РЕШЕНИЕ
№ 4021
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
Секретар:Христинка С. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20203110111240 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. А. И., с
ЕГН ********** и адрес гр.* срещу Областна дирекция на МВР – гр. *с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сбор от
ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120 лева за периода от
01.08.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска – 10.09.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 669.84 лева – обезщетение за забава, начислено
за периода от 01.09.2017 г. до 09.09.2019 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че от 1998г. е държавен служител в МВР. Съд заповед от
02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи бил преназначен за
държавен служител в Областна дирекция на МВР-гр.Варна, съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, считано от 01.02.2017г. Посочва, че в процесния период от
1
01.08.2017г. до 31.07.2020г. е заемал длъжността „*. Излага, че от
01.02.2017г. до предявяване на исковете не му е начислявана и изплащана
левовата равностойност на полагащата му се като служител на МВР храна.
Счита, че доколкото законодателят изчерпателно е посочил в разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР, то следва и нормата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички служители на
МВР. Поддържа, че размера на левовата равностойност на храната е
определен на сумата 120 лв. месечно. Посочва, че служителите на МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР не са посочени в последващи заповеди на министъра на
вътрешните работи, издадени в периода от 2017 г. до настоящия момент,
поради което и на тях не им е предоставяна храна, съответно не им е
заплащана левовата равностойност. Счита това за празнота в подзаконовата
нормативна база, като тези служители, сред които е и той, са поставени в по-
неблагоприятно и неравностойно положение спрямо всички други служители,
които полагат труд по трудово или служебно правоотношение в МВР.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е императивна, поради
което на всички служители на МВР следва да се осигурява храна или
левовата й равностойност.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като допустими, но
неоснователни.
Не оспорва, че през периода 01.02.2017 г. – 09.09.2020 г., както и към
настоящия момент, ищецът е заемал длъжността „*. Излага, че съгласно чл.
142, ал. 2 ЗМВР в МВР има три категории служители, служебното
правоотношение на които е регламентирано в три различни закона. През 2017
г., след изменение и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на
държавни служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на §86 от ПЗР
на Закон за изм. и доп. на ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към влизане в
сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше
образование и притежаващи такова, се преобразуват в служебни
2
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон. Съгласно § 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР, при
назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Поддържа, че
след 02.02.2017 г. на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР,
включително на ищеца не е изплащана левовата равностойност за храна,
поради обстоятелството, че на същите е определена индивидуална основна
заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1
ЗМВР. Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда
чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят
изрично е определил статутът на служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е
по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й
равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя и от направеното
изменение на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както
и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22:00 часа – 06:00
часа. Изрично заявява, че определената сума по чл.181, ал.1 ЗМВР за исковия
период не е променяна и е в месечен размер от 120 лева, а представените с
исковата молба листи за изчисляване на законна лихва, чрез калкулатор са с
правилно посочени суми и периоди на забавата.
Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представители,
поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на
сторените по делото разноски. Ответникът не изпраща представител,
представил е писмено становище по същество на спора преди заседанието.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
3
С протоколно определение от 30.11.2020г. е обявено за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че в периода от 01.08.2017г.
до 31.07.2020г. ищецът е заемал длъжността „*, за същият период на ищеца
не е изплащана отделно левовата равностойност за храна. Безспорно между
страните е още, че месечният размер на левовата равностойност за храна през
процесния период е 120 лв. всеки месец и левовата равностойност за храна се
изплаща на служителите, на които се дължи, заедно с основното месечно
възнаграждение /заедно с работната заплата/ на служителя, чийто падеж е
последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия
месец/, както и изчисленията за законна лихва представени с исковата молба
са с правилно посочени суми и периоди на забава.
Спорът между страните е изцяло правен и свежда до това дали по
отношение на статута на държавните служители по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
Закона за държавния служител се прилага единствено последният или същият
е приложим в случаите, когато в Закона за Министерство на вътрешните
работи не са предвидени изключения относно статута на лица със служебно
правоотношение, както и кои са служителите на МВР, на които се полага
храна или левовата й равностойност, съгласно ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, свързани с неговото прилагане, съответно дали след
назначаването на ищцата като държавен служител в ОДМВР-Варна със
заповед № 8121К-7423/10.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи на
същата следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по чл.
181, ал. 1 ЗМВР.
Действащият Закон за Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) при приемането му в чл. 142, ал. 1 урежда две
категории служители в МВР – държавни служители, чийто статус се урежда
със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се
урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът
на служителите в МВР е променян два пъти.
С § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.)
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е изменена и са обособени вече три
категории служители: т. 1. държавни служители – полицейски органи и
4
органи по пожарна безопасност и защита на населението; т. 2. държавни
служители и т. 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно § 86
от същия изменителен закон разпоредбите на действащото законодателство
за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се прилагат за
държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са
прекратени към 1 април 2015 г. Независимо от извеждането в две отделни
категории полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита
на населението, от една страна, и държавните служители, от друга,
законодателят продължава да придава на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
С разпоредбата на § 69 приета с преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) се
предвижда служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за
които се прилага § 86 ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на
влизане в сила на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше
образование, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на
тези по § 70, ал. 1, т. 1, да се преобразуват в служебни правоотношения по
ЗДСл и служителите се назначават на длъжности, определени за заемане по
ЗДСл с щата на съответната структура, считано от датата на влизане в сила на
този закон. Уреждат се и процедурата за преобразуване, присъждането на
минимален ранг съобразно Класификатора на длъжностите в
администрацията, определянето на индивидуална основна заплата не по-
ниска от определеното към датата на влизане на този закон възнаграждение,
изчисляването на служебния стаж, запазването на неизползваните отпуски и
отчитането в бъдеще на оценките при повишаване в ранг и при конкурентен
подбор. Важна цел на извършените промени със ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от
2016 г.) е ясно да се проведе разграничение по критерия статус на различните
категории служители в МВР, и по-конкретно на заемащите т. нар.
„административни длъжности“ от държавните служители с полицейски
функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като отнема на служителите по чл.142,
ал.1, т.2 ЗМВР някои предоставени от законодателя по преценка за
5
целесъобразност привилегии.
С Решение № 8 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 1 от
2017 г. Конституционния съд е отхвърлил искането на омбудсмана на
Република България за установяване на противоконституционност на § 69 и
70 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 81
от 14.10.2016 г.) като изрично и подробно е разгледал статута на различните
категории служители по ЗМВР, историческото развитие на тези категории,
въвеждането и отнемането на привилегии за тях и съответствието на
разпоредбата на § 69 с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България.
С влизане в сила на посочените разпоредби служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86
от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към датата на влизане в сила
на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование
и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Съгласно разпоредбата на § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР при
назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
По посочения начин законодателят по целесъобразност отнема
привилегии на определена категория служители в МВР, като запазва правата
на служителите, които преди тази дата са изпълнявали тези длъжности -
посочва начина, по който следва да се формира основната заплата на
служителя и в нея нормативно е включено както допълнителното
възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на
храната.
6
В чл.142, ал.4 ЗМВР изрично е предвидено, че статутът на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител и
с приложимите към тях изчерпателно изброени разпоредби на ЗМВР - чл.56,
чл.151, ал.1 и 7, чл.156, ал. 4, чл.181, ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190,
ал. 2, чл.191 и 233. Разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР не е сред изчерпателно
изброените разпоредби на ЗМВР приложими към статута на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, поради което и неоснователно се явява
искането на ищцата за приложението му спрямо нея. Изчерпателното
изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи
длъжности по чл.142, ал.1, т.2 е въведено със Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 60
от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г./ и представлява връщане на част от
привилегиите отнети от законодателя през 2016г. за тази група служители в
МВР, като в периода от 14.10.2016г. до 01.10.2020г. приложими спрямо тези
служители са само разпоредбите на Закона за държавния служител.
С оглед неоснователността на предявения главен иск, то
неоснователен се явява и иска за заплащане на обезщетение за забава върху
недължимата от ответника сума.
По изложените съображения исковите претенции се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. И., с ЕГН ********** и адрес гр.*
срещу *искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4320
лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на
120 лева за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 10.09.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 669.84 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.09.2017 г. до 09.09.2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
7
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8