О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
01.02.2018г., гр. Перник
Районен съд – гр. Перник, VIII гр.
състав, в закрито съдебно заседание на първи
февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: Яна Филипова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3034 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Г.С.К. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
дружеството сумата общо в размер на 20361.31
лева, от която сумата в размер на 2456.38 лева, представляваща непогасено
вземане по Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта при
промоционална програма „Cash back“ № 06190021/12.07.2006г., сумата
в размер на 6784.27 лева, представляваща такса ползване и сумата в размер на
11120.66 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 02.02.2010г. до
31.03.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1332/03.04.2017г. по ч.гр.д. № 1630/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С влязло в сила протоколно определение
от 05.10.2017г. производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Съгласно указанията дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, с прекратяване на образуваното производство за установяване на
дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение се
заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на
иска. Предвид изложеното последиците при прекратяване на производството по
делото следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът
не бъде предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, а именно издадената заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена. С оглед изложеното, съдът намира, че
следва да обезсили на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение №
1332/03.04.2017г. по ч.гр.д. № 1630/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник.
Разпоредбата
на чл.
81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по исканията за
разноски, като без значение е вида на акта, с който приключва
делото. В
случая производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК,
поради което съгласно чл.
78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски. Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както
в заповедното, така и в исковото производство. Подлежат на
присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото,
за чието извършване той е представил надлежни доказателства. В разглеждания случай ответникът претендира заплащане на сторени съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева за
процесуално представителство в заповедното производство и в размер на 1150 лева
за процесуално представителство в настоящото производство.
При определяне на размера на разноските, които да бъдат
възложени в тежест на ищеца, съдът следва да съобрази своевременно направеното
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК на адвокатския хонорар на процесуалния представител на насрещната
страната, като бъде извършена преценка относно правната и фактическа сложност
на производството, както и вида и характера на извършените процесуални
действия. Подаденото от адвокат В.К.
възражение по чл. 414 ГПК е бланкетно, като в него не са наведени никакви
конкретни доводи за недължимост на претендираните от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД суми, които биха могли съгласно указанията дадени с т. 11а от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК да бъдат взети предвид
от исковия съд в производството по реда на чл. 415 ГПК. Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
срещу издадена заповед за изпълнение не попада сред изрично предвидените в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на основание §
1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да
бъде определено по аналогия. Предвид изложеното при определяне на размера на
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника следва да намерят
приложение разпоредбите на чл. 6, т.3 и т.5 от Наредбата, а именно
възнаграждение за проучване на дело с даване на мнение по него в размер на 50
лева и за изготвяне на документ 60 лева, т.е. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД следва да заплати на Г.С.К. сумата в размер на 110 лева. В подкрепа на
изложеното са Определение № 33/19.01.2017г. по ч.в.търг.д. № 14/2017г. по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, Решение № 321/10.05.2016г. по т.д. № 1688/2015г.
по описа на Окръжен съд – гр.Варна, Решение № 558/08.08.2017г. по т.д. №
1143/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна и Решение № 12/09.02.2017г. по
в.т.д. № 580/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен и Определение от
24.08.2017г. по ч.гр.д. № 10252/2017г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ищеца възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в
настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал.2,
т. 2, т.3 и т.4 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение
съобразно броя и цената на предявените обективно кумулативно съединени искове
възлиза на 1934.76 лева, поради което претендираният адвокатски хонорар от 1150
лева не се явява прекомерен.
Така мотивиран,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал.5 ГПК Заповед за изпълнение №
1332/03.04.2017г. по ч.гр.д. № 1630/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Г.С.К.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на 110 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Г.С.К.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на 1150 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на
съобщението пред Окръжен съд – гр. Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: