№ 2858
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20231100105860 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Г. С. И. срещу ЗАД"ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" за сумата от 200 000,00лева- обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на майката на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от 28.12.2020г.(дата на която ответника е трябвало да се
произнесе по заведената претенция) до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба са изложени съображения, че на 18.05.2020г. около 18:00
часа в светлата част на деня в с.Садовец, обл.Плевен, на ул.“Иван Асен II”
пред № 50 е настъпило тежко ПТП между починалата Р.А., майка на ищеца, и
л.а. марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег.№ *********, управляван от С.
О. С. при следния механизъм: На 18.05.2020г. около 18:00 часа ( в светлата
част на деня) в с.Садовец, обл.Плевен починалата пешеходката Р.А.
предприела правомерно пресичане на пътното платно( в района на ПТП няма
пешеходна пътека) на ул."Иван Асен И" пред №50. Пътното платно в района
на ПТП е прав и хоризонтален, за двупосочно движение, без хоризонтална
маркировка, без пешеходни пътеки, ширината на асфалтовата настилка за
движение е 6,12м. В същото време водачът С. О. С. управлявал л.а. марка
,Фолксваген", модел„ Пасат", с рег.№ *********, при което предприел
движение на заден ход, без да се увери, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. Настъпил удар между МПС, движещо се на заден
1
ход, и предприелата вече пресичане на пътното платно пешеходка, която
получила наранявания в областта на хълбочния гребен в ляво, предната
повърхност на ляво рамо, лакътните ямки и по гърба на лявата гривнена става,
както и съчетана механична травма на главата (черепно мозъчна травма)-оток
и кръвонасядане по меките черепни обвивки на черепа тилно вляво,
кръвонасядания по седалището в ляво. Пострадалата веднага е откарана в гр.
Плевен в болница УМБАЛ" Д-р Г.Странски"- гр.Плевен. Въпреки положените
усилия от медицинското здравно заведение на дата 22.05.2020г. настъпва
смъртта й.
Излага твърдения, че вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС С. О.
С., който предприел движение без да спази изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗДвП. По повод настъпилото ПТП е образувано ДП№ 157/ 20г. РУ-Долни
Дъбник и пр.пр.№3355/20г и по описа на ОкП-Плевен спрямо виновният
водач С. О. С.. Внесен е обвинителен акт, по който е образувано наказателно
производство по НОХД№551/2021г. на ОС –Плевен и е постановена присъда
№ 16 от 06.10.2021г., влязла в сила на 22.03.2023г.
Излага съображения за настъпили неимуществени вреди от неочакваната и
внезапна смърт на майката на ищеца, тъй като след съобщението за смъртта,
животът му спрял. Майка му била изключително важна за него, тъй като била
жизнена и здрава физически и психически. Отгледала го сама, след развода с
бащата му, като впоследствие живеели заедно с двете й внучета- децата на
дъщеря й. Помагала ежедневно и в отглеждането сина на ищеца. Всеки ден се
виждали и общували. Между майката и сина имало изключителна
привързаност и обич. Почти всеки ден, когато починалата била в София,
отивала в апартамента на сина си. Вечер се чували по телефона отново. Когато
ходела в с.Садовец се чували многократно на ден. В деня на смъртта, ищецът
звънял на телефона й многократно, докато разбрал лошата вест. Починалата
майка и син се подкрепяли. Единственият човек, който помагал на ищеца при
отглеждане на детето му, което към дата на смъртта на баба си било на 9
години. След смъртта на майка си ищецът сънува постоянно кошмари.
Редовно ходи на гроба на майка си да разговаря, сякаш е жива. Животът му се
променил коренно. Станал затворен, потиснат и не желаел да контактува с
хора, изпаднал в тежка депресия, станал подтиснат.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД представил писмен отговор, в
2
който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва
наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № BG/23/120000986174, сключен между
Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД и
собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *********,
валидна към дата на процесното ПТП 18.05.2020г. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП поради липса на доказателства за точното
местоположение на участниците при настъпване на събитието, състоянието на
пътя, организацията на движението в района, пътната маркировка, знаково
стопанство, интензивност на движението, наличие на пешеходни пътеки и или
други съоръжения за движение на пешеходци, причини за наличие на
пешеходец на платното за движение и др. Излага съображения за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата имала обективната
възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да
предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Същата е
предприела пресичане на платното за движение косо, като ненужно е
удължавала пътя и времето си за пресичане, като освен това е пресичала и на
място, което не е било предназначено за тази цел, при това в момент, в който
това не е било безопасно. Не се огледала и не се съобразила с обстановката на
пътното платно, не се съобразила с разстоянието до процесното МПС и
попаднала в опасната зона за спиране. С това си поведение нарушила
разпоредбите на чл. 113, ал.1, т. 1 и 2, чл. 114, т.1 и 2 от Закона за движението
по пътищата. Счита че пострадалото лице не е спазило императивните
разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе на платното за
движение, пешеходецът е следвало да се съобрази с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение,
да не навлиза внезапно на платното за движение, както и да не удължава
ненужно престоя си на платното за движение, като в конкретния случай, не се
е съобразила и с условията на пътното платно. Същата незаконосъобразно се е
намирала и престоявала на платното за движение на място, което не е
безопасно, непосредствено зад МПС, което към момента е било с включен
двигател. При пряката възможност да възприеме автомобила и да осъществи
действия с оглед предпазване на здравето и телесния си интегритет, същата е
бездействала и е станала основна причина за настъпване на вредоносния
резултат.
3
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представена е присъда №16/06.10.2021г., влязла в сила на 22.03.2023г.,
постановена по НОХД №551/2021г. по описа на ОС-Плевен, с която е признат
С. О. С. за виновен в това, че на 18.05.2020г. около 18,00 часа, в с. Садовец,
обл. Плевен, на ул. „Иван Асен II“ пред №52, при управление на МПС- лек
автомобил марка Фолксваген", модел„Пасат“ с peг. №*********, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5,
ал. 2, т. 1от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Р.А. А., починала на 22.05.2020г., като след деянието направил
всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата А..
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се
установява следното:
Свидетелката Р.Л.К., бивш фактически съпружески съжител на ищеца, дава
показания, че познава ищеца от 2001г. Смъртта на майка му била внезапна и
той я приел много отчайващо. Затворил се в себе си, не искал да се вижда с
приятели. Свидетелката и ищеца имат син, с който ищецът играел футбол,
когато ходел на гости при него, но постоянно повтарял, че се чувства изморен,
което било странно. Изгубил интерес към всичко, получил много мрачни
мисли. Постоянно обяснявал на свидетелката, че и на него ще му се случи
същото и сина му ще остане без родители. Имали много силна връзка. Майка
му и баща му били разделени и още в ранна негова детска възраст починалата
била най-близкия му човек. Тя много му помагала, живеела с него, готвела му.
За детето най-вече много му помагала да го гледа, тъй като имат споделено
родителство. След смъртта на майка си, той се затворил в себе си. Имал доста
приятели и излизал често, но това се променило. Не искал да излиза въобще.
Прибирал се и обяснявал, че няма защо да излиза. Поддържат близки
отношения и се чуват редовно заради детето, при което й направило
впечатление, че не иска да излиза с приятели. Спрял да ходи на ски.
Обяснявал, че не може да спи, че сърцето го боли. Даже му препоръчала да
ходи на кардиолог. Основно ходел на работа и се прибирал.
Познавала майка му Р., която била енергична, жизнена, оправяла се сама,
помагала на сестра му преди време да гледа децата. При тях също идвала и
4
гледала детето. Тя била единствения човек, който можел да им помага, за да
ходи свидетелката на работа. Ходела редовно и в Садовец, за да поддържа
къщата. Погребението й било изключително тъжно. Всички присъстващи,
включително и ищеца, много плакали. Това бил най-близкия му човек и
изцяло разчитал на нея. Тя му помагала във всичко и постоянно се чували.
Когато се случил инцидента с майка му, те не живеели заедно. Разделили се с
него около 3 г. преди това. Г. живеел в апартамента, в който живеели заедно в
гр. София. Майка му много често живеела при него, 10 дни при него и после
живеела в „Овча купел“ при сестра му, а от време на време ходела лятото на
Садовец да поддържа къщата. Няколко месеца след смъртта на майка си
отишъл на кардиолог и казал, че взима някакви лекарства за кръвно, но не
знае точно какви.
Свидетелят С. О. С., помни за ПТП през 2020 година, което се случило в с.
Садовец пред хранителен магазин. Той напазарувал храна от магазина, качил
се в колата, сложил си колана. Преди да направи маневра се огледал и нямало
никого. През това време тръгнал назад и се чул слаб звук отзад на багажника.
Спрял колата, отишъл отзад и я заварил в безсъзнание, след което веднага дал
първа помощ. Карал „Фолксваген пасат“ и преди да чуе този звук, нищо не
забелязал. Имало пешеходци отстрани и на страничното огледало имало човек
отдясно и само го видял как се хванал за главата. Мислел, че е блъснал
някакво колело. Тя се намирала на земята зад колата. Тялото било по гръб на
метър, метър и половина. Била паднала с краката напред срещу багажника по
гръб. Когато отишъл при нея, тя била в безсъзнание. Преди маневрата
погледнал в двете странични огледала и в огледалото за обратно виждане, но
не забелязал жената.
В района, където станало събитието няма пешеходна пътека. Седнал в колата,
оставил чантата с яденето на седалката до него, сложил си колана, запалил
колата, огледал се и тръгнал. Не видял жената преди това в магазина или
отстрани. В селото има пешеходни пътеки, но в този район няма.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение, че механизмът на ПТП е идентичен с установения в присъдата.
Прието е, че пешеходецът се е намирал извън траекторията на движение на
автомобила. Преди предприемане на маневрата за движение на заден ход,
водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца в огледалата
5
за обратно виждане. Водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара. Към момента на предприемане на маневра за движение на
заден ход от водача на автомобила, пешеходецът се е намирал на разстояние
1,89 метра от мястото на удара или на около 1,20 метра от страничния габарит
на автомобила и е имал техническа възможност да възприеме предприетата
маневра, да спре и пропусне преминаването на автомобила.
Според вещото лице в района на ПТП има положени пешеходни пътеки в с.
Садовец. Съгласно приложена организация на движението по улици на
територията на село Садовец, пешеходни пътеки се намират срещу кметство
на село Садовец, срещу училище „Стефан Караджа“ и срещу детска градина,
намиращи се на път № 305.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил марка „Фолксваген", модел„Пасат“ с peг.
№*********.
Установява се, че с присъда №16/06.10.2021г., влязла в сила на 22.03.2023г.,
постановена по НОХД №551/2021г. по описа на ОС-Плевен, е признат С. О.
С. за виновен в това, че на 18.05.2020г. около 18,00 часа, в с. Садовец, обл.
Плевен, на ул. „Иван Асен II“ пред №52, при управление на МПС- лек
автомобил марка Фолксваген", модел„Пасат“ с peг. №*********, нарушил
паравилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5,
ал. 2, т. 1от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Р.А. А., починала на 22.05.2020г., като след деянието направил
всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата А..
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд и има доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били
предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския
съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната
6
квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички,
независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки
в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации,
направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са
съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на
ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на
ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.;
Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение №
25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото
производство не следва да се обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като
съдът го приема за установен съобразно влязлата в сила присъда, относно
място, време и вина за настъпването му.
От съдържанието на присъдата се установява наличието на противоправно
поведение на С. О. С., който при управлението на МПС на посоченото място,
дата и час, поради нарушение на правилата за движение по пътищата
реализирал ПТП, при механизъм описан в присъдата, в резултат от което
настъпила смъртта на Р.А. А., майка на ищеца. Предвид изложеното се
установява пасивната материално-правна легитимация на ответника като
застраховател, по предявените искове.
Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че ищецът е
син на починалата, поради което е сред лицата имащи право на обезщетение
при смърт, настъпила в резултат от ПТП, съобразно Постановление № 4/25. V.
1961 г. Пленумът на ВС, според който правилното прилагане на закона
изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. С Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка
7
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая се установява, че ищецът е син на починалата и към датата на
смъртта й е бил пълнолетен, баща на едно дете. От показанията на
свидетелката К., която живяла във фактическо съжителство с ищеца, към
датата на смъртта на майка му били разделени и синът им е отглеждан при
условията на съвместно родителство. Майката на ищеца живеела десет дни от
месеца при него в гр.София, а останалото време при сестра му. Ходела и в с.
Садово, за да поддържа къщата. Ищецът имал близки отношения с майка си,
тя помагала за отглеждането на сина му, когато е при него. Поради
изложеното следва да се направи извод за наличие на близка връзка между
ищеца и починалата, поради което следва да се присъди обезщетение за
вредите, настъпили в причинно-следствена връзка със смъртта на майка му.
Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. В ППВС
№4/68г. е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. В случаите, когато се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, от
значение за размера на обезщетението са още възрастта на починалия,
степента на родствена близост между него и лицата, които претендират
обезщетение, както и действителното съдържание на отношенията помежду
им.
В разглеждания случай ищецът е син на починалата в резултат на ПТП от
18.05.2020г., която към момента на смъртта си е била на 76 години, и поради
близката родствена връзка с починалата несъмнено е понесъл тежко смъртта й
и е претърпял значителни по степен морални болки и страдания. Независимо,
че са живели в отделни домакинства, между сина и майката са съществували
близки отношения, те взаимно си помагали, майката помагала за
отглеждането на внука си, имали отношения на привързаност, поради
което смъртта на майката се е отразила неблагоприятно върху психиката на
нейния син. От показанията на свидетелката К., които съдът преценява по
реда на чл.172 от ГПК и ги кредитира, тъй като са житейски обосновани, се
установява, че смъртта на майката е довела до цялостна промяна в
8
поведението на ищеца, до нежелание за социални контакти и депресия.
Преценявайки степента на родствена близост и действителното съдържание
на отношенията между ищеца и неговата майка, както и всички негативни
последици от смъртта на последната върху живота на ищеца, съдът приема, че
ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 40 000лв. При определяне на обезщетението съдът съобразява и
възрастта на пострадалата към момента на увреждащото събитие, тъй като в
константната съдебна практика няма спор, че тя е релевантна за размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението от 40000 лв. е
съобразено с принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и ще
допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните
последици, настъпили в правната сфера на ищците като последица от
увреждащото ПТП.
По възражението за съпричиняване, съдът приема следното:
От заключението на вещото лице по САТЕ , което съдът кредитира като
обективно и обосновано, се установява, че при настъпване на ПТП
пешеходецът се е намирал на пътното платно зад автомобила, който направил
маневра движение на заден ход, при което блъснал, намиращата се зад него
пешеходка. В този смисъл са показанията на свидетеля С.- водач на
автомобила, които следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се
кредитират само по отношение на показанията, подкрепени от останалите
доказателства. От неговите показания и заключението на вещото лице се
установява, че пешеходката е пресичала пътното платно на място, на което не
е имало пешеходна пътека и към момента на потеглянето на заден ход на
автомобила се е намирала зад него.
Според свидетеля, той не е могъл да види пешеходката в огледалото за
обратно виждане, което се опровергава от заключението на вещото лице,
според което видимостта за пешеходеца и водача е взаимна, като преди
предприемане на маневрата за движение на заден ход, водачът е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца в огледалата за обратно
виждане. Към момента на предприемане на маневра за движение на заден ход
от водача на автомобила, пешеходецът се е намирал на разстояние 1,89 метра
от мястото на удара или на около 1,20 метра от страничния габарит на
автомобила и е имал техническа възможност да възприеме предприетата
9
маневра, да спре и пропусне преминаването на автомобила.
Следва да се вземат предвид дадените указания по прилагане на закона в т.6,
б.“г“ от тълкувателно решение № 2/2016г. на ОСНКВКС , според което
правото на пешеходеца не е абсолютно при пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява
правилата на чл.113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна
на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал.1,т.т.1,2
и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в
близост има такава.
В случая се установява пресичане на пътното платно на нерегламентирано за
това място, като е установено, че на близо няма пешеходна пътека, но следва
да се вземе предвид, че според легална дефиниция на понятието пешеходна
пътека” в § 6, т.54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на
платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Не се
установява пострадалата пешеходка да се е намирала на такова място.
С оглед установените по делото факти следва да се направи извод, че
възражението за съпричиняване е основателно и са налице предпоставки за
намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД поради него с 1/2. С оглед на това дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 20 000лева, за която сума искът следва да
се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер от 200 000лева.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 28.09.2020г., към което е приложен
констативен протокол, акт за смърт и удостоверение за наследници. Не се
установява застрахователят да се е произнесъл по заявлението.
10
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е представен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто е
приложен към заявлението на ищеца. Следва да се има предвид, че ал. 3 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да
изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица. Застрахователят не се е възползвал от
предоставената му възможност за изискване на допълнителни доказателства,
за да се произнесе по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ -
изтичането на 15 работни дни от подаване на заявлението с приложените
доказателства за настъпило застрахователно събитие или от 14.10.2020г., но с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се уважи иска за
процесния период от 28.12.2020г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, но същият е освободен от
заплащане на такива. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за
предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се
присъди възнаграждение съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 2640,00лева с ДДС
за правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса, от която
е освободен ищеца, съобразно с уважената част от исковете, в размер на
800,00лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска за 9/10. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 350,00лева за експертиза, 100
лева за свидетел, 25,00лева за съдебни удостоверения и 15 180,00лева с ДДС
11
за адвокатско възнаграждение.
Съдът приема за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, но вземайки предвид, че е
съобразено с размерите на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредбата
за адвокатските възнаграждение, съобразно която съдът е определил
възнаграждението на представителя на ищеца, с оглед уважената част от
исковете. Предвид изложеното следва да се намали размера на
претендираното възнаграждение с 1/3 на сумата от 10 120,00 лева с ДДС и да
се присъдят 9108,00лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Останалите
разноски са в общ размер от 475,00лева, от които следва да се присъдят
427,50лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* да заплати на
Г. С. И. с ЕГН********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 20
000,00лева- обезщетение за неимуществени вреди от загубата на майката на
ищеца, ведно със законната лихва от 28.12.2020г. до окончателното плащане
на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20
000,00лева до 200 000,00лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в размер на 800,00лева.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* да заплати на
адв. Я. В. С. от СА,К на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение за уважената част от исковете в размер на
2640,00лева с ДДС.
ОСЪЖДА Г. С. И. с ЕГН********** да заплати ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на
427,50лева за възнаграждение на вещи лица, свидетели и държавни такси,
както и 9108,00лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13