РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Златоград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100198 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
С.З., ул. „С. О.П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. З. Д. – АК – С. З., със
съдебен адрес: гр. С. З., ул. „П.М.К.“ № *, офис *, срещу С. Х. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: **********.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 18.10.2019 г. между нея в
качеството й на заемодател и С. Х. Д., в качеството му на заемател е сключен
Договор за паричен заем, по силата на който Д. П. П. е предоставила на С. Х.
Д. сума в размер на 9500 лева, за срок от 3 (три) месеца от датата на
сключване на договора, като същият се задължава да върне заема след
изтичане на срока и при условията на подписания договор. Адв. Д. твърди,
че съгласно т. 2 от този договор върху заетата сума се начислява годишна
лихва в размер на 5% от стойността на заема.
На 18.10.2019 г. във връзка със сключения договор за паричен заем
между страните, С. Х. Д. издава в полза на Д. П. П. Запис на заповед за сумата
9500 лева.
Съгласно сключения договор между страните срока за връщане на
заемната сума е изтекъл на 18.02.2020 г., но до завеждане на иска сумата не е
върната на заемодателя и е дължима от Заемателя. Многократно служители
на ищцовото дружество са се опитвали да намерят доброволен начин за
заплащане на предоставените услуги от ответника, като са водени разговори,
но без резултат.
1
Ищцата Д.П. е инициирала заповедно производство по чл. 410 ГПК,
като в нейна полза РС – З. е издал заповед за изпълнение. Срещу тази заповед
обаче ответникът С.Д. е възразил.
Поради гореизложеното, Д. П. П., чрез адв. З. Д. моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че С. Х. Д. дължи на Д.
П. П. сумите, както следва:
9500,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
паричен заем от 18.10.2021 г.;
315,00 лева, представляваща Договорна лихва, в размер на 5% от
стойността на заема за периода 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както
и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира за разноски в исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание, чрез адв. Я. И., преупълномощена от адв. З.Д.,
ищцата Д.П. поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез адв. Г.Х., оспорва предявеният иск, като твърди, че е
подписал под заплаха документи, като не е видял точно какви. Твърди, че не
е получавал в заем претендираната сума.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
На 18.10.2019 г. в гр. С.З. между Д. П. П., ЕГН ********** и С. Х. Д.,
ЕГН ********** е подписан Договор за паричен заем, по силата на който,
Д.П. е предоставила в заем на С.Д. сумата 9500,00 лева за срок от три месеца
от датата на сключване на договора, след която дата, заемателят е длъжен да
върне заема.
Договорена е годишна лихва, в размер на 5% от стойността на заема
(главницата). След връщане на заема е предвидено законовото задължение на
заемодателя, да издаде разписка за върнатата сума. На същата дата, а именно:
18.10.2019 г. , С. Х. Д. е издал в полза на Д. П. П. Запис на заповед за сумата
9500,00 лева, като е уточнено, че сумата представлява заем на дата 18.10.2019
г.
Издателят собственоръчно е написал името си и е положил подпис.
Съдът приема за установено горното, тъй като ответникът, чрез
пълномощника си оттегля оспорването на своите подписи по договора и
записа на заповед и поддържа единствено оспорването на подписа под
договора на Д.П..
На 18.10.2019 г. С.Д. е подал молба до изп. директор на „Н. Г.Б.“АД да
бъде освободен на заеманата от него длъжност, считано от 21.10.2019 г.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-графологична експертиза
от вещото лице Г.Т..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
2
От същото съдът приема за установено, че Д. П. П. е положила
подписа за „Заемодател“ в представения по делото Договор за паричен заем
от 18.10.2019 г. между нея и С.Д..
В съдебно заседание, вещото лице е категорично, че всички
сравнителни образци от подписите на ищцата водят до извода, че подписа във
въпросният договор е на Д.П..
Като свидетели по делото са разпитани Е.Х. Ж. и В. Й. И.
Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели, тъй като те не
влизат в противоречие помежду си, а и с останалите по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че С. Х. Д. е работил в „Н.Г.
Б.“АД, където изп. директор е била Д.П. Е.Ж. е била главен счетоводител и е
изготвила трудовия договор за назначаване на Д.. Свидетелката Ж. е получила
обаждане по телефона от Д.П. с указания, да подготви пари от касата на
дружеството, за да ги дадат в заем на С.Д.. Ставало въпрос за 19-20 000 лева.
Ж. обяснила, че разполагат с 10 000 лева в касата и не могат да дадат всички
пари и да останат без пари. Така от касата щял да бъде даден фирмения заем,
който е предмет на разглеждане по гр.д. 197/2020 г., по описа на РС – З..
Личният заем Д.П. обяснила, че лично тя ще го осигури и донесла
парите след обяд във фирмата. Това била разликата над 10 000 лева.
Свидетелката Е. Ж. изготвила и договора за заема и записа на заповед по
указания на Д.П.. Като дошъл след обяд Д., заявил, че е започнал дейност с
някаква оранжерия за отглеждане на марули в близко село до С.З. Той дори
носел във фирмата от тези марули. Всичко това било в петъчен ден, когато на
работниците се плащали седмичните заплати. Д. пристигнал с други
работници, но в стаята на Ж. влезнал сам, където била и счетоводителката
В.И.. Ж. била подготвила и договора и записа в по два екземпляра. Тя
предоставила същите на Д. да ги прочете и след като същият ги прочел наум,
казал „добре“. В.я присъствала през цялото време. Д. подписал документите,
след като казал „добре“ и получил екземпляр от записа на заповед и от
договора. Първоначално уговорката била да му се удържат вноски по заема
от заплатата, но за целта му било обяснено, че той трябва да подпише
декларация. Това ядосало Д. и той заявил, че иска да напусне. Убеждавали го
да не го прави, но поради това, че бил категоричен му дали бланка на молба за
напускане и той собственоръчно я написал. Преди да попълни тази молба и
след като вече бил подписан договора и записа, му били дадени процесните
9500 лева в банкноти по 50 и по 20 лева. След като Д. написал молбата за
напускане и излезнал, Ж. се обадила на Д.П. и я уведомила за подадената
молба за напускане. Д. казала, че няма проблем. Всъщност, на С.Д. били
дадени двете суми от по 9500 лева преди да напише молбата за напускане.
По-късно Д.П. няколко пъти звъняла в счетоводството, за да пита дали
Станислав е върнал заема. Лично Д.П. е звъняла пред Ж. на Д., за да го кани
да върне заема. Същият обещавал да върне парите, но не го сторил, а и
бизнесът с оранжерията бил неуспешен и Д. се изнесъл от старозагорския
район.
Д.П., като пристигнала след обяд във фирмата, подписала всички
3
документи, оставила парите за Д. и си тръгнала, а към 17,00 часа, когато
пристигнал С.Д., тогава и той подписал документите, получил екземпляри от
тях и парите. Уведомлението за прекратяване на трудовия договор до НАП е
подадено в понеделника, защото в петък Д. се е водил на работа и това му е
работен ден.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
С т. 17 от Тълк. решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по Тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК са дадени указания към съдилищата относно предмета на
делото и разпределянето на доказателствената тежест по предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на Запис на заповед. В това тълкувателно
решение, ВКС приема, че записът на заповед е ценна книга, материализираща
права и доказателства за вземането. Това вземане по записа на заповед
произтича от абстрактна сделка. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него и длъжника. С въвеждането обаче на твърдения
от поемателя или възражения от издателя за наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива
основанието на задължението за плащане.
ВКС приема, че доказателствената тежест се разпределя съобразно
правилото на чл.154, ал. 1 ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си и които касаят спора.
Тоест, съобразно дадените указания от ВКС, в случая, съдът следва да
приеме, че издаденият Запис на заповед представлява доказателство за
вземането на ищцата срещу ответника. Последният не оспорва подписа си,
поставен в записа на заповед, нито в договора. След като в съдебно заседание
от изпълнената СГЕ се установява и че положеният подпис в договора на
„Заемодател“ е на Д.П., то следва да се приеме, че има валидно сключен
договор за заем и валидно издаден запис на заповед.
В друго свое решение, а именно № 74/25.07.2019 г., на ВКС, по Гр.д.
№ 2999/2018 г., IV г.о., ВКС приема, че записът на заповед по същност е
писмено обещание на длъжника, че ще заплати и служи като доказателство,
че менителничното задължение съществува.
Тоест във всички тези случаи, ВКС приема, че с подписването на
запис на заповед се приема, че задължението е възникнало, а за да възникне
то, се приема, че сумата, която се претендира е получена в заем. Вярно е, че в
случая страните не са подписали разписка за предаване на сумата 9500 лева
от заемодател на заемател, липсва такова отбелязване и като точка в
договора, но съдът приема, че тази сума е предадена с оглед гореизложените
4
разсъждения и приетото от ВКС. Допълнителен аргумент, за да се приеме, че
Д. е получил в заем сумата от 9500 лева са и свидетелските показания.
Аргумент за кредитиране на свидетелските показания е и
обстоятелството, че свидетелите съобщават много подробности около
подготовката и подписването на договора и записа на заповед, като
изнесените факти образуват логическа цялост.
Вярно е, че е налице забрана да се установяват договори на стойност
над 5000 лева, но ВКС отново е дал тълкувание към съдилищата, като е
приел, че свидетелките показания са винаги допустими, когато страните ги
сочат за установяване на обстоятелства около сключване на договора,
респективно за мотивите им, да се обвържат с определена сделка. Или в
конкретния случай дадената в заем сума като размер се установява от
подписания запис на заповед, където между другото изрично е отбелязано, че
тази сума представлява заем на дата 18.10.2019 г. (Решение № 12/31.01.2019
г., на ВКС, по гр.д. 2000/2018 г., IV г.о.) Дори в записа падежът е посочен не
след три месеца, а практически след четири – на 18.02.2020 г.
След като в съдебната практика се приема, че записът на заповед
доказва наличие на задължение и след като ответникът оттегля оспорването
на подписа си, т.е. приема, че подписът е негов, то следва да се направи
извод, че задължението на ищцата срещу ответника съществува в неговия
пълен размер и след като същото е падежирало, то и предявеният иск следва
да бъде уважен.
В случая е доказано наличието на вземане в полза на ищцата както по
абстрактната, така и по каузалната сделка.
С оглед на това, че подписаният договор създава права и задължения
за страните, ще следва в полза на ищцата да се присъди по чл. 86 ЗЗД и
договорната лихва по чл.2 от договора, която за посочения период възлиза на
316,66 лева,но в исковата молба се претендира сумата 315 лева.
В полза на ищцата ще следва да се присъдят както направените
разноски в заповедното производство, така и тези в исковия процес, които са
в размер, както следва: в заповедното производство 196,30 лева – ДТ и 450,00
лева – адвокатско възнаграждение, а по настоящото дело – 196,30 лева - ДТ и
450,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 422 ГПК, по отношение на С.
Х. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: **********, че спрямо него
съществува вземане на Д. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С. З.,
ул. „П.М.К.“ № *, офис № *, адв. Я.Ж.И., за сумите, както следва:
9500,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
паричен заем от 18.10.2021 г.;
315,00 лева, представляваща Договорна лихва, в размер на 5% от
5
стойността на заема за периода 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както
и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на Д. П. П., ЕГН
**********, направените разноски, както следва: по ч .гр.д. 114/2020 г., по
описа на РС – Златоград, в размер на 196,30 лева – ДТ и 450,00 лева –
адвокатско възнаграждение, а по настоящото дело – 196,30 лева - ДТ и 450,00
лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ______Д.Х._________________
6