Решение по дело №683/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 105
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20192160100683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 № 105

гр.Поморие, 24.04.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 683 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от П.К., гражданин на Република И.,  със съдебен адрес ***, против А.В.Ш., гражданин на Г., с адрес в с.Лъка, общ.Поморие.

 Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 800 евро, представляваща невъзстановен депозит по сключен между страните и прекратен договор за наем от 07.11.2017 г., както и съединен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 400 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Предявените искове са с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.с чл.228 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен за връчване на ответника, който не е открит на посочения по делото адрес, същият такъв, заявен от ответника като адрес за кореспонденция с всички държавни институции по реда на ЗРБулстат, съобщението до ответника е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК на този адрес, поради което на ответника е предоставена правна помощ и за негов особен представител, на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв.И.К..

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответниците е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенциите на ищеца.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа предявените претенции, по начина по който са заявени с исковата молба.

В съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява, редовно уведомен.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По делото е представен заверен препис от договор за наем от 07.11.2017 г., изготвен по образец на „Явлена“ ЕООД, сключен от ответника А.Ш., като наемодател и ищеца П.К., като наемател.

Съгласно чл.1.1 от договора, наемодателят е отдал за временно и възмездно ползване на наемодателя собствения си недвижим имот, представляващ къща с РЗП 138.08 кв.м. в ***.

Съгласно чл.2.1 от договора, срокът на същия е една година, като по силата на чл.3.4, при подписването му наемодателят заплаща на наемателя депозит в размер 800 евро, който депозит служи като гаранция за изпълнение на задълженията на наемателя и се възстановява от наемодателя при прекратяване на договора, като наемодателя има право да прихване от депозита дължимите от наемателя суми за неизплатени консумативни разходи или за възстановяване на щети, констатирани при подписване на приемо-предавателен протокол.

Страните са уговорили прекратяване на договора в следните хипотези: с изтичане на договорения срок; при взаимно писмено съгласие; при неизпълнение на задълженията по договора от изправната страна с 10 дневно уведомление и с 2 месечно предизвестие, като в тази хипотеза страната, поискала прекратяването преди изтичане на първата година от договорени срок, дължи неустойка в размер един месечен наем, който съгласно чл.3.1 е 400 евро.

Представен е заверен препис от писмо от ответника до ищеца, датирано от 15.12.2017 г., с което ответникът отправя предвиденото в чл.6.4 от договора двумесечно предизвестие за прекратяването му.

По делото е представен и препис от протокол за предаване на владението от 02.03.2018 г. на наетия имот, подписан от пълномощници на страните, служител на „Явлена“ ЕООД и свидетел, съгласно който имотът се предава в състояние, както следва: загорели котлони в кухненския бокс; разлепена лайсна и разхлабена вратичка на шкафче в банята-тоалетна на втория етаж; неработеща пералня; счупена плочка и разлепена лайсна в хола, почернен перваз на камината; 2 бр. косачки заснежени; сменени ключове на входната врата на двора и тази на къщата; замръзнали кранове за вода в двора и системата за поливане; двор с кучешки фекалии, не е чистен; не са платени сметки за ток и вода.

В протокола от 02.03.2018 г. са посочени абонатните номера на откритите при доставчиците на вода и електричество партиди за имота.

Представени са преписи от банкови преводи, установяващи заплащане на договорената наемна цена от ищеца на ответника, по посочената в договора за наем банкова сметка ***, за м.декември на 2017 г., м.януари, и февруари на 2018 г., съответно на 12.12.2017 г., 05.01.2018 г. и 05.01.2018 г.

Представен е препис от уведомление от ищеца до ответника, съгласно което във връзка с предаването на наетия имот, което следва да се извърши на 02.03.2018 г., ищецът е поискал от ответника да му предостави данни, необходимите за заплащане на консумативни разходи за имот, в това число ток и вода.

Представен е препис от електронна кореспонденция от 04.07.2018 г., между служител на „Явлена“ ЕООД и пълномощник на ищеца, видно от която данните, поисканите от ищеца с горепосоченото уведомление, са предоставени на пълномощника му на датата 04.07.2018 г.

Видно от приложенията към електронната кореспонденция, към датата на предаване на наетия имот задължението към доставчика на електрическа енергия е в размер 243.73 лв.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

Установява се от доказателствата по делото, че при сключване на процесният договор за наем от 07.2017 г., ищецът е заплатил на ответника депозит в размер 800 евро, който да служи като гаранция за изпълнение на задълженията на наемателя и се възстановява от наемодателя при прекратяване на договора, като наемодателя има право да прихване от депозита дължимите от наемателя суми за неизплатени консумативни разходи или за възстановяване на щети, констатирани при подписване на приемо-предавателен протокол.

Безспорно се установява на следващо място, че договорът за наем е прекратен от наемодателя с уговореното в чл.6.4 от същия двумесечно предизвестие, като несъмнено за наемодателя е възникнало правото при възстановяване на депозита да прихване от него дължимите от наемателя суми за неизплатени консумативни разходи или за възстановяване на щети, констатирани при подписване на приемо-предавателен протокол.

От протокола от 02.03.2018 г. за предаване на владението на наетия имот се установява, че констатираните в имота щети са такива, което се дължат на обикновенното му употребление, а поправката на същите по силата на чл.231, ал.1 ЗЗД, е за сметка на наемателя, който дължи и консумативните разходи за имота.

Доказателствената тежест за установяване размера на консумативните разходи и причинените щети върху имота, констатирани в приемо-предавателния протокол се носи от ответника наемодател, а тежестта за доказване на плащането на съответните суми от ищеца наемател Решение № 198 от 17.01.2012 г. по т. д. № 814/2010 г., II т. о., ТК на ВКС.

По делото не е установен размерът на дължими от ищеца суми за възстановяване на щети в имота, поради което задържането на депозита в пълен размер на това основание е недопустимо.

От доказателствата по делото се установяват неплатени при прекратяване на договора задължения за доставено в имота електричество в размер 243.73 лв., с равностойност 124.62 евро.

Твърди се, но не се представени доказателства, това задължение да е заплатено от ищеца след прекратяване на договора, поради което същото следва да бъде приспаднато от депозита, следователно ответникът дължи връщане на ищеца на сумата от 675.38 евро, до който размер искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответниците на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.

В случая уговорената в чл. 6.4 от договора неустойка е дължима от страната, която прекрати договора с двумесечно предизвестие преди изтичане на срока на договора от една година.

Несъмнено договорът е прекратен от ответника в хипотезата на чл.6.4 от същия, поради което искът на ищеца за присъждане на договорената неустойка  в размер един месечен наем от 400 евро е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора искането на ищеца за разноски е основателно, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да му бъдат присъдени такива в общ размер 940.54 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от изложеното Районен съд Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А. В.Ш., гражданин на Г., роден на *** г., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представляван по делото от особен представител – адв. И.К., да заплати на П.К., гражданин на И., роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес ***, със съдебен адреса***, офиси 6 и 7 правна кантора „ И Ел си“ ЕООД, представлявана от Радостина Стоилова И.-Мишинева, чрез пълномощника адв. Б.В., сумата 675.38 евро (шестстотин седемдесет и пет евро и тридесет и осем евроцента), представляваща платен от ищеца и подлежащ на връщане от ответника депозит по прекратен договор за наем 07.11.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 675.38 евро до предявения размер от 800 евро.

ОСЪЖДА А. В.Ш., гражданин на Г., роден на *** г., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представляван по делото от особен представител – адв. И.К., да заплати на П.К., гражданин на И., роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес ***, със съдебен адреса***, офиси 6 и 7 правна кантора „ И Ел си“ ЕООД, представлявана от Радостина Стоилова И.-Мишинева, чрез пълномощника адв. Б.В., сумата 400 евро (четиристотин евро), представляваща неустойка, дължима по силата на чл. 6.4 от прекратен договор за наем 07.11.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. В.Ш., гражданин на Г., роден на *** г., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представляван по делото от особен представител – адв. И.К., да заплати на П.К., гражданин на И., роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес ***, със съдебен адреса***, офиси 6 и 7 правна кантора „ И Ел си“ ЕООД, представлявана от Радостина Стоилова И.-Мишинева, чрез пълномощника адв. Б.В., сумата 940.54 лв. (деветстотин и четиридесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :