъла на §
4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на
инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на
конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии,
гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените
за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо
от начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива
включително.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице Р.Н., в
югозападната част на имота са изградени вилна сезонна сграда /бунгало/ и
метална стопанска постройка. Имотът е водоснабден и електрифициран. Вилната
сезонна сграда /бунгало/ е със смесена конструкция (метални елементи и тухлена
зидария), укрепена със стоманобетонни колони, покрит с ламарини двускатен покрив в северната част и едноскатен
покрив в южната чист. От източната страна има бетонна площадка. Стопанската
постройка е ламаринена конструкция.
Предвид горното съдът намира, че основният иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. При условията на пълно и главно
доказване ищцата е установила наличието на всички елементи от фактическия
състав на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които й се предоставя
възможност да придобие собствеността върху земята в размерите по пар.4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: че й е предоставено
право на ползване върху процесния имот въз основа на някой от актовете по §4а,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в имота до 01.03.1991 г. да е построена
"сграда" по смисъла на §1в, ДР ППЗСПЗЗ и земята да е заплатена на
бившите собственици чрез общината, въз основа на одобрена оценка. По безспорен
и категоричен начин се установи, че имотът попада в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
като е бил предоставен за ползване на ищцата. Същият би могъл да бъде
индивидуализиран и по граници, тъй като категорично вещото лице установява три
от тях, като три от границите на предоставения имот са същите като три от
описаните в нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 98,
том V, дело 1675/94 год. На нотариус при РС- Радомир.
Скицата към заключението на вещото лице Р.Н., приподписана
от съда следва да бъде неразделна част от настоящото решение.
Предвид уважаването на основния иск съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален такъв.
По разноските.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответната страна следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция. По делото е приложен списък по чл.80 ГПК, като, видно
от същия, разноските възлизат общо на 660 лв., от които: 600 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв.-
държавна такса за вписване и 50 лв.- държавна такса за образуване на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,
че единствено ответницата Н.Т.Н. попада в тази хипотеза, тъй
като за нея са налице и двете кумулативни предпоставки, съдържащи се в този
текст. \предвид това разноските следва да бъдат заплатени от останалите
ответници.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по предявения иск от ищцата Ц.Г.Т., с
адрес: ***, ЕГН **********- чрез адвокат-пълномощника й К.Б. ***, ответниците Е.Т.С., с адрес: ***, ЕГН **********, втори
адрес за призоваване: гр.София, ж.к “Л.“ № .. вх.. ет.. ап.., Д.Т.С., с адрес: ***,
ЕГН **********, А.Б.П., с адрес: ***, „Г.А.“ № ., махала „М.“, ЕГН **********, И.Г.С.,
с адрес: ***, ЕГН **********, С.П.Т., с адрес: ***, ЕГН **********, В.П.Т., с
адрес: ***, ЕГН **********, Е.С.З., с адрес: ***, ЕГН **********, К.В.З., с ЕГН
********** ***, Б.К.З., с адрес: ***, ЕГН ********** и Н.Т.Н., с адрес: ***, че
ищцата собственик, на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на
ответниците, на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на
550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.Радомир,
местността „ГОРНИ АРБАНАС“, махала „Матийна“, заедно
с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м.,
при граници на имота: от изток- Мера, от запад- И.Е.Г., от север- път и от
юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …….. по
КККР на гр.Радомир,одобрена със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при
граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор 61577.2.42, обозначен
на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с червен цвят.
ОСЪЖДА ответниците Е.Т.С., с адрес: ***, ЕГН **********,
втори адрес за призоваване: гр.София, ж.к “Л. № .. вх.. ет.. ап…, Д.Т.С., с
адрес: ***, ЕГН **********, А.Б.П., с адрес: ***, „Г. А.“ № ., махала „М.“, ЕГН
**********, И.Г.С., с адрес: ***, ЕГН **********, С.П.Т., с адрес: ***, ЕГН **********,
В.П.Т., с адрес: ***, ЕГН **********, Е.С.З., с адрес: ***, ЕГН **********, К.В.З.,
с ЕГН ********** *** и Б.К.З., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплатят на
ищцата Ц.Г.Т., с адрес: ***, ЕГН **********- чрез адвокат-пълномощника й К.Б. ***,
сумата от 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Комбинираната
скица към заключението на вещото лице Р.Н., приподписана
от съда е неразделна част от настоящото решение.
Районен съдия: