Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Бяла Слатина, 10.01.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав,
в публично съдебно заседание на 28 септември, Две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Йорданов гр.д.№ 322/2021 г. по описа на РС – Бяла
Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД,
с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.В. А .с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата от 84.21 лв. - главница,
дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
16801806001/11.10.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадена съответна
фактура за периода от 15.09.2017г. до 14.12.2017г., мораторна лихва в размер на 23,86 лв. за периода от 31.12.2017г.
до 13.10.2020г., както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба и в писмена
молба-становище вх.№ 264111/02.09.2021г. депозирана от адв.В.Г. ***
–пълномощник на ищеца „Ю.“ ЕООД и приложена по делото, е поискала при
възможност и наличие на предпоставките на
чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо
ответницата А.В. Антова.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника А.В. Антова, не е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила
своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на
чл.133 от ГПК.
Същата редовно призована за открито
съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не е депозирала писмена
молба с искане делото да се гледа в нейно отсъствие, не е взела становище по
исковата молба и не е ангажирала доказателства.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1106/2020г. на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1106/2020г. на РС-Б.С.срещу
длъжника А.В. А .с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260118/30.10.2020г. за сумата от 84.21 лв. - главница, дължима по
сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
16801806001/11.10.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадена съответна
фактура за периода от 15.09.2017г. до 14.12.2017г., мораторна лихва в размер на 23,86 лв. за периода от 31.12.2017г.
до 13.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда –27.10.2020г./виж куриерското клеймо/ до
окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5
от ГПК.
Впоследствие
на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“
ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по
чл.131 от ГПК съобщението е получено
лично на 11.05.2021г. от А.В. Антова/л.44 от делото/. Същата е редовно призована
за с.з. насрочено за 28.09.2021г.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1106/2020г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина.
Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е
основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата А.В. А .са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание насрочено за 28.09.2021г., за което е уведомена, видно от
върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед
приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че
положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата А.В. А .следва да заплати на ищеца Ю.“ ЕООД, ***, сумата от 84.21
лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер № 16801806001/11.10.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“
ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което
вземане са издадена съответна фактура за периода от 15.09.2017г. до
14.12.2017г., мораторна лихва в размер на
23,86 лв. за периода от 31.12.2017г. до 13.10.2020г, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК Заповед 260118/30.10.2020г.
по ч.гр.дело № 1106/2020г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.
По
разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата А.В.
А .следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1106/2020г. на РС-Б.С.в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата А.В. Антова, ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар, съгласно приложеният по делото списък с разноските по
чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А.В. А .с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК,
със съдебен адрес ***, сумата от 84.21
лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер № 16801806001/11.10.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“
ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което
вземане са издадена съответна фактура за периода от 15.09.2017г. до
14.12.2017г., мораторна лихва в размер на
23,86 лв. за периода от 31.12.2017г. до 13.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
–27.10.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260118/30.10.2020г.
по ч.гр.дело № 1106/2020г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.
ОСЪЖДА А.В. А
.с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,
направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 322/2021г. по описа на БСлРС, в размер на
25.00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар, както и сторените от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1106/2020г. по описа на РС-Б.С.разноски
в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1106/2020г. по
описа на РС-Б.С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: