№ 39
гр. Бургас, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120204285 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Р. Р. с ЕГН ********** с посочен адрес с.И.......... против
Наказателно постановление № 25-3292-000277/26.11.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР-Бургас,
РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Със жалбата е формулирано бланкетно искане за намаляване размера на наложената с
обжалваното наказателно постановление глоба.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява, като уточнява петитума на жалбата, а
именно,че желае съдът изцяло да отмени наказателното постановление.
В о.с.з. наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и
гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено
следното:
На 26.09.2025 г., около 09.10 ч., в Община Бургас,на Път III-7908, на входа на гр.Бургас,
на временно организирано КПП-дигата в посока към ж.к. „М.....“ актосъставителят Н. И., полицай в
...-Бургас, спрял за проверка л.а. марка "М...." с рег. № С...., собственост на С...Т...Б..,който бил
управляван от жалбоподателя Б. Р..След направена справка с ОДЧ-Средец и с „РСОД“ се
установило,че МПС е със служебно прекратена регистрация на 10.09.2025г. по чл.143,ал.10 ЗДвП.
Актосъставителят съставил на място против водача Б. Р. АУАН с бл.
№0621643/26.09.2025, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.
1
По случая била извършена и проверка пр.пр.№19786/2025г. по описа на БРП с оглед данни за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 07.11.2025 г. на прокурор
при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК.
Видно от приложени на л.30 и л.31 писмо от Гаранционен фонд и уведомление по реда на
чл.574,ал.10 от КЗ до собственика С...Т...Б.., посоченото уведомление за предстоящо прекратяване
на регистрацията на .а. марка "М...." с рег. № С.... изпращането на уведомлението не е било
обвързано с неговото получаване от собственика на застрахования автомобил.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните
доказателства, Началникът на сектор в ОДМВР –Бургас, ... Бургас, издал обжалваното Наказателно
постановление в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 28.11.2025 г., видно от инкорпорираната в
него разписка, а жалбата е подадена на 04.11.2025 г. в РС-Бургас
Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна
съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят Н. И. пресъздава своите
непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 26.09.2025 г., като описва в основни
линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства съдът
формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и
съдържателна съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор в
ОДМВР –Бургас, ... Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –
командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“
към ... Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище
на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к.
относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани
изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на
административнонаказателното обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е
определена материалноправната квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е
приложена кореспондиращата й санкционна норма-чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на
2
административнонаказателното производство.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не
е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, в действалата към датата на нарушението редакция /и зм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила
от 07.09.2025 г.), съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в относимата редкация редакция /и зм. -
ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.): „ Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд
по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.“
Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на
компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание,
едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно
Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в
своята задължителност практика, даваща устойчиво разрешение на дискутираната правна
проблематика в следния смисъл: „В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна
полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит. Тълкувателно
постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос,
което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем
това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Бургас. Следва да се
има предвид, че по аргумент на по-силното основание, след като в случая липсват доказателства за
действително уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, няма как да се
идентифицира съставомерен субективен признак по отношение на трето лице, каквото е
жалбоподателят водач на процесната дата 26.09.25 г.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствения на С... Б... л.а. марка "М...." с рег. № С.... на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е
спорно още и, че по време на проверката на 26.09.2025 г. в 09.10 ч. процесното МПС е било със
служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в
НП/, с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на
нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото установяване на субективната
съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на
обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140,
3
ал.1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство не е жалбоподателят, а С... Б.... Напълно
отсъства проведено пълно и главно доказване на предварителната предпоставка, а именно
собственикът Б... да е била уведомена за служебно прекратената регистрация на превозното
средство от Сектор ПП при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението й по чл. 143, ал. 10 от Закона
за движението по пътищата. Видно от фактическите обстоятелства, установими от изпратената
административно-наказателна преписка, до собственика на процесния автомобил е било изпратено
уведомление по чл.574,ал.10 КЗ с дата на изпращане 15.08.2025 г., като липсват доказателства
относно датата на получаване на уведомлението. И с изтичане на визирания в чл.574,ал.10 КЗ срок
Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“МВР да прекрати
регистрацията на посоченото МПС.
По аргумент за по-силното основание липсва конкретна информация, указваща, че
жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него на
26.09.2025 г. автомобил, собственост на трето физическо лице. Както вече бе споменато, според
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането. При липса на доказаност по делото, че по отношение на собственика на
автомобила, е извършено уведомяване,респ.че ползвателят –нарушител е бил осведомен за
настъпилата служебна дерегистрация, категорично не може да се приеме знание за обективните
елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото собственикът е предоставил
превозното средство за управление. Аналогична правна теза за задължителна доказаност на
знанието у нарушителя, което следва да се простира в цялостния обхват на признаците от състава
на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се обосновава и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г. :
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при хипотезата на ал. 1, т.
8 на текста.
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
26.09.2025 г. Р.... е управлявал автомобила,собственост на Ст.Б...,знаейки, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Последното не може да се основава на презумптивно
въведени съждения, а следва да се установи несъмнено, чрез доказване осъществяването на
предвиденото в закона нарочно уведомяване. В разглеждания случай не бяха приведени
доказателствени данни за надлежно уведомяване на собственика, респ. доказателства за
последваща осведоменост на жалбоподателя за прекратяването на регистрацията на МПС на
10.09.2025г.След като уведомяването по отношение на собственика не е реализирано, то не
може да се вмени в дълг на трето лице, какъвто е жалбоподателят, да е в известност за това
обстоятелство, респ. не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. / в т. см.
Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г., Решение №
1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1561/2022 г. /. В идентично
концептуално-правно направление са и формулираните разрешения в Решение № 1300 от
11.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1246/2022 г. В т.см. е и актуалната съдебна
практика на касационния съд в Решение № 11205 от 16.12.2025 г. на АдмС - Бургас по
адм. д. № 2183/2025 г.: „След като на Б., на 20.10.2025 г., не е било известно, че процесният
автомобил е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на МПС и не е предвиждал или допускал
настъпването на общественоопасни последици. Следователно липсва както умисъл, така и
4
небрежност от страна на водача. Отсъствието на доказателства за осъществен
субективен елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, предпоставя
извод за несъставомерност на деянието“
Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни доказателствени
средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били на предназначените за
това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или
при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Жалбоподателят въззивник не претендира и не доказва извършени разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Водим от горното‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3292-000277/26.11.2025 г. на Началник
сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Б. Р. Р.
ЕГН********** са наложени наказания глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5