РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100656 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Д. Т. Д.,
ЕГН ********** и Т. К. А., ЕГН ********** – двамата с адрес: ***, против
„Пийсланд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Братя Бъсктон“ № 70, къща 28, представлявано от управителя Г.
Ш., Община Своге, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Своге, ул.
„Ал.Стамболийски“ № 7, представлявана от кмета Е. К. И. и „Инвестбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 85, представлявано от изпълнителния директор М. И. С., заедно
с друг изпълнителен директор. Към исковата молба е представена от ищците и
уточнителна молба Вх. № 1639 от 30.04.2025 г., като претенциите са уточнени
и в съдебно заседание. В исковата молба, съобразно уточненията, се твърди, че
ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност (СИО),
на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № **, том *, дело № ** от 04.08.1998 г. на Нотариус при
Pайонен съд Своге, на дворно място, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в
землището на с. Брезе, община Своге, област София, попадащо в границите на
Околовръстен строителен полигон на местност „Коцинци“, одобрен със
Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ-София, заедно с построената в
него през 1969 г. масивна едноетажна вилна сграда със застроена площ от 50
кв.м. и гараж с площ от 15 кв.м., при граници и съседи: ДГФ, Г. М. Д., дере,
река „Пеща“. Твърдят също, че на основание покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № **, дело
№ ** от 17.09.1999 г. на Г. М. – Нотариус с рег. № *** на НК, са собственици в
режим на СИО на празно дворно място, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в
землището на с. Брезе, община Своге, област София, попадащо в границите на
1
Околовръстен строителен полигон на местност „Коцинци“, одобрен със
Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ-София, при граници и съседи:
ДГФ, Д. Т. Д., земеделски имот. Твърдят още, че двата недвижими имота са
придобили от Г. М. Д. и В. Г. М., които се легитимират като собственици с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение и наследство № 193, том IV, дело №1948 от 01.12.1997 г. на
Нотариус при Районен съд Своге, който нотариален акт е издаден, въз основа
на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 394, том II,
дело № 1352 от 16.09.1969 г. на Свогенски народен съдия, където дворното
място е описано с площ от около 2 дка, находящо се в землището на с. Брезе,
местност „Поповата дупка“, при граници: ТКЗС, река, горско стопанство и
ровина. Твърди се, че вследствие на осъщественото от Г. М. Д. (почнал на
***г.) и съпругата му П. З. М. (починала на *** г.) владение върху имотите, в
тяхна полза е изтекла давност за периода от 16.09.1959 г. до 16.09.1969 г., за
което през 1969 г. са се снабдили с документ, удостоверяващ правото им на
собственост. След смъртта на П. З. М., починала на *** г. – притежаваните от
нея идеални части са придобити по наследство от праводателите на ищците –
съпругa й Г. М. Д. и сина й В. Г. М. Изградените в първия недвижим имот
масивна вилна сграда на един етаж с площ от 50 кв.м. и гараж с площ от 15
кв.м. са узаконени, съгласно издаден от Община Своге акт за узаконяване №
120 от 08.12.1997 г. Освен по силата на горепосочените правни сделки, при
условията на евентуалност, ищците твърдят, че са придобили двата имота по
давност, тъй като са владели същите спокойно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано за период повече от 10 години, считано съответно от
17.09.1999 г. до подаването на исковата молба, евентуално от 16.09.1969 г. –
датата на съставяне на съставяне на горепосочения нотариален акт, с който Г.
М. Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижимия имот от
2 дка. Имотите са индивидуализирани в приложените към исковата молба
комбинирани скици, съгласно които тези имоти се застъпват, като попадат
изцяло в имот с идентификатор 32843.2.1, целият с площ от 13 862 кв.м.,
находящ се в с. Искрец, община Своге, област София, местност „Пеща“, по
КККР, одобрена със заповед № РД-18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, който ответната община е актувала с Акт за частна
общинска собственост № 1227/29.04.2005 г. и с Договор за продажба №
306/09.08.2005 г., вписан в служба по вписванията гр. Своге на 10.08.2005 г., е
продала на ответника „Пийсланд“ ЕООД, който се е снабдил с Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот - констативен № 81, том III, рег. № 1550,
дело № 452 от 09.09.2005 г. на А. Ч. – Нотариус с рег. № ** на НК и за
задължения на което дружество са вписани възбрани, наложени по изп.д. №
20147810400904 на ЧСИ Г. Д. с район на действие СГС и по изп.д. №
20169260400076 на Ч. Ц. с район на действие СОС, с взискател – ответникът
„Инвестбанк“ АД. При така описаните обстоятелства се иска от съда да
приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на
основание горепосочените правни сделки, а при условията на евентуалност –
на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с
идентификатор 32843.2.1, целият с площ от 13 862 кв.м., находящ се в с.
Искрец, община Своге, област София, местност „Пеща“, по КККР, одобрена
със заповед № РД-18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК,
която реална част е с площ от 2 000 кв.м., от които 950 кв.м., заключени между
2
точките, обозначени с цифрите 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 1, с червен цвят на
комбинирната скица на вещото лице инж. Л. М., представляваща Приложение
№ 1 към Съдебно-техническата експертиза (СТЕ), приета по настоящото дело
и 1050 кв.м., заключени между точките, обозначени с цифрите 4, 5, 9, 10, 11,
12, 13, 7, 6 и 4, заедно с построените в имота през 1969 г. едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и гараж със застроена площ от
15 кв.м. Иска се още да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот – констативен № 81, том III, рег. № 1550, дело № 452 от
09.09.2005 г. на А. Ч. – Нотариус с рег. № 153 на НК в частта му, касаеща
описания недвижим имот. Претендират се разноски.
Предявени са положителни установителни искове за собственост и
условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В
случая такъв интерес спрямо ответниците е налице, тъй като видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на реална
част, от който ищците твърдят, че са собственици, е актуван с акт за частна
общинска собственост, а съгласно писмените доказателства, представени с
писмения отговор на ответната община, е отразен като земи по чл. 19, ал. 1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните
искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с
оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за
разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия. Съгласно задължителното
разрешение, дадено в т. 3б ТР № 4 от 14. 03. 2016г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК
на ВКС, действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск
за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в най-
сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца,
отричайки правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. Такова
действие представлява и налагането на възбрана за чуждо задължение, а и
провеждането на публична продан. Във връзка с възражението за
допустимостта на исковете в частта им относно сградата и гаража, построени
в единия от имотите, съдът приема, че ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като последният има интерес да получи решение
при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признание на иска. Последното по
настоящото дело не е налице, поради което исковете и в тази им част са
допустими. В допълнение следва да се посочи, че собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е
установено друго. По настоящото дело липсват и твърдения за нещо друго.
От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. –
пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба,
както и недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, което
възражение е неоснователно, с оглед изложеното по-горе. По съществото на
3
спора се заявява, че праводателите на ищците не са били собственици на
процесните имоти, нито към момента на продажбата им, нито към по-ранен
момент, като както те, така и ищците не биха могли да придобият правото на
собственост върху спорните реални части от имота на заявените от тях
основания, в подкрепа на което са изложени подробни и аргументирани
съображения. Като придобивни основания за общината се твърдят остатъчен
поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 12 от ЗСГ
(отм.), както и евентуално, че общината е придобила имота по давност за
периода от 01.03.1995 г. (датата на влизане в сила на плана за земеразделяне)
до 01.03.2005 г. Прави се възражение за липса на идентичност между имотите,
посочени в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, както и за
липса на индивидуализация на същите, по което съдът намира, че имотите са
индивидуализирани в представените комбинирани скици и са допълнително
индивидуализирани с приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията,
като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
От „Инвестбанк“ АД е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на
законните представители. В него са изложени възражения, идентични с
горепосочените възражения на другия ответник. В допълнение се излагат
твърдения, че поради неизпълнение на поети договорни задължения и за
събиране на вземанията си, формирани от това неизпълнение, по искане на
„Инвестбанк“ АД срещу солидарните длъжници „Моз – 77“ ЕАД, ЕИК
********* и „Пийсланд“ ЕООД, са образувани изпълнително дело №
20147810400904 по описа на ЧСИ Г. Д., с Рeг. № ** при КЧСИ и изпълнително
дело № 20169260400076 по описа на Ч. Ц., с Рeг. № ** при КЧСИ, в
производството, по които са наложени възбрани върху недвижими имоти,
собственост на длъжниците, в т.ч. и върху поземлен имот с идентификатор №
32843.2.1, след като съдебните изпълнители са се убедили, че правото на
собственост върху същия, принадлежи на „Пийсланд“ ЕООД. В хода на
предприетото при Ч. Ц. изпълнение поземленият имот е реализиран на
публична продан, като по отношение на получената сума е изготвено и
предявено разпределение в съответствие с нормата на чл. 460 от ГПК, поради
което пълномощникът на този ответник счита, че купувачът на поземления
имот – „Ем ер хотели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 84, ет. 6, ап. 16, представлявано от
управителите В. П. Г. и М. А. Ш., следва да бъде конституиран като страна в
настоящото производство. Иска се от съда да отхвърли претенцията, като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
От ответника „Пийсланд“ ЕООД не е подаден писмен отговор.
С оглед твърденията на ответника „Инвестбанк“ АД, че имот с
идентификатор № 32843.2.1 е реализиран на публична продан и купувач е „Ем
ер хотели“ ООД, по Искова молба Вх. № 2896 от 12.08.2024 г. в Районен съд
Своге е образувано гр.д. № 516/2024 г. по описа на съда. С последната искова
молба въз основа на същите факти, изложени по настоящото дело, допълнени
с твърдението, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от
10.08.2017 г., по изп. дело № 20169260400076 имотът е възложен на купувача
по публичната продан – ответникът „Ем ер хотели“ ООД, тъй като публичната
продан е специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, се
4
сочи, че публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик на
вещта и не лишава от собственост истинския й собственик. Поради това, се
иска от съда да приеме за установено и спрямо ответника „Ем ер хотели“
ООД, че ищците са собственици на основание горепосочените правни сделки,
а при условията на евентуалност – на основание давностно владение на
същите реални части от поземлен имот с идентификатор 32843.2.1, предмет на
исковете по настоящото дело.
С оглед изложеното, с определението по чл. 140 от ГПК по настоящото
дело съдът е намерил, че между двете дела е налице връзка, тъй като
ответникът по гр.д. № 516/2024 г. по описа на Районен съд Своге е последващ
приобретател на спорния имот и доколкото исковете по двете дела са с еднаква
правна квалификация, подсъдни на един и същи съд и подлежащи на
разглеждане по реда на едно и също производство, макар да са насочени
срещу различни ответници, са изпълнени всички изисквания за първоначално
съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) и липсва процесуална пречка
да бъдат съединени двете дела в едно производство и да бъде издадено общо
решение по тях, на основание чл. 213 от ГПК. Изрично в този смисъл е
Решение № 217 от 24.01.2017 г. по т.д. № 4860/2016 г. на САС, в което е
прието, че обстоятелството, че съдът е приел за разглеждане в едно
производство процесните искове, не обуславя недопустимост на същите,
включително и на обжалваното решение. Разделянето на исковете, видно от
разпоредбите на чл. 210, ал. 2 от ГПК и чл. 213 от ГПК, е задължително само в
случай, че предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство, а в останалите случаи е опционално – при преценка от
страна на съда, че съвместното разглеждане ще затрудни значително
производството по тях. Нещо повече, законодателят изрично е приел, че по
служебен почин съдът може да съедини няколко самостоятелни и висящи
дела, които имат връзка помежду си, в едно производство и да издаде общо
решение. В случая съдът е приел, че съединяването на двете дела ще доведе
до процесуална икономия и спестяване на разноски от страните. Исковата
молба по гр.д. № 516/2024 г. по описа на Районен съд Своге е била надлежно
вписана, връчена е на ответника „Ем ер хотели“ ООД, от когото не е подаден
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, поради което с Определение № 153
от 09.04.2025 г. по настоящото дело съдът е съединил за общо разглеждане в
едно производство гр.д. № 656/2023 г. по описа на Районен съд Своге и гр.д.
№ 516/2024 г. по описа на Районен съд Своге, като съединеното производство
се движи под номера на гр.д. № 656/2023 г. по описа на Районен съд Своге.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са
трима свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза
(СТЕ). Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните,
които взеха участие в производството аргументираха застъпваните от тях тези,
като по делото постъпиха и писмени защити от адв. Г., от адв. Ц. и от юрк. М..
Ответниците „Пийсланд“ ЕООД и „Ем ер хотели“ ООД не взеха участие в
настоящото производство.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
5
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото констативен нотариален акт от 16.09.1969 г. се
установява, че на тази дата Г. М. Д., по време на сключения с П. З. М.
граждански брак, е признат за собственик на недвижим имот от около 2 дка,
находящ се в землището на с. Брезе, местност „Поповата дупка“. След смъртта
на П. З. М., починала на *** г. праводателите на ищците – съпругa й Г. М. Д. и
сина й В. Г. М. са признати за собственици при квоти 3/4 за първия и 1/4 за
втория на празно дворно място, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в
землището на с. Брезе, община Своге, област София, попадащо в границите на
Околовръстен строителен полигон на местност „Коцинци“, одобрен със
Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ-София, при граници и съседи:
ДГФ, Г. М. Д., земеделски земи и на дворно място, с площ от 1 000 кв.м.,
находящо се в землището на с. Брезе, община Своге, област София, попадащо
в границите на Околовръстен строителен полигон на местност „Коцинци“,
одобрен със Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ-София, заедно с
построената в него през 1969 г. масивна едноетажна вилна сграда със
застроена площ от 50 кв.м., при граници и съседи: ДГФ, Г. М. Д., ровина.
Последната, както и построеният в същото място гараж с площ от 15 кв.м.
впоследствие са узаконени с Акт за узаконяване № 120 от 08.12.1997 г. на
Община Своге, където е посочено, че същите са построени през 1969 г. от Г.
М. Д. Впоследствие по отношение на втория имот, заедно с построената в него
през 1969 г. масивна едноетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м.
и гараж с площ от 15 кв.м., е сключен договор за покупко-продажба между Г.
Д. и В. М., от една страна, като продавачи и ищецът Д. Д., от друга страна,
като купувач, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 169, том I, дело № 540 от 04.08.1998 г. на Нотариус при Pайонен съд Своге.
По отношение на първия имот между същите страни е сключен договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 141, том I, рег. № 1070, дело № 288 от 17.09.1999 г. на Г. М. –
Нотариус с рег. № *** на НК. Двамата ищци са сключили граждански брак на
*** г.
От заключението на вещото лице и от изготвените от него скици се
установява, че спорните части от имота на ответника с площ от 950 кв.м. и 1
052 кв.м. попадат в границите на околовръстен строителен полигон съгласно
едромащабната топографска карта (ЕТК) от 1986 г. Според скицата от
Службата по геодезия, картография и кадастър – Софийска област имот с
идентификатор 32843.2.1, включително въпросните 2 002 кв.м., е земеделска
територия (ливада). Вещото лице обаче, изрично обръща внимание на това, че
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) не съответстват нито
на картата на възстановената собственост (КВС), нито на ЕТК. Дори имотът
да не попадаше в околовръстен строителен полигон, за периода след 1969 г.
(когато са построени сградите в него) мястото от 2 002 кв.м. фактически се е
ползвало като един двор към сграда. Сградите са узаконени през 1997 г. от
компетентното длъжностно лице в Община Своге, като в акта за узаконяване е
посочено, че същите са собственост на Г. Д. При липса на регулация за
местността – до днес, дори да липсваше определен околовръстен полигон,
дали определен терен е част от дворно място следва да се определи от
6
фактическото му ползване. В случая спорните 2 002 кв.м. са се ползвали като
част от дворното място, включително Община Своге е узаконила сградите,
приемайки, че същите са построени през 1969 г. (т.е. към тази година имотът е
бил във владение на Г. Д.), а тези сгради попадат във въпросните 2 002 кв.м. В
случай, че сградата е била построена върху заграбена от държавата земя, тя е
подлежала на премахване или отнемане, а не на узаконяване. По изложените
съображения съдът приема, че спорната по делото част от имот с площ от 2
002 кв.м. е имала статут на дворно място. Следователно към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ процесните 2 002 кв.м. не са представлявали
земеделска земя. Точните граници на застъпването са посочени в скицата на
вещото лице. Инженер Л. М. е категоричен, че е налице идентичност между
имота на ищците и имот с идентификатор 32843.2.1 – в частта на
застъпването, като сочи и че имотът понастоящем вече попада в землището на
с. Искрец, а не в това на с. Брезе – поради промяна на землищната граница. Не
е налице пречка съдът да се произнесе относно установената от вещото лице
площ от общо 2 002 кв.м., заключена между границите на имотите, въведени
от ищците като предмет на делото, доколкото площта е функция от границите
и независимо, че ищците сочат по-малка площ (2 000 кв.м.), произнасянето по
отношение на действително установената площ не представлява произнасяне
свръх петитум, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. Спорната част
от имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана,
като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на
собствениците. Напротив, през целия този период след 1969 г. имотът се е
облагородявал и обитавал, като в него има изградена вилна сграда, която се е
ползвала. Последното се подкрепя от показанията на разпитаните по делото
свидетели. От същите не се установява владение върху спорната реална част
преди 1969 г., а единствено след това – първоначално от праводателите на
ищците до прехвърлителните сделки съответно на 04.08.1998 г. и на
17.09.1999 г., а след това – от ищците по делото и до настоящия момент. Ако
имотът не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, общината не може да придобие правото на
собственост. Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да
е станала собственик на спорната част от имота. Следователно и
приобретателят по Договор за продажба № 306/09.08.2005 г., вписан в служба
по вписванията гр. Своге на 10.08.2005 г., а именно ответникът „Пийсланд“
ЕООД не е станал собственик на същата, нито купувачът по извършената
публична продан по изпълнително дело № 20169260400076 по описа на Ч. Ц.,
с Рeг. № ** при КЧСИ – ответникът „Ем ер хотели“ ООД, би могъл да стане
такъв, доколкото се касае за деривативен по своя характер придобивен способ.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна
страна, че предявените искове са изцяло основателни и доказани. Безспорно се
установи, че Г. Д. и съпругата му П. М. са придобили правото на собственост
върху двата имота в режим на СИО по давност към 1979 г., тъй са били налице
обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови
пречки. Те са владеели имота след 1969 г., обстоятелство признато от
ответната община в акта за узаконяване. След смъртта на П. М. на *** г.
праводателите на ищците са наследили притежаваните от последната идеални
части от двата имота. Следователно към 04.08.1998 г. и на 17.09.1999 г. същите
7
са били собственици и ищците са станали собственици на спорните по делото
реални части от имот с идентификатор 32843.2.1.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на ответниците, чрез
лицата които ги представляват, беше да докажат наличието на предпоставките
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното
поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС,
ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото
на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим,
тъй като имотът попада в околовръстен строителен полигон, а освен това е
застроен и поради това няма земеделски характер. Спорната част от имота не
е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае
за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците.
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не
може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не се
доказа спорната част от имота да е станала държавна собственост и
собственикът да е бил обезщетен, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.). Не
са ангажирани по делото никакви доказателства и за другото сочено от
ответника придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила
правото на собственост върху процесния имот по давност. Следва да се има
предвид и, че смисълът на чл. 6, предл. 2 от ЗС (в редакция към 1951 г.) е да се
актуват за държавни безстопанствени имоти, поради което не стават държавни
имотите, които се владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният
срок на придобивната давност. Твърдението, че имотът е бил безстопанствен
не може да бъде споделено, с оглед изложеното по-горе. След като по делото
липсват доказателства последният да е частна държавна или общинска
собственост, то неотносимо е възражението, че на 31.05.2006 г. течението на
давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗС и спирането е продължило до
04.03.2022 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да понесат
направените от ищците разноски по делото. По искането с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника
на ответната община, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Данъчната оценка на спорната
земя е минимална. По настоящото дело, въпреки известната фактическа и
правна сложност на същото, с оглед цената на иска, следва да се намали
дължимото от ответниците адвокатско възнаграждение до сумата от 700 лева.
Разноските за държавни такси и за възнаграждение на вещо лице се дължат
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявен от Д. Т. Д., ЕГН ********** и от Т. К. А., ЕГН ********** –
двамата с адрес: *****, срещу „Пийсланд“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъсктон“ № 70, къща
28, представлявано от управителя Г. Ш., срещу Община Своге, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал.Стамболийски“ № 7, представлявана от
кмета Е. К. И., срещу „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от
изпълнителния директор М. И. С., заедно с друг изпълнителен директор и
срещу „Ем ер хотели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 84, ет. 6, ап. 16, представлявано от
управителите В. П. Г. и М. А. Ш., че Д. Т. Д. и Т. К. А. са собственици на част
от поземлен имот с идентификатор 32843.2.1, целият с площ от 13 862 кв.м.,
находящ се в с. Искрец, община Своге, област София, местност „Пеща“, по
КККР, одобрена със заповед № РД-18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, която реална част е с площ от 2 002 кв.м., от които 950
кв.м., заключени между точките, обозначени с цифрите 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 1,
с червен цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. Л. М.,
(Приложение № 1 към СТЕ), приподписана от председателя на съдебния
състав на 06.11.2025 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение и 1 052 кв.м., заключени между точките, обозначени с цифрите 4,
5, 9, 10, 11, 12, 13, 7, 6 и 4, с червен цвят на същата комбинирана скица, заедно
с построените в имота през 1969 г. едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 50 кв.м. и гараж със застроена площ от 15 кв.м., обозначени на
същата скица.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 от ГПК, Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот – констативен № 81, том III, рег. № 1550, дело № 452 от
09.09.2005 г. на А.Ч. – Нотариус с рег. № *** на НК, в частта му относно 2
002-та кв.м., за които в решението си съдът прие, че са собственост на Д. Т. Д.
и Т. К. А.
ОСЪЖДА „Пийсланд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Братя Бъсктон“ № 70, къща 28, представлявано
от управителя Г. Ш., Община Своге, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Своге,
ул. „Ал.Стамболийски“ № 7, представлявана от кмета Е. К. И., „Инвестбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 85, представлявано от изпълнителния директор М. И. С., заедно
с друг изпълнителен директор и „Ем ер хотели“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 84, ет. 6, ап. 16,
представлявано от управителите В. П. Г. и М. А. Ш. да заплатят на Д. Т. Д.,
ЕГН ********** и Т. К. А., ЕГН ********** – двамата с адрес: *****,
направените по делото разноски за държавна такса, за вещо лице и за адвокат
в размер на 1 000 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила
решение подлежи на вписване.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
9
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
10