№ 176
гр. Плевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430202377 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 49з/21.10.2024 г. на ВПД
НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, на Р. Р. Ф. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.34а ал.1
от Закона за защита от шума в околната среда – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, без да посочва конкретно
какви. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, изнесена в АУАН/НП
като изтъква, че на процесната дата вечерта, действително е имал семеен
повод, при който е бил пуснал музика, но това е било около 22:00 часа, а не
след 23:00 часа. Същевременно счита, че неправилно е приложен
материалният закон, тъй като нарушение като посоченото в АУАН/НП, не
попада в приложното поле на ЗЗШОС, защото се касае за шум, предизвикан от
съсед в жилищна сграда, а това означава, че съобразно чл.3 ал.5 ЗЗШОС,
нарушаването на нощната тишина е следвало да бъде установено и
санкционирано по реда на Наредба №1 на ОБЩИНА ПЛЕВЕН. На тази
основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП като
1
незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОД на
МВР-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в придружителното писмо за
изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно
становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
379510/04.10.2024г. от страна на Р. К. Г. – ст.полицай при 01 РУ-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля К. К. С. и нарушителя – Р. Р. Ф.. Съставен е за това,
че на 04.10.2024г. около 23:05 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ №18, озвучава
открити площи, зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
за времето от 23:00 часа до 08:00, с което нарушава спокойствието на
живеещите в района – нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС. Със съставянето на
АУАН, като веществено доказателство била иззета преносима тонколона
марка „***“, модел ЕК-***, №***09230111. Нарушителят не се ползвал от
правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не е депозирал и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Р.
Р. Ф. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.34а ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда – глоба в размер на
500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.23 от делото/. Неоснователно се изтъква, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Макар и напълно неконкретизирано,
във връзка с това възражение следва да бъде отбелязано, че служебната
проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не
установява допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че
издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите на Р. К. Г., К. К. С., както и писмени
доказателства /л.28, л.39 – 42 от делото/. Съдът намира, че показанията на
свидетелите Г. и С. са подробни, последователни, убедителни, взаимно се
потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
2
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което
ги преценява като достоверни и ги кредитира. Именно от показанията на
двамата свидетели, отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се
установява по убедителен начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я
преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.16а ал.2 ЗЗШОС,
„Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на
открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място
извън строителните граници на селищната територия или от
неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00
ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари,
автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за
предупреждение и оповестяване на населението при бедствия..“. Видно е, че
е налице законова забрана, наред с другото, за озвучаване от физически лица
на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, с която, при описаните по-горе условия на време, място,
обстановка, Р. Ф. не се е съобразил, а напротив – около 23:05 часа е озвучавал
посредством посочената по-горе преносима тонколона, открити площи в зони
и територии, предназначени за жилищно строителство.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по
съществото на правния спор. Наличието на семеен повод, независимо от
неговото естество, не може да се превръща в своеобразно извинително
основание зае смущаване покоя на живущите в тъмната част на денонощието,
респ. – за нарушаване на цитираната по-горе, законова забрана. Наред с това,
неправилно се счита, че нарушение като посоченото в АУАН/НП, не попада в
приложното поле на ЗЗШОС, тъй като се касае за шум, предизвикан от съсед в
жилищна сграда, а това означава, че съобразно чл.3 ал.5 ЗЗШОС,
нарушаването на нощната тишина е следвало да бъде установено и
санкционирано по реда на Наредба №1 на ОБЩИНА ПЛЕВЕН. Действително,
съобразно чл.3 ал.2 ЗЗШОС, „Този закон не се прилага за шума: 1. предизвикан
от лицето, подложено на неговото въздействие; 2. предизвикан от домашни
дейности; 3. предизвикан от съседи в жилищни сгради; 4. на работните
места; 5. в транспортните средства; 6. в зони на военни действия; 7.
предизвикан от събрания, митинги и манифестации.“, а съобразно чл.3 ал.5
ЗЗШОС, „Изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от
съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети,
приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната
администрация.“. В процесния случай обаче, нито се касае за „домашни
дейности“, нито – за шум, предизвикан от съседи в жилищни сгради. Изяснено
е, че извършваното от страна на Ф. озвучаване е идвало от еднофамилна къща,
а шумът от използваната за целта тонколона се е чувал толкова силно в околно
пространство, че свидетелите Г. и С. ясно го възприемали въпреки
3
затворените прозорци на патрулния полицейски автомобил, когато
пристигнали на мястото на подадения сигнал за нарушаване на тишината. Ето
защо, не е налице някоя от хипотезите, предвидени в чл.3 ал.5 ЗЗШОС, т.е.
приложението на същия Закон не е изключено в процесния случай, а
нарушението по чл.16а ал.2 ЗЗШОС – се явява доказано по несъмнен начин.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.34а
ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда, съобразно която
административнонаказателна разпоредба, „За нарушение по чл. 16а, ал. 1 – 5
физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите
лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от
3000 до 6000 лв.“. Видно е, че размерът на административното наказание е
определен в самия минимум – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, което в
случая се явява уместно, предвид липсата на данни за други нарушения на
ЗЗШОС в миналото, от страна на жалбоподателя. Не на последно място,
случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР
на ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните - такова, което
не предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата
на вредни последици е част от правната характеристика на деянието.
Същевременно, не са налице доказателства в подкрепа на това, че
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС,
напротив – обществената му опасност е типична.
Следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.57 ал.1 т.11 ЗАНН,
Наказателното постановление следва да съдържа произнасяне относно
веществените доказателства. В конкретния случай, като веществено
доказателство, със съставянето на АУАН, е иззета преносима тонколона марка
„***“, модел ЕК-***, №***, като в обжалваното НП, не е налице
разпореждане със същото веществено доказателство. Наред с това Съдът
съобрази, че съобразно чл.20 ал.1 ЗАНН, подлежат на отнемане вещите,
принадлежащи на нарушителя и послужили за извършване на умишлено
административно нарушение – ако това е предвидено в съответния Закон.
Доколкото разпоредбите на ЗЗШОС не предвиждат отнемане на вещи –
средство на административно нарушение, то не са налице законовите
предпоставки за отнемането на преносима тонколона марка „***“, модел ЕК-
***, №***, послужила за извършване на умишленото нарушение по чл.16а
ал.2 ЗЗШОС – и доколкото не се касае за вещ, притежаването на която е
забранено или която е предмет на административно нарушение, следователно,
същото веществено доказателство следва да бъде върнато на лицето, от което
е иззето – Р. Р. Ф.. В този смисъл Съдът намира, че на основание чл.63 ал.7 т.5
ЗАНН следва да бъде изменено обжалваното НП в частта относно
разпореждането с веществените доказателства, като бъде върната преносима
тонколона марка „***“, модел ЕК-***, №***, послужила за извършване на
умишленото нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС на лицето, от което е иззета - Р.
4
Р. Ф.; в останалата част, НП следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.5 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 49з/21.10.2024 г. на ВПД
НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с което на Р. Р. Ф.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.34а
ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС В ЧАСТТА
относно разпореждането с веществените доказателства, като ВРЪЩА 1
бр.преносима тонколона марка „***“, модел ЕК-***, №***, послужила за
извършване на умишленото нарушение по чл.16а ал.2 ЗЗШОС на лицето, от
което е иззета - Р. Р. Ф..
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 49з/21.10.2024 г.
на ВПД НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, в
останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5