Р Е Ш
Е Н И
Е №260180
гр.Кюстендил,
19.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева гр.д.№5/2021г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на П.Ж.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша“ №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от *****, представляваща обезщетение
за претърпените от К. неимуществени вреди – душевни болки и страдания,
изразяващи се в неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт,
унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, създадени пречки и дискомфорт в семейния живот, както и пречки в кариерното
развитие и пропуснати възможности за реализация на заеманата от него длъжност в
*****, настъпили в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл.201 във вр. с чл.20
ал.2 от НК, по което К. е бил оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД
№134/2019г. по описа на ОС-Хасково, КНОХД №319/2020г. по описа на ВКС, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2020г. (датата на влизане в
сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендирани
са разноски.
С влязло в сила определение
№260134/05.03.2021г. е прекратено по настоящото дело производството по предявен
от П.К. иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на *****лева.
Ищецът
твърди, че срещу него е било образувано досъдебно производство (ДП) с
№83/2013г. по описа на РУ „Транспортна полиция“ – гр.Стара Загора и ДП
№314/2014г. по описа на РУ на МВР-Харманли, по които е имал качеството на обвиняем
в периода от 20.03.2013г. до 08.06.2015г., а в последствие РП-Харманли е внесла
обвинителен акт срещу него в съда, по който е било образувано НОХД №134/2015г.
по описа на РС-Харманли. Производството по това дело, по което К. имал
качеството на подсъдим, продължило от 08.06.2015г. до 19.10.2016г., когато с
присъда с №24/19.10.2016г. К. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.201 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за
това, че на 20.03.2013г. в землището на общ.Харманли, обл.Хасково,
в междугарието гр.С.-гр.Харманли от дизелов локомотив
с №07049.0 в качеството му на длъжностно лице – „помощник локомотивен машинист“
в съучастие с Р.М.И.от гр.Д. – „локомотивен машинист“, като съизвършител,
и В.Ж.Д. от гр.С., като помагач, К., като извършител, чрез използване на лек
автомобил „Лада Нива“, с рег.№****, собственост на В.Ж.Д., е присвоил чужди
вещи 156.300 литра дизелово гориво на стойност 411.07 лева, собственост на ****
връчени му в това му качеството да ги пази и управлява, като в приложение на
чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му е било наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от
1 година и 6 месеца. Ищецът сочи, че е подал жалба срещу така постановената
присъда, по повод която е било образувано ВНОХД №957/2016г. по описа на
ОС-Хасково, производството по което дело продължило от 31.01.2017г. до
16.02.2017г. и приключило с отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на
делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното
разглеждане на делото от РС-Харманли е било образувано НОХД №131/2017г., което
е продължило от 30.05.2017г. до 22.01.2019г. и е приключило отново с осъдителна
присъда с №1/22.01.2019г., с която на К. са били наложени идентични наказания с
тези по отменената такава. Ищецът твърди, че е обжалвал отново и пред
ОС-Хасково е било образувано ВНОХД №134/2019г. по описа на съда, което е
продължило за времето от 19.03.2019г. до 14.01.2020г., когато с присъда с
№3/14.01.2020г. е била отменена частично първоинстанционната присъда в частта,
в която К. е осъден и с въззивната присъда същият е
бил признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен.
По подаден касационен протест срещу оправдателната присъда, пред ВКС е било
образувано КНОХД №319/2020г., което е приключило на 17.06.2020г. с решение с
№87/17.06.2020г., с което въззивната присъда е
оставена в сила. Ищецът сочи, че наказателното производство срещу него се е
водило 7 години и 3 месеца, през които същият е търпял негативни изживявания,
притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха и стрес,
семейният му живот е бил разбит и унижен, а професионалната му кариера –
провалена. Твърди, че има три деца, които по време на израстването си са приели
възможността баща им и да е престъпник, след като в такъв продължителен период
от време всеки месец са го викали да се явява на дела; допуска възможността те
да са се срамували от него и да са били подигравани, така, както и той е
изпитвал срам, а и е пропуснал да съпреживее много моменти с тях, заради
напрежението и стреса, в които се е намирал. К. твърди, че в резултат на
повдигнатото му обвинение се влошили и отношенията със съпругата му, която
смятала, че полицията и прокуратурата не биха могли да сгрешат и допускала, че
съпругът й е виновен, като през лятото на 2017г. го напуснала, последвало дело
за развод, макар децата да останали под неговите грижи, с цената на огромни
лишения. Ищецът твърди още, че поради дългия стаж и добра професионална
квалификация, които има, пред него съществували добри възможности за кариерно
израстване, но наличието на водени срещу него наказателни производства довело
до трайното му пренебрегване от ръководството, като през цялото време К. бил
под нервно напрежение, провокирано от страх за евентуалното му дисциплинарно
уволнение. Ищецът твърди, че започнал да страда от безсъние, високо кръвно
налягане, болки в зъбите. Изпитвал чувство на безпомощност, унижение, особено
силно при явяване в полицията и съда. Поради ежемесечната потребност работният
му график да се съобразява с явяванията на заседания,
в професионален план гледали на него като на неблагонадежден служител.
Ответникът в
подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при ОП-Кюстендил,
оспорва основателността на предявения иск. Аргументира разбиране за
недоказаност на твърдението на ищеца да е претърпял описаните в исковата молба
вреди и същите да се намират в причинно-следствена връзка с повдигнатото му
обвинение. Изтъква, че прокуратурата не е давала официално публичност на
воденото досъдебно производство, поради което не би могла да носи отговорност
за формирането на обществено мнение по темата. Ответникът изтъква и факта, че
същият не следва да носи отговорност за целия период на воденото наказателно
производство, тъй като след приключване на досъдебното такова и внасянето на
материалите в съда, ръководно-решаващият орган е друг и от неговите действия и
поведението на другите участници в процеса зависи до голяма степен
продължителността на съдебната фаза на процеса. Възразява се и срещу размера на
претендираната като репарация за вредите сума, стояща
вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е
понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
Досъдебно
производство (ДП) с №83/2013г. по описа на РУ „Транспортна полиция“ - Стара
Загора към отдел „Транспортна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“
е било образувано на 15.03.2013г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК срещу неизвестен извършител.
С
постановление от 22.08.2014г. на и.ф. Районен прокурор при РП-Харманли ДП с
№83/2013г. по описа на РУ ТП-гр.Стара Загора е било иззето от РУТП-гр.Стара
Загора и е било предадено за разследване на РУ на МВР-гр.Харманли (по място на
извършване на деянието), като видно от том IV от ДП, същото е било образувано под №314/2014г. по
описа на РУ на МВР-гр.Харманли.
В хода на
разследването, с постановление за привличане на обвиняем от 23.09.2014г. на П.Ж.К.
е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.202 ал.2 във вр. с чл.201 във вр. с чл.20 ал.2
от НК, за това, че на 20.03.2013г. в землището на общ.Харманли, обл.Хасково, в междугарието гр.С.-гр.Х.
от дизелов локомотив с №****, в качеството му на длъжностно лице – „помощник
локомотивен машинист“ в съучастие с Р.М.И.от гр.Д. – „локомотивен машинист“,
като съизвършител, и В.Ж.Д. от гр.С., като помагач, К.,
като извършител, чрез използване на лек автомобил „Лада Нива“, с рег.№****,
собственост на В.Ж.Д., е присвоил чужди вещи 156.300 литра дизелово гориво на
стойност 411.07 лева, собственост на „****“ ЕООД, връчени му в това му
качеството да ги пази и управлява.
Видно от
материалите по НОХД №134/2015г. по описа на РС-Харманли, на 24.04.2015г.
Районна прокуратура-Харманли е внесла в Районен съд-Харманли за разглеждане
обвинителен акт срещу П.Ж.К. и лицата Р.М.И.и В.Ж.Д. за престъпления по чл.201
във вр с чл.20 ал.2, респ.ал.4 от НК. Образувано е
било НОХД №134/2015г. по описа на съда. За периода от 08.06.2015г. (датата на
първото насрочено открито съдебно заседание) до 19.10.2016г. пред районния съд
са били проведени общо дванадесет открити съдебни заседания, за повечето от
които К. се е явявал лично, с изключение на три съдебни заседания – насрочените
за 08.10.2015г., 06.11.2015г. и 16.09.2016г.
На
19.10.2016г. първоинстанционният съд е постановил присъда с №24/19.10.2016г., с
която е признал П.Ж.К. за виновен в извършване на престъплението, в което е бил
обвинен, като му е било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и е бил осъден да
заплати разноски в полза на държавата.
По подадена
от П.К. и другия подсъдим Р.И.жалба срещу така постановената присъда е било
образувано ВНОХД №957/2016г. по описа на ОС-Хасково, по което е било проведено
едно открито съдебно заседание, на което К. се е явил и с решение с
№22/16.02.2017г. по посоченото дело е отменена първоинстанционната присъда и
делото е върнато на РС-Харманли за ново разглеждане от друг състав на съда,
поради допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила.
Новото дело
пред РС-Харманли е било образувано под №131/2017г. на дата 11.04.2017г.
проведени са били 13 броя съдебни заседания на 11 броя от които Ж.К. се е явил
лично. Делото е приключило с постановяване на присъда с №1/22.01.2019г., с
която К. отново е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение, и му е било наложено наказание „пробация“
с пробационни мерки – „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца и „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и е бил осъден да
заплати разноски в полза на държавата.
На 20.02.2019г. пред ОС-Хасково е било
образувано ВНОХД с №134/2019г. по подадена въззивна
жалба от подсъдимите срещу първоинстанционната осъдителна присъда. Проведени са
били 7 открити съдебни заседания, на които К. е присъствал. Делото пред въззивната инстанция е приключило на 14.01.2020г. с
постановяване на присъда с №3/14.01.2020г., с която първоинстанционната такава,
в осъдителната част по отношение на К., е била отменена и същият е бил признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
По подаден
протест от ОП-Хасково пред ВКС на РБ е било образувано н.д.№319/2020г. по описа
на съда. Проведено е било съдебно заседание на 10.06.2020г., на което П.К. е
присъствал. С решение №89 от 17.06.2020г. касационната инстанция е оставила в
сила въззивната присъда, като решението й е било
окончателно.
Горните
факти са установими от материалите по приложеното ДП
и цитираните съдебни дела, които са приложени по настоящото дело.
От
приложените към исковата молба документи е видно, че К. се е намирал в
граждански брак с Л.М., сключен на 26.09.1998г., който брак е бил прекратен с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправило разстройство на брака с решение
на ДнРС от 17.06.2019г., постановено по
гр.д.№2299/2018г. по описа на съда. От брака съпрузите имат три деца – Ж. К.,
роден на ***г., А. К., роден на ***г. и П. К., родена на ***г. при развода,
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, са възложени
на бащата.
По делото са
разпитани свидетелите Р.М.И.и Ж.П.К., син на ищеца.
Според
свидетеля Илиев, който е бил обвиняем и подсъдим, заедно с П.К. по водените
срещу него дела, двамата винаги пътували заедно за заседанията. Когато
тръгвали, К. винаги бил мълчалив; чести спирали, за да ходи до тоалетна; бил
притеснен; оплаквал се, че със съпругата му имат проблеми вкъщи, заради честото
пътуване по дела всеки месец и разходите, свързани с това. К. се оплаквал, че
му е напрегнато, че не може да спи, че го болят зъбите; отслабнал. През
периода, в който се водели делата бил затруднен финансово, а пътуванията винаги
били свързани с разходи.
Свидетелят Ж.
К. твърди, че откакто се помни срещу баща му се водели дела. Те продължили 7
години. Ищецът е споделял вкъщи, но не се хранел, отслабнал; зъбите му паднали;
имало разправии в семейството, тъй като съпругата му и майка на свидетеля
твърдяла, че е престъпник и, че ще го осъдят; недоволствала, че прави разноски
за делата, че не обръща внимание на децата.
При така установените по делото факти, съдът
формира извод за частична основателност на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано
За да бъде
изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на главно,
пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в
производството по безспорен начин да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) по отношение на ищеца да е било повдигнато обвинение
за престъпление и да е било образувано наказателно производство; 2) ищецът да е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед характера на наведените в
конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди – неимуществени
(предвид конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените вреди – последните да са пряка и
непосредствена последица на първото. Отговорността на държавата при наличието
на горните предпоставки е обективна, а липсата или наличието на вина у конкретно
длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично
по делото се установи наличието на първите две от горепосочените предпоставки.
По ДП №83/2013г. по описа на РУТП-Стара Загора, преобразувано в ДП №314/2014г.
по описа на РУ МВР - Харманли на П.К. е било повдигнато обвинение на
23.09.2014г. за престъпление, квалифицирано от обвинителя, като такова по
чл.202 ал.2 във вр. с чл.201 във вр.
с чл.20 ал.2 от НК. Досъдебната фаза на наказателния процес е приключила с
внасянето на обвинителен акт в съда, при което пред РС-Харманли е било
образувано НОХД №134/2015г. по описа на този съд за престъпление по чл.201 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Делото, след двукратно
осъществяване на инстанционен съдебен контрол, е
приключило с влязла в сила на 17.06.2020г. оправдателна присъда по повдигнатото
на К. обвинение.
Съдът
приема, че по делото бе проведено от страна на ищеца доказване на твърдението,
че същият е претърпял неимуществени вреди. От показанията на свидетелите стана
ясно, че през хода на цялото наказателно производство ищецът е бил притеснен,
напрегнат, отслабнал, болели го зъбите, не можел да спи добре, имал проблеми в
семейството, свързани с това, че е обвиняем и подсъдим и с това, че ежемесечно
прави разходи за пътувания до гр.Харманли и гр.Хасково. К. бил допълнително
финансово затруднен и потиснат от този факт. Тези обстоятелства водят до извод,
че ищецът е търпял психичен дискомфорт, притеснение,
безпокойство, съпътствани от телесни страдания. Всички изложени факти
съставляват вреди, имащи неимуществен характер.
Не се доказа
твърдението на К., че воденото срещу него наказателно производство е създало
пречки в кариерното му развитие и е причина за пропуснати възможности за
реализация на заеманата от него длъжност в БДЖ.
Безсъмнено е
наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконното
обвиняване в извършването на престъпление. Ответникът възразява относно липсата
на каузална връзка между обвиняването и вредите, релевирайки
довод, че тази връзка е опосредена и от дейността на
съда.
Претърпените
от ищеца вреди са резултат от повдигнатото и поддържано срещу него от страна на
прокуратурата неоснователно обвинение. Каузалната връзка не е била прекъсната и
отговорност не следва да се носи от съда, тъй като по повдигнатото обвинение
няма постановен влязъл в сила
осъдителен съдебен акт. И въззивната, и касационната
съдебни инстанции са намерили подсъдимия К. за невиновен и са го оправдали. В
този смисъл има постановена съдебна практика, съдържаща се в решения по чл.290
от ГПК, сред които напр. решение №300 от 21.10.2011г. на
ВКС по гр.д.№213/2011г., III г.о.,
ГК.
В контекста
на изложеното, претенцията, досежно неимуществените вреди е доказана по своето
основание.
Определянето
на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е
предоставено на съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав,
отчитайки всички обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение (и изложени
по-горе, поради което е безпредметно да се преповтарят), обема и естеството на
претърпените неимуществени вреди, засегнали различни личностни блага, намира,
че претендираната сума, целяща да обезщети К., е
завишена.
От една
страна следва да се съобразят факторите, допринесли за възникване и повишаване
интензитета на вредите, сред които са относително голямата продължителност на
производството – почти 6 години от повдигане на обвинението; обстоятелството,
че постановените присъди при двукратното разглеждане на делото от първата
инстанция са имали осъдителен характер, което значително утежнява търпените
вреди, а също и това, че обвинението е за тежко престъпление. От друга страна
трябва да се отчетат факти, като този, че реална опасност за налагане на
ефективно наказание почти не е съществувала и, че към настоящия момент вредните
последици в съществената им част са заличени.
Присъденото
парично обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди и да води до неоснователно обогатяване на
лицето.
Справедливо,
разумно и напълно кореспондиращо със събраните по делото доказателства, според
съда, се явява обезщетение за сума в размер на 35 000 лева. Съдът счита, че
това обезщетение би репарирало понесените от ищеца страдания от психическо,
физическо и морално естество и е адекватно
обезщетение за претърпените вреди.
За горната
сума искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата над нея до претендирания размер от *****.
Върху
присъдената сума се дължи заплащане и на законната лихва, така, както е
поискана, т.е. от 17.06.2020г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
На ищеца се
следва заплащане от страна на ответника, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на
съдебните разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 10.00 лева за държавна такса и на 1 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение, или общо – 1 510.00 лева. Заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно (каквото възражение прави ответната
страна), тъй като същото дори не надхвърля определения в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. минимален размер. Според уважената част от иска, ответникът
дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 587.22 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София бул.“Витоша” №2 да заплати на П.Ж.К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, сумата от **** лева, представляваща
обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, изразяващи се в неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес,
създадени пречки и дискомфорт в семейния живот,
настъпили в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл.201 във вр. с чл.20
ал.2 от НК, по което К. е бил оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД
№134/2019г. по описа на ОС-Хасково, КНОХД №319/2020г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.06.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 587.22 лева (петстотин осемдесет и
седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторени по делото
разноски, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в създадени пречки за кариерно развитие и пропуснати възможности
за реализация на заеманата от П.К. длъжност, както и за разликата над
присъдените ***** до претендираните *****, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
Решението
може да се обжалва или протестира с въззивна жалба
или въззивен протест пред Апелативен съд-София в
2-седмичен срок от датата на връчването му в препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: