№ 695
гр. Варна, 19.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000531 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Банка ДСК“ АД
със седА.ще гр.София срещу решение № 18 от 03.10.2025г. по търг.дело №
44/24г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което по иска М. К. А. и Р. А.
А. срещу банката е прогласена нищожността на Договор за ипотечен кредит от
09.08.2016г., както и сключените във връзка с него Споразумение от
16.01.2020г. и Споразумение от 23.12.2022г. на основание чл.26 ал.1 пр.1 от
ЗЗД във вр. чл.38 вр. чл.24 ал.1 т.9 от ЗКНИП вр. чл.366 от ЗЗД, и е признато
за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на банката
заплащане на сумата от 29 350.56лв. по Договор за ипотечен кредит от
09.08.2016г. и сключените във връзка с него Споразумение от 16.01.2020г. и
Споразумение от 23.12.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от 29
350.56лв., считано от 22.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
517/18г. по описа на РС – Тутракан, на основание чл.124 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, евентуално неправилно.
По оплакването за недопустимост на обжалваното решение:
Твърди, че решението е постановено по недопустим иск. Сочи, че
кредитополучателите не са подА. в срок възражение срещу издадената заповед
1
за незабавно изпълнение, поради което и издадената заповед е стабилизирана.
Влязлата в сила заповед за изпълнение преклудира всички обстоятелства,
материалноправни възражения и оспорвания по отношение на
правопораждащите юридически факти и размера на установените със сила на
присъдено нещо парични притезания, включително и относно
действителността на оспорените клаузи. Поради това и твърди, че не е нА.це
абсолютна положителна процесуална предпоставки за възникването и
съществуването на правото на иск за обявяване на процесния договор за
нищожен поради нА.чие на неравноправни клаузи. Твърди, че всички
правоизключващи, правопогасяващи и правоизменящи възражения на
длъжниците подлежат на разглеждане в производството по установителния
иск по чл.422 от ГПК. При неподаване на възражение по реда на чл.414 от
ГПК процесуалната възможност на длъжника да защити правото си в отделно
самостоятелно исково производство се преклудира извън хипотезата на
новооткрити или нови писмени доказателства по реда на чл.424 ал.1 от ГПК.
Позовава се на разрешения на СЕС досежно принципа на сила на присъдено
нещо в правния ред на Съюза и в националните правни системи. Твърди, че
допустимостта на оспорването на неравноправна клауза в потребителски
договор е обвързване не само с непроизнасянето от съда по вА.дността в
предходен съдебен контрол върху спорния договор, но и с редовното сезиране
от потребител на националния съд, т.е. с допустим съдебен спор за
съществуване на вземането по този договор.
Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да
прекрати производството по предявените срещу банката искове.
В отношение на евентуалност, твърди, че обжалваното решение е
неправилно тъй като изводите на съда са изцяло в противоречие с
фактическата обстановка. Оспорва извода на съда, че банката е начислявала на
кредитополучателя застрахователни премии като разходи, без да ги отчита
като компоненти при определяне на крайния размер на ГПР. Оспорва
посоченото от съда, че когато една лична застраховка не била търсена от
кредитополучателя за задоволяване на собствените му нужди от допълнителна
сигурност, а напротив, била сключена в хода на преддоговорни отношения при
избор на подходящ кредит по повод предложени параметри на кредита, волята
на кандидата за застраховане не била свободна. НА.це била обусловеност и
2
взаимосвързаност на двете сделки. В тази връзка, обезпечението чрез
застраховка била допълнителна услуга, наложена на потребителя в резултат на
преговорите за предоставяне на кредита и затова и застрахователните премии
били част от общите разходи по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП. Оспорва
и приетото от съда, че отразяването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, предвид невключването на застрахователните премии,
представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща практика, с което на
потребителя му е била отнета възможността да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Твърди, че включването на кредитополучателя в групата на
застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ не представлява ограничаване волята на кредитополучателя. А
напротив, същата е сключена при негово желание с ясното съзнание за
рисковете, които покрива с цел гаранция обезпечаване на кредита в случай на
настъпване на застрахователно събитие. Излага, че за да е нА.це задължение
за включване на разходите за допълнителни услуги и по-специално
застрахователните премии в общите разходи по кредита, респ. в ГПР, те
следва не само да са свързани с договора за кредит, но и сключването на
договора за услуга, в частност застраховка, да е задължително условие за
получаване на кредита. Излага, че подробният анА.з на договора за кредит и
общите условия към него води до извод, че никъде не е вменено задължение
на кредитополучателя да сключи договор за застраховка „Живот“ като
предпоставка за предоставяне на кредита или за получаване на по-облекчени
или преференциални условия по кредита.
Твърди, че в настоящия случай застраховката е била сключена изцяло по
желание на кредитополучателя М. А.. Въпреки, че не е включена в
изчисляването на ГПР, тя е посочена като стойност с оглед на това
кредитополучателят да е наясно каква сума за застрахователна премия дължи
помесечно. Същият може във всеки един момент да спре да плаща тази
застраховка или да се откаже от нея. Твърди, че в договор за кредит, общите
условия към него и в индивидуалното заявление на застрахованото лице по
груповия договор не се предвиждат каквито и да е било негативни последици
за потребителя във връзка с кредита /предсрочна изискуемост, завишаване на
3
лихвен процент или други разходи по кредита/, в случай на неплащане на
застрахователната премия. Твърди, че след като неизпълнението на
задължението за погасяване на месечна застрахователна премия не води до
неблагоприятни последици във връзка с кредита, то сключването на договора
за застраховка не е било условие за предоставяне на кредита, вкл. при така
договорените условия.
По отношение на имуществените застраховки, които съдът също е
приел, че следвало да бъдат отчетени като общ разход по кредита и включени
в ГПР, твърди, че банката е прилагала уговорения в погасителния план
процент на разходите. Сочи, че действително в т.9.13 от ОУ е записано, че ГПР
включва и имуществената застраховка на обезпечението в размер съгласно
сключен от кредитополучателя застрахователен договор с избран от него
застраховател. Твърди, че този разход става част от ГПР, когато стане известен
на банката – след като кредитополучателят представи първата оригинална
застрахователна полица. В тази връзка твърди, че размерът на
застрахователните премии към датата на сключване на договора не са били
изначално определени и известни на банката. Твърди, че в тежест на
кредитополучателите е да представят сключения застрахователен договор
между тях и избран от тях застраховател и получаване на известие от банката
за сключването му, което не е нА.це в настоящето производство, за да се
приеме, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР. Твърди, че
застрахователните премии за имуществената застраховка няма как да бъдат
изчислени към датата на сключване на договора за кредит, тъй като не се
дължат към този момент и представляват едно бъдещо несигурно събитие,
което няма как да бъде начислено като разход по кредита, тъй като за банката
е неизвестно дА. същото ще настъпи.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което искът за нищожност на договора за кредит и установителния иск за
недължимост на вземането да размера на сумата 29 350.56лв. да бъде
отхвърлен.
Въззиваемата страна М. К. А. и Р. А. А., и двамата от гр.Тутракан, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за
неоснователност на жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение.
Няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
4
първоинстанционния съд, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 10.02.2026г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
УКАЗВА на основание чл.7 от ГПК на „Банка ДСК“ АД, че на
основание чл.50 ал.5 от ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване
на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, електронен
адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително
връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на
чл.38 ал.2 от ГПК.
При неизпълнение на посоченото указание в срок, съдът ще наложи
глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на основание
чл.89 т.2 от ГПК, както и ще възложи на задължената по чл.38 ал.2 от ГПК
страна допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на
чл.102з ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5