Решение по КНАХД №527/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. П., подадена против Решение № 160 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 487/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № РД 27-118/ 20.03.2025 г. на Заместник - кмет „ФОИ“ на Община Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен /НОРТОС/, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 2 от НОРТОС, е наложено административно наказание глоба в размер на 450 лв., и е осъден Д. Д. П., с [ЕГН], да заплати на Община Сливен сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено при нарушение на материалния закон, на процесуалноправни норми и е необосновано. Касаторът посочва, че се касае за два различни състава на административни нарушения, които се отличават по своите признаци от обективна страна и предполагат установяване на различни фактически обстоятелства. Счита, че от съпоставката на текстовете на чл. 3, т. 1 от НОРТОС и на чл. 4, ал. 1 от НОРТОС се установява, че обектът на защита е един и същ – опазване спокойствието на гражданите, но е различно мястото на използване на музикални инструменти и озвучителни системи. Счита, че при констатирана „силна музика“, ако тя е използвана в жилищна сграда, е нарушена нормата на чл. 3, т. 1 от НОРТОС. В АУАН било посочено, че проверката е извършена на 22.02.2025 г. /събота/ в 22:35 часа, поради което при правилно приложение на чл. 3, т. 1 от НОРТОС не е налице нарушение. Посочва, че: в свидетелските показания и в АУАН липсва конкретизация на изпълнителното деяние за извършено нарушение; в АУАН и в НП е посочено единствено, че лицето е нарушило обществения ред и спокойствието на гражданите, без да е конкретизирано в какво точно се изразява това нарушение; липсва конкретно описание на кого, на кое лице, пречи това алтернативно изброено поведение. Моли съда да приеме, че изложените в касационната жалба оплаквания обосновават наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК и отмени решението, с което е потвърдено обжалваното НП, като незаконосъобразно. На основание чл. 63д от ЗАНН, претендира присъждане на направените разноски пред първата инстанция.

По делото от ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощник, е подаден отговор на касационна жалба, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, съответно за правилността на обжалваното решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли касационната жалба и да остави в сила първоинстанционното решение.

В с. з. касаторът - Д. Д. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с. з. ответникът по касационната жалба – Заместник-кмет „ФОИ“ на Община Сливен, редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и поддържа представения отговор на касационна жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата, в отговора и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 22.02.2025 г. около 22:35 ч., полицейски служители - актосъставителят и свидетелят по АУАН, били изпратени по сигнал за висока музика в [населено място], [улица], ***, ***. Когато пристигнали на място установили, че това е адрес, на който многократно преди това са изпращани по сигнали за силна музика. Полицейските служители установили, че звукът на музиката, идващ от този адрес действително е толкова висок, че се чува във входа от п. до ч. е., където бил самият а. и възприели, че това действително пречи и смущава околноживущите, които са подали сигнала. Почукали няколко пъти на входната врата и позвънили на звънеца, докогато някой им отвори. От а. излязло лице, което след легитимация, установили като Д. П.. Лицето било познато на служителите като системен нарушител, те често посещавали адреса по сигнали за подобно нарушение. Жалбоподателят изглеждал в. в н. с. и се д. а. Полицейските служители разяснили на П. повода за проверката и му указали да не смущава обществения ред със силна музика. Предвид установеното, на Д. П. бил съставен АУАН № R-76 от 22.02.2025 г. за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен. Актът бил подписан лично от жалбоподателя на 22.02.2025 г., който вписал като възражения и обяснения по него, че е предупреден, спрял е музиката, съжалява и повече няма да прави така. Възражения в предвидения 7-дневен срок не са постъпили.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП; спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; е безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 4, ал. 1 от НОРТОС, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като му е наложено предвиденото в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НОРТОС наказание за физически лица. Приел е, че наказанието е правилно определено в минимален размер, съответстващ на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя, с който ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция, като не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и час, Д. П. е пускал музика на адрес [населено място], [улица], ***, ***, като е използвал музикалната си озвучителна система или други електронни устройства, възпроизвеждащи музика говор или шум, по начин, по който пречи на околноживущите, нарушава реда и нощната тишина. В този смисъл са и показанията на полицейските служители, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съответстващи на данните от АУАН и НП.

Възражението на касатора за липса на конкретизация на изпълнителното деяние е неоснователно. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат пълно и точно описание на извършеното административно нарушение, с посочване на съставомерните му признаци и посочените в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. С нормата на чл. 4, ал. 1 от НОРТОС е въведена цялостна забрана и самото наличие на създаден шум - силна музика, използване на озвучителна система или други електронни устройства, възпроизвеждащи музика говор или шум, представлява нарушение на обществения ред. И доколкото, показанията на отзовалите се на сигнала полицейски служители установяват обективното наличие на създаден шум от музика по начин, който пречи на околноживущите и нарушава обществения ред и нощната тишина, съставът на нарушението по чл. 4, ал. 1 от НОРТОС е осъществен от касатора, което е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност. В образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено правото на защита на наказаното лице, реализирано в пълнота в проведеното съдебно производство.

Неоснователно е и възражението, че при констатирана силна музика, ако тя е използвана в жилищна сграда, нарушена се явява разпоредбата на чл. 3, т. 1 от НОРТОС. С посочената за нарушена в АУАН и в НП разпоредба на чл. 4, ал. 1 от НОРТОС е императивно предвидена забрана за използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на обществени места или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, ако смущават спокойствието на гражданите и нарушаващи обществения ред за времето на цялото денонощие. По делото няма спор, че имотът, който полицейските служители са посетили при проверката и от който е установена музиката, пускана от П., е частен. Разсъжденията на касатора, че с цитираната норма се има предвид частни имоти, които не са жилищни сгради, не намира потвърждение в текста на наредбата, в който не е предвидено такова разграничение.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от НОРТОС, като размерът на наложеното с НП административно наказание глоба съответства на предвидения с нормата минимум.

Неоснователно е и възражението за необоснованост на първоинстанционното решение. Районният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е установил значимите за спора факти и е изложил съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед чл. 63д, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./ следва да се определи в размер на 130 лева и да се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 487/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Д. Д. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, ***, да заплати на Община Сливен разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.