Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 16.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при
секретаря Таня Чавдарова, с участието на прокурора ...........................,
като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 1011 по описа на РС- Харманли за
Подадена е искова
молба oт Г.А.И. с ЕГН ********** и К.Ж.И. с ЕГН **********,*** против "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******, представлявана
от В.М.С.– гл. изпълнителен директор и Д.Д.М.- изпълнителен директор, чрез
пълномощника си Г.Л.П., в която
се твърди, че ищците са потребители на банков ипотечен кредит, отпуснат от
ответника „ Банка ДСК” АД, клон
Харманли. Кредитът бил прекратен и станал предсрочно изискуем на 26.06.2013 г.
Образувано било ЧГД 569/2013 г. по описа на Районен съд - Харманли, по което
бил издаден въз основа на заповед №584/26.06.2013г за парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК изпълнителен лист от 26.06.2013г. В края на
месец август
С образуването на изпълнително дело от м.август
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******. В отговора се
сочи ,че предявеният иск е
неоснователен. По силата на сключен Договор за кредит от 23.05.2008г.
„Банка ДСК" АД е предоставила на Г.А.И.
и К.Ж.И. кредит в размер на 32 415 /тридесет и две хиляди четиристотин и
петнадесет/ евро. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, като кредитът е усвоен на 28.05.2008г. Към датата
на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%, стандартната надбавка
е в размер на 6,80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо
10,99%. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число. За
обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена законна ипотека върху следния
недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 77181.20.327, находящ се в гр. Харманли, ул. ****целият
с площ
Признание по
смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението,
което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.
"а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок,
да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора./Решение№ 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010г.,II т. о., ТК, докладчик председателят Л. И./. Следва
да се има предвид Решение № 105 от 5.06.2014 г. на ВКС по пи д. № 1697/2013 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията М.К. за да е налице признание, прекъсващо
давността по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, следва то да бъде
адресирано от длъжника към кредитора или негов представител. В този смисъл,
отразяването на вземането в споразумение, сключено между длъжника и кредитора
също съставлява признание, водещо до прекъсване течението на погасителната
давност по чл. 116, б. "а" ЗЗД. В тази връзка ответника считам, че с подписването на
декларациите по чл. 116, б. „а" ЗЗД длъжниците са признали вземането по
издадения изпълнителен лист, поради което същият не е погасен по давност. Счита, че не били налице факти,
настъпили след издаване на изпълнителния лист, въз основа на които длъжниците
да обжалват изпълнението.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на
което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по
давност.
За да се предяви
този иск е необходимо да е налице висящо изпълнително производство. Такова е
налице към датата на подаване на исковата молба 01.10.2020 г. при наличието на
изп. д. 20209290401036 от 31.07.2020 г
на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие ХОС, до датата на
прекратяването му с Постановление от 08.01.2021г. от ЧСИ на осн. чл. 433, ал.
1, т. 2 от ГПК, поради пълно погасяване на задължението по
изпълнителното дело, което постановление е влязло в сила на 08.01.2021г. за
всяка от страните.
Следователно към
датата на образуване на гражданско делото №1011/2020г. на РС – Харманли е
налице изпълнително производство, което е прекратено в хода на производството
пред РС- Харманли, преди датата на получаване на съобщението за насрочване на
първото открито съдебно заседание.
Страните не
спорят, че между БАНКА ДСК" АД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******
и Г.А.И. и К.Ж.И. е
сключен Договор за кредит от 23.05.2008г. в размер на 32 415 /тридесет и две
хиляди четиристотин и петнадесет/ евро
От материалите, съдържащи се в ЧГД 569/2013 г.
по описа на Районен съд – Харманли се установява, че е издадена заповед
№584/26.06.2013г за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 26.06.2013г. за сумите: от 35 920.71 евро, от които
главница 28014.13 евро, договорна лихва за периода 23.05.2008 г. до 25.06.2013
г. в размер на 7 657.62 евро, наказателна лихва за периода 29.11.2010г. до
25.06.2013 г. в размер на 248.96 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2013 г. до изплащането на вземането, както и
разноски по делото, от които 1 405.10 лева за внесена държавна такса и 1152 лева
юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от извлечение от
счетоводните книги.
От приетото заключение на вещото лице по
назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява,
че сумите, които са постъпили в „Банка ДСК“
АД за погасяване на задължението на Г. А.И. и К.Ж.И., от датата на
издаване на изпълнителния лист (26.06.2013г.) до момента на подаване на
исковата молба от длъжниците (01.10.2020г.) са, както следва:
платена присъдена главница - 19 174.80 EUR (28 014.13 EUR -
8 839.33 EUR) (колона 2 от
Таблицата); платена дължима законна лихва - 16 714.38 EUR (16 942.05 EUR - 227.67 EUR)(колона 7 от Таблицата); платена присъдена лихва -
7 906.58 EUR (колона 10 от Таблицата); платени заемни такси - 283.75 EUR (колона 14 от Таблицата). До момента на подаване на
исковата молба (01.10.2020г.) от длъжниците има платени разноски в размер на
1 748.10 лв. (колона 18 от Таблицата).
На основание
получените справки от „Банка ДСК“ АД, експертизата е определила размера на
дължимите към „Банка ДСК“ АД суми по
издадения срещу длъжниците изпълнителен лист в два варианта. Дължимите суми по
издадения срещу длъжниците изпълнителен лист, към момента на подаване на
исковата молба - 01.10.2020г. са: Дължима присъдена главница: 8 839.33 EUR (колона 2); Дължима законна лихва в/у присъдена
главница: 171.56 EUR (колона 6);
Дължима присъдена лихва: 0.00 EUR (колона 10);
Дължими разноски:1102 лв. (колона 19).
Дължими суми към
момента на изготвяне на експертизата - 18.01.2021г. са:Дължима присъдена
главница: 0.00 EUR (колона 2); Дължима
законна лихва: 0.00 EUR (колона 6); Дължими
разноски по настоящото граждански дело № 1011/2020г. в размер на 383.71 лв. (колона 19)
Ищците, Г. А.И. и К.Ж.И.
са изплатили на кредитора „Банка ДСК“ АД от датата на издаване на изпълнителния
лист (25.06.2013г.), в общ размер на сумата 53 146.51 EUR (колона 16), от които: Платена главница: 28 014.13 EUR
(колона 2); Платена законна лихва: 16 942.05 EUR
(колона 7);Платени присъдени лихви: 7 906.58 EUR (колона 10); Платени заемни такси: 283.75 EUR (колона 14);По кредита са платени и
съдебни разноски в размер на 3
225,83 лв. (колона 18).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. "в"
с. з.
Разпоредбата чл. 439 от ГПК предпоставя възможност на
длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на
изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо, т. е новонастъпили факти. Такива са изтеклата погасителна
давност, на която се позовава ищците Г.А.И.
и К.Ж.И.,***. Предвидените в ГПК преклузивни
срокове, в които длъжникът следва да оспори дължимостта на вземането чрез
възражение, придават на влязлата в сила заповед за изпълнение ефект близък до
силата на присъдено нещо. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК има за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение, поради което оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими съм ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 от ГПК – новооткрити доказателства или
чл. 439 – при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, напр. позоваване на изтекла давност, какъвто е настоящия случай.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността, както правилно е посочил и районният съд. Действително ищецът не е
подал възражение по чл. 414 от ГПК и заповедта е влязла в
сила, но неподаването на възражение не се приравнява на признаване на
вземането, годно по смисъла на чл. 116 б. "а" от ЗЗД да прекъсне давността. Към
момента на подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –
26.06.2013г. вземането на ответното дружество не е било погасено по давност. Позоваването на изтекла давност е към по-късен
момент, а именно към момента на образуване на изпълнителното дело -
30.07.2020г. Съобщението за издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчено при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК на 18.08.2020г. на всеки един от
ищците. Едномесечният срок по чл. 414, ал.2 от ГПК е изтекъл на
18.09.2020г./петък/, в който няма данни да е депозирано възражение от длъжниците, ищци по
настоящото дело и издадената заповед за изпълнение №584/26.06.2013г. по ч.гр.
дело №569/2013г. е влязла в сила и е придобила стабилитет.
Основният спорен въпрос меду страните е прекъсва ли се давността когато е налице признаване на вземане по
смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС обективирано в Определение № 58 от 2.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2244/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова,
както и в Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т.
о., ТК, докладчик председателят Лидия И. в които се сочи, че признание по смисъла на закона е налице, когато се
признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване
на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД,
същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е
така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване
на последиците от този фактически състав към момента на признаването.
Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. В посоченият смисъл
са Решение № 105 от 05.06.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1697/2013 г., I т. о. на ВКС, Решение № 26 от 24.07.2018 г. по т. д.
1853/2017 г., I т. о. на ВКС. В подкрепа на гореизложените доводи е и
Определение № 440 от 19.10.2018 г. по т. д. № 697/2018 г. на ВКС, I т. о., в които
се приема, че признанието на задължението от длъжника по смисъла на чл. 116, б.
"а" ЗЗД следва да обективира изрично потвърждаване
съществуването към момента на конкретния размер на задължението (респ. на
остатъка от дълга), че частичното изпълнение или обещание за регулярно плащане
не съставлява признание за съществуването на целия непогасен остатък. От това
следва, че изявленията или действията на страните, насочени към уредба на
възникналото между тях правоотношение, имат значение единствено и само ако са
отправени/извършени помежду им.
Видно от изявленията направени с приетите като писмени доказателства,
споразумения от 05.02.2014г., 25.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г.,
сключени между «Банка ДСК» ЕАД гр. София и Г.А.И. и К.Ж.И.,***, неоспорени и признати
от ищци в откритото съдебно заседание проведено на 08.02.2021г. по настоящото
дело /л.62/ се установява, че ищците са признали връщането на дължимите суми,
както следва: в споразумение от 05.02.2014г. ищците са признали, че остатъкът
на дълга към датата на сключване на споразумението е в размер на 35167,54 евро.
Със споразумение от 25.11.2015г. в раздел т.I т.1 ищците са признали, че към 25.11.2015г. остатъчният размер на
задължението на длъжниците възлиза общо на 31 458,00 евро, от тях 27325,36
евро главница, 4133,33 евро, законна лихва за периода от 25.06.2013г. /датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателно излащане на задължението/ до 25.11.2015г. и 1102 лева
разноски.
В
раздел IV, чл.9 с подписване на споразумението длъжниците са
признали по основание и размер всички присъдени суми по Заповед за изпълнение №
584/26.06.2013г. по ЧГрД № 569/2013г. на РС- Харманли подробно описани в чл.3
от споразумението.
В споразумение от
21.06.2017г. в раздел т.I т.1 ищците са
признали,че към 21.06.2017г. остатъчният размер на задължението на длъжниците
възлиза общо на 28449,94 евро, от тях 20477,40 евро главница, 7961,07 евро,
законна лихва за периода от 25.06.2013г. /датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно излащане
на задължението/ до 21.06.2017 г., 11,47 евро заемни такси и 1102 лева разноски. В раздел IV, чл.9 от споразумението с подписване на
споразумението длъжниците са признали по основание и размер всички присъдени
суми по Заповед за изпълнение № 584/26.06.2013г. по ЧГрД № 569/2013г. на РС-
Харманли подробно описани в чл.3 от споразумението.
В споразумение от
21.06.2018г. в раздел т.I т.1 ищците са признали,че към 21.06.2018г.
остатъчният размер на задължението на длъжниците възлиза общо на 23291,09 евро,
от тях 18686,24 евро главница, 4604,85 евро, законна лихва за периода от
25.06.2013г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до окончателно изплащане на задължението/ до
21.06.2018 г. и 1102 лева разноски.
С декларации от 06.06.2018г. по чл.116, б.»а» ЗЗД Г.А.И. и
К.Ж.И.,***, нотариално заверени и неоспорени от страните
ищците са е признали, че размера на дълга по Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 23.05.2008г. сключен между
Банка ДСК» ЕАД гр. София и Г.А.И. и К.Ж.И.,***, вземанията по
които са съдебно установени в издаден изпълнителен лист от 26.06.2013г. по
ч.гр. дело №569/2013г. на РС – Харманли,които вземания са за главница 28014.13 евро, договорна лихва за
периода 23.05.2008 г. до 25.06.2013 г. в размер на 7 657.62 евро,наказателна
лихва за периода 29.11.2010 г. до 25.06.2013г. в размер на 248.96
евро,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 25.06.2013г. до
изплащането на вземането,както и разноски по делото в размер на 1405,10 лева за
държавна такса и 1152,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав намира, че с посочените споразумения сключени между
страните и декларациии от 06.06.2018г. на Г.А.И. и К.Ж.И.,*** е налице признаване на вземането по смисъла
на чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като същото е направено в рамките на давностния срок, отправено
до кредитора Банка
ДСК» ЕАД гр. София и се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Следователно давността относно процесните
вземаня се счита за прекъсната към 05.02.2014г.,
25.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г., тъй като са налице изявления от страна на ищците за признаване по
основание и размер всички присъдени суми по Заповед за изпълнение №
584/26.06.2013г. по ЧГрД № 569/2013г. на РС- Харманли подробно описани в чл.3
от споразумението.
Съгласна
заключението на вещото по назначената съдебносчетоводна експертиза към датата
на изготвяне на експертизата - 18.01.2021г. всички дължими суми са изплатени от
ищците и вещото лице е направило следното заключение:Дължима присъдена
главница: 0.00 EUR (колона 2);
Дължима законна лихва: 0.00 EUR
(колона 6); Останали са дължими разноски, но те не са дължими по издаден
изпълнителен лист от 26.06.2013г. по ч.гр. дело №569/2013г. на РС – Харманли,
са разноски по настоящото граждански
дело № 1011/2020г. в размер на 383.71
лв. (колона 19)
Дължимата и платена
присъдена лихва
в размер на 7 906.58 EUR / 7657,62 EUR; 248,96 EUR /(колона 10 от Таблицата)
е заплатена изцяло на 14.12.2014г.
Според задължителните разяснения по т. 10 от ТР №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
С всяко признание на вземането по смисъла на
чл.116 б.“а“ от ЗЗД, давността относно
процесните вземаня се счита за
прекъсната към 05.02.2014г., 25.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г., поради което от този момент
е започнала да тече нова давност съгласно чл.117 от ЗЗД и тази давност винаги е
5 годишна. В тази връзка до налагането на възбрана върху недвижим имот, едновременно
с получаването на поканата за доброволно изпълнение на 02.09. 2020г., считано
от 21.06.2018г., датата на сключено споразумение между страните, с което ищците
са признали целият дълг към ответника, то петгодишната давност,по отношение
вземането на ищците по процесния изпълнителен лист не е погасено по
давност,като същото не е погасено по давност и след издаване на изпълнителният лист на 26.06.2013г., тъй като с всяко признание на вземането по смисъла на
чл.116 б.“а“ от ЗЗД, давността относно
процесните вземаня се счита за прекъсната към 05.02.2014г., 25.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г.
Давността не е изтекла и считано от 06.06.2018г./
подписване на декларациите от ищците по чл. 116, б. «а» ЗЗД/ до 02.09.2020г. /поканата
за доброволно изпълнение, с инкорпорирана възбрана на недвижим имот/,също не е
изтекла давността за вземанията по изпълнителния лист, поради което претенцията на ищците за недължимост на
сумите по този изпълнителен лист се явява неоснователна и следва да
се отхвърли.
Искът по чл.439 от ГПК се
явява недопустим за сумите, начислени в изпълнителното производство като
разноски, такси и други дължими суми, необективирани в изпълнителния лист.
Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл. 436 от ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7, а не с иск по чл. 439 от ГПК (в този смисъл Определение № 303
от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о., ТК). С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по
изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват
разноски, такси и други дължими суми по самото изпълнително
дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешава в самото
изпълнително дело съобразно правилата на чл. 79 от ГПК. За пълнота следва да се изложи, че в хипотезата на чл. 439 от ГПК ищецът може да оспори с иск
изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Изпълнителното основание в случая е издадения
изпълнителен лист от 26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС-Харманли, поради което ищеца може
да оспорва само вземането по този изпълнителен лист, което се изпълнява в
изпълнителното производство по изп. дело № 20209290401036 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с район на действие Окръжен съд-Хасково. Предвид изложеното,
искът за установяване на недължимост на сумата от 100 лева предявена като част от
сумата в размер на 3084,68 лева, дължима за такси по тарифата на ЧСИ
Николета Кавакова с рег. № 929, с район надействие ОС – Хасково, като
основанието за недължимост е конкретизирано в о.с.з. на 08.02.2021г., е
недопустим, тъй като същите не са предмет на иска по чл. 439 от ГПК, поради което и претенцията на
ищците за установяването на недължимост на тези разноски е процесуално
недопустима и за същия не е налице правен интерес от предявяването им по
посочения ред със специалния установителен иск. Ето защо и производството в
тази част като процесуално недопустимо ще следва да се прекрати.
На ответникът се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 600,00 лева.
Дължимото възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК вр.
с чл. 37 от Закона за плавната помощ, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ е от 100 до 300 лв., като настоящият състав
счита, че с оглед правната сложност на казуса и обема на извършената работа /подаване на
отговор на исковата молба, изготване на молби със становища от 15.01.2021г.,
04.02.2021г., 12.03.2021г./ възнаграждението следва да се определи в максимален
размер от 300 лв. и за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00
лева, по съразмерност на отхвърлената част му се дължи сумата в размер на 600,00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г.А.И. с ЕГН **********
и К.Ж.И. с ЕГН **********,*** против "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ******, представлявана от В.М.С.– гл.
изпълнителен директор и Д.Д.М.- изпълнителен директор, чрез пълномощника си Г.Л.П., с който на основание чл.439 от ГПК се претендира да се
признае за установено по отношение на ответника "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ******, че ищеците Г. А.И. с ЕГН **********
и К.Ж.И. с ЕГН ********** не дължат по издадения изпълнителен лист от 26.06.2013г. по ч.гр. д. № 569/2013 г. по описа на
Районен съд –Харманли, следните суми: 600,00 лева представляваща
част
от сумата в размер на 28014,13 евро, главница; 250 лева представляваща
част
от сумата в размер 7657,62 евро за договорната лихва за периода 23.05.2008 г.
до 25.06.2013 г.; 50,00 лева представляваща
част от
сумата в размер на 248,96 евро за наказателната лихва за периода от 29.11.2010г. до 25.06.2013 г., както и законна лихва от 25.06.2013г до пълното погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1011/2019 г. по
описа на РС-Харманли, в частта, в която е предявен иск от ищците
Г. А.И. с ЕГН ********** и К.Ж.И. с ЕГН **********,*** против "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******,
представлявана от В.М.С.– гл. изпълнителен директор и Д.Д.М.- изпълнителен
директор, чрез пълномощника си Г.Л.П., с правно основание чл.439 от ГПК,с който
се претендира да се признае за установено по отношение на ответника "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******, че ищеците Г. А.И. с ЕГН ********** и К.Ж.И.
с ЕГН ********** не
дължат разноските по изпълнително дело № 20209290401036 от
31.07.2020 г на ЧСИ Н.К. в размер на 100,00 лева представляваща част от сумата в размер на
3084,68 лева за такса по т.26
от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, поради
недопустимост на иска в тази част.
ОСЪЖДА Г.А.И. с ЕГН ********** и К.Ж.И. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ******, представлявана от В.М.С.– гл.
изпълнителен директор и Д.Д.М.- изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 600,00 лева
за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: